Борис Акунин
Смъртта на Ахил (28)

4.

Според класификацията, която някога си беше разработил, поръчението беше от четвърта категория, висша степен на трудност: завоалирано убийство на знаменитост в максимално кратък срок и с допълнителни условия.

Спънките бяха три.

Първо: силна и предана охрана.

Второ: имитация на естествена смърт.

Трето: достойна смърт в очите на широката общественост и срамна в очите на тесния кръг посветени.

Интересно.

Ахимас се разположи удобно на плюшената седалка в купето първа класа, предвкусвайки плодотворната умствена активност. Десетте часа път би трябвало да му стигнат. Не е задължително да спи — при нужда можеше да издържа без сън и три, и четири денонощия. Благодарение на вуйчо Хасан и неговите уроци.

Also, der Reihe nach^[1].

Той извади сведенията, предоставени по негова молба от поръчителя. Те включваха всички данни за Соболев, очевидно събирани с години: подробна биография, служебно досие, слабости, увлечения, връзки. Не откри никакви полезни склонности, за които да се хване: не е любител на хазарта, не е пристрастен към опиума, не е пияница.

В личната му характеристика преобладаваше думата „отличен“: отличен ездач, отличен стрелец, отличен играч на билярд. Добре.

Ахимас мина към графа „увлечения“. Пие с мярка, предпочита „шато икем“, пуши бразилски пури, обича руски романси, особено „Калина“ (съчинение на г-н И. Суриков). Тъй-тъй.

„Интимни навици“. Уви, и тук го чакаше разочарование. Не е педераст, не е последовател на Маркиз дьо Сад, не е педофил. Навремето бил голям женкар, но напоследък е верен на любовницата си — Екатерина Головина, учителка в Минската девическа гимназия. Според някои сведения преди месец й предложил да узаконят отношенията си, но тя по неизвестна причина отказала и отношенията им са прекратени. Хоп, тук има нещо.

Ахимас умислено се загледа в прозореца. Взе следващата бележка. Имена и характеристики на офицерите от свитата на Соболев. Повечето са негови бойни другари, изпитани в битките. По време на пътувания го съпровождат поне седем-осем души. Соболев никъде не ходи сам. Лошо. Още по-лошото е, че всяка негова хапка се проверява, и то от двама души: старши ординарец есаул Гукмасов и личния камердинер.

Но само с отрова може да се имитира естествена смърт, която да не предизвика никакви подозрения. Нещастен случай отпада — те винаги са съмнителни.

Как може да прескочи проверяващите и да отрови Соболев? Кой му е още по-близък от ординареца и камердинера?

Явно никой. В Минск е имал възлюбена, от нейните ръце сигурно е ял без проверка. Но отношенията им са прекратени.

Обаче стоп. Очевидно това е насоката. Най-близко до мъжа би могла да стигне жена, дори скорошна позната. Естествено, при условие, че имат връзка. Тогава ординарци и камердинери ще трябва да почакат зад вратата.

И тъй, кога е скъсал с любимата? Преди месец. Значи е загорял — какви ти жени на маневрите, а и в справката щеше да е отбелязано. Той е мъж в разцвета на силите, прелива от живот. Пък и замисля опасно начинание, което не се знае как ще приключи.

Ахимас присви очи.

Насреща му седеше дама със сина си — кадет, полугласно го увещаваше да седи мирно и да не вдига шум.

— Нали виждаш, Серж, господинът е зает, дръж се прилично — каза тя на френски.

Момчето погледна благоприличния господин с хубаво сиво сако. Шваба. Прелиства някакви скучни бумаги, мърда устни.

Швабата го погледна изпод вежди и неочаквано му намигна с белезникаво око.

Серж се начумери.

Прочутият Ахил си има ахилесова пета, много просто, реши Ахимас. Няма какво толкова да мъдрува, колкото по-елементарно, толкова по-добре.

Логическата схема се подреди от само себе си.

1) Жената е най-сигурна примамка за здрав-прав мъж като Соболев, озверял от въздържание.

2) Чрез жена е най-лесно да се даде отрова на обекта.

3) В Русия развратът е срамен, а за национален герой — направо позорен. Ако героят не е паднал на бойното поле, а е издъхнал в ложето на порока, върху жена, да не говорим за пачавра — това според руските понятия е a) неприлично, b) комично, c) просто тъпо. Такова нещо на герой не се прощава.

Останалото ще свърши свитата. Адютантите ще направят и невъзможното, за да потулят от обществото позорните подробности за смъртта на Белия генерал. Но помежду им, сред заговорниците, слухът ще се разнесе мигом. Без вожд е трудно да посегнеш на императора, особено щом над главата ти вместо рицарско знаме се вее омърсен чаршаф. И Белия генерал вече няма да е толкова бял за своите поддръжници.

Добре, начинът е ясен. Сега техническата част.

Сред другите полезни неща носеше в куфара си приличен подбор химикали. В случая идеално вършеше работа извлекът от сок на амазонска папрат. Две капки от безцветната и почти безвкусна течност стигат, за да спре дихателната и сърдечната дейност на съвсем здрав човек дори при леко учестяване на дишането. При това смъртта изглежда естествена и никому не би хрумнало да заподозре отравяне. Бездруго до два часа след смъртта отровата е вече неоткриваема.

Добро средство, многократно изпробвано. Последния път го приложи по-миналата година, когато по поръчка на един лондонски развейпрах трябваше да премахне богатия му чичо. Операцията мина идеално. Любящият племенник покани на обяд скъпоценния си сродник. Сред гостите беше и Ахимас. Той първо пи със стареца от отровеното шампанско, после в нужния момент пошепна на милионера, че племенникът иска да го убие. Чичото погледна с кървясали очи, хвана се за сърцето и се строполи. Свидетели на смъртта му станаха една дузина гости. Ахимас се прибра в хотела с бавна отмерена крачка, за да неутрализира поетата доза.

Обектът беше на години и с разклатено здраве. Ахимас от опит знаеше, че на силен, млад мъж отровата ще подейства, когато пулсът му се ускори до 80 — 85 удара в минута.

Следователно въпросът е: ще лудне ли кръвта на героичния генерал в момент на любовна страст до 85 удара.

Отговор: ще лудне, нали затуй е страст. Особено ако обектът на страстта е достатъчно възпламеняващ.

Оставаше само да го намери.