Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (7)

Нефритеният стълб и златната порта

Когато се събудих на следващата сутрин, изпитах едновременно щастие и тъга — бях щастлива от хубавия си живот в „Прасковения цвят“, но тъжна от спомена за малкото момче. Хлътналите му страни и изпъкналите очи бяха прилепнали към мозъка ми като охлюви. Спомнях си и дявола чужденец и втренчения поглед на светлосините му очи.

Извадих пипата си и засвирих разсеяно, ушите ми се изпълниха със сладкото ромолене на инструмента. В следващия момент само за миг очите ми се наводниха със сълзи. Те се стичаха по бузите ми и валяха върху инструмента, докато той сякаш ме погледна в отговор с насълзеното си лице. Притиснах пипата към гърдите си и я залюлях, представяйки си, че е по-малката ми сестра, която предано поглъща всичките ми мисли, чувства и тъга.

— Ма и баба — казах й, — и двамата ми липсвате. Където и да сте сега, не се тревожете за мен. Обещавам, че ще се грижа много добре за себе си. И повярвайте ми, един ден ще стана известна, много известна!

Докато редях този монолог, изведнъж чух шумове от външната страна на вратата.

— Гуйгуй? Ела!

Още не бях довършила изречението си, когато кученцето връхлетя в стаята ми. Оставих пипата и го взех в ръцете си. Той започна да лиже лицето ми бясно.

— Добре. Стига толкова, лошо момче такова. Днес беше ли добро бебе?

Гуйгуй килна дебелата си главичка и започна да се кланя и да ми дава лапа.

— Добре — погалих го аз по козината, — знам, че си добро бебе. Гладен ли си? Искаш ли лакомства?

Той направи още няколко поклона.

Канех се да го отнеса в кухнята, когато мънистената завеса се дръпна и този път връхлетя Фан Жун, която крепеше на поднос голяма купа с надигаща се пара. Тялото й, прибрано в зелена копринена рокля, приличаше на издути понички със свинско, увити в мазни лотосови листа. Когато се движеше, гънките тлъстини сякаш започваха революция под роклята й. Задникът й беше точно с размера, нужен на четири сестри да играят маджонг върху него. Едва не се изкикотих при вида на тази гледка.

Мама изгледа злобно двама ни с Гуйгуй.

— Сян Сян, разкарай това куче оттук!

— Но, мамо…

— Казах да го разкараш. Или искаш аз да го изритам?

С неохота я послушах.

— Сега затвори вратата и ела да седнеш.

Заех мястото си, а тя хвърли бърз поглед към пипата и ми нареди, полагайки огромно усилие да смекчи гласа си:

— Сян Сян, спри да се упражняваш за малко и пийни тонизиращ бульон.

Изненадах се. Винаги аз бях тази, която я молеше да ми даде почивка от упражненията по изкуствата. Никога не ми беше спестявала труд, камо ли да ми носи бульон.

— Защо? — попитах.

— Как защо? Да отпразнуваме големия ти ден, глупаво момиче.

Тя внимателно положи подноса на масата и бързо си взе стол. След като намести грамадния си задник удобно, разтегли устни в широка усмивка.

— Скоро ще узнаеш защо. Сега престани да разпитваш. Изпий този специален бульон, докато е още горещ. Когато изстине, вече не е хранителен.

Тя взе купата и плисна съдържанието й под носа ми. Богат аромат нахлу в ноздрите ми. Отпих предпазливо.

— Много е вкусен, какъв е?

— Различни билки, много оцет и най-качественото месо от силки^[1]. На А Пин й костваше цял ден да го приготви — заяви мама, а широката й усмивка така и не напускаше лицето й.

Тя ме наблюдаваше като майка, която оглежда новороденото си бебе да провери за недъзи докато пресуших последната капка. Сетне сложи купата обратно на подноса, взе го и излезе от стаята. Почувствах топлина да се разлива из цялото ми тяло. Вероятно тонизиращият бульон започваше да действа. Но знаех, че има и по-основателна причина — бях извадила късмет да живея в павилиона „Прасковен цвят“!

Тогава за моя изненада Фан Жун отново влетя в стаята ми и този път хвърли няколко книги на масата.

— Ха — изкикоти се тя, — виждаш ли колко съм разсеяна, та съм забравила да ти донеса тези книги? Сега ги прочети всичките да се подготвиш за първия си гост.

— Какъв гост? — попитах аз, но мама вече беше изчезнала като струя дим.

Прегледах заглавията: „Разнообразните шарки и модели на цветната война“, „Тайни предписания за нефритената спалня“, „Класиката на обикновеното момиче“, „Романс на истинско усъвършенстване“…

Взех една от тях, прелистих страниците и попаднах на това:

Когато мъж и жена правят любов за пръв път, телата им се докосват и устните им се притискат. Мъжът всмуква долната устна на жената, а жената всмуква горната. Докато смучат, те вкусват слюнката на другия… Тогава хиляда магии ще се разпространят и сто скърби ще се разрешат. Сега лявата ръка на жена трябва да хване нефритения стълб на мъжа. Той ще използва дясната си ръка да погали нефритената порта на жената. Така мъжът ще почувства ин енергията и нефритеният му стълб ще се размърда. Той се издига високо към небето като прекрасен връх, извисен към Млечния път. Жената усеща енергията и нейната кинобарна цепнатина се навлажнява от течността, стичаща се надолу като река, която се спуска от дълбока долина. Сега вече съвкупяването може да се състои…

Вкусват слюнката си? Ай-я! Продължих да чета с отвращение и интерес:

Тласъците, били те дълбоки, плитки, бавни, бързи, прави, наклонени, източни, западни, всички се основават на различни предположения. Всеки има своите особености. Бавният тласък е подобен на шаран, хванат на кука. Бързият тласък е като птици, летящи срещу вятъра…

Ха! Тези тласъци със сигурност нямаха нищо общо с онези, които баба бе демонстрирал за самозащита при бойните изкуства. В случай че те нападнат, какво ще се случи, ако удариш като „шаран, хванат на кука“?

Точно щях да избухна в смях от тези абсурдни изрази, когато вниманието ми бе привлечено от фразата „девет начина да движиш нефритен стълб“:

Гмурка се и излиза като чайки, които играят с вълните… Потапя се бързо или се мушка твърдо като уплашена мишка, която бърза да се прибере в дупката си…

Сетне пред погледа ми се натрапиха „шестте начина на проникване“:

Първо нефритеният стълб поваля, после се движи напред като трион като при разтваряне на стрида, за да се извади лъскава перла…

Озадачена и разтревожена, захлопнах книгата и въздъхнах тежко. Перла беше казала, че мама ще ми даде да чета книги. Но никога не бях предполагала, че ще са толкова странни, пълни с думи като нефритен стълб, нефритена порта, ян връх, кинобарна цепнатина.

Погледнах корицата: „Изкуството на любовта“, написана от някой, нарекъл се учител Дун Сюандзъ, което означава Загадъчна дупка. „Изкуството на любовта“ от Загадъчна дупка, продължавах да предъвквам странните срички в устата си, сякаш така щях да бъда просветлена в най-дълбоката загадка от царството на вятъра и луната.

Но в момента имах усещането, че съзнанието ми е ясно небе, обсадено от тъмни облаци.

Почувствах кръвта да препуска в мен. Лицето ми пареше, а устата ми беше пресъхнала. Сграбчих книгите и тичах през целия път до стаята на Перла, но я заварих празна. Втурнах се да я търся, но не успях да зърна сянката й, нито да доловя уханието на парфюма й. В коридора към градината продължих да размишлявам за странните неща, които току-що бях прочела, когато внезапно се блъснах в мека плът. Вдигнах очи и видях заплашителния поглед на Фан Жун.

— Сян Сян! — сгълчи ме тя. — Къде беше? Търся те навсякъде. Ела!

Тя ме отведе обратно до стаята ми, блъсна ме вътре и затръшна вратата.

— Изучава ли книгите и класиката? — попита тя с разпален шепот.

Аз се изкисках.

— Мамо, има само пет класики — „Пролетните и есенните летописи“, „Книга на песните“, „Книга на промените“…

— Добре, стига. Престани да ми се перчиш толкова глупаво! И изтрий тази самодоволна усмивка от лицето си! Знаеш ли какво? Не давам пукната пара за „Книга на промените“, единствено ме е грижа дали дъщерите ми носят много пари! Схващаш ли?

— Но, мамо, как може някой да донесе пари, като чете „Класиката на обикновеното момиче“?

Сега Фан Жун ме огледа, очите й се стрелкаха наоколо като топчета за игра.

— Ха, ха, Сян Сян, в края на краищата не си толкова умна, колкото изглеждаш! — сетне тя се наведе към мен и сниши глас, сякаш щеше да ми довери най-дълбоката тайна на вселената. — Знаеш ли кое е най-ценното нещо в теб?

— Дарбата ми за изкуства — исках да добавя „и красотата ми“, но реших да бъда скромна.

Мама примигна.

— Не! Девствеността ти, глупачке — тя ме изгледа изпитателно. — Сян Сян, нали никога не си била докосвана от мъж?

— Напротив, била съм.

Сега малките й очи ненадейно се закръглиха в две огнени топки. Тя сграбчи блузата ми, задушавайки ме.

— Ах ти, малка курво, кой?

— Моят баба.

— О, по дяволите! — тя ме пусна и насочи към мен обвинителен пръст. — Ах ти, долна мръсницо, чукала си собствения си баща! — сега гласът й избумтя като гръм. — Когато спа с него, той докосна ли златната ти порта? Пъхна ли нефритения си стълб в кинобарената ти цепнатина?

— Мамо, тъкмо се канех да те питам за златната порта и кинобарената цепнатина…

Всички напрегнати мускули на лицето на мама като че ли се отпуснаха.

— Но ти ми каза, че баща ти е спал с теб, значи си сигурна, че не ти е направил нищо?

— Разбира се, че е. Той ме завиваше с одеяло. Разказваше ми приказки…

— Ха! Това ли е всичко, което ти е правил?

— Да. Когато бях малка, толкова се страхувах от духове, че не спирах да плача, докато баба не дойде да спи с мен.

— Къде беше майка ти?

— Ходеше на работа.

— Нощем? Значи е била курва като теб?

— Не! Това беше, след като баба си счупи крака — изчервих се и добавих, заеквайки: — Тя трябваше да работи като ъ… ъ… събирач на нощни ухания, за да плати сметката в болницата.

Мама отметна назад дебелата си глава и избухна гръмовно в такъв безумен смях, сякаш всичките й меридиани на смеха внезапно са били разцепени от светкавица.

— Ха! Ха! Ха! Ха! Сян Сян, изплаши ме до напикаване, като ми каза, че баща ти е спал с теб, докато майка ти е събирала лайна.

Бях толкова ядосана и унизена, че не успях да изрека нито дума.

Сега тя продължаваше да се смее като умопобъркан, преследван от пияница. Изчаках да се успокои и смених темата.

— Мамо, още не си ми казала какво е нефритен стълб, златна порта…

— Нямаш представа какво означават ли? Че Перла не ти ли е обяснила отдавна?

— Не.

Очите на Фан Жун се разшириха.

— Онази кучка! Не ти е обяснила? Ти, глупава малка курво, скоро венчелистчетата ти ще бъдат разтворени от мъж, а нямаш никаква представа какво е нефритен стълб или златна порта? Дори Перла да не те е научила, никоя ли от останалите сестри не ги каза нищо за това? А?

— Но, мамо, нямам време да говоря с останалите сестри! Трябва да се упражнявам в изкуствата непрестанно всеки ден и да изпълнявам поръчки от теб!

— Добре, добре, престани с твоите глупости. Както и да е, скоро ще разбереш.

— Как?

— Когато загубиш девствеността си. Доста мъже ще са доволни да платят кюлчета злато за нея. Когато мъжете правят секс с красиви млади девственици, техните нефритени стълбове ще се размърдат влудяващо — тя ме изгледа многозначително. — След това ще се подмладят и ще се сдобият с голямо дълголетие. Някои мъже забогатяват, други получават важни постове. Дори лошият им късмет се обръща.

Не казах нищо, а мама продължи, вече със замечтана усмивка.

— Големият господар Фун вече спечели наддаването да бъде твой датоу къ — тя посочи брадавицата между веждите си. — Третото ми око ми каза преди много време, че той несъмнено ще победи.

— Какво наддаване и кой е датоу къ и големият господар Фун?

Тя се изхили.

— Ах, Сян Сян, мислиш се за умна, но всъщност си доста глупава. Датоу къ е първият мъж, който събира енергия ци от твоята ин част. Тези стари мъже отчаяно искат да събират младежка ин енергия. Ако един мъж успее да преспи с триста девици, всичко му се връща — зъби, черна коса, жизненост.

— Леле, тогава аз също искам да събера ин енергия, когато остарея.

Мама се разсмя и сланината по лицето й се разтресе.

— Естествено, Сян Сян. Ето защо от време на време разни стари лесбийки идват при нас да искат девственици.

— Лесбийки?

Мама ми намигна.

— Наричат се момичета, които търкат огледала. Защото за да загубят душите си, две жени могат само да търкат техните плоски като огледало ин части една в друга.

— Да изгубят душата си! Искаш да кажеш, че умират?

— Сян Сян, изтощих се от твоята глупост! — изкрещя мама, после млъкна и ми се усмихна дяволито. — Но съм сигурна, че големият господар Фун няма да се умори от теб.

— Кой е големият господар Фун?

— Видя го на тържеството.

— Имаш предвид онзи сбръчкан, стар, умиращ тип?

— Сян Сян, внимавай с гнусната си уста! — тя ме изгледа злобно, брадавицата помръдна застрашително между очите й. — Вече плати огромна сума за първата ти нощ. Затова гледай да го направиш щастлив. В противен случай… — тя тропна с крак на пода.

Сега цялата ми коса се изправи. Почти почувствах стотиците слизести създания, които пълзят по мен, за да бъдат последвани от големия господар Фун.

Мама ми се ухили многозначително.

— Сян Сян, понеже си умна, какво би предпочела — глутница гадни плъхове, пълзящи по теб, или само един голям господар Фун?

— Един голям господар Фун, естествено!

— Добро момиче. Дръж се както трябва и ще получиш каквото искаш — тя ме потупа по главата, сетне изброи с дундестите си пръсти. — Хубави дрехи, вкусна храна, нова прическа, сладолед и сега големият господар Фун и неговите бръчки на дълголетието, ха! ха! ха!

В продължение на една минута мама едва не се задави и остана без дъх от налудничавия си смях, а в следващия момент рязко спря и ми хвърли смразяващ кръвта поглед.

— Сян Сян, сега съблечи всичките си дрехи!

— Моля?

— Да не би изведнъж да си оглушала? Казах да съблечеш всичките си дрехи! Веднага! — тя ме погледна косо с очите си като на плъх. — Просто го направи! Или искаш аз да те съблека гола-голеничка?

Започнах да изхлузвам дрехите си една по една. Фан Жун обикаляше около мен, мушкаше и щипеше тялото ми тук и там, сякаш избираше парче свинско за вечеря. След още стискане и мачкане тя кимна, а на лицето и се изписа доволна усмивка.

— Ха — промърмори тя, сякаш говореше на себе си, — големият учител Фун трябва да е ясновидец да плати толкова много за тринайсетгодишна.

Тогава вратата се отвори и в стаята влезе У Цян. Аз инстинктивно се опитах да сграбча дрехите си от пода, за да покрия голотата си.

— Остави ги на пода! Сега нека те прегледа твоят де.

Изпитах такова унижение, че очите ми се наводниха със сълзи. Дрехите ми паднаха на пода и лежаха там като смачкана човешка фигура.

Гласът на мама изрева до ухото ми.

— От какво толкова се срамуваш? Това е просто твоят де. Не ми ли каза току-що, че си спала със собствения си баща? Сега не мърдай и остави де да те огледа.

Макар да зяпах в пръстите на краката си, за да не се налага да виждам пронизващите погледи на У Цян, аз въпреки това усещах гладните му очи по цялото ми тяло. Затреперих и извих ръце да прикрия гърдите си.

У Цян свали ръцете ми. Очните му ябълки се спуснаха към зърната на гърдите ми, а той заговори със спокоен тон:

— Сян Сян, не се притеснявай. Рано или късно всички млади момичета трябва да станат млади жени — ръката му на рамото ми беше топла. — Няма полза да се правиш на дама, когато ще ставаш курва.

На лицето на Фан Жун изгря усмивка.

— У Цян, бъди внимателен, тя е само малка девственица.

Сега де раздели устните си да разкрие бели, равни зъби.

— Да, права си, само малка девственица — минаха секунди, преди да се обърне към мама и да каже, все така усмихнат: — Е, какво мислиш?

Тя кимна одобрително.

— Добре, всичко е както трябва — хубави кости, гладка кожа, нежна плът.

Де разроши косата ми и добави:

— Също и мека, копринена черна коса — сетне се протегна да докосне срамните ми косми. — Тук също е мека и лъскава.

Мама го изгледа строго.

— И сама виждам.

Де кимна.

— Да, разбира се, разбира се.

Настъпи мъртва тишина; накрая под ледения поглед на мама де се извини и излезе.

След като напусна стаята, мама нареди:

— Облечи се.

Така и направих. Сега същият чифт очи ми хвърли многозначителен поглед.

— Сян Сян, ти си извънредно привлекателна девица, като се изключи едно нещо.

— Какво е то?

— Именно това, твърде много питаш! Девицата трябва да е хрисима и мила. Преди да се срещнеш с големия господар Фун, най-добре се научи как да се държиш. Сега отиди при Перла и я попитай как това да си мила и нежна с нефритен стълб ще ти донесе куп пари, да не говорим за безкрайни удоволствия — тя ми смигна. — Перла е веща в тайните на спалнята. Ха! Ха! Ха!

След тези думи тя взе книгите, натика ги в ръцете ми и ме изтласка към вратата.

 

 

Перла се гласеше пред огледалото. Когато затворих вратата, тя зяпна косата ми и възкликна:

— Сян Сян, много си хубава! — след което потупа стола до нея. — Ела седни до мен.

Последва дълго мълчание, по време на което тя разглеждаше косата ми в огледалото.

— Сестро Перла, харесваш ли новата ми прическа?

Перла не отговори на въпроса ми; изражението й беше станало тъжно и сериозно.

— Мама купи ли ти и сладолед, нахрани ли те с бульон, а после показа ли ти онези странни книги?

Кимнах утвърдително.

— Сян Сян, ще те чука мъж!

— Не, няма!

— Хай, малка ми сестрице, защо си мислиш, че се държат с теб като с принцеса?

— Мисля си, че е така, защото… защото просто имам късмет.

— Късмет, а? — тя се усмихна саркастично. — Ако в този бардак имаше късмет, всички ние щяхме да сме принцеси, не проститутки. Но всичко това е лошо, защото ще станеш истинска курва, разбираш ли? Искаш ли да ти нарисувам червата?

Тишината се спусна в стаята като изкормен труп.

— А това — тя сграбчи книгите от скута ми и ги запрати на масата — ти трябва, за да се подготвиш за промяната от девственица в жена — тя спря и ми хвърли поглед, пълен с горчивина, — или от добродетелна жена в порочна курва.

Перла взе една от книгите и прелисти страниците с илюстрации.

— Ако изучиш подробно тези пози и ги овладееш, те ще ти помогнат да станеш престижна, толкова престижна, че мъжете ще плащат няколко сребърни монети само за да подушат уханието, струящо от тялото ти, и множество златни, за да го вкусят!

Запреглъщах за въздух, завладяна от неохота да се изправя лице в лице с грозната истина, която толкова упорито отбягвах.

— Сян Сян — Перла ме потупа по главата. — Няма смисъл да се тревожиш толкова, просто го научи, ясно? Аз съм тук да ти помогна.

Кимнах и процедих горчива усмивка.

— Добре. Ще започнем урока сега — тя смигна. — Има една поговорка:

Умри под леха с божури и стани разгулен дух.

Това означава, че една жена може да направи един мъж толкова щастлив, че той да няма нищо против да умре, докато прави секс с нея.

Запазих мълчание, като се опитвах да поема току-що казаното от Перла.

След това тя започна да ми обяснява думи като червена перла, струни на лютня, хлъзгави нудъли и всички странни метафори като срязване на пъпеша и вкусване на сока му; нефритеният стълб, който се заравя в златната порта; ин соковете, потичащи като кладенец…

В края на урока вече благоговеех пред дълбоките познания на Перла за тези непонятни теми, но бях и напълно изтощена.

Ненадейно Перла възкликна:

— О, по дяволите! Сян Сян, сега трябва да развличам важна клечка. Защо не отидеш да учиш и не се върнеш в стаята ми утре?

Вече бях на вратата, когато тя се провикна зад гърба ми. Обърнах се и видях тъжното й лице.

— Сян Сян, много те харесвам — тя замълча, сетне продължи: — Най-добре се възползвай от последния си шанс да се радваш на детството си…

Не знаех как да отговоря.

— Защо не отидеш да се позабавляваш с Пролетна луна?

— Но ако мама разбере, тя ще…

— Не се притеснявай. Тъй като съм убедена, че големият господар Фун вече е платил скъпо за теб, тя ще е в добро настроение и няма да е прекалено строга към теб. Отиди да си поиграеш в градината близо до храма.

Но аз бях чувала, че тази градина е обитавана от духовете на злощастни сестри, извършили самоубийство! Естествено, никой не смееше да попита мама дали това е вярно. Но когато се извърнах да попитам Перла, тя вече бе затворила вратата.