Борис Акунин
Смъртта на Ахил (36)

12.

Когато си тръгна на разсъмване, Ванда спеше дълбоко, леко отворила уста като дете.

Ахимас постоя минутка над нея, нещо го стегна отляво в гърдите. После безшумно излезе.

Тя няма да издаде, си мислеше, докато излизаше на „Петровка“. Щом вчера не каза на Фандорин, сега вече съвсем. Няма нужда да я убива.

Но му тежеше на душата: недопустимо е да смесва работата с личните неща. По-рано никога не беше си го позволявал.

„А Евгения?“ — напомни му глас, който идваше от същото място в душата му. Явно му е време вече да се оттегли от занаята.

Това, което се случи тази нощ, никога няма да се повтори. С Ванда повече никакви контакти.

Кой може да свърже търговеца Клонов, довчера клиент на „Метропол“, с певицата от ресторант „Алнийска роза“? Никой. Може би само келнерът Тимофей. Почти изключено, но по-добре да не рискува. Така ще бъде на чисто, а няма да му отнеме много време.

Гласът прошепна: „Келнерът ще умре, за да остане жива Ванда.“

Нищо, затова пък с Кнабе май стана добре. Господин Фандорин снощи сигурно се е сблъскал с резидента, когато си тръгна от Ванда. Понеже е буден и съобразителен детектив, не може да не се заинтересува от късния гост. Може също така да се предположи, че истинската дейност на хер Кнабе е добре известна на руските власти. Резидентът на разузнаването е видна фигура.

Очертава се чудесна маневра, която да отклони разследването в безопасна насока.

„И Ванда ще се отърве“ — допълни безмилостно проницателният глас.

Ахимас се качи на тавана срещу неговия дом. Удобно място за наблюдение с добра видимост към третия етаж, където живееше резидентът.

За късмет денят се случи топъл. Още към осем часа покривът над него се напече и стана задушно, но Ахимас беше нечувствителен към дребните неудобства — затова пък прозорците на Кнабе бяха широко отворени.

Всичките му придвижвания от стая в стая се виждаха като на длан: ето, обръсна се пред огледалото, пи кафе, прегледа вестниците, отбелязваше нещо в тях с молив. Бодрите му движения и изразът на лицето (наблюдаваше го през бинокъл с дванайсетократно увеличение) подсказваха, че господин Кнабе е в прекрасно настроение.

Малко след десет той излезе от входа и тръгна в посока към Петровските врата. Ахимас го последва. По външен вид приличаше на писар или продавач: каскет с пречупена лачена козирка, дълъг сюртук, прошарена козя брадичка.

Енергично размахвайки ръка, Кнабе за няма и петнайсетина минути стигна до пощата. Вътре в сградата Ахимас намали дистанцията и когато резидентът стигна до гишето за телеграми, се беше наредил зад него.

Резидентът весело поздрави служителя, който явно много пъти беше приемал депешите му, и протегна листа.

— Какво винаги за Берлин, „Кербел унд Шмит“. Борсовите котировки. Само че — усмихна се — ще бъдете ли тъй любезен, Пантелеймон Кузмич, да не я давате на Сердюк като миналия път. Че Сердюк ми сбърка две цифри, смени им местата, после си имах неприятности с шефовете. Направете ми услуга, дайте я на Семьонов той да я прати.

— Добре, Иван Егорич — весело отговори и служителят. — Както кажете.

— Очаквам бърз отговор, пак ще дойда — каза Кнабе, плъзна поглед по лицето на Ахимас и се запъти към изхода.

Сега вървеше спокойно като на разходка. Движеше се по тротоара и лекомислено си свиркаше. Веднъж много професионално провери дали не го следят — но по-скоро по навик. Нямаше вид на човек, който подозира наблюдение.

А всъщност го следяха, и то доста успешно. Ахимас отначало не беше забелязал. Но един занаятчия на отсрещната страна прекалено подробно проучваше витрините на скъпи магазини, които по никакъв начин не отговаряха на възможностите му. Ясно — гледа отражението в стъклата. А отзад на около петдесет крачки бавно пълзеше файтон. Веднъж му викнаха — отказа, втори път — пак. Интересна работа.

Явно господин Фандорин снощи наистина не си е губил времето.

Ахимас взе мерки да промени външния си вид. Влезе в някакъв вход, рязко отлепи брадата, сложи си очила с обикновени стъкла, хвърли каскета и обърна сюртука наопаки — опакото се оказа чиновнически мундир с отпрани петлици. Влезе писар, след десет секунди излезе пенсиониран чиновник.

Кнабе не беше се отдалечил много. Стоеше пред огледалната врата на френска сладкарница, после влезе вътре.

Ахимас подире му.

Резидентът ядеше с наслада крем брюле и пиеше минерална вода. Изведнъж на съседната маса се появи млад мъж с летен костюм и много живи очи. Заразглежда модно списание, но току вдигаше очи от страниците. Одевешният файтон спря пред вратата. Занаятчията обаче беше изчезнал. Здраво са го налегнали тия момчета. Още по-добре. Само да не го арестуват. Не би трябвало — иначе защо ще го следят. Искат да засекат контактите му. А Кнабе очевидно няма никакви контакти, щом общува телеграфически с Берлин.

Резидентът остана дълго време в сладкарницата. Яде сладолед, яде марципан, пи какао, после си поръча сладолед тути фрути. Чудесен апетит. Младият копой бе сменен от друг, по-възрастен. Вместо единия файтонджия отпред спря друг, който също упорито не желаеше да качва никого.

Ахимас реши да не им се набива повече на очи и си тръгна пръв. Настани се в пощата и зачака. По пътя слезе в по-долна социална група — свали сюртука, извади ризата от панталона и я препаса с колан, махна очилата, на главата си нахлупи сукнен калпак.

Когато се появи Кнабе, той тъкмо беше на гишето, мърдаше усърдно устни и изписваше думите върху бланка.

— Речи ми, синко — обърна се към служителя, — верно ли утре ша стигне?

— Казах ти, още сега ще стигне — снизходително отговори онзи. — Ама пиши кратичко, туй да не е писмо, ще се охарчиш до шушка. Иван Егорич, имате телеграма.

Ахимас с престорено възмущение погледна розовобузестия шваба и хвърли едно око на подадения лист.

Кратък текст и колонки цифри — уж котировки на някакви си акции. М-да, грубовато работят в Берлин. Подценяват руската жандармерия.

Кнабе само погледна депешата и си я мушна в джоба. Сега сигурно ще се прибере вкъщи да я разшифрова.

Ахимас прекрати следенето и се върна на таванския си наблюдателен пункт. Резидентът вече си беше вкъщи, сигурно е взел файтон (ако не и онзи същия!). Седеше до масата, прелистваше някаква книга и вписваше нещо на листа.

После стана интересно. Движенията му се ускориха. Той няколко пъти нервно потри чело. Хвърли книгата на пода, стисна с ръце главата си. Скочи, заобикаля из стаята. Пак прочете записаното.

Получената вест очевидно не беше никак приятна.

Стана още по-интересно. Резидентът притича до някакво място в дъното, върна се с револвер.

Седна пред огледалото. На три пъти вдигна оръжието до слепоочието си, един път налапа цевта.

Ахимас поклати глава. Колко чудесно. Направо приказно. Хайде, застреляй се.

Какво ли са му съобщили от Берлин? Впрочем ясно. Проявената от резидента самоинициатива не е получила одобрение. Меко казано. Кариерата на въображаемия генералски убиец е погубена безвъзвратно.

Не, не се застреля. Свали ръката с револвера. Пак се защура из стаята. Прибра револвера в джоба си. Жалко.

Какво е ставало после в жилището му Ахимас не видя, защото Кнабе затвори прозорците.

Около три часа му се наложи да наблюдава слънчевите отблясъци в стъклата. Ахимас поглеждаше копоя, който потропваше долу и си представяше как ще изглежда замъкът, който скоро ще вдигне на най-високата скала на остров Санта Кроче. Той ще наподобява крепостите, които пазят кавказките планински аули, но на горната площадка непременно ще има градина. Палмите, разбира се, ще трябва да са в качета, но за зелените храсти е хубаво да има тревна настилка, може да се наредят чимове.

Тъкмо решаваше проблема за поливането на висящата градина, когато Кнабе излезе от сградата.

Пръв се усети копоят — отскочи от вратата и изчезна зад ъгъла, а след секунда на вратата се появи самият резидент. Той застана долу и нещо зачака. Скоро се разбра какво.

Откъм безистена се зададе едноместна каляска с кулест кон. Кочияшът скочи от капрата и даде юздите на Кнабе, онзи пъргаво се качи и кулестият потегли в тръс.

Изненада. Кнабе изчезваше от полезрението и нямаше как да го проследи. Ахимас грабна бинокъла и успя да го види как си слага рижа брада. Какво ли с намислил?

Но копоят остана спокоен. Той изпрати каляската с поглед, записа нещо в едно бележниче и си тръгна. Сигурно знаеше къде и защо отива Кнабе.

Добре, щом резидентът потегли с празни ръце, значи ще се върне. Време е за подготовка на операцията.

След пет минути Ахимас беше в квартирата му. Подробно разгледа. Откри две скривалища. В едното — малка химическа лаборатория: симпатическо мастило, отрови, цяла стъкленица нитроглицерин (да не се кани да взриви Кремъл?). В другия — няколко револвера и пари, на вид около трийсет хиляди, книга с логаритмични таблици — вероятно ключ за шифъра.

Ахимас не докосна нищо — остави скривалищата за жандармеристите. Кнабе за съжаление беше изгорил разшифрованата депеша — в умивалника видя останки от пепелта.

Оказа се, че жилището няма заден вход. Лошо. Прозорецът на коридора излизаше към покрива на пристройката. Ахимас прескочи, разходи се по трополящата тенекия и се убеди, че от покрива няма къде да иде. Улукът беше ръждясал, по него не можеше да се спусне. Ясно.

Върна се до прозореца, седна и се настрои за дълго чакане. След девет, когато дългият летен ден вече притъмняваше, иззад ъгъла излетя познатата каляска. Кулестият се носеше с всичка сила, от устата му капеха парцали пяна. Кнабе караше стоешком, бясно въртеше камшика.

Преследват ли го?

Не, май не се задава никой друг.

Резидентът хвърли юздите и хлътна във входа.

Така.

Ахимас се скри на предварително избраното място — зад закачалката в антрето. В ръката си държеше остър нож, който беше взел от кухнята.

Жилището беше подготвено — всичко нагоре с краката, чекмеджетата измъкнати, дори пухените юргани разпрани. Груба имитация на грабеж. Господин Фандорин трябва да стигне до заключението, че хер Кнабе е бил очистен от своите, които доста непохватно са инсценирали взломно престъпление.

Самата операция му отне секунди.

Щракна ключалката, Кнабе успя да притича няколко крачки в тъмното антре и умря, без да разбере какво му се случва.

Ахимас внимателно се огледа — чисто ли е наоколо — и излезе на стълбите.

Долу хлопна врата, чу се говор. Някой се втурна нагоре. Лошо.

Той отстъпи назад. Май тресна вратата доста силно.

Имаше четвърт минута, не повече.

Отвори прозореца в дъното на коридора и пак се скри зад закачалката.

Буквално в следващия момент някакъв човек нахълта в жилището. Търговец на вид.

В ръката му мярна револвер херщал-агент. Хубава машинка. И Ахимас навремето използваше такъв. „Търговецът“ застина над бездиханното тяло, после точно според замисъла му прескочи през отворения прозорец на покрива.

На стълбището беше тихо. Ахимас безшумно се измъкна.

Оставаше само да приключи с келнера от „Метропол“ и първа точка от плана му можеше да се смята за изпълнена.