Тами Хоуг
Виновен като греха (37)

Глава 36

В съня си Джош виждаше кръв. Гейзери кръв. Гладки, гъсти езера от кръв. Той беше до брадичката в тях. Течението дърпаше краката му. Някой го беше хванал за глезените и се опитваше да го дръпне надолу. Този някой беше избрал него. Искаше го. Страхуваше се да не се подчини. Беше се скрил в най-малката кутия на разума си и въпреки това онзи човек го държеше и го дърпаше.

Беше му заповядано да се подчинява. Щяха да се случат лоши неща. Ужасни неща. Вече бяха започнали. Джош виждаше как светът му се разпада, точно както му бе показал онзи човек. Въпреки това той се държеше за кутията в ума си, държеше се здраво за онова, което бе останало от неговия свят.

Ако само можеше да се крие достатъчно дълго… Ако можеше да се смали още повече вътре в обвивката на тялото си. Ако можеше отново да влезе в кутията.

Ръцете му се хлъзгаха. Бореше се за въздух, докато онзи човек го дърпаше надолу.

Сетне много бързо бе свободен. Изскочи на повърхността, извиси се, сякаш някой го бе изстрелял с прашка. В светлината. Във въздуха. Отново можеше да диша. Летеше. А под него кръвта очертаваше все по-малки езера, които накрая изчезнаха.

Джош отвори очи. Стаята бе тъмна, светеше само нощната лампа и цифрите на електронния часовник. Почувства се така, сякаш беше спал дни, а не часове. Майка му спеше в спален чувал на пода. Изглеждаше много уморена и притеснена. Устните й бяха свити.

Заради мен.

„Заради онзи човек.“

Имаше толкова неща, които тя никога нямаше да разбере. Толкова много, което искаше и двамата да забравят, да започнат всичко отначало, сякаш не бяха живели до този момент.

Може би щяха да успеят да го направят, ако го пожелаеше достатъчно силно, ако беше достатъчно добър… ако само можеше да намери смелост.