Борис Акунин
Смъртта на Ахил (32)

8.

В ресторанта на хотел „Дюсо“ всички маси бяха заети, но предварително дресираният портиер беше запазил за господин репортера най-удобната — в ъгъла, откъдето се виждаше цялото помещение. В девет без двайсет отначало влязоха трима офицери, шпорите им дрънчаха, подир тях генералът, после още четирима. Останалите посетители, строго предупредени от салонния управител да не досаждат на генерала с вниманието си, деликатно се преструваха, че са дошли в ресторанта не да видят прочутия мъж, а просто да вечерят.

Соболев взе менюто за вината, не откри в него „шато икем“ и по негово поръчение се прати човек да вземе от магазина на Леве. Свитата предпочете шампанско и коняк.

Господа военните говореха полугласно, на няколко пъти екна смях и най-гръмогласен беше мелодичният генералски баритон. Явно заговорниците се чувстваха прекрасно, което много зарадва Ахимас.

В девети пет, когато виното не само беше доставено, но и налято, вратата широко се отвори, сякаш тласната от вълшебен полъх, и на прага се появи Ванда. Тя театрално застина, изнесла напред гъвкавото си тяло. Лицето й руменееше, огромните й очи сияеха като нощни звезди. Всички посетители я погледнаха и останаха като омагьосани от прекрасната гледка. Славният генерал просто се вцепени, ръката му с маринована гъбка на вилицата спря насред път.

Ванда се задържа така, колкото публиката да оцени ефекта, преди отново да забие нос в чиниите.

— Ето го нашия герой! — звънко възкликна чудното видение.

И устремно влетя в салона.

Изтракаха токчета, прошумоля коприна, люшна се щраусовото перо на шапката с широка периферия.

Салонният управител от ужас плесна с ръце, предупреден да няма публични сцени, но напразно се притесни — Соболев никак не се ядоса, а избърса със салфетка мазните си устни и галантно се надигна.

— Защо седите, господа, защо не славите героя на земята руска? — извърна се към салона възторжената патриотка, без да изпуска инициативата нито за миг. — Ура за Михаил Дмитрич Соболев!

Посетителите сякаш само това бяха чакали. Всички скочиха на крака, заръкопляскаха и гръмна такова ентусиазирано „ура“, че кристалният полилей високо горе се полюшна.

Генералът симпатично се изчерви, поклони се във всички посоки. Въпреки всеевропейската известност и всеруското обожание, изглежда, не беше привикнал на публични възторзи.

Красавицата се спусна към героя, разперила тънки ръце:

— Позволете ми да ви целуна от името на всички московчанки! — хвана го за врата и го целуна три пъти по старомосковски обичай — право в устата.

Соболев се изчерви още повече.

— Гукмасов, премести се — докосна рамото на есаул с черни мустаци и й посочи освободения стол: — Заповядайте, госпожо!

— Не-не, за Бога! — ужаси се прекрасната блондинка. — Как бих могла? Ако позволите, по-добре да ви изпея любимата си песен.

И пак така устремно се насочи към бялото пиано в центъра на салона.

Според Ахимас поведението й беше прекалено директно, дори грубовато, но личеше, че е абсолютно уверена в себе си и знае отлично какво прави. Приятно е да имаш насреща си професионалистка. Окончателно се убеди в това, когато в салона се понесе ниският й, леко дрезгав глас, от който веднага му се сви сърцето:

Що в тъга унива

стройната калина,

клони си превива,

шумоли мърцина.

Ахимас се надигна и безшумно си тръгна. Никой не му обърна внимание — всички слушаха песента.

Сега остава тайно да влезе в гостната на Ванда и да подмени бутилката „шато икем“.