Борис Акунин
Смъртта на Ахил (33)

9.

Всичко стана безкрайно лесно. От него се искаше само търпение.

В дванайсет и четвърт три кабриолета пристигнаха пред „Англия“: в първия — обектът с Ванда, в другите два — всичките седем офицери.

Ахимас (със залепена брада и с очила, същински хоноруван доцент) своевременно се беше нанесъл в двустаен апартамент с прозорци и в двете посоки — и към улицата, и към двора с пристройката. Стоеше на угасена лампа; за да не се вижда силуетът му.

Генералът имаше добра охрана. Когато Соболев и Ванда влязоха в жилището й, офицерите поеха грижата за спокойното му прекарване — един остана при входа, друг се заразхожда из вътрешния двор, трети явно бе заел пост в антрето. Останалите четирима отидоха в бюфета. Очевидно щяха да дежурят на смени.

В един без двайсет и три електрическото осветление угасна и щорите се осветиха с притъмнено червено сияние. Ахимас одобрително кимна — певачката действаше точно по парижката наука.

Офицерът, който се разхождаше в двора, се огледа, отиде до червения прозорец и се вдигна на пръсти, но веднага се отдръпва като засрамен и продължи да крачи напред-назад, като си свирукаше с преувеличена бодрост.

Ахимас не откъсваше очи от минутната стрелка. Ами ако Белия генерал, прочут с бойното си хладнокръвие, никога не губи самообладание и пулсът му не се ускорява, дори от страст? Почти невероятно, защото противоречи на физиологията. Пък и как пламна от целувките й в ресторанта, а сега няма да се ограничат само с целувка.

По-скоро е възможно да не докосне изобщо виното. Но психологически би трябвало. Ако любовниците не се хвърлят от вратата в кревата — а докато угасне лампата в будоара, минаха поне двайсет минути, — все нещо трябва да правят. Какво по-хубаво от чаша предпочитано вино, което си открил в дома на любимата. Но и да не пие днес, ще пие утре, вдругиден. Соболев ще остане в Москва до 27-и, не ще и дума, че отсега нататък ще предпочете вечер да не се прибира в своя 47-и, а да преспива тук. Рязанското търговско дружество с удоволствие ще плати абонамент на земляка — мосю NN е отпуснал повече от достатъчно пари за допълнителни разходи.

В един и пет Ахимас чу приглушен женски вик, после я чу да крещи нещо на по-висок глас, но не разбра думите. Офицерът в двора трепна и се понесе на бегом към постройката. Прозорците се осветиха, по щорите се замятаха сенки.

Това беше.

Ахимас крачеше към „Театралний проезд“, без да бърза, и размахваше бастунчето. Имаше достатъчно време. До „Дюсо“ са седем минути бавен ход — още през деня беше минал два пъти по най-краткия маршрут и засече времето. Докато се чудят и се щурат, докато се опитват да го свестят, докато спорят дали да викнат лекар в „Англия“ или за по-прилично първо да откарат генерала в „Дюсо“. Ще мине поне един час.

Друг беше проблемът — какво да прави сега с Ванда. Елементарните хигиенни правила изискваха след операцията да разчисти всичко. Естествено, не ще последва никакво дознание и разследване — офицерите ще имат грижата, а и мосю NN няма да допусне. Още по-невероятно е Ванда да се досети за сменената бутилка. Но ако все пак изплува името на рязанския дарител, ако се изясни, че истинският Николай Николаевич Клонов не е мърдал никъде от скъпоценния си дюкян, ще се получат ненужни усложнения. Както се казва, помогни си сам, та и Господ да ти помогне.

Ахимас сбърчи нос. Уви, работата си имаше неприятни моменти.

С такива невесели, но необходими размишления той свърна от „Софийка“ в един безистен, който излизаше точно в двора на „Дюсо“ — под Соболевата стая.

Огледа тъмните прозорци (гостите на хотела отдавна спяха) и долепи до стената предварително набелязана касетка. Леко побутна прозореца и той се отвори. След пет секунди беше вътре.

Нагласи пружинката на джобния фенер и той светна, слаб лъч разсече тъмнината, но достатъчен, за да намери сейфа.

Ахимас пъхна шперца в ключалката, взе методично и равномерно да го върти наляво-надясно. Като взломаджия беше дилетант, по през дългата си кариера се беше понаучил. На четвъртата минута се чу изщракване — първото от трите шипчета се прибра. Другите две му отнеха по-малко време — около две минути.

Металната врата скръцна, Ахимас бръкна вътре, напипа някакви листове. Светна с фенера — списъци с имена, схеми. Сигурно мосю NN би бил доволен да ги получи, но договорът им не включваше кражба на документи.

А и не му беше до книжата.

Чакаше го сюрприз — чантата не беше в сейфа.