Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (11)

Изнасилването на скалата

Онази вечер изпитах такова облекчение, че направо танцувах в стаята си. След това се изкъпах, облякох си пижамата и се строполих на леглото. Но не можах да заспя, защото събитията от деня непрестанно препускаха в главата ми като фенер въртележка.

Лицето на големия господар Фун се задържаше най-много. Почти го виждах как се завръща с шайката си наемници в павилиона „Прасковен цвят“. Първоначално искаше масаж, а после притискаше сбръчканото си, покрито с петна тяло до моето и ме целуваше със смърдящата си уста навсякъде по лицето. Когато отказах на настояването му да вкара нефритения си стълб в моята златна порта, той прекатури мебелите и разби пещерата!

— Небеса, помощ! — стреснах се аз от кошмара, а задницата на пижамата ми беше подгизнала.

Докато си поемах дълбоко въздух да се успокоя, чух скърцане. Отметнах чаршафа, изскочих от леглото и отидох да проверя прозорците — всичките бяха плътно затворени. Тъкмо се канех да се върна в леглото, когато усетих как отзад ме сграбчва нечия ръка. Сърцето ми заблъска като попаднала в капан мишка. Преди да успея да изкрещя, една длан вече беше запечатала устата ми. Борех се, но ръката ме стискаше здраво като веригата около сейфа на мама.

Докато едната ръка притискаше устата ми, другата провеси нещо пред очите ми. Змия? Студена пот изби по челото и подмишниците ми.

Накрая човекът ме пусна.

— Харесва ли ти това, Сян Сян?

Не можех да повярвам, че чувам гласа на У Цян. Обърнах се и видях лицето му застрашително надвиснало над моето.

— Де…

Напрегнах ума си, опитвайки се да измисля начин да го умилостивя.

— Благодаря ти, че днес ми помогна с големия господар Фун…

— Твоето извинение не значи нищо. Трябва да направиш нещо, за да поправиш стореното.

— Какво?

Сега той се ухили широко, зъбите му бяха подредени като динени семки.

— Такова — отвърна той и отново провеси змията.

Чак тогава осъзнах какво е това. Камшик!

По гръбнака ми плиснаха студени тръпки.

— Де, моля те, не ме бий! Големият господар Фун вече не е сърдит!

— Да те бия? — той ме ощипа по лицето с пръстите си с дълги нокти. — Ех, разбира се, че няма, глупаво момиче. Мислиш ли, че имам сърце да причиня това на красивото ти лице и превъзходното ти тяло? — той се наведе до мен и промърмори в ухото ми: — Сян Сян, искам ти да ме бичуваш — той ми намигна. — Като това, което направи днес на големия господар Фун.

— Но аз не… — спрях насред изречението. Как можех да му кажа какво се е случило в действителност?

— Не ме лъжи. Сян Сян. Всички знаем какво стори днес, за да направиш големия господар Фун много щастлив мъж — той замълча, сетне добави: — Както и да е, сега искам да бъда щастлив колкото него, но този път не прекалявай, става ли?

Той ми подаде камшика, след което свали ризата си и отиде да легне по корем на леглото.

Ай-я! Камшикът беше тежък като пияна змия! Гласът на У Цян се извиси в тъмното.

— Просто ме бичувай. Другите ще решат, че поредният клиент раздвижва с някоя сестра облаците и дъжда — той се провикна: — Хайде, размахай проклетото нещо!

Събрах цялата си енергия и я запратих в камшика. Замахването първо беше нерешително, сетне, когато видях, че на него действително му харесва, заудрях по-силно. И още по-силно. Ха, най-накрая можех да отмъстя за всичко, което бях понесла в публичния дом! Камшикът падаше все по-тежко върху гърчещата се плът. Де стенеше и крещеше, сякаш не знаеше дали да изпитва радост или болка. На лунната светлина, нахлуваща през прозореца, видях по гърба му големи мъниста пот, пръснати като невиждащи зеници.

Бичуването продължи десет минути, докато накрая той ми каза да спра. И двамата се чувствахме извънредно изтощени и доволни.

Тогава… той ме дръпна на леглото и насила набута нефритения си стълб в скъпоценната ми порта.

Когато заплаках истерично, У Цян вдигна панталоните си и изруга:

— По дяволите! По дяволите! Ти си скала, скала! Защо не ми каза, че още си девствена?

Продължих да плача.

Той ми се нахвърли:

— Защо още си девица? Големият господар Фун не те ли чука? Кажи ми истината!

Поклатих глава отрицателно.

— Не е?

Отново поклатих глава.

— Тогава какво направи?

Все още бях твърде зашеметена да отговоря. Де сграбчи камшика и замахна заплашително пред мен. Заболя ме само от удара на кожата върху студения под.

— Глуха ли си? Не чу ли въпроса ми? Големият господар Фун не напъха ли стълба си в теб?!

— Не.

— О, небеса! — сега камшикът падна на пода като изкормена змиорка. — Но си играла с него секс игри, бичувала си го!

— Не, не съм.

— Не си? Тогава защо беше пострадал?

Казах му какво се беше случило в действителност.

— Ритнала си го в лицето?

— Но просто по погрешка!

У Цян ме изгледа така, сякаш единственият му син току-що е скочил от покрива. Минаха няколко секунди, преди той да ми хвърли смразяващ поглед.

— Не казвай на мама нищо за тази вечер или ще те убия! — сетне се изсмя вледеняващо. — Ти си умна, Сян Сян, какво предпочиташ: да бъдеш одрана жива, да те бичуват, докато станеш каша от изгнила плът, или просто да си държиш устата затворена?

Бях твърде смаяна, за да отвърна. Красивият де с вид на учен се беше разкрил като вълк в човешка кожа!

 

 

По бузите ми се стичаха сълзи, изтичах в стаята на Перла, но вратата беше плътно затворена. Отвътре долитаха звукът на гласа й и мелодията на пипа — тя забавляваше гост. Отидох до стаята й още три пъти, но през затворената врата се чуваше мъжки глас, затова не посмях да почукам.

Дочаках утрото и се промъкнах в стаята й да й разкажа за големия господар Фун и за У Цян.

Перла изстреля:

— Това копеле, нарязано с хиляда ножове! — сетне очите й, вместо да се стрелкат като пеперуда, се съсредоточиха върху мен, изпълнени със загриженост. — Добре ли си. Сян Сян? Де нарани ли те?

Разбира се, че ме нарани, но какво можех да сторя. Ако се опитах да избягам и ме хванеха, щях да завърша като вкусна гозба за плъховете в тъмната стая. А и след като живеех в публичен дом, рано или късно щяха да ме „изнасилят“. Така че какво значение имаше?

Затова се стегнах и отговорих:

— Не. Както и да е, не се тревожи за мен. Сестро Перла, добре съм — след това смених темата. — Защо де беше толкова разстроен?

— Защото много хора са наддавали за първата ти нощ и големият господар Фун е спечелил, като е платил най-високата цена. Така че ако се върне и открие, че вече не си девствена, този път той наистина ще разбие пещерата. Вчера е било нищо, той просто е прекатурил маса, разбил е огледало и няколко чинии. Но всички ще загазят здравата — мама, ти и особено де. Тъй като е изпил първия бульон на твоята девственост, платена от големия господар Фун, той не само му е нанесъл обида, но и е отнел възможността му да се подмлади…

— Но тук има толкова много други девици…

— Ти обаче си най-красивата и той вече е платил скъпо.

Заплаках.

Перла ме притегли в обятията си и двете дълго време стояхме гушнати.

Накрая ме пусна.

— Сян Сян, не се тревожи твърде много. Понеже всички сестри имаме коварни сърца, винаги можем да намерим изход…

— Но как?

— Когато големият господар Фун се върне, мама ще ти даде малка стъкленица с пилешка кръв да оцапаш белия плат. Тя винаги подготвя момичетата за това, за да мамят клиентите. Понякога дори омазваме с червило струните на лютнята, за да омагьосаме онези чоу нанжън.

— Но не мога да разкажа това на мама, де заяви, че ще ме одере жива!

— Добре, тогава аз ще го приготвя за теб.

— Но големият господар Фун ще ме хване!

— Първо ще го напиеш.

— Ами ако не пие?

— Ха! Хич не се притеснявай за това! Ако един клиент не пие, той не ходи и по курви. Всички идват за петте отрови — курварство, хазарт, пиене, лентяйство и опиум.

— Добре де, ами ако ме накара да пия с него и вместо това се напия аз?

— Когато клиент те кара да пиеш с него, го напиваш, като пълниш непрекъснато чашата му, а ти самата изплюваш изпитото в една от саксиите.

— Ами ако той просто не се напие?

— Даваш му опиум. Ще ти дам малко, когато големият господар Фун се върне. През годините съм запазила известно количество за спешни случаи.

— А ако не иска да пуши опиум?

— Сян Сян, ти си малка паникьорка, а? Но това е добър знак, доказва, че си предпазлива. Харесва ми — тя ме потупа по ръката.

— Казах ти да не се притесняваш. Спомняш ли си как те учих да съблазняваш мъж с очите си?

Кимнах.

— Обзалагам се, че преди устните на Фун да докоснат алкохол, той вече ще е пиян от погледа ти. Особено ако оставиш дрехата ти да се плъзне и да разкрие рамото ти. Разбираш ли?

Кимнах отново. Мина известно време, преди да изтърся:

— Ами ако не се върне?

— Ха! Искаш да кажеш, след като е платил за всичко?

— Но аз го ритнах в лицето.

— Сян Сян, ти наистина не познаваш мъжете, а? Той няма да загуби интерес към теб, докато не те чука. Сега ти още си екзотично ястие върху висока маса, по което малкото момче в него точи лиги. Повярвай ми — Перла изплю, — той няма да си вдигне панталона, докато не вкуси апетитния сос от златната ти порта! — тя продължи: — Ето защо в „Класиката на курвите“ се казва:

Съпругите са по-малко привлекателни от наложниците, наложниците — от проститутките, проститутките — от нечия съпруга. А най-привлекателна от всички е жената, която не си успял да съблазниш.

Сега Перла ме изгледа загрижено.

— Но, разбира се, големият господар Фун може и да се върне само, за да разбие пещерата.

Всички канали в тялото ми подскочиха пробудени.

— Тогава какво да правя?

— Това все още не се е случило. А ако стане, ще намеря изход. Винаги успявам.

Случаят, когато Перла бе умилостивила началника на полицията и бе спасила Пролетна луна, проблесна в съзнанието ми. Внезапно завладяна от силна емоция, аз се хвърлих в обятията й.

— Сестро Перла, много ти благодаря. Не знам какво бих правила без теб.

Тя ме залюля нежно като майка, гукаща над болно дете. Когато най-накрая ме пусна, аз попитах:

— Сестро Перла, можеш ли да ми посвириш на цин моля те?

Тя веднага извади инструмента изпод леглото си. Сетне запали благовония и започна да го настройва.

— Този път ще ти изсвиря „Три вариации върху сливовия цвят“.

Изсвири няколко ноти и спря.

— Сян Сян, сливовият цвят е единственото цвете, което оцелява в най-зловещата зима, винаги стои изправено и гледа гордо. Той символизира почтеността и непобедимия дух.

След това тя ми разказа историята за прочутия фехтовач Ние Джън, чийто баща бил убит от зъл военачалник. Ние се скрил в планините и се усъвършенствал, като свирил на цин докато бил готов да се върне и да въздаде справедливост.

Перла седеше изправена и медитираше, пръстите й почиваха на ръба на резонатора, готови да разпръснат моите страдания и тревоги. Накрая започна да свири.

Омагьосана от чистотата на тоновете на цина и хореографията на пръстите на Перла, почти виждах баба с побеляла коса и измършавяло тяло да марширува безстрашно по планинския склон в снежна буря. Сякаш ме гледаше и казваше: „Сян Сян, можеш да оставиш хората да отнемат живота ти, но никога духа ти.“ Сетне, докато гърбът му се отдалечаваше, чух гордия му глас да декламира:

Ако в костите не пробягва горчива хладина,

как сливовият цвят ще ухае още повече?

В живота ми сега имаше хладина, но никога нямаше да допусна да отнемат духа ми. Трябваше да работя усилено да натрупам много пари и един ден да напусна павилиона „Прасковен цвят“ и да намеря майка. Но баба беше мъртъв, нямаше място, на което да го потърся. Както и да е, можех да съм като Ние и да се усъвършенствам тайно — уви, не в планината, а в бардак, — докато отмъстя за смъртта на баба. Щях да намеря онзи нарязан с хиляда ножове военачалник, който унищожи семейството ми, и да пратя куршум в главата му. Но как да открия това копеле?

Сега единственото, което бях в състояние да направя, бе да наблюдавам напрегнато как пръстите на Перла дърпат струните, перват ги, теглят ги и се плъзгат пламенно като сливови цветове, които се борят със снежната буря, докато очите ми се напълниха със сълзи. Музиката завърши с няколко нежни флажолета като заглъхване на гръм в далечна земя.

Избърсах сълзите си и въздъхнах.

— Сестро Перла, може ли да ме научиш да свиря и това?

— Само ако ми обещаеш едно нещо. Сян Сян — отвърна тя със замислено изражение, — спомняш ли си, когато ти казах, че Пролетна луна ми прилича на някого?

Кимнах.

— На кого?

— На по-голямата ми сестра.

— Къде е тя сега?

Очите на Перла се навлажниха, но този път влагата не я правеше да изглежда съблазнителна, а тъжна.

— Отиде си.

— Какво стана?

— Рубин се обеси в храма в градината на духовете.

— О! Толкова съжалявам, сестро Перла. Но защо?

— Сега не мога да ти кажа. Сян Сян, след това, което си преживяла, ти трябва хубава почивка. Защо не се върнеш в стаята си?

Поклатих глава.

— Сестро Перла, какво значение има?

Запазихме мълчание, като се гледахме право в очите. Накрая тя заговори:

— Добре. Но ми обещай да го пазиш в тайна до деня, в който умреш. Можеш ли?

— Да.

Тя сниши гласа си до шепот.

— Баща ми беше революционер, който се опитваше да свали правителството на Чъ’Ин…

— О, небеса!

Перла ме изгледа пронизващо, за да млъкна.

— След като акцията се провали, той се дегизира и избяга в провинцията, но войниците на императора скоро го откриха и го екзекутираха. Не само това, но тъй като беше изключително влиятелен, правителството също така се опита да избие всичките му роднини. Майка ми промени имената ни и ни прати заедно с по-голямата ми сестра тук, където никой няма да ни търси. След това тя… се самоуби.

По страните на Перла се стичаха сълзи, а аз мълчах, твърде зашеметена да кажа каквото и да било. Тя избърса лицето си с опакото на ръката си.

— Ето защо, макар павилионът „Прасковен цвят“ да е бардак, а мама и де да са същински чудовища, не мога да забравя, че дължа живота си на идването си тук. Сестра ми умря осем години по-късно…

— Какво се случи?

— Рубин се запозна с един оперен певец и се влюби до полуда в него. Но той нямаше пари, затова тя му даде своя пръстен с голям диамант — подарък от най-предпочитания й клиент.

Една вечер гостът я видял да вечеря с оперния певец в ресторант. Пръстенът с диамант блестял на неговия пръст. На следващия ден, когато Рубин тръгваше от „Прасковения цвят“ за тържество, някакъв непознат се втурнал и залял лицето й с киселина…

Инстинктивно покрих бузите си.

— Рубин никога повече не погледна лицето си. Тя отиде право в храма в градината на духовете и се обеси.

Протегнах се да докосна ръката на Перла.

— Сестро Перла, съжалявам.

Тя въздъхна.

— Също като теб аз останах съвсем сама на този свят. Затова се заклех никога да не позволя на никой чукан от кучета смрадлив мъж да разбие сърцето ми и да съсипе живота ми — внезапно Перла вирна глава и се засмя. — Странното е, че колкото по-високомерно се държа, толкова повече се прилепват към мен като бебета към зърно на гърда. Затова ще остана тук още няколко години, за да упражнявам чара си — тя млъкна, сетне заговори отново почти шепнешком: — Не съм казвала това на никого, освен на теб. Всъщност истинската причина да остана е Рубин.

— Но… тя е мъртва.

— Да. Но духът й още е жив.

Усетих как косата ми настръхва.

— Искаш да кажеш нейният призрак?

Перла не отговори на въпроса ми.

— Има една жълта пеперуда… — тя отново спря, мислите й сякаш се рееха в някаква далечна земя. — Тя е превъплъщение на Рубин.

— Искаш да кажеш, че призракът й обитава пеперуда? Защо смяташ така?

— Защото Рубин обичаше пеперуди, а жълтото беше любимият й цвят. А и всеки път, когато отида в градината на духовете да почета сестра си, над мен винаги кръжи жълта пеперуда. Искам да съм с нея, докато е жива.

— Но пеперудите не живеят дълго.

— Вярвам, че вече се е превъплътила много пъти.

— О! — възкликнах аз, без да знам дали да вярвам на цялата тази работа с прераждането. Но бях трогната от предаността на Перла към сестра й. Де да имах и аз истинска сестра като нея!

В юзи момент тя се обади:

— Сян Сян…

— Да?

Сега ме гледаше втренчено с очи, изпълнени с нежност.

— Искаш ли да станеш моя малка сестра?

Бях твърде изумена да отговоря. Минаха секунди, преди да кажа:

— Сестро Перла, имаш предвид… но ние не сме ли вече сестри?

— Разбира се, че нямам предвид това — тя ме смъмри приятелски. — Знаеш ли какво означава кръвни сестри?

Кимнах утвърдително.

— Искам да станем такива. Ти искаш ли?

Бях твърде трогната да кажа каквото и да било. Исках точно това — красива, умна голяма сестра, която умее да разрешава проблеми! Този път главата ми кимна като дървен чук, който удря барабан в оперна бойна сцена.

— Добре, тогава сега върви в стаята си. Трябва да се подготвя за ритуала. Ела при мен утре след три и половина сутринта.

 

 

На следващия ден се промъкнах в стаята на Перла, както се бяхме уговорили. За мое изумление, вместо да се издокара за „ритуала“, тя нямаше никакъв грим, а жакетът и панталонът й, макар и копринени, бяха чисто бели и без бродерия.

— Сестро Перла — подзех аз, след като седнах на дивана до нея, — мислех, че ми каза, че ще имаме ритуал…

Тя кимна, докато нареждаше разни неща в кошница. Сърцето ми заби ускорено от вълнение и от страх.

— Ще бягаме ли?

— Не, отиваме само до градината.

— Искаш да кажеш градината на духовете, където ти…

Тя взе кошницата и ме хвана за ръка.

— Да вървим.

Разочаровах се, като видях, че този път в градината няма луни, отразяващи се в локви. Навя ми мисли за момиче със затворени очи, което отказва да допусне хората да надникнат в душата й. Тихо следвах Перла по целия път до храма, ударите на сърцето ми бяха в синхрон с нейните накъсани стъпки на златния лотос.

В занемарената зала фенерът в ръката на Перла хвърли лъчите си върху паяжина, счупен прозорец и покрит с прах шкаф, подобен на ранено животно. Не успях да се сдържа и погледнах към тавана. Дебели греди се разпространяваха като лъчи от центъра. Зачудих се от коя е увиснало гъвкавото тяло на Рубин и колко други сестри са трептели във въздуха, като напразно са се борели за последна глътка въздух на земята.

С всички тези безжизнени тела, увиснали в съзнанието ми, аз бях твърде уплашена дори да поема дълбоко дъх, камо ли да задавам въпроси на Перла.

Сега се озовах пред олтар с Перла до мен, прелестна, но призрачна под светлината с цвят на слонова кост, струяща от фенера. Изражението на лицето й беше тъжно, но движенията й бяха отмерени. Тя избърса праха от олтара с парцал, сетне вдигна избелелия олтарен плат и се протегна отдолу да извади статуя на Гуан Ин. Извади от кошницата малка поставка за благовония и я сложи до дървената богиня. После измъкна ваза със свежи цветя, чиния с различни плодове и друга със закуски, както и малък сервиз за чай.

Когато ги нареди на олтара пред Гуан Ин, тя се обърна към мен и проговори много нежно, сякаш се страхуваше, че може да смути някого — макар да бях сигурна, че наоколо няма хора — или дори духове. Не бях сигурна за тяхното присъствие, но не можех да докажа и отсъствието им!

— Сян Сян, сега ще запалим благовония, ще се помолим на Гуан Ин и ще се закълнем в сестринство пред нея като наш свидетел. Не задавай никакви въпроси, просто прави като мен.

Перла запали три ароматни пръчици и ми подаде последната от тях. Силната миризма пречисти застоялия горещ въздух и разкъса ноздрите ми. През воалите от дим лицето на Перла изглеждаше нереално, като на красавица, която се носи под водата. Сега тя нареди три чаши чай в права линия и наля чай.

В този момент не се сдържах да я попитам:

— Сестро Перла, не сме ли само двете?

— Не, три сме. Ти, Рубин и аз.

— Но тя е мъртва!

— Само физически.

Потреперих и се огледах да видя дали дългокосо момиче в бяла роба и без стъпала се рее във въздуха.

Но нищо не потрепваше във въздуха, освен зловещото ехо на гласа на Перла.

— Сян Сян, поднеси благовоние и кажи кратка молитва на Гуан Ин. Повтаряй каквото казвам аз — тя коленичи, задържа ароматната пръчица над челото си и промърмори: — Бодхисатва Гуан Ин, моля те тази нощ да станеш свидетел на клетвата на мен. Перла, по-голямата ми сестра Рубин и по-малката ми сестра Сян Сян да станем кръвни сестри — след това тя леко се извърна към мен. — Сян Сян, сега ти повтори думите ми.

Коленичих до нея и нервно прошепнах думите.

Тя извади игла и миниатюрна чаша.

— Сян Сян, дай ми средния си пръст.

Тъкмо се канех да я попитам за какво е всичко това, когато тя заби иглата в пръста ми.

— Аххх! — извиках пронизително аз не толкова от болка, а от шок.

Тя не обърна внимание и на двете, тъй като все още беше съсредоточена да стиска пръста ми, докато най-сетне потече струйка кръв. Твърде стъписана да кажа каквото и да било, аз просто зяпах собствената си кръв да се събира в малка тъмночервена локва на фона на бялата стена на чашата.

Когато пръстът ми спря да кърви, Перла направи същото със себе си. После извади снимката на младо момиче, заби иглата между веждите й и се престори, че от хартията капе кръв в същата купа.

Положи снимката на олтара. Аз нададох стреснат вик:

— Но, сестро Перла, това си ти!

— Не, това е Рубин. Тя беше със седем години по-голяма от мен. Но си приличаме.

Въпреки жегата усетих как гръбнакът ми се превръща в ледена колона. Зяпнах снимката, после Перла и обратно, имах чувството, че тя е едновременно жива и мъртва!

Перла улови изражението ми, но не му обърна внимание. Започна да разбърква кръвта в купата. Сетне потопи пръста си в кръвта, намаза лицето си с нея, след това и моето. После погълна част от кървавата течност. Направи ми знак да изпия остатъка и така и сторих, твърде уплашена дори да се оплаквам. Тя промърмори друга молитва:

— Милостива бодхисатва Гуан Ин, отсега нататък, каквото и да се случи, Сян Сян и аз, сестри, свързани с кръв, ще бъдем едно сърце и един ум. Ако едната предаде другата, ще бъде поразена на място от мълния.

Зловещото „поразена на място от мълния“ ме накара да потреперя, което ми навлече пронизителен поглед от страна на Перла. Уплашено, но предано аз повторих молитвата след нея.

В следващия момент за мое изумление една жълта пеперуда се появи изневиделица и закръжи над снимката на Рубин.

Очите на Перла се напълниха със сълзи.

— Виж, Сян Сян, ето я Рубин. Знаех си, че ще дойде. Просто знаех!

Зяпнах създанието, като усърдно се опитвах да си представя красива млада жена, но виждах само жълта пеперуда.