Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 182 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
Lindsey (02.10.2009)

Издание:

Джули Гаруд. Бавно изгаряне

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Нина Славова

Оформление на корицата: Борис Стоилов

ИК „Хермес“


ПЪРВА ГЛАВА

Грохналият старец се канеше да предизвика буря и съжаляваше единствено, че няма да го има, за да й се наслади.

Щеше да „издърпа чергата“ изпод краката на безобразните си роднини и щяха здравата да се строполят. Беше крайно време някой в това злощастно семейство да поправи ужасната несправедливост. Наистина бе времето.

Докато чакаше да подготвят оборудването, той подреди бюрото си. Деформираните от артрита пръсти погалиха гладкото дърво с повече нежност и внимание, отколкото някога доставяха на любовниците му. Бюрото беше старо, очукано и овехтяло като самия него. Старецът бе спечелил състоянието си точно в тази стая. Залепил телефона за ухото си, сключваше сделка след сделка, всичките печеливши. Колко компании купи през изминалите трийсет години? Колко други унищожи?

Отърси се от мислите за многобройните си победи. Сега не беше време за това. Прекоси стаята до бара и си наля чаша вода от стъклената гарафа, която един от бизнес партньорите му подари преди години. Отпи и отнесе чашата при бюрото си, като я постави върху подложка в ъгъла. Огледа облицованата с ламперия библиотека и реши, че е прекалено тъмно за камерите, затова бързо включи всички настолни лампи.

— Готово ли е? — попита нетърпеливо. Издърпа стола, седна, приглади косата си и изпъна сако, за да не щръкне яката му. Подръпна вратовръзката си, сякаш да облекчи стегнатото си гърло. — Сега ще си събера мислите — каза той. Гласът му беше дрезгав от дългите години, в които крещеше заповедите си и пушеше любимите си кубински пури.

И сега му се искаше да запали една. Но в къщата нямаше никакви. Беше се отказал от този навик преди десет години, но от време на време, когато му беше нервно, внезапно усещаше, че копнее за пура.

В момента не само бе напрегнат, но и малко се страхуваше, което бе почти непознато чувство за него. Отчаяно искаше да направи нещо добро, преди да умре, което щеше да се случи скоро, много скоро. Дължеше поне това на името Макена.

Старомодната видеокамера с VHS касета лежеше на триножник срещу него. Цифровата камера беше точно зад нея и обективът й бе насочен право към лицето му.

Той погледна зад камерите.

— Знам, че според теб цифровата камера е достатъчна и сигурно е така, но все пак си държа на старомодния начин с касетите. Не вярвам на тези дискове, така че с видеокасетата се подсигурявам. Кимни, когато всичко е готово, и ще започна.

Той вдигна чашата, отпи и я остави. От хапчетата, които досадните доктори го караха да пие, устата му пресъхваше.

След няколко секунди всичко беше готово и той започна:

— Казвам се Комптън Томас Макена. Това не е последното ми завещание. Промених го преди известно време. Оригиналът е в сейфа ми, едно копие се съхранява в адвокатската фирма, която работи за мен. Има още едно копие, което, гарантирам ви, ще надигне грозната си глава, ако поради някаква причина оригиналът и копието на адвоката се загубят или бъдат унищожени. Не съм казвал на никого от вас за новото си завещание или за промените, които направих, защото не исках да прекарам последните си месеци в тормоз. Сега, когато лекарите ме увериха, че краят ми наближава и че не може да се направи нищо повече, искам… не, изпитвам нужда — поправи се той — да ви обясня защо съм сторил това… макар да не съм сигурен дали някой от вас ще ме разбере и изобщо ще му пука…

Ще започна с кратка история на семейство Макена. Родителите ми са родени, израснали и погребани в планините на Шотландия. Баща ми притежаваше доста земя… наистина доста — повтори той. Спря да се прокашля и отново отпи от водата, преди да продължи: — Когато почина, земята остана по равно на по-големия ми брат Робърт Дънкан Втори и на мен. С Робърт дойдохме в Съединените щати да следваме и двамата решихме да останем тук. Години по-късно Робърт ми продаде своята част от земята. Това, което му платих за нея, заедно с наследството му, го превърна в много богат човек, а аз станах единствен собственик на имота, наречен Глен Макена…

Не се ожених. Нямах нито време, нито желание. Робърт си взе булка, която не одобрявах, но за разлика от брат ми, аз не заплашвах и не мърморех, че е избрал жена, която не одобрявам. Казваше се Каролайн… гонеше парите му. Със сигурност никога не го е обичала. Все пак изпълни дълга си и му роди двама сина — Робърт Дънкан Трети и Конъл Томас…

А сега към най-същественото в нашия урок по история. Когато моят племенник Конъл избра да се ожени за момиче без положение в обществото, баща му се отказа от него. Робърт беше избрал за сина си друга жена — от влиятелно семейство, и се вбеси, че желанията му не се изпълняват. Жената на Конъл, Лиа, беше бедна като просяците по улиците, но на племенника ми не му пукаше за парите, които щеше да загуби. — Старецът изпухтя отвратено и продължи: — На Робърт му остана само първородният син, който никога не възразяваше на баща си и винаги правеше каквото му казваха…

През годините загубих следите на Конъл — продължи той. — Бях прекалено зает — добави като извинение. — Знаех само, че се е преместил в Силвър Спрингс, близо до Чарлстън. Но после чух, че загинал в катастрофа. Бях сигурен, че брат ми няма да отиде на погребението… но аз отидох. Не толкова от чувство за дълг, признавам си. Навярно просто съм бил любопитен да видя как се е устроил Конъл. Не казах на Лиа или на когото и да било, че съм там. Гледах от разстояние. Църквата беше пълна с опечалени. Дори отидох до гробището и видях Лиа с трите й малки момичета, едното беше още бебе. Той замълча, защото си представи онази сцена. Не искаше никакви емоции да се появят на лицето му, така че отмести поглед от камерата за секунда. Изправи гръб на стола си и продължи: — Видях това, което исках да видя. Родът Макена щеше да бъде продължен чрез децата на Конъл… макар да беше жалко, че не бяха момчета…

Що се отнася до другия син на брат ми… Робърт Трети… брат ми го разглези… научи го да бъде безполезен. Не му позволи да има амбиции. В замяна брат ми доживя да види как първородният му син се пропива и умира рано…

Грехът на излишеството се предаде и на следващото поколение. Гледах как внуците на Робърт пропиляват наследството си и още по-лошо — как посрамват името Макена. Брайс, най-големият, върви по стъпките на баща си. Ожени се за добро момиче, Ванеса, но тя не можа да го спаси от порока му. Стана пияница като баща си. Продаде всичките си акции, осребри ценните си книжа, пропиля всеки долар. Доста от парите са отишли за алкохол и жени, но само бог знае какво е направил с останалите…

Следващият е Роджър. Той е най-неуловимият — понякога изчезва за цели седмици, — но на моите източници не им отне много време да го проследят и да открият къде се губи. Оказа се, че Роджър се забавлява с комар. Според докладите, които ми дадоха, само миналата година е загубил над четиристотин хиляди. — Старецът поклати глава и продължи, сякаш думите оставяха лош вкус в устата му. — Още по-неприятното е, че се е забъркал с мафиоти като Джони Джакман. Дори само от това, че името Макена е свързано с главорез като Джакман, стомахът ми се присвива…

Юън, най-малкият, не може и не иска да контролира темперамента си. Ако не бяха скъпите адвокати, вече щеше да е в затвора. Преди две години преби човек почти до смърт…

Всички те ме отвращават. Паразити, които не са донесли нищо на този свят.

Старецът извади кърпа от джоба и попи челото си.

— Когато онези безполезни доктори ми казаха, че ми остават няколко месеца на този свят, реших да действам. — Той се обърна към страничното чекмедже и извади тънка черна папка. Отвори я в средата на бюрото и постави дланите си върху нея. — Възложих на един частен детектив да направи малко разследване. Исках да разбера какво е станало с децата на Конъл. Трябва да призная, че нямах големи очаквания. Предположих, че след смъртта на Конъл Лиа и момичетата й са били крайно притеснени финансово. Освен това не вярвах да са отишли в университет — ако изобщо бяха завършили гимназия. Оказа се, че греша и за двете. Застрахователната компания изплатила достатъчно обезщетение за смъртта на Конъл, така че Лиа успяла да остане в къщата заедно с децата си. Започнала работа като секретарка в частно училище за момичета. Заплатата била малка, но имало бонус. И трите момичета учили в училището и в гимназията към него, без да плащат таксата за обучение. — Той кимна с одобрение и каза: — Конъл очевидно е втълпил на Лиа колко е ценно доброто образование. — Той погледна за миг доклада в папката си. — Оказа се, че и трите са прилежни ученички. Никоя не е била двойкаджийка — натърти той. Най-голямата — Кийра, получила пълна стипендия в добър университет и завършила с отличие. Получила втора стипендия и сега следва медицина и пак се справя добре. Средната дъщеря, Кейт, е предприемачът в семейството. Тя също е с пълна стипендия в един от най-добрите университети и завърши с отличие. Започнала свой бизнес още в гимназията и днес фирмата й расте и е на път да пожъне голям успех. — Той отново погледна към камерата. Изглежда, тя най-много прилича на мен…

Изабел, най-малката, също е много интелигентна, но истинският й талант е гласът й. Доколкото разбрах, е много даровита. — Той почука с показалец по доклада. — Изабел възнамерява да учи музика и история в колежа и има желание някой ден да отиде в Шотландия, за да се запознае с далечните си роднини. — Той кимна. — Тази новина ме радва изключително…

А сега за промените в завещанието ми. — Ъгълчетата на устата му се надигнаха в дяволита усмивка. Но тя бързо се стопи, когато той продължи: — Брайс, Роджър и Юън ще получат по сто хиляди долара в брой незабавно. Надявам се тези пари да бъдат използвани, за да се справи всеки от тях с проблемите си, но се съмнявам това да се случи. Ванеса също ще получи сто хиляди, както и тази къща. Заслужава поне това, задето търпя Брайс през всичките тези години. Тя донесе уважение за името Макена с благотворителната си дейност и с работата си в полза на обществото, така че не виждам защо трябва да я наказвам заради лошия й избор на съпруг…

Сега за другите Макена. Приписах всичките си ценни книжа на Кийра. Падежите им са изброени в завещанието. Изабел, която се интересува от история като мен, ще получи Глен Макена. Разбира се, има някои изисквания и тя ще бъде информирана за тях своевременно. Това е всичко, което те ще получат от мен, но аз съм убеден, че съм повече от щедър.

Дишането му стана по-тежко и той спря, за да пийне вода и изпразни чашата, преди да заговори отново:

— Накрая, за основната част от моето състояние, моите активи, оценявани на стойност осемдесет милиона долара. Това е резултатът от работата ми през целия ми живот и той трябва да премине в кръвните ми роднини, но проклет да съм, ако го оставя на некадърните си племенници. Така че го оставям на Кейт Макена. Тя е най-амбициозната от всички и също като мен знае стойността на парите. Ако тя приеме това наследство, то е нейно. Вярвам, че няма да го пропилее.