Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (12)

Да биеш котката

Нощта след ритуала аз се мятах между олекнало и натежало сърце. Леко, защото се чувствах щастлива, че вече не съм напълно сама в света. Тежко, защото се ужасявах от деня, в който големият господар Фун ще се завърне. Но не го правеше — не още. Мама ми каза, че е заминал по работа извън Шанхай — никой не знаеше каква точно, някои твърдяха, че се занимава с контрабанда на слитъци злато, други повтаряха, че става въпрос за цигари — и нямаше да се върне скоро. Но тъй като вече беше платил за първата ми нощ, нямах право да обслужвам друг клиент, докато той не се завърне.

През това време нямаше какво друго да правя, освен да се упражнявам в изкуствата и да чакам. Беше странно усещане да съм щастлива в един момент, но изпълнена със страх в следващия. Това продължи така, докато един ден не осъзнах, че моята леля не ме е посещавала от няколко седмици.

Бях въодушевена от мисълта, че съм се отървала от тази досада, макар и само временно. Когато обаче казах на Перла в един от редовните ни разговори, тя разля чая си.

— По дяволите! Сян Сян, трябва да си бременна!

Бях толкова шокирана, че челюстта ми увисна.

— Искаш да кажеш от де?

Тя кимна в потвърждение и избърса петното от роклята си.

— Изпи ли всичкия бульон, който мама ти даде?

— Да.

— Предполага се, че той трябва да ти попречи да забременееш, така че как… — гласът й заглъхна.

— Сестро Перла, какво да правя?

— Налага се да прекъснеш бременността си — тя ме погледна настойчиво в очите. — Да го направим веднага, Сян Сян, преди да е прекалено късно.

Усетих как кръвта ми се смразява.

— Но как?

Тя не отговори, а отиде да рови в едно от чекмеджетата си, след което се върна с малък пакет. Когато го отвори, горчив аромат разкъса ноздрите ми.

— Какво е това?

— Някои специални билки: шафранка, ангелика, ризом и корен от ниу-си. От отварата ще започнеш да кървиш, но ще се отървеш от бебето.

Перла излезе от стаята и след няколко минути дойде с малък котлон и глинено гърне. Напълни съда с вода, сложи билките и запали огъня.

Остави сместа да ври около час, свали я от котлона и сипа течността в купа.

— Ето, Сян Сян, сега го изпий цялото.

Опитах колебливо и изплюх.

— Горчи до смърт!

— Сян Сян — просъска тя, — престани да се държиш детински! Сега го допий, за Бога!

Пресуших чая, като задържах дъха си да не вдишвам миризмата на котешка урина.

— Добре — заяви тя и изсипа остатъка от течността в празната купа. — Сега се върни в стаята си и си почини. Изпий тази втора купа след час. Довечера ще дойда да те видя, след като приключа с госта си — последва пауза, сетне тя заговори отново: — За всеки случай пий и чист оцет поне два пъти на ден и скачай здравата.

Щом се върнах в стаята си, аз заскачах като куче, което се опитва да улови висящо парче патешко. След един час неспокойно чакане се насилих да изпия до дъно втората купа чай. Явно подейства бързо, защото скоро се строполих на леглото и потънах в тревожен сън.

Когато се събудих, вече се стъмваше. Почувствах ужасна болка в стомаха си и цепещо главоболие. Запалих свещ и тъкмо когато се канех да пийна вода да облекча пресъхналото си гърло, забелязах, че целият ми чаршаф е просмукан с кръв. Сложих ръка между бедрата си и усетих същата топла, лепкава течност.

— Кървя! Кървя! — закрещях аз и припаднах.

Когато отворих очи, лицето на Фан Жун беше надвиснало над моето.

— Небеса! Какво се е случило?

Гласът ми излезе слаб и уплашен.

— Мисля… че е леля ми.

Мама внимателно изучаваше чаршафа. Огледах се и попитах:

— Къде е сестра Перла?

— Перла? За какво ти е тя? Навън е с предпочитания си клиент.

Сърцето ми помръкна. В тюркоазен павилион никоя сестра не може да си позволи да остави предпочитан клиент по каквато и да било причина. Това означаваше, че нямах никаква представа дали Перла ще се върне за мен.

Внезапно мама подуши въздуха около мен и в следващия момент подозрителен поглед се спусна като сянка през лицето й.

— Каква е тази миризма?

Сигурна бях, че не говори за цикъла ми, а за билковата отвара. Престорих се на невинна.

— Каква миризма?

— Стани, искам да те прегледам!

Понечих да се изправя, но остри спазми връхлетяха стомаха ми. Успях само да промълвя немощно:

— Мамо, не мога.

Веднага след това припаднах отново.

 

 

Когато се събудих, се оказах в болница. Мама разговаряше с мъж на средна възраст в бяла престилка, а до нея се въртеше Малка червена, която непрестанно ми хвърляше тревожни погледи.

Мама го попита:

— И така, докторе, защо цикълът на дъщеря ми е толкова тежък? Тя добре ли е?

Лекарят с безизразна физиономия отвърна тихо и авторитетно:

— Обикновено не би следвало да е така — той млъкна и ме погледна. — На колко години е?

— Тринайсет. Хмм… почти на четиринайсет.

Той бутна нагоре очилата си с озадачен вид.

— Сгодена ли е?

За миг мама сякаш не беше в състояние да отговори, сетне все пак каза:

— Не. Не още.

— Има ли си интимен приятел?

Мама ме изгледа пронизващо, преди да се обърне към лекаря ухилена.

— Не. Но защо?

— Причината да питам е, че това обилно кървене прилича на помятане.

— Помятане? — челюстта на мама увисна почти до гърдите й. Очите й изглеждаха достатъчно убийствени да погубят нежеланото бебе.

 

 

Очаквах тежко наказание, след като се завърна в павилиона „Прасковен цвят“. Но за мое учудване нищо такова не се случи. Когато най-сетне имах възможност да говоря с Перла, тя каза:

— Големият господар Фун се завръща. Повярвай ми, мама няма да те нарани по никакъв начин преди това, защото трябва да те представи пред него невредима.

Перла може и да беше права за чувството на големия господар Фун, но не и за маминото.

 

 

На следващата вечер, преди да осъзная какво се случва, Фан Жун се промъкна в стаята ми със слуга, когото не познавах. Тя ме съблече гола и взе нещо от него, което, с ужас осъзнах аз, бяха две остри, нажежени до червено бамбукови пръчки. Той ме държеше, а тя прониза с тях зърната на гърдите ми.

Сълзи рукнаха от очите ми и закрещях от болка.

Мама викна, като размаха дългите си, лакирани в червено нокти, напомнящи за кръв, бликнала от дълбоки рани.

— Ах, ти, ударена от гръм и паднала мъртва мръсницо, толкова ли те сърби оная работа, че не можа да дочакаш големия господар Фун, а? С кого се чукаш?

— С никого, беше просто цикълът ми.

По-добре да ми пронижат зърната, отколкото да ме одерат жива, както ме бе заплашил де.

— Цикълът ти? Не се опитвай да ме правиш на глупачка, лекарят каза, че е помятане.

— Не беше сигурен. Мамо. Повярвай ми, това е просто цикълът ми!

Не можех да си позволя да призная истината, нито смеех да си представя последствията, ако я разкриех.

Продължих да пищя, да се моля и да настоявам, че е било цикълът ми, докато накрая изражението на Фан Жун омекна.

— Добре, Сян Сян. Този път ти вярвам — тя се изплю. — Но ако отново се държиш зле, ще пребия котката. Ясно ли е?

Кимнах, като преглътнах едновременно горчивината и болката.

Сетне мама бутна нагоре гърдите ми и се изкикоти звучно.

— Сян Сян, виждаш ли каква добра работа свърших? Сега зърната ти са толкова червени и така красиво набъбнали. Обзалагам се, че когато големият господар Фун ги види, нефритеният му стълб ще се вирне чак до Хималаите!

След тези думи тя избухна в смях и изхвърча от стаята заедно със слугата.

Шокирана и унизена, аз набързо облякох дрехите си и се устремих към стаята на Перла, но нея я нямаше. Написах бележка и я плъзнах под вратата й. Когато се върнах в стаята си, изпаднах в болезнен, възбуден сън. Минаха часове, преди да се събудя от парещото усещане в гърдите ми. Свалих си горнището на пижамата, изплюх слюнка върху зърната си и ги притиснах внимателно с пръсти.

Лекувах раните си и дремвах, докато накрая чух вратата да се открехва.

Беше Перла. Тя се втурна към мен с пребледняло лице.

— Мили небеса, Сян Сян! Какво се е случило?!

Казах й за наказанието.

— Тази изпържена в уок кучка! — Перла ме притегли в обятията си и изгука: — Сян Сян, ще се оправиш. Можеше да е и по-лошо.

— Като да пребие котка?

Тя кимна, а очите й проблясваха от сълзите.

— Какво означава това?

— Мама не би наранила нито лицето, нито тялото, на която и да е сестра, защото те са нейни инвестиции. Нито пък ще я умори от глад, защото никой мъж не харесва жени, които са кожа и кости. Ето защо, макар че бульонът не подейства, мама не наказа А Пин. Тя трябва да ни поддържа в добре охранен вид за клиентите. Правилото е: удряй тялото, но не и лицето. Или бий котката, но не момичето.

Мама го направи веднъж с Рубин, когато тя не й донесе пари. Върза я за леглото, сложи котка в панталона й, след което взе бамбукова пръчка и бясно зашиба котката. Можеш да си представиш как горкото създание полудя от нейното дращене — Перла замълча да преглътне ридание.

— Толкова съжалявам, сестро Перла.

Мълчание. Тя внимателно огледа гърдите ми.

— Сега нека донеса нещо да облекча болките ти.

Перла излезе и се върна с малка тенекиена кутия. Тя вдигна капака и разкри бяла пудра.

— Сян Сян, това е опиум. Ще го втрия в зърната ти, след това ще смръкнеш малко и ще заспиш. Когато се събудиш, и болката, и подуването ще са изчезнали.

След масажа аз взех опиум и в ръцете на Перла изпаднах в делириумен сън.

Когато се събудих, болката още витаеше в гърдите ми. Помолих Перла за още опиум, но тя ме изгледа укорително.

— Не, Сян Сян. Не искаш да си от пропадналите сестри.

 

 

Три седмици по-късно големият господар Фун, както бе предсказала Перла, се завърна. Мама се погрижи слугите да изчистят усърдно и да украсят пищно стаята за посрещане на гости, след което сложи свежи цветя и я напръска с парфюм.

— Сян Сян, този път гледай да направиш големия господар Фун най-щастливия мъж под небето — тя ме изпепели с поглед, достатъчно убийствен да ме повали на място. — Ако ли не, внимавай за кожата си!

Преди да бъда изтикана в залата, тайно докоснах предварително намазания с пилешка кръв печат джуан юан пъхнат в жакета ми. Сетне прошепнах молитва към медальона на Гуан Ин на шията ми.

Огромна усмивка разцъфна на лицето на Фун, когато се плъзнах през вратата с накъсаните си стъпки на златен лотос.

— Сян Сян, моя малка красавице, колко ми липсваше!

Подобното му на труп тяло беше обвито като в саван в индиговосиня роба с бродерия на йероглифа шоу — дълголетие. Устните му се разцепиха и се показаха две редици дълги жълтеникави зъби и широки венци с цвят на натъртен патладжан. Ръката му, подобна на рачешка шипка, се пресегна да сграбчи китката ми.

Преглътнах с мъка. Сетне, спомнила си уроците на Перла и заплахите на Фан Жун, моментално отидох да седна в скута му.

— Ай-я големи господарю Фун — изгледах го аз кокетно, — защо не дойдохте по-рано? Накарахте ме да чакам ли чакам, докато сърцето ми изгние!

С усилие на волята ръката ми замечтано погали бузата му.

Той хвана дланта ми и страстно прокара езика си в нея и така създаде вълна от погнуса, която се надигна и плисна в стомаха ми.

Отблъснах го леко с кикот.

— Моля ви, големи господарю Фун, гъдел ме е!

— Гъдел? Ха! Ха! Ха! Скоро ще те е гъдел до смърт, когато моят нефритен стълб погъделичка и разтвори меките ти венчелистчета!

Не знаех как да отговоря. Тогава взех от масата на осемте безсмъртни гарафата с вино и напълних до горе две чаши.

— Големи господарю Фун — подадох му чаша с ръка във формата на орхидея и засмукващ душата поглед, — моля, пийнете това вино в знак на почит от вашата скромна Сян Сян, за да отпразнуваме нашата нощ на дракона и феникса.

Когато Фун пое чашата и пресуши алкохола, аз тайно излях моята в саксията до стола ми. Незабавно му налях пак.

— Големи господарю Фун, това е за вашето здраве и дълголетие.

Той покорно изпи втората чаша до дъно, докато аз отново бързо излях моята в саксията.

— Големи господарю Фун — обявих аз, докато наливах третата, — това е за просперитета на бизнеса ви.

Сега той ме изгледа строго.

— Почакай, Сян Сян. Не искам да се напия веднага.

— Ай-я — възкликнах аз, като дръпнах роклята си да разкрия голям участък от голия си крак, — не вярвам, че ветеран като вас може да се напие толкова лесно.

Ръката на Фун се намести на бедрото ми.

— Добре, Сян Сян, но не ме напивай. Защото искам да вкуся венчалната ни нощ.

Последните две думи предизвикаха тръпки в гръдта ми. Но аз докарах най-хубавата си усмивка и поднесох изящната порцеланова чаша към устните му. Той доволно пресуши и третата. Горката чаша, да бъде тормозена от толкова грозни устни!

Сега му налях четвърта.

— Големи господарю Фун, това е…

— Достатъчно, Сян Сян, стига пиене. Искам да ударя червения…

— Но големи господарю Фун — аз извадих кърпичката си и замахнах към него игриво, — това е за наследника ви, така че как можете да я откажете?

— Наследник? — промърмори той с блеснало лице и замъглени от алкохола очи. — Добре, тогава ще трябва да я споделиш с мен.

Използвах чистата сила на волята си да потисна поредната вълна от погнуса.

Без да подозира нищо, той на драго сърце отпи голяма глътка от виното. Сетне, за моя изненада, се надвеси близо до мен, разтвори устните ми и изплю виното от неговата уста в моята.

Течността прогори цялото протежение от гърлото ми надолу към стомаха. Задавих се. Фун се засмя и започна да ме гали по гърба любвеобилно. После страстно. Осъзнах, че най-омразният момент наближава.

Този път по взаимно съгласие отидохме право там, където ни бе отредено — в леглото.

Не след дълго той вече беше върху мен и пъхаше изгнилия си стълб в скъпоценната ми порта.

Когато най-после приключи с номерата си на набутване и рухна изтощен, той отново пъхна езика си в устата ми и шумно засмука слюнката ми за последен път, преди да се облече. Колкото и да е невероятно, след всички тези енергични изпълнения изглеждаше дори по-млад и жизнен.

Сега присви очи и погледна назад към разхвърляните чаршафи. Когато видя, че му показвам окървавения печат джуан юан в мъглявите му очи пропълзя крайно задоволство.

Той извика:

— Хао! От днес нататък бизнесът ми ще процъфтява и ще се радвам на дълголетие!

Взе печата от ръцете ми, изгълта още една чаша вино, засмя се налудничаво и олюлявайки се, излезе от стаята.