Борис Акунин
Смъртта на Ахил (26)

2.

Първо майордомът Арчибалд донесе визитна картичка от бял картон със златна коронка и готически надпис „Барон Евгениус фон Щайниц“, а към нея приложено писъмце на немски: „Барон Фон Щайниц моли господин Велде да го приеме довечера в десет часа по конфиденциален въпрос.“

Ахимас обърна внимание, че горният край на листа е изрязан. Очевидно кандидат-посетителят не е искал господин Велде да види монограма му, тоест дори да е наистина „фон“, във всеки случай не е Щайниц.

Посетителят пристигна точно в десет, на минутата. Тази пунктуалност подсказваше, че може би наистина е германец. Лицето на барона беше скрито зад кадифена полумаска, за което гостът учтиво помоли за извинение и го обясни с твърде деликатния случай.

Във външността му Ахимас не забеляза нищо впечатляващо — светла коса, поддържани бакенбарди, неспокойни сини очи. Баронът беше с наметало, цилиндър, черен фрак и колосана риза с бяла папийонка.

Седнаха на верандата. Долу езерото блещукаше на лунната светлина. Фон Щайниц изобщо не погледна умиротворяващия пейзаж, само се взираше в Ахимас през цепките на оперетната си маска. Не бързаше да започне — преметна крак връз крак, запали пура.

Ахимас беше виждал всичко това безброй пъти и спокойно зачака посетителят да проговори.

— Обръщам се към вас по препоръка на господин Дю Вале — най-сетне подхвана баронът. — Той ме помоли да ви предам поздравите му и най-сърдечните му… тоест най-добросърдечните му благопожелания.

Чул името на парижкия посредник и неговата парола, Ахимас кимна мълчаливо.

— Случаят е от огромна важност и съвършено конфиденциален сниши глас Фон Щайниц.

— Именно за такива ме търсят — равнодушно вметна Ахимас.

До този момент разговаряха на немски, но изведнъж посетителят мина на руски. Говореше чисто и правилно, само дето заваляше „л“-то.

— Поръчението е свързано с Русия, Москва. Трябва ни чужденец, който добре вуадее руски език и познава руските нрави. Вие ни подхождате идеауно. Събрахме нужната информация.

Информация? И то „ние“? Това никак не му хареса. Понечи веднага да прекрати разговора, преди гостът да е казал нещо в повече, но баронът рече:

— За изпъунението на това свожно и девикатно поръчение ще повучите един мивион френски франка авансово, а свед приквючването на нашия… мм… контракт — мивион рубви.

Това променяше нещата. Подобна сума щеше да е достоен завършек на бляскавата му професионална кариера. Ахимас си спомни причудливия контур на Санта Кроче, когато в началото се появява на хоризонта — нещо като бомбе върху зелено сукно.

— Господине, вие сте посредник — сухо каза на немски, — а моят принцип е да работя директно с поръчителя. Условията ми са следните. Незабавно внасяте предплатата на сметката ми в Цюрих. След това се срещам с поръчителя на посочено от него място и той ми излага всички подробности. Ако условията по някаква причина не ме устройват, ще върна половината аванс.

„Барон Евгениус фон Щайниц“ възмутено плесна изтънчени ръце (на безименния му пръст проблесна старинен сапфир), но Ахимас вече беше станал.

— Ще говоря само с първото лице. Или си търсете друг изпълнител.