Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (25)

Тази жена не е мой съпруг

На следващата сутрин се събудих от слънчеви лъчи, играещи по стъпалата ми. Протегнах се и завъртях пръстите на краката си, изпълнена с наслада от топлината на слънцето и от вкуса на любовта. Тогава видях Цин Джън, седнал до масата с цина, да ме наблюдава със сериозно изражение.

— Нещо не е наред ли?

Седнах изправена, като придърпах одеялото, за да прикрия голотата си. Зачудих се: като проститутка защо трябва да изпитвам свян пред мъж? Но изпитвах, защото той не беше кой да е мъж, а първият, в когото се бях влюбила.

— Не — той се усмихна насила. — Гледах те как спиш.

Усмихнах му се и потърках очи.

— Скъпоценна орхидея, най-добре да побързаме.

— Защо?

— Защото вече загубихме доста време — трябва да потърсим приятелката ти.

Прехапах устни, докато усетих острия вкус на кръв. Бях толкова запленена от този монах, че бях забравила Тън Сюн! Как можех да съм толкова себична и безсърдечна?

Половин час по-късно ние отново претърсвахме гората. Въпреки тормоза на съвестта ми и настойчивите ми викове „Тън Сюн! Тън Сюн!“, мислите ми бяха заети с моя любовник — поет и монах, а не с любовницата ми лесбийка. Макар разумът да ми нашепваше, че трябва да се съсредоточа върху издирването на Тън Сюн, навсякъде очите ми съзираха образа на Цин Джън. Всички дървета бяха мускулестите му ръце, протегнати да ме прегърнат, всеки стон на вятъра беше мощният му глас, зовящ името ми, и всяко прошумоляване под краката ми беше неговото пъшкане по време на уравновесяването на нашите ин и ян.

Вървяхме още половин час и внезапно Цин Джън възкликна:

— Виж, там зад онези кипариси има будистки храм — той сграбчи ръката ми и ме задърпа. — Да вървим!

Един послушник ни отвори. Обясних му за Тън Сюн и камбаната.

Лицето му се озари.

— Влезте! — покани ни той, след което се извърна и изкрещя с най-силния си момчешки глас. — Госпожица Скъпоценна орхидея търси господин Тън Сюн!

Малко след това закръглен монах на петдесетина години се втурна към нас, последван от друг, по-възрастен и прегърбен. А зад двамата, за мое най-голямо облекчение, се задаваше изтощената, но усмихната Тън Сюн.

— Скъпоценна орхидея — сниши глас Цин Джън, — не ми ли каза, че спътникът ти е жена?

Преди да успея да отговоря, около нас се насъбраха няколко монаси и развълнувано започнаха да обясняват как по време на медитационната си разходка по изгрев-слънце чули звуци от старата камбана на храма им (оставена там, след като получили нова като дарение от богат покровител) и спасили Тън Сюн — почти в безсъзнание и умираща от жажда. Шумните разяснения избухваха във въздуха и нарушаваха спокойствието в уединения храм.

Сетне все още омаломощената Тън Сюн настоя да узнае какво се е случило с мен и аз разказах на нея и на любопитните монаси как бях заловена от разбойниците и впоследствие спасена от Цин Джън с неговото вълшебство. Когато всички разказаха историите си, се възцари мълчание, в което забелязах, че Тън Сюн наблюдава моя монах с подозрение и начеваща враждебност.

Докато следвахме малката група на домакините до приемната, отчетливо усещах тихото недоволство на Цин Джън и напиращата ревност на Тън Сюн. Но нямах никаква представа какво да сторя. Без да съзнават зараждащото се напрежение, монасите пред нас продължаваха да се вълнуват от спасителните действия, като ги преразказваха отново и отново. Тези вълнуващи събития прекъсваха монотонното им ежедневие, в резултат на което тяхното усъвършенстване на преодоляването на привързванията моментално бе изхвърлено през прозореца на съзнанията им.

След като ни поднесоха чай и закуски, пълничкият игумен на име Чиста мъдрост ме покани да отседна в храма.

— Госпожо Тън, вече сме приготвили стая специално за вас и съпруга ви.

— Но — понечих да възразя и тутакси спрях. Канех се да кажа: този мъж е жена и аз не съм нейна съпруга! Но Тън Сюн ми хвърли такъв убийствен поглед, че думите незабавно се оттеглиха в гърлото ми.

Тя се обърна с усмивка към монаха.

— Благодаря ви, учителю Чиста мъдрост. Сигурен съм, че съпругата ми е много уморена след всички тревоги и премеждия. Има нужда от незабавна почивка.

Дори нямах кураж да насоча поглед към Цин Джън да видя реакцията му. А и се радвах, че изречението ми бе убито на място, иначе кой би повярвал на подобни врели-некипели като „този мъж е жена и аз не съм нейна съпруга“? Монасите ще сметнат, че съм обезумяла, след като съм била отвлечена от разбойниците.

Цин Джън мълчеше. Когато събрах смелост да погледна крадешком към него, той дори не изглеждаше ядосан, както очаквах — само замаян. Сигурно смяташе, че безсрамно съм го излъгала и жестоко съм го предала. Сърцето ми бавно се напука на парчета. Почти виждах отломъците да се разбиват на пода, да се разхвърчават и да спират точно под статуята на Буда.

Сега моят спасител вежливо се прощаваше с монасите. Уплашена, че ще си тръгне, без да ми каже нито дума, аз се приближих към него и прошепнах:

— Ако трябва да си вървиш, поне ми позволи да те придружа до двора.

Щом се озовахме навън, попитах настойчиво, преди той да има възможност да каже каквото и да било:

— Цин Джън, защо не ме покани да се върна с теб?

Той изглеждаше едновременно шокиран и гневен.

— Скъпоценна орхидея, ти си омъжена и съпругът ти е тук. А искаш от мен да те взема обратно в храма?

Изкрещях:

— Но аз не съм омъжена и Тън Сюн не е мой съпруг. Тя е жена!

— Жена?

— Да! Като мен! С гърди и без нефритен стълб!

Той не отговори, а продължи да ме измерва с пронизващия си поглед. Накрая каза:

— Скъпоценна орхидея, подиграваш ли ми се?

— Нищо подобно, Тън Сюн е жена и аз не съм нейна съпруга!

— Тогава защо се облича като мъж?

Обясних му, че бяга от зъл господар и това е нейната дегизировка.

Цин Джън потъна в мисли.

— А каква е връзката ти с нея?

Тъй като го обичах, не исках да го лъжа. Но се двоумях. Ако му разкриех истината — че двете с Тън Сюн сме любовници, ала не я обичам — Цин Джън можеше да реши, че аз просто я използвам, и да ме презре за това.

Известно време го гледах безмълвно. Накрая казах умоляващо:

— Цин Джън, не искам да оставам тук. Моля те, вземи ме с теб.

Той изглеждаше все така наранен.

— Не мога. Аз съм монах и това е храм.

Изпаднала в отчаяние, изстрелях:

— Така ли? Тогава защо ме прелъсти?

— Влюбих се. Не очаквах, че така ще стане, но ето, че се случи.

— Обичаш ме, но не можеш да ме вземеш със себе си, какво ще правим тогава?

В този момент се появи Тън Сюн, тя се приближи с маршова стъпка и застана закрилнически край мен, след което изгледа свирепо Цин Джън.

— Струва ми се, че съпругата ми вече твърде дълго се натрапва на целомъдрен монах…

Преди той да успее да се намеси, заявих:

— Цин Джън, повярвай ми, не съм негова съпруга. Той е жена.

Думите звучаха нелепо дори в моите уши.

На лицето на Цин Джън се изписаха тъга и гняв.

— Е, Скъпоценна орхидея, да не би да смяташ, че аз също съм жена?

Сега Тън Сюн се извърна към мен и очите й запратиха към мен отдавна сдържани кинжали.

— Значи след всичко, което с направих за теб, ти спа с него? — тя насочи обвинителен пръст към Цин Джън и продължи саркастично: — С монах?

Внезапно се отвори една врата и се разкри древна бръсната глава.

— Ако ще отсядате при нас, моля, пазете тишина и уважавайте свещеното спокойствие на храма ни.

Монахът огледа изпитателно и трима ни за няколко секунди и затръшна вратата.

Цин Джън ми хвърли поглед, изпълнен с горчивина, и излезе през портата на храма.

— Цин Джън! — извиках след него аз, но той ускори крачката си.

Тън Сюн обви с ръка рамото ми и ме дръпна обратно към храма.

Когато ме въведе в стаята си, вече бях напълно наясно, че трябва да се опитам да оправя положението с нея. Седнахме и аз веднага подзех:

— Тън Сюн, много съжалявам, но просто не устоях.

Тя ме изгледа сурово и продължително.

— Не се заблуждавай. Скъпоценна орхидея. Това е само моментно увлечение…

— Не, не е — отвърнах аз с насълзени очи. — Той е единственият мъж, когото някога съм обичала…

Приятелката ми отметна глава назад и се разсмя.

— Съзнаваш ли за какво говориш? Не ми ли каза, че не можеш да понасяш никой чоу нанжън?

— Но Цин Джън е различен, той не е като другите мъже.

— Различен? Скъпоценна орхидея, нека ти кажа нещо. Всички мъже са еднакви, те смърдят! — тя продължи с огорчение: — Вероятно нефритеният стълб е единственото нещо, което той има, а аз — не. Но това не значи, че е по-добър от мен…

— Много е добър.

— Но, Скъпоценна орхидея — тонът й се смекчи и прозвуча умолително, — може би го бива в секса, но в края на краищата той си остава мъж. А един мъж никога няма да разбере истинските нужди на една жена, особено на изтънчена и образована дама като теб. Скъпоценна орхидея, необходима ти е жена като мен, която да се грижи за теб и да те обича, а не мъж, да не говорим монах. Откъде би могъл да знае той каквото и да е за доставянето на наслада, за обичта и за грижите по една жена?

— Не, грешиш. Цин Джън се справя много добре с всичко това.

Тя изглеждаше едновременно изумена и засегната.

— Той спаси живота ми и се погрижи за раните ми, след като бях изнасилена от разбойника.

Тън Сюн ме притегли в обятията си и ме обсипа с дъжд от целувки.

— Скъпоценна орхидея, вината е изцяло моя. Толкова съжалявам за… това, което си преживяла. Трябваше да бутна първо теб под камбаната, моля те, прости ми.

— Тън Сюн — подзех аз, като внимателно се отдръпнах, — никой няма вина, просто лош късмет. И аз съжалявам. Не исках да… засегна чувствата ти.

Тя запази мълчание, като се опитваше да ме хване за ръката, но аз непрекъснато я отдръпвах.

— Тън Сюн, обичам го.

— Но обичаш и мен.

Как можеше да е толкова категорична?

— Това е различна любов — отвърнах аз. — По-близка е до чувството, което изпитвах към… сестра ми Перла.

— Хубаво. Даже още по-добре, защото в любовта ни има нещо по-дълбоко, тъй като и двете сме жени.

Не измислих нищо в отговор.

— Скъпоценна орхидея, повярвай ми, твоето увлечение по него скоро ще отмине като реещите се облаци. Освен това само се замисли — как ще живееш с него без никакви пари?

Въпросът й ме запрати обратно в моята неприветлива реалност. Осъзнах, че тъй като бях загубила цина и всичките пари и бижута, сега нямах нито грош и никакъв подслон! И, естествено, като монах Цин Джън също нямаше да разполага с никакви пари, пък и дори не предложи да ме вземе обратно в храма! Заплаках, вкусвайки горчивината на сълзите си, както и горчивината на първата си любов към мъж.

Тън Сюн се пресегна да избърше лицето ми с копринената си кърпичка.

— Не плачи, Скъпоценна орхидея. Това не е краят на света, а просто краят на една мимолетна любовна история. Приеми го за лош сън — тя се вгледа дълбоко в очите ми. — Имаш мен, а аз ще се погрижа много добре за теб, това е най-важното. Да не говорим, че за разлика от монаха аз съм богата — тя недвусмислено потупа джоба на панталоните си. — Мога да ти купя каквото поискаш и да те глезя, в който ресторант пожелаеш. Би ли работила на полето под жаркото слънце, би ли яла сладки картофи и водниста супа на всяко хранене, би ли носила роба от кръпки — всичко това само заради един мъж? Изискана жена като теб заслужава охолен живот, а не бедняшко живуркане с безпаричен монах. Ако нефритеният стълб е това, което харесваш в него — тя отметна глава назад и се засмя, а късата й копринена коса проблесна, — не се тревожи, аз също мога да си го набавя. В какъвто размер и материя ти харесва най-много.

Не отговорих.

— Скъпоценна орхидея?

— Да?

— Моля те, остани с мен.

 

 

Същата вечер изпитах облекчение, че Тън Сюн бе твърде изцедена да настоява за секс. Докато тялото й почиваше неподвижно край мен, аз лежах будна. Тялото ми се мяташе и въртеше върху пълното с дървеници твърдо дървено легло и агонизираше от неочакваното ми желание за мъж. Цин Джън беше красив, загадъчен, монах. Някак си той също така знаеше как да ме накара да се чувствам приказно като жена. И дори не ми се плащаше. За пръв път го бях направила от любов.

Точно както свирех на цин не за пари, а за да се усъвършенствам. На всичкото отгоре Цин Джън също свиреше на този инструмент. Също като при мен в сърцето му имаше чистота. Обичах Цин Джън. И бих се върнала да живея с него, докато веждите й на двама ни побелеят…

Лежах отпусната до изгрев-слънце. Веднага щом дочух песнопенията на монасите да се понасят из двора, аз се измъкнах от леглото, надянах обувките и жакета си, хвърлих прощален поглед на Тън Сюн и се изнизах от стаята. След няколко погрешни завоя най-сетне зърнах в далечината колибата на Цин Джън, видя ми се спокойна и гостоприемна. Ускорих крачка. Когато стигнах до вратата, леко я бутнах и тя се отвори с въздишка.

Влязох и отидох право в стаята на монаха. Спеше дълбоко и одеялото лекичко помръдваше в унисон с дишането му. С разтопено сърце аз се вмъкнах в леглото до него.