Борис Акунин
Смъртта на Ахил (19)

3.

Ахимас успя да види желязната стая по-лесно, отколкото предполагаше.

Той се появи при Медведев в сив костюм с жилетка и със сив цилиндър. Но преди това още от хотела беше пра тил картичката си, на която със златни букви пишеше:

Търговска къща „Хасан Радаев“

Афанасий Петрович Велде, съдружник

Медведев му отговори с писъмце, че много е чувал за търговската къща на уважаемия Хасан Радаев и го кани незабавно. Така че Ахимас потегли към дома му, който се намираше над стръмен ров накрай града и от всички страни беше ограден с висок каменен зид. Не дом, а крепост. Можеше да издържи дори обсадно положение.

Когато стигна дъбовите порти, това му впечатление се засили още повече: отпред пазеха двама часови с винтовки, в двора имаше и постови с военни униформи, но без пагони.

Стопанинът беше плешив, с високо чело, закръглено коремче и бързи черни очи. Той покани младия мъж на масата, предложи му кафе и пура. След десет минути почтителен спокоен разговор за политиката и цените на вълната попита с какво може да бъде полезен на уважаемия господин Радаев.

Тогава Ахимас изложи деловото предложение, измислено като предлог. Трябва да уредим обмяна на минерална вода между Соленоводск и Семигорск, каза той. Вашата цери стомаха, нашата — бъбреците. Мнозина от курортистите търсят лек и за едното, и за другото. За да не бият напразно сто километра през планините, не е ли по-разумно да се направи в Соленоводск магазин на фирма „Медведев“, а в Семигорск — на търговска къща „Радаев“. И вие, и ние ще сме на сметка.

— Разумно — одобри покръстеният, — много разумно. Само че много разбойници вилнеят по пътищата. Как ще си прекарвам парите от Соленоводск?

— Защо да ги прекарвате? — учуди се Ахимас. — Ще ги държите в банка.

Медведев приглади венчето къдрави коси под плешивото си теме и се подсмихна:

— Нямам вяра на банки, Афанасий Петрович. Предпочитам да си държа парите у дома.

— Това е още по-опасно — укорително поклати глава Ахимас, — рискувате да ви ограбят.

— Не и мен — хитро намигна Медведев. — Едно на ръка, че имам тук войскари от железницата, запасняци, денонощно пазят на смени. Но още по-спокоен съм заради бронираната стая. Там не може да влезе никой освен мен.

Ахимас тъкмо понечи да попита каква е тази стая, и стопанинът сам му предложи:

— Искате ли да я видите?

Докато слизаха в избеното помещение (в него се влизаше през отделен вход от двора), Медведев разказа как инженер от Щутгарт му направил хранилището за пари със стоманена врата, дебела цяла педя. Тя е с комбиниран код от осем цифри, известен само нему, и той, Медведев, го сменя всеки ден.

Влязоха в подземното помещение, където гореше газена лампа. Ахимас видя стоманена стена и кована врата с кръгли гвоздеи.

— Никой не може да я отвори, нито да я взриви — похвали се стопанинът. — Лично градоначалникът си пази парите при мен, и полицейският началник, и местни търговци. Взимам им висока такса, но за тях пак е изгодно, защото тук е по-сигурно от банка.

Ахимас почтително кимна, заинтригуван от чутото: значи в желязната стая имало пари не само на Медведев.

Но покръстеният ненадейно рече:

— Тъй че предайте на уважаемия си вуйчо, Господ здраве да му дава и успешни начинания, да не се безпокои. Нов човек съм в Кавказ, но знам за хората, за които трябва да знам. Да поздравите Хасан Мурадович и да му благодарите за интереса към моята персона. А идеята за водата е добра. Ваша ли е? — покровителствено потупа младия мъж по гърба и го покани да идва — всеки четвъртък в дома му гостувал каймакът на семигорското общество.

Това, че Медведев излезе обигран и осведомен човек, не беше най-голямата пречка. Същинското затруднение се разкри в четвъртък, когато Ахимас съгласно поканата отиде в дома над рова, за да проучи разположението на стаите.

Засега планът се очертаваше по следния начин: по нощна доба изтрепва охраната и с кинжала на гърлото на Медведев проверява кое му е по-скъпо: желязната стая или животът. Лесен план, но Ахимас не го харесваше. Първо, ще му трябва чужда помощ. Второ, има хора, за които парите са по-скъпи от живота и младият мъж подозираше, че Лазар Медведев е тъкмо от тях.

В къщата се бяха събрали много гости и Ахимас се надяваше по-късно, когато всички седнат на трапезата и се напият, неусетно да се измъкне и да огледа наоколо. Но дотам не се стигна, защото още в началото изникна споменатата спънка.

Когато стопанинът представи госта на жена си, Ахимас си помисли, че старият Абългази не е излъгал: жената е млада и хубава — пепелявозлатиста коса, красиви очи. Казваше се Евгения Алексеевна. Но чаровната мадам Медведева нямаше нищо общо със замисъла му, затова Ахимас целуна нежната й бяла ръка и се оттегли в дъното, откъдето добре се виждаха всички присъстващи и вратата за вътрешността на къщата.

Там го откри стопанката. Приближи се и тихо попита:

— Ти ли си, Лия? — и сама си отговори: — Ти си. Никой няма такива очи. Ахимас мълчеше, изпаднал в странно, небивало вцепенение, а Евгения Алексеевна с бърз задъхан шепот продължи:

— Защо си тук? Мъжът ми каза, че си разбойник и убиец, че искаш да го ограбиш. Така ли е? Не отговаряй, все ми е едно. Толкова те чаках. После загубих надежда и се омъжих, а ти пък взе, че дойде. Ще ме вземеш ли с теб? Нали не се сърдиш, че не те дочаках? Не ме ли помниш? Аз съм Женя от скировското сиропиталище.

Изведнъж ясно му изплува една сцена, която оттогава никога не беше си припомнял — Хасан го отвежда от приюта, а слабото момиченце мълчаливо тича подир коня. Май накрая беше викнало: „Ще те чакам, Лия!“

Тази спънка не можеше да се реши по любимия му начин. Ахимас не знаеше как да си обясни поведението на Медведевата жена. Може би това е любовта, за която пише в романите? Но той не вярваше на романите и след гимназията книга не беше отварял. Почувства се тревожно и неуютно.

Тръгна си, без да каже нищо на Евгения Алексеевна. Метна се на коня и се прибра в Соленоводск. Разказа на вуйчо си за желязната стая и възникналото затруднение. Хасан помисли-помисли и каза: „Жена да предаде мъжа си е недостойно. Но не е наша работа да мислим за капризите на съдбата, трябва просто да ги следваме. Значи така било писано — да влезем в желязната стая с помощта на Медведевата жена.“