Тами Хоуг
Виновен като греха (6)

Глава 5

Нямаше начин новината, че Джош Киркууд се е върнал, да бъде запазена в тайна. Дежурните в болницата споделиха с приятелите си, те пък го казаха на други приятели, които работеха нощно време и спираха в бар „Биг Стийр“ на магистралата, за да пият по кафе и да хапнат пай. „Биг Стийр“ служеше като ресторант към мотела до него, където четири от всеки пет стаи бяха заети от репортери.

Те дебнеха като глутница вълци, когато Елън Норт влезе в градския център. Тя им обеща да ги информира по-късно.

Събраха се в онова, което се бе превърнало в „бойната“ стая през първите часове на отвличането. На стената бе отбелязана линия с времето, за да се проследява всичко, което се случва. От дебелата червена основна артерия излизаха многобройни разклонения с различни цветове. Бележките, които бяха оставени от похитителя, бяха написани на бялата дъска с широкия почерк на Мич Холт. Голямата дъска за съобщения бе покрита с карта на Минесота. Картите бяха набодени с карфици, които отбелязваха местата на издирването.

Елън си сипа чаша кафе и зае мястото си на масата до Камерън. Вилхелм беше седнал срещу нея. Той също изглеждаше недоспал и уморен като нея. Шерифът Стайгър заемаше стола начело на масата, малка игра на власт в съревнованието с Мич. Стайгър бе около петдесетгодишен, строен и силен, с продълговато лице. Лейкопластът на носа му предполагаше, че е загубил битката за първенството. Двамата не се поглеждаха.

Въпреки че ненавиждаше Стайгър заради случилото се с Пейджи, на Елън не й беше приятно да наблюдава неприязънта между двамата мъже. Успешното разследване, което би довело до присъда, изискваше работа в екип и добро взаимодействие между членовете му.

Мич закрачи покрай начертаната линия, отбелязваща времето, и ги информира за прегледа на Джош и за онова, което бе научил след това в стаята.

— Значи Пол Киркууд все още е заподозрян? — заяви Вилхелм.

— Това е твърде силна дума — възрази му той. — Реакцията на Джош може да е причинена от множество причини. Възможно е Пол да му напомня по някакъв начин за Райт. Може би начинът, по който подходи Пол към него, или нещо в тона му.

— Трябва да пипаме много внимателно — предупреди Елън. — Господин Киркууд вече е твърде напрегнат. Той се чувства жертва както на престъплението, така и на полицията. Ако се отнесем зле, а той е невинен, ще заведе дело срещу нас.

— Ще поговоря с него — каза Мич. — Ще се постарая да бъда много дипломатичен.

— Искам да присъствам — настоя Вилхелм.

— Има ли някакъв напредък в откриване на мястото, където Райт е държал Мегън? — попита Елън.

— Знаем, че не е било в неговата къща — обясни Вилхелм. — Не е било и в къщата на Кристофър Прийст, въпреки че била отвлечена от двора му. Райт я е откарал някъде.

— Правим разследване в радиус осемдесет километра — намеси се Стайгър. — Опитваме се да открием дали Райт притежава друга недвижима собственост в този район.

— Може да притежава нещо под чуждо име и измислена фирма — предположи мрачно Камерън. — Или къщата може да принадлежи на негов съучастник.

— Е, знаем, че това не е Оли Суейн — отбеляза Мич, — а Карън Райт е затворена във „Фонтейн“ от снощи.

Вилхелм повдигна вежди.

— Но Пол Киркууд е бил навън и е обикалял с колата си посред нощ.

— Може би трябва да потърсим връзка между Киркууд и Райт — каза Камерън.

Мич не изглеждаше доволен от това предположение.

— Какъв мотив би имал Пол да заговорничи с Райт и да отвлече собствения си син? Това е доста странно.

— Светът е пълен с перверзници и кукувци, Холт — обясни Стайгър. — Би трябвало да го знаеш.

Напрежението в стаята нарасна.

— Ами студентът на Райт? — побърза да се намеси Елън.

— Проверяваме го — изръмжа Стайгър. — Проклет наркоман.

— А Прийст?

— Него също.

— Прийст е извън подозрение — напомни им Мич. — Бил е в Сейнт Питър в събота. Установихме, че е прекарал нощта в мотел заради бурята. Изглежда, Райт е изпратил Мегън до дома на Прийст, тъй като е знаел, че професорът няма да бъде там. Изолираността на къщата я прави идеално място за нападение.

— А какво ще кажете за третия професор, който работи с „Фантастичните каубои“? — попита Камерън.

— Фил Пикард — подсказа Мич. — Той е на почивка във Франция за една година.

— Райт твърди, че той е работил в колежа „Харис“ по време на отвличането — каза Елън. — Ако открием някого, който го е видял да напуска сградата малко преди отвличането на Джош…

— Бедата е там, че почти не е имало хора заради зимната ваканция — каза Мич. — А и съществува възможност съучастникът да е отвлякъл Джош. Райт може наистина да е бил там, където ни казва.

— Агент Вилхелм, предлагам да направите разследване за миналото на Райт — каза Елън.

Той кимна и потърка очи като сънливо дете.

— Надявам се скоро да получим данни от лабораторията, веднага щом открият следа в нещата, които конфискуваха от дома на Райт.

— Да.

Елън погледна часовника си и се изправи.

— Искам да го науча първа.

— Ами Стович? — Стайгър се намръщи при мисълта да докладва на жена.

Тя го изгледа право в очите.

— Случаят е мой, шерифе. Ще докладвате на мен — заяви и затвори чантата си. — Благодаря, господа. Отивам си. Трябва да се подготвя за утре.

 

 

Репортерите я чакаха отвън. Елън ги накара да я последват до Съдебната палата и им даде интервю на стъпалата.

— Много сме щастливи, че Джош се върна. Всички се молехме за това.

— Това ще промени ли с нещо обвинението срещу Гарет Райт?

— Не. Доказателствата срещу доктор Райт са достатъчни. Всичко това ни показва, че той не е действал сам, такива са нашите подозрения.

— Джош каза ли нещо?

— Той идентифицира ли Райт?

Елън им се усмихна уморено.

— Убедени сме, че всичко ще се изясни.

Тя се обърна и се отдалечи заедно с Камерън. Преминаха през главния вход и поеха по стълбището до втория етаж. Репортерите не се поколебаха да ги последват, нахлувайки в сградата като торнадо. Елън си спомни какво й бе казал Брукс: „Делото е много деликатно. Всичко може да се случи…“ Тя си отбеляза наум да поговори с Руди за това. Нямаше смисъл да се поемат ненужни рискове.

Запази спокойствие, когато репортерите изпълниха коридора. Тя ги остави да мислят, че делото й е в кърпа вързано, макар че същите въпроси измъчваха и нея. Дали Джош щеше да разпознае Райт? Дали щяха да го накарат да проговори за случилото се? Или е бил травматизиран дотолкова, че ще заключи тайните завинаги в себе си?

— Запазихте самообладание, госпожице Норт — констатира Камерън, когато влязоха в кабинета на прокурора.

Тя го изгледа накриво.

— Никога не им позволявай да те видят притеснен, господин Рийд.

Въздъхна с облекчение. Това беше вторият й дом, тук бе пълно с издраскани бюра и стари библиотеки, пълни с папки, които миришеха на мебелочистител. Портретите на окръжни прокурори от миналото висяха по бежовите стени, които се нуждаеха от боядисване. На дъската за съобщения висяха бележки, както и карикатури, свързани със съда. Телефоните непрестанно звъняха. Хората, които пристигаха на работа, не им обръщаха внимание. Някой бе направил кафе — Фийби, ако се съдеше по екзотичното ухание.

Секретарката на Елън беше твърде ексцентрична личност. Обикновено облеклото й за работа се състоеше от памучна селска рокля, груби кожени обувки и очила с черна рамка. По някакъв начин Фийби успяваше да изглежда добре със странните си приумици. Руди често повдигаше вежди при вида й, но работата й беше образцова, а Елън — неин верен защитник.

— Какво имаме тази сутрин? — попита тя, взимайки чашата си от рафта над кафеварката.

— Кафе с шоколад и канела — отвърна Фийби, докато се опитваше да свали вълненото си пончо. Накрая главата й се показа, обградена от облак черна къдрава коса. Тя беше дребна и слаба. Днес беше облечена в туника с цвят на патладжан, кафява пола и армейски кубинки. Метна пончото на стола си, кафявите й очи блестяха от вълнение, докато наблюдаваше Елън.

— Истина ли е? Джош върнал ли се е?

— Появил се е пред дома си в полунощ.

— Това е чудесно! — възкликна тя, радостни сълзи започнаха да се стичат по страните й. Не умееше да крие чувствата си. — Той добре ли е?

Прокурорката внимателно претегли думите си, докато топлеше ръцете си, хванала здраво голямата чаша с кафе.

— Добре е, може би е малко напрегнат, но изглежда в добра физическа форма.

— Горкото дете. — Фийби извади кърпичка и избърса зачервения си нос. — Колко ли е било изплашено.

— Можеше да е и по-лошо — отвърна Елън.

Сети се за други случаи. Ужасни разкази за тела, открити на парчета в отводнителни канали, или в гори, подхвърлени като храна за дивите животни. Имаха късмет, че Джош се върна. Дори мисълта, че това може да е част от извратената игра на Райт, не помрачаваше радостта й.

Остави куфарчето до бюрото си, отпи от кафето и посегна да остави чашата на поставката, но вместо това я удари в купчина доклади. Изненадана, отстъпи назад.

Бе фанатичка що се отнасяше до бюрото й. През първата й година в Дийр Лейк Фийби й бе подарила за Коледа табелка, на която пишеше: „Хората, които местят предмети по това бюро, ще бъдат преследвани от закона.“ Табелката стоеше на обичайното си място. Купищата листове и папки бяха подредени, но не точно така, както ги бе оставила предишния ден. Всички химикалки бяха в кожената чаша, но самата чаша бе преместена.

Докато подреждаше докладите, реши, че сигурно има нова чистачка. Но в главата й прозвучаха думите: „Предположенията могат да бъдат опасни. Шефът ти трябва да поговори с някого относно безопасността…“

Елън потръпна.

— Нещата поеха интересен курс, нали, госпожице Норт?

Тя се извърна. Той бе застанал до вратата. От прозореца нахлуваше бледа светлина. Подхождаше му, тъй като не си беше направил труда да се обръсне и изглеждаше така, сякаш не си е лягал.

— Как влязохте тук?

— Вратата беше отворена.

Тя зае отбранителна позиция.

— Обикновено хората чукат на вратата, преди да влязат в този кабинет.

— Ще се опитам да го запомня — обеща Брукс и бавно започна да обикаля стаята. Разглеждаше дипломите в рамка, растението в саксията и малката уредба за компактдискове, поставена на библиотеката сред томовете със закони. Всичко бе подредено и чисто като самата Елън Норт. Всеки косъм си беше на мястото. Косата й бе прибрана в гладък кок.

— С какво мога да ви помогна, господин Брукс? — иронично попита тя.

— Дойдох да си запиша час.

— Секретарката ми се занимава с това. А преди да стигнете до бюрото й, сте минали покрай администраторката, която също можеше да се погрижи за това. Всъщност можехте да си спестите времето — ние имаме и телефони.

— Днес явно слушалките им са свалени. — Той я наблюдаваше, докато заобикаляше бюрото й.

Очевидно никак не й харесваше присъствието му тук. Беше скръстила ръце на гърдите си, устните й бяха присвити, а сивите й очи го наблюдаваха внимателно. Можеше да се обзаложи, че е бясна, но успяваше да го прикрие.

— Разбрах, че момчето се е върнало снощи.

— Казва се Джош.

— Истинско чудо, както ми казаха.

— Кой ви каза?

Той не отговори. Отвърна поглед от нея и забеляза малка кристална бонбониера в десния ъгъл на бюрото й, беше пълна с разноцветни ментови бонбони. Взе си един зелен и я погледна в очите.

— Делото е тази сутрин?

Елън с усилие отклони поглед от устните му, но когато вдигна очи, осъзна, че това също е грешка, тъй като срещна погледа му — бдителен, немигащ… развеселен.

— Да, тази сутрин е. Много съм заета. Ако наистина искате да си запишете час, отбийте се при секретарката, като си тръгвате.

Джей не обърна внимание на думите й. Отново започна да се разхожда наоколо, спря до библиотеката и започна да преглежда заглавията на компактдисковете. Тиха, спокойна музика: Моцарт, Вивалди. Съвременни изпълнители: Фил Абърг, Уилям Акерман. Музика за фон. Нищо, което да я отвлича от работата й. Нищо, което да намекне, че тя може да загуби контрол над положението. Липсата на някаква улика само засили любопитството му.

— Може да ме наричате Джей — предложи той.

— Мога също да извикам охраната, за да ви изхвърли.

Заплахата не оказа никакво въздействие.

— Смятате ли, че той ще бъде пуснат под гаранция?

— Не, ако мога да го предотвратя.

Тя седна на стола си и сложи очилата си. Той си представи как се навежда над бюрото, сваля очилата й и я целува.

Изпитваше силно желание да я смути, но се въздържа. И без това беше прекалил, въпреки че това бе важна част от процеса. Искаше да научи повече за нея. Тя не беше жена, която би му позволила да чете мислите й. От друга страна, беше много важно за него да я накара да му помогне, ако решеше да направи от този съдебен процес следващия си бестселър.

Разполагаше с всичко необходимо — престъпление, подходящи жертви, постановка, която би заинтригувала читателите; престъпление с усложнения, превратности, истории, които се различаваха от вестникарските статии. И най-вече, случаят го вълнуваше много. Още не знаеше какъв подход да възприеме и дори дали ще го направи.

Отпусна се на стола за посетители.

— Ако остане в затвора, това ще съкрати времето за подготовката за разглеждането на вероятната причина за престъплението.

— Не ме интересува.

Взе преспапието от червено стъкло и започна да си играе с него като с бейзболна топка, сякаш бе готов да я хвърли.

— Можете да определите достъпна гаранция — предположи той. — Ще спечелите малко време.

Тя вдигна вежди над очилата.

— И да пусна похитител на дете и човек, който е пребил агент?

— Той вече е извършил тези престъпления. Какво стана с вероятността да е невинен?

— Това е работа на съдебните заседатели и на глупците. И ако ме цитирате, ще ви съдя по осем обвинения. Нямам намерение да пусна Гарет Райт от затвора.

— Какво би сторил, ако излезе? — настоя Джей. — Ще отвлече и друго дете? Смятам, че е по-умен… ако изобщо е вашият човек.

— Той е нашият човек.

— Тогава кой е върнал Джош у дома?

Елън не отвърна. Той я предизвикваше, а тя стоеше и търпеше въпросите му тук, в собствения си кабинет. Какво, по дяволите, правеше той тук? Опитваше се да извлече информация, сякаш беше заинтересован лично от делото, сякаш е адвокат на Райт. Дени Енберг би трябвало да седи тук и да спори с нея. Погледна към листчетата със съобщения, за да провери дали адвокатът на Райт я е търсил.

— Освен че ви дадох информация по делото, мога ли да ви запитам какво целите с това, че ми губите времето, господин Брукс?

Пиратската усмивка отново се появи на устните му.

— Досаждам ли ви, госпожице Норт? Защо?

— Сигурно има нещо общо с факта, че сте невероятно досадна личност.

Той скръсти ръце.

— Кой, аз ли? В „Таймс“ пише, че имам милиони почитатели.

— „Макдоналдс“ също, но няма да ме видите да се храня там. Аз съм жена с добър вкус.

Той продължи да се усмихва. Изправи се и сложи ръце на бюрото й.

— Виждам. — Гласът му бе като кадифе. — Вие сте жена с несравним стил и вкус. Остроумна. Чудя се какво правите тук, в това забравено от Бога място.

Елън потисна желанието си да грабне писалката и да го прободе. Въпреки че това щеше да й достави голямо удоволствие, трябваше да се подготви за делото и нямаше време за него. Тя спокойно срещна погледа му и бавно се изправи.

— Не съм длъжна да ви давам обяснения за живота, който водя. Нито съм длъжна да ви търпя, господин Брукс. Ако сте тук, за да направите книга по делото, то аз нямам никакво намерение да ви сътруднича. Моля напуснете кабинета, или ще повикам охраната. Това би сторило чудеса за рекламата ви — снимки на първа страница как сте изхвърлен от служителите на охраната.

Той отстъпи назад и я изгледа така, сякаш се гордееше с нея.

— Ще се видим в съдебната зала, госпожице Норт. Ще си запиша среща, когато изляза оттук.

Щом излезе, тя се отпусна на стола си.

Фийби се втурна вътре с широко разтворени очи, страните й бяха зачервени. Затвори вратата и се облегна на нея.

— Мили Боже! Влюбих се!

— Отново?

Тя седна на ръба на стола.

— Знаеш ли кой беше тук, току-що?

— Джей Бътлър Брукс.

— Толкова е сладък! Той е на седемнадесето място в списание „Пийпъл“ от двадесетте най-интересни хора на годината. Какво правеше тук?

— Предизвикваше ме — измърмори Елън, ровейки в куфарчето за бележките си. — Дори забрави нецензурните си изрази.

— Бих му позволила предизвикателства цял ден само за да го погледам.

— Фийби, учудваш ме — отбеляза шефката й. — Ти си интелигентна, образована жена, която е зяпнала по мъж, който…

— … е много сладък. Интелигентността и хормоните нямат нищо общо. Би трябвало да го знаеш.

— Какво трябва да означава това?

Секретарката не отговори и се отправи към вратата.

— Той си записа среща с теб. От случая ли се интересува? Книга ли ще пише?

— Не зная и не желая да науча — упорито отвърна Елън. — Отмени срещата. Убедена съм, че имам по-важни неща за вършене.

— Не смятам, че ще отмениш срещата.

— Защо?

— Ще доведе със себе си щатския главен прокурор.

 

 

Навярно в историята на окръг Парк нямаше друго дело за гаранция, което да привлече такова внимание. Залата беше пълна, наблюдателите се бяха натъпкали като сардини на пейките. Джей се опитваше да не привлича вниманието. Носеше бейзболна шапка и застана отзад в страничното крило на залата. Репортерите скочиха на крака, за да видят по-добре Гарет Райт, докато влизаше заедно с адвоката си.

Райт и защитникът му бяха оградени от заместник-шерифа и шерифа Ръс Стайгър.

Още един политик, който търси популярност. Никой шериф не би ескортирал затворник, освен ако не искаше да го забележат. Райт дори не бе заловен от Стайгър. Според „Минеаполис Стар Трибюн“ шерифът се бе захванал с Пейджи Прайс, която нямаше нищо против да си поиграят в хоризонтално положение, за да изкопчи някаква информация за канал 7.

Елън Норт и колегата й Рийд вече бяха заели местата си. Тя не вдигна поглед, когато Райт влезе в залата, сякаш не се вълнуваше от присъствието му. Вниманието й бе насочено към документите, които разглеждаше, и вдигна очи само когато съдията се появи.

Всички в залата се изправиха, когато съдебният пристав обяви, че уважаемият Виктор Франкен е заел мястото си. Той бе дребен човек, приличаше на стара парцалена кукла с дълга черна роба като Йода от „Междузвездни войни“. Той удари с чукчето и с удоволствие забеляза как хората подскочиха.

— Щатът против доктор Гарет Райт — дрезгаво обяви той. — С кого ще си имам работа? — Погледна към защитата, сякаш не бе прекарал половин час с адвокатите, и изръмжа: — Денис Енберг. — Сетне обърна съсухреното си лице към обвинението. — Елън Норт. Кой е този с вас? — излая, свали пенснето си и започна да го търка в робата си.

— Помощник окръжният прокурор Камерън Рийд, ваша чест — изрече високо Рийд, надигайки се от стола си.

Франкен му махна да седне.

— Да започваме, госпожице Норт.

Райт и адвокатът му бяха подали официална жалба. Джей се усмихна: „Добър ход, госпожице Норт.“ Представянето на жалбата означаваше, че тя ще бъде прочетена на глас за протокола. Съдебният служител прочете обвиненията едно след друго. Отвличане, нарушение на родителските права, отвличане на полицейски служител и причиняване на тежки телесни увреди, опит за убийство, нападение — изброеното бе достатъчно човек да си помисли, че Райт е нападнал половината град.

Съдебната служителка не можеше да прикрие омразата си към подсъдимия, докато четеше за окървавения чаршаф, с който бяха увили Мегън О’Мали — кръвната група бе същата като на Джош Киркууд.

Първият рунд бе за обвинението — фактите се трупаха, следваше докладът на Мич Холт за преследването и ареста на Райт.

На защитата не бе позволено да направи опровержение. Енберг седна, подръпвайки ръкава на вълненото си сако. Изглеждаше така, сякаш се сражава за загубена кауза.

Когато служителката прочете обвинителния акт, съдията се обърна към подсъдимия:

— Доктор Райт, разбирате ли обвиненията, които са отправени срещу вас?

— Да — тихо изрече той.

— Не мърморете!

— Да, ваша чест!

— Искам да знаете, вие сте невинен до доказване на противното. — Погледът му обаче говореше съвсем друго. — Ще имате възможност да пледирате виновен или невинен. Имате право на съдебен процес. Ако има такъв, имате право да изслушате доказателствата на щата, да бъде извършен кръстосан разпит на свидетелите и да представите свои свидетели. Можете да дадете показания във ваша полза или да запазите мълчание. Вече имате адвокат, така че няма да говорим за това.

— Разбрахте ли онова, което казах? — изкрещя Франкен.

— Да, ваша чест.

Елън се изправи. Джей се приведе, за да я види по-добре. Тя не погледна към галерията, давайки да се разбере, че зрителите не означават нищо за нея. Интересуваше се единствено от работата си — да притисне Гарет Райт.

— Основавайки се на жалбата и на изявленията на полицейските офицери, ваша чест, щатът моли ответникът да бъде вписан и да бъде определена дата за общо разглеждане на делото.

Франкен си пое дъх и се закашля, свивайки се така, че почти изчезна от погледа на присъстващите. Всички в залата затаиха дъх, очаквайки бялата му перука да изчезне, когато падне на пода. Съдебният пристав надникна зад масивната дървена пейка. Франкен отново се показа като палячо от кутийка и направи нетърпеливо движение към служителката.

— Общо прослушване във вторник, първи февруари? — предложи тя.

— Нека разгледаме въпроса с пускането под гаранция.

— Ваша милост, имайки предвид сериозността на обвиненията — започна Елън, — щатът изисква гаранция от един милион долара.

Хората ахнаха в галерията. Репортерите трескаво пишеха, говореха в диктофоните и миникасетофоните си. Франкен удари с чукчето.

Енберг скочи от стола си.

— Ваша милост, това е обида! Клиентът ми е професор в един от най-добрите частни колежи в страната. Той е уважаван член на обществото…

— Който е обвинен в ужасни престъпления — продължи съдията.

— Той има връзки в обществото, а обвиненията са просто смешни…

— И е бил арестуван след продължително преследване, спестете си го за прослушването, Денис — заповяда Франкен. — Той може да избяга. Постановявам гаранция от петстотин хиляди долара в брой. Общото прослушване е на… на… — Той посочи с пръст към чиновничката. — Когато каза Рене.

— Вторник, първи февруари.

— Обвиняемият ще бъде вписан, фотографиран и ще му бъдат взети отпечатъци — заяви съдията. — Ще му бъде направен преглед за одрасквания, контузии и ще му бъде взета кръв и косми за анализ и сравнение с доказателствата.

Отново удари с чукчето си, давайки да се разбере, че заседанието е приключило. Репортерите скочиха и хукнаха след Пол Киркууд и адвокатите. Джей се измъкна от мястото си и застана накрая на тълпата.

— Трябва да изгние в затвора — заяви Киркууд. — След това, на което е подложил сина ми. След онова, което причини на всички нас.

— Ако Гарет Райт е виновен, тогава кой е върнал Джош?

— Вашият син потвърди ли, че Райт го е похитил?

— Верни ли са слуховете, че полицията все още ви смята за заподозрян?

Киркууд се изчерви. Очите му блестяха от гняв.

— Нямам нищо общо с изчезването на сина ми. Аз съм невинен. Всяко обвинение в обратното е още един пример за некомпетентността на полицията в Дийр Лейк.

— Разотивайте се! — провикна се белокосият съдебен пристав. — Имаме и други важни дела в тази съдебна зала!

Когато циркът се измести в коридора, Джей седна на скамейката със сведена глава и започна да нахвърля бележки, докато още никой не го бе забелязал. Не че не ценеше известността и богатството си, но анонимността сега му беше необходима.

Случаят го бе накарал да дойде чак дотук. Искаше да научи всичко, без да бъде разпознат. За беда нямаше да може да получи такъв достъп, какъвто желаеше, без да използва името си.

Погледна за последен път към Елън Норт, която разговаряше с помощника си. Замисли се какво ново би научил от нея, освен че вероятно щеше да го наругае.

Знаеше какво желае. И бе убеден, че няма да го получи лесно.