Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дийр Лейк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Guilty As Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Тами Хоуг. Виновен като греха

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 954–585–012–4

История

  1. — Добавяне

Глава 30

— Госпожице Норт, как ще повлияе това върху обвинението срещу Гарет Райт?

— Госпожице Норт, готова ли сте да допуснете, че обвинявате не този, когото трябва?

— Госпожице Норт, поддържате ли теорията за съучастник?

— Госпожице Норт, вярно ли е, че свидетелят ви отрича да е разпознал Райт?

— Госпожице Норт!

— Госпожице Норт!

Гласовете отекваха в ума на Елън, все по-силни и по-силни, подобни на гласа от кошмара й, докато всичко се сля в общ шум.

— Стига! — изкрещя тя, като подложи лицето си на горещата струя от душа, опитвайки се да отмие образите. Детско тяло, морави следи от душене, охлузване на тънкото вратле. Детски труп с бележка, забодена на пижамата. Послание, което пробождаше като нож: „Някои се издигат чрез греха, други се провалят в добродетелта.“ Детски труп, захвърлен подобно на спукана гума встрани от пътя, изоставен близо до знака, който известяваше на посетителите на Кемпиън: „Чудесно място за живеене.“

Посланието беше арогантно, изразяваше пренебрежение към полицията; показваше грубо незачитане на живота, на приличието, на ценностите в малкия град. Чудовищната извратеност на този престъпен ум порази Елън. Също като бележката, която подиграваше съдебната система, присмиваща се на неприкосновеността и безопасността на съдебната сграда.

Престъпленията, които бяха задвижили тази игра, бяха най-лошите, с които се беше сблъсквала. След откриването на трупа на Дъстин Холоуман положението, което беше трудно, достигна до своята критична точка. Все още чуваше риданията на родителите, разтрепераните гласове на полицаите. Дори следователят, невероятният Стюарт Оглеторп, беше плакал над безжизненото телце на Дъстин, когато го поставяха в чувала, за да бъде откаран с погребалната кола.

Елън успя да остане с каменно лице. Ако нещо можеше да се противопостави на злото, то това беше правосъдието. Хората я търсеха, нуждаеха се от системата, за да има справедливост, за да отмъстят за злото. Трябваше да бъде твърда. Беше я обзела вцепененост, изолираща я от всичко. Невероятните реакции за самосъхранение на човек бяха в действие. Беше преминала през всичко, беше се съвещавала със Стайгър и Вилхелм, докато екипът от Бюрото за борба с престъпността изследваше мястото под дразнещата белезникава светлина на преносимите халогенни лампи.

Отделни лица попадаха в периферното й зрение. Хенри Фостър от „Стар Трибюн“. Кореспондент от „Дейтлайн“. Адам Слейтър, който се спотайваше встрани. Джей.

Беше дошъл заради романа си. Циничната половина на съзнанието й си припомни този факт, когато репортерите го наобиколиха, за да поискат мнението му. Лицето му беше мрачно, а гласът му беше станал суров, докато им каза да се обърнат към някой друг.

— Това е трагедия — каза той дрезгаво. — Никакви думи не могат да я направят по-малко ужасна.

Тя си припомни думите му, когато изваждаше най-хубавия си черен костюм от гардероба. Смъртта на Дъстин беше трагедия, която не трябваше да се случва, най-малкото тук. Това беше престъпление срещу хората, беше убита невинността.

„Незнанието не е невинност, а грях.“

Гарет Райт и неговата сянка може би бяха приели невинността на това място като невежество, но грехът беше техен и трябваше да си платят. Щяха дяволски добре да си платят. Клетвата изгаряше съзнанието и сърцето на Елън.

Щеше да се погрижи за това. Не беше искала тази битка, не беше искала да дойде тук, но сега щеше да се бори с всички средства.

Без да обръща внимание на репортерите, които вървяха след нея, тя се отправи към новия бизнес комплекс на Рамзи Драйв, където Костело беше наел кабинет. Порази я екстравагантността му. Съвсем подходящо за Тони Костело — пари, власт, екип от помощници, които да му вършат работата, имидж, полиран до диамантен блясък.

Отмина секретарката, която работеше за Костело и сега даваше някакви наставления в коридора. Очите на Дорман се разшириха, когато я видя. Изражението на Костело беше предпазливо.

— Чухте ли? — попита настойчиво тя.

— За момчето на Холоуман ли?

— То е мъртво.

Той я хвана за ръката.

— Да влезем в кабинета ми.

Тя се отдръпна.

— По-добре да останем тук. Предпочитам хората ти да чуят за какъв негодник работят — ако вече не са го разбрали.

В очите му проблесна гняв и той направи крачка към нея.

— Елън, разстроена си…

— Била съм разстроена! Мили Боже! — поклати глава тя. — Трябваше да спасиш това дете. Ти си страхливец, но докато не заловим съучастника на Райт, няма да има друг изход, ще загубите делото заради такава подробност като живота на едно дете.

Видя секретарката, застанала с широко отворени очи. Друга сътрудничка, от афроамерикански произход, пристъпи откъм кабинета в коридора с изумен вид. Лицето на Костело представляваше каменна маска.

— Бъди проклет! — яростно извика Елън. — Днес подавам оплакване в Съвета по професионална етика. Намеря ли най-малка следа, която да те свързва с убийството, ще те унищожа, Тони. Ти си толкова виновен за смъртта му, сякаш си го удушил със собствените си ръце.

Тя бързо изскочи от кабинета. Очакваше, че ще я последва, но това не се случи. Беше го изненадала, атакувала и можеше да си представи какво мисли той. Не беше време да прави изявления пред репортерите, които чакаха в коридора. Предпочиташе да не им казва нищо, да ги остави в неведение.

Проправи си път през събралите се, като ги остави сами да си правят заключенията за посещението й в противниковия лагер само два часа преди началото на делото.

Когато пристигна в Съдебната палата, лешоядите вече се бяха струпали отпред. Сцената в Кемпиън беше проучена и изоставена. Трупаха се на главното стълбище на сградата и кръжаха из фоайетата. Единственият начин да мине между тях беше да гледа напред с гордо вдигната глава. Те задаваха въпроси, преследваха я из сградата и настояваха — за отговори, които тя беше отказала да им даде преди няколко часа.

— Госпожице Норт, как ще се отрази откриването на трупа на Дъстин Холоуман върху обвиненията, отправени към Гарет Райт?

— Госпожице Норт, готова ли сте да признаете, че обвинявате не когото трябва?

— Какво правехте в кабинета на Антъни Костело? Ще стигнете ли до споразумение?

— Ще свалите ли обвиненията?

— Госпожице Норт, придържате ли се към теорията си за съучастник?

— Ще се опитате ли да лепнете това на „Фантастичните каубои“?

— Адвокатската колегия в окръга Парк ще даде ли изявление?

— Да. — Тя им хвърли поглед през рамо, без да забавя крачка. — Трябва да се подготвя за прослушването по дело, където подсъдимият е виновен като греха. Ако и последното зверство не ви накара да повярвате в това, значи и вие сте включени в тази перверзна игра, което ви прави съучастници на този изрод.

Ако смяташе, че думите й ще ги накарат да замълчат или ще ги смутят, трябваше да се разочарова. Шумът се засили. Също като в старите времена, помисли си тя, докато преминаваше покрай заместник-шерифа, застанал от външната страна на вратата. Обаче сега беше още по-лошо.

В кабинета цареше пълен хаос. Телефоните звъняха непрекъснато, но никой не вдигаше слушалката. Една от секретарките от Кемпиън седеше зад бюрото и плачеше. Фийби беше приклекнала до стола на жената и се опитваше да я успокои, очите й също бяха зачервени и пълни със сълзи. Руди стоеше по средата подобно на капитан на потъващ кораб.

— Истински кошмар — тихо промълви той, поглеждайки към Елън, като че ли намирането на трупа на Дъстин преди няколко часа преди прослушването беше нейна идея. — Бил Гленденинг ми се обади и искаше обяснения. Изглежда смята, че не контролираш положението, Елън.

— Вие, а не аз — уточни тя, докато влизаше в кабинета. Той я последва. Беше готов да я пожертва, за да спаси собствената си кожа и кариерата си. Нахвърли се върху него.

— Изгубила съм контрол, така ли? Никога не съм го имала! Трябваше да събера материали по делото. Събрах ги. Ако зависеше от мен, много неща нямаше да се случат!

— Разбираш какво искам да кажа.

— Естествено — не я беше грижа, че Куентин Адлер стои на вратата зад Руди и попива всяка дума, за да може после да я предаде, където трябва. — Този път съвсем го сгафихте, Руди! Пробутахте ми този случай, защото нямахте куража да се захванете с него. А сега какво? — остро попита тя. — Не желаете да приемете доказателствата срещу Гарет Райт и да ме подкрепите.

— Подкрепям те от самото начало, Елън — възмути се той. — Напълно ти се доверих. Оставих те да ръководиш всичко.

Все едно, че й беше дал въже, на което да се обеси, но той нямаше да се успокои, докато не ритнат стола. Обаче не си беше представял, че нещата ще добият такъв ужасен обрат. Ако си измиеше ръцете с нея сега, щеше да изглежда слаб. Ако я подкрепеше, а тя се провалеше, всички критики щяха да бъдат отправени към нея, но той също нямаше да остане невредим. Способностите му да взима решения бяха подложени на изпитание. Щяха да бъдат поставени под въпрос уменията му и квалификацията му като съдия. Почти усети как тогата се смъква от раменете му.

— Трябва ли да ти напомням, че Мич Холт хвана Гарет Райт — попита Елън. — Той е виновен.

— Не и в убийството на Дъстин Холоуман.

— Прослушването не е за този случай. Не бой се, Руди, когато стане време за него, ще бъда на линия. Искам да пъхна този негодник на топло и да хвърля ключа някъде. Сега ме извини, ако обичаш — каза тя и го избута в коридора. — Трябва да се подготвя за битка.

 

 

— Всички да станат! Съдът влиза. Прослушването се води от негова милост съдията Горман Грабко.

Съдебният пристав отново удари с чукчето и множеството се изправи на крака. Джей гледаше как съдия Грабко се появява от кабинета си с театрално достолепен вид. Той се изкачи на мястото си, след което подреди купчина папки и досиета и погледна към хората, изпълнили съдебната зала.

Джей проследи погледа му, като се опитваше да си представи каква е гледката от неговото място. Погледът му премина през масите на обвинението и защитата и продължи нататък. Видя Пол Киркууд. Седеше на първия ред с кисело изражение. Руди Стович беше точно до него, намазаната му с брилянтин коса стърчеше от едната страна като птича опашка. Видя Мич Холт с костюм и вратовръзка и Мегън О’Мали с грозните следи от побоя — повечето бяха кафеникавочервени, забеляза шевовете около долната й устна.

Представителите на колежа „Харис“ бяха заели противоположната страна на залата, зад масата на защитата. Кристофър Прийст и заместник-деканът седяха сред група студенти. Тод Чайлдс не беше сред тях. Карън Райт, деликатна и крехка, беше облечена в розово. Репортерите бяха навсякъде.

От високото си място Грабко буквално гледаше останалите отгоре — задоволство, което изпитваше всеки съдия. На масата на обвинението седеше Елън с изправен гръб. Джей можеше да се обзаложи, че всеки момент ще се разтрепери. Имаше чувството, че още не се е овладяла след спора преди няколко минути, когато Грабко съобщи на адвокатите решението си, до което беше стигнал въз основа на техните действия до този ден.

Костело беше дал нужната информация на пресата със съответната помпозност: действие, с което се опитваше да омаловажи нещата. Стоеше до масата на защитата, елегантно облечен в тютюнево кафяв костюм, ушит по поръчка, черната му коса блестеше и изглеждаше почти синя на осветлението в залата. От него лъхаше увереност.

За Бога, толкова ли лесно се подвеждаше Грабко? Щеше ли новината за смъртта на момчето на Холоуман да го разтърси, както потресе много от репортерите рано сутринта? Решението за освобождаване под гаранция трябваше да се основава на показания за неправомерен арест, но това не означаваше, че другите фактори нямаше да му подействат подсъзнателно. Ами ако Грабко беше до такава степен омаян от Костело, ако решеше да е благосклонен към защитата…

Джей се разтревожи. Все още не можеше да се освободи от видяното тази сутрин. През дългата си кариера беше виждал стотици снимки от мястото на престъплението, някои от тях дотолкова ужасяващи, че надминаваха човешките представи, но никога не беше присъствал лично.

Никога нямаше да забрави малкото безжизнено тяло, нито чувствата, които то породи, нито несдържаните ридания на майката. Нямаше думи, които да опишат отчаянието, наситило студения въздух там на пътя към Кемпиън. То беше горчиво и се разпространяваше бързо, подобно на отровен химически облак, който може да се запали и да избухне при най-малката искра.

Знаеше, че това е част от общия план на Райт и неговия съучастник. Целта им беше да ги шокират, да ги накарат да се съсредоточат в противниците си. Някои се издигат чрез греха, други от добродетел пропадат. Добродетелта беше полицията, обвинението и невинното дете. Целта беше убийството да остане ненаказано, съдебната система да бъде победена, нейните служители да бъдат унищожени. В сделката влизаше и унищожението на две невинни семейства.

Злото объркваше представите.

Все по-малко хора щяха да повярват, че обвиняемият може да олицетворява злото. То трябваше да бъде грозно, да се разпознава лесно. Не можеше да се извърши от професор от колеж, който помага на объркани момчета. Не можеше да се всели в привлекателен мъж, облечен в строг костюм.

— Седнете — силно изрече Грабко. Сложи очилата си за четене и се вгледа в документ, сякаш нямаше представа за какво се отнася случаят. — Тук сме да обсъдим делото „Народът срещу Гарет Райт“. Това е общо прослушване. За тези от вас, които не са запознати със системата, на общото прослушване трябва да се реши дали има основателна причина подсъдимият да бъде подведен под отговорност.

— Защитата — обяви той, — моля съобщете имената си за протокола.

Костело и неговият помощник се изправиха едновременно.

— Антъни Костело, ваша милост. Моят помощник, господин Дорман.

— Обвинението.

— Помощник — окръжен прокурор Елън Норт, ваша милост.

— Помощник — окръжен прокурор Камерън Рийд, ваша милост.

— Господин Костело — изрече Грабко, като отново се обърна към защитата. — Предишният ви иск е за освобождаване въз основа на неправомерен арест на вашия клиент доктор Гарет Райт от Дийр Лейк, основавайки се на Четвъртата поправка в конституцията на Съединените щати. Внимателно разгледах аргументите ви и прецених всички съществуващи факти, включително изявлението на началника на полицията Холт и аргументите на обвинението.

Той замълча, за да види ефекта от думите си, прокара ръка по брадата си, сякаш сега щеше да вземе решение. Джей пое дъх и го задържа.

— Намирам аргументите ви за основателни. По време на преследването е имало моменти, когато Холт не е могъл да наблюдава заподозрения.

Хората в залата ахнаха от изненада. Пол Киркууд се наведе напред и се хвана за перилото, сякаш се канеше да скочи.

— Обаче — продължи Грабко — продължителността на това забавяне е под въпрос и аз съм сигурен, че законът е приложен според изискванията. По тази причина искането за освобождаване се отхвърля.

Чуха се нови възклицания. Грабко удари с чукчето и се намръщи.

— Искам ред в залата. Това прослушване е законова процедура, а не цирк. Посетителите да пазят тишина или да напуснат.

След като отправи заплахата си, той остави настрана документите, които се отнасяха към първия иск, и взе други.

— По отношение на иска на защитата да не се взема предвид документът за идентификация. Искът се приема.

Елън се изправи и хората отново зашумяха.

— Ваша милост — опита се тя да надвика шума, докато Грабко удряше с чукчето си. — Ваша милост, аз помолих документа…

— Госпожице Норт — остро се обърна към нея той, — вие изказахте мнението си за решението ми още в кабинета. Ако не желаете да предявя обвинение за незачитане, по-добре не го правете отново.

Тя преброи наум до десет, опитвайки се да потуши гнева си.

— Разбира се, ваша милост.

— Можете да призовете първия си свидетел, госпожице Норт.

— Народът призовава агент Мегън О’Мали.

Мич стисна ръката на Мегън. Тя се изправи от мястото си до пътеката и бавно тръгна към свидетелското място, като се опитваше да не се обляга постоянно на патериците си, тъй като чувстваше погледите, отправени към нея. Съдебният пристав вървеше плътно до нея, сякаш се боеше да не припадне. Тя му хвърли леден поглед, с който го прати на мястото му, и се изкачи до свидетелското място.

Елън забеляза, че свидетелката все още носи белезите на това, което се беше случило, а агентката от Бюрото не беше направила нищо, за да ги прикрие. Младата жена не носеше грим и косата й беше сресана назад, като по този начин разкриваше ужасяващите белези около врата й.

— Агент О’Мали, моля съобщете професията си за протокола.

— Аз съм, по-скоро бях, регионален агент на Бюрото за борба с престъпността в Дийр Лейк.

— Казахте „бях“. Променил ли се е статутът ви в Бюрото в последно време?

— Да — намръщено отвърна тя, — в момента съм в отпуска по болест.

— Заради раните, които сте получили на двадесет и втори януари 1994?

— Да.

— Агент О’Мали, на вас ви беше възложено да разследвате отвличането на Джош Киркууд, нали?

— Точно така.

— И на двадесет и втори разследвахте именно това престъпление?

— Да, така беше.

— Бихте ли казали на съда какво се случи онази сутрин?

— Възразявам — прекъсна ги Костело с отегчен вид, — това няма връзка с делото.

Елън го изгледа.

— Отнася се до мотива, ваша милост. Имаме намерение да установим хронологията на събитията, довели до жестокото нападение над Мегън О’Мали.

Грабко присви устни и кимна.

— Приема се.

Елън излезе иззад масата и бавно тръгна към мястото на свидетеля, като по този начин отклони вниманието на Грабко от Костело.

— Моля продължете, агент О’Мали.

— Бях спряла колата си на Олд Седър Роуд, слязох от нея и започнах да оглеждам следите от гуми по пътя, останали от катастрофа, станала през нощта, когато беше отвлечен Джош Киркууд, всъщност непосредствено преди него.

— Защо се заинтересувахте от злополуката?

— Имах подозрения за причината и времето на злополуката. Раните на шофьора и пътниците бяха забавили майката на Джош Киркууд — Хана Гарисън в болницата, тя не беше успяла да прибере навреме детето си от тренировките и Джош е бил отвлечен.

— Появи ли се някой, докато разглеждахте следите?

— Да, доктор Гарет спря и показа интерес към онова, което правех там. Аз му казах, че проверявам нещо.

— Известно ли ви е дали доктор Райт е знаел за злополуката?

— Да. Шофьорът, който беше предизвикал катастрофата, беше студент в колежа „Харис“ и е участвал в проекта, ръководен от доктор Райт и професор Прийст.

— Срещнахте ли доктор Райт отново по-късно през този ден?

— Да. Отидох в колежа „Харис“, за да търся професор Прийст. Професорът не беше в кабинета си, но там открих доктор Райт заедно със студент.

— Как беше облечен доктор Райт по това време?

— Носеше риза, вратовръзка и тъмни панталони.

— Разговаряхте ли с него?

— Да. Той ми каза, че Прийст е отишъл в Сейнт Питър и вероятно ще се върне към два и половина следобед.

— Разбра ли доктор Райт за намерението ви да отидете в дома на колегата му?

— Той ме упъти.

— Съобщихте ли на някого за намерението си да отидете в дома на Прийст?

— Не.

— Къде се намира домът на Прийст?

— На Стоун Куори Трейл 10226. Извън града.

— В горист, сравнително отдалечен район, нали?

— Да.

— Когато пристигнахте на мястото, беше ли професор Прийст у дома?

— Не. Къщата беше тъмна и заключена. Не се виждаше кола. Разходих се из неговата собственост, чийто южен край граничи с Куори Хилс Парк. Когато се приближих до бараката в дъното на двора, видях следи от стъпки, идващи от юг — откъм парка. Това ми се стори подозрително, затова извадих пистолета си, извиках, че съм полицай, и наредих на човека в бараката да излезе.

— Излезе ли?

— Не.

— Какво стана после?

Мегън примигна и отново си представи сцената.

Следобеден здрач. Небето е оловносиво, снегът се стели гъст и плътен. Черни голи дървета обграждат двора.

— Реших да се върна в колата и да повикам подкрепление по радиостанцията — каза тя.

Сърцето й заби по-силно. Доближава се до бараката, остават още тридесет крачки. Изминава не повече от петнадесет.

— Някой изскочи от бараката.

Първият удар беше толкова силен, че тя залитна и изпусна пистолета. Видя го как пада и потъва в снега.

— Аз… се опитах да взема пистолета си. Той се хвърли върху мен. Черно облекло, очила за ски и черната паст на устата, която се доближава до нея.

— Той ме удари — каза тя напрегнато. — С палка, нещо като бастун. Удари ме силно.

Отново и отново. Удря я по раменете. Удря я отстрани по главата. Удари дясната й ръка, която беше вдигнала, за да се предпази, ударът беше толкова жесток, че болката избухна в мозъка й.

Споменът за болката я накара да се олюлее. Въздъхна бавно и дълбоко.

— Загубих съзнание — прошепна.

— Когато се свестихте, къде се намирахте?

— Бях завързана за стол. Не мога да преценя къде съм била.

— Можете ли да опишете мястото?

— Бях със завързани очи. Можех да виждам само през едно ъгълче на превръзката.

Елън замълча, постави ръка върху стария парапет до мястото на свидетеля така нежно, сякаш това беше ръката на Мегън. От толкова близо виждаше, че бледността на Мегън няма нищо общо с осветлението и че независимо от ниската температура в залата на челото й бяха избили ситни капчици пот.

— Мегън, разбирам, че ти е трудно — съчувствено изрече тя. — Но ще ни кажеш ли какво се случи, когато те нападнаха на това място?

Свидетелката преглътна с усилие. Трябваше да запази самообладание. Беше ченге и хиляди пъти беше давала показания.

Обаче никога не е била жертвата.

Присви очи и погледна към Гарет Райт, който беше притихнал и излъчваше фалшива невинност, и го прокле да се продъни в ада.

— Той… отново ме би — изрече тя, ядосана, че сълзите пак напираха в очите й. Да пукне, ако им позволи да се проронят. — Душеше ме. Казваше, че ще ме убие — може би щеше да го направи, не съм сигурна. Каза, че е отвлякъл Джош. Нарече това игра.

— И искаше ти да си залог в играта, така ли?

— Каза ми, че ще бъда следващият им ход. — Чувството на безпомощност и унижение сякаш надвиха болката.

— Агент О’Мали, макар че не сте успели да видите лицето на своя мъчител, вие сте го разпознали. Как успяхте?

— Само двама души знаеха, че отивам в дома на Прийст — Гарет Райт беше единият от тях. Беше ме видял да разглеждам следите от злополуката. Ако беше замесен, щеше да знае, че подозирам нещо. Разговарях няколко пъти с него. Знаех колко е висок. Бях забелязала, че рязко изговаря думите. Видях част от пода до стола. Забелязах ботушите му, докато той продължаваше да говори колко умен бил.

— Изрече ли нещо, което да го издаде?

— Да. Попитах го защо е отвлякъл точно Джош, детето на Киркууд? С голямо задоволство той ми отговори: „Защо не? Те са чудесно семейство.“ Когато разговарях с доктор Райт по-рано същия ден, той си послужи точно с тези думи, за да опише семейство Киркууд — „едно чудесно семейство“.

Елън се отдалечи от свидетелското място, като остави показанията да бъдат осмислени не само от Грабко, но и от пресата. Нека да видят Мегън — ранена и пребита, нека видят добре облечения, изискан мъж, който беше обвинен, и да разберат какво чудовище има сред тях.

Поставяйки отново очилата си за четене, тя взе един от документите, които Камерън бе оставил на масата.

— Раните, които ти причини този мъж, бяха жестоки, нали?

— Да.

— Според медицинското свидетелство имате мозъчно сътресение, многобройни тежки наранявания, натъртване на бъбреците, счупени ребра, спукване на костта на дясното коляно. Почти всяка кост на дясната ви ръка има многобройни фрактури — наранявания, които изискват множество операции, без да има надежда да възвърнете напълно подвижността й.

Тя замълча и погледна със съчувствие към Мегън, сякаш се извиняваше.

— Агент О’Мали, като се има предвид степента на нараняванията по ръката ви, мислите ли, че ще можете наистина да продължите да изпълнявате служебните си задължения като агент в Бюрото за борба с престъпността?

Въпросът накара свидетелката да подскочи. Тя беше отбягвала отговора на този въпрос през дългите нощи, докато лежеше и размишляваше. Свари я неподготвена. През целия си живот беше искала да бъде добър полицай. И ако това беше невъзможно — какво щеше да прави?

Сълзи замъглиха погледа й, тя гневно примигна и вдигна брадичка.

— Едва ли. Не.

Елън се втренчи в Костело.

— Свидетелят е ваш.

Той се изправи, изражението му беше спокойно, веждите му бяха сключени, сякаш обмисляше нещо.

— Трябва да призная, че съм малко объркан, агент О’Мали. Казахте на съда, че сте разследвали някои аспекти от отвличането на Джош Киркууд на двадесет и втори януари. Така ли е?

— Да.

— Но според статията в „Стар Трибюн“ от тази дата официално сте били освободена временно от поста си. Според шефа ви, специален агент Брус де Палма, сте били заместена от агент Мартин Вилхелм предния ден заради несправяне със задълженията.

— Това е лъжа — рязко отвърна Мегън.

Адвокатът повдигна вежди.

— Наричате специален агент Де Палма лъжец?

— Не, господин Костело — спокойно изрече тя, — вас наричам лъжец.

Съдия Грабко се стресна и се намръщи.

— Агент О’Мали, очаквам почтително държание в съдебната зала. Особено от хората на закона.

Тя не се извини. Ако надутият старец очакваше от нея разкаяние, то нямаше да го получи.

Костело продължи:

— Работили сте по случая в продължение на десет дни без задоволителен резултат. Един заподозрян се самоуби в ареста…

— Възразявам — извика рязко Елън. — Няма смисъл от подобни атаки. Агент О’Мали не е подсъдима.

— Ваша милост, смятаме, че несигурното положение на агент О’Мали в Бюрото, както и психическото й състояние на двадесет и втори са факти, които…

— Това е прослушване, господин Костело — намеси се прокурорката, — не съд. Имате право да разпитате свидетеля, а не да го злепоставяте.

Грабко удари с чукчето.

— Това е моята съдебна зала, госпожице Норт. Ще се погрижа за спазването на закона.

— Да, ваша милост. Моля, направете го.

— Възражението се отхвърля. Моля, продължете, господин Костело.

Той заобиколи масата и започна да се разхожда в празното пространство пред пейките.

— Не ви ли беше наредено от специален агент Де Палма да се явите в главната квартира в Сейнт Пол в събота на двадесет и втори?

— Да — потвърди намръщено Мегън.

— Но вие сте продължили да обикаляте Дийр Лейк, търсейки следи от подхлъзване на автомобилни гуми, като сте се занимавали с разследването, към което вече не би трябвало да имате отношение? Така ли е?

— Не. Все още чувствах, че съм свързана със случая. Джош все още не беше намерен. Имах още въпроси. Бях задължена да открия отговорите. Явяването ми в главната квартира нямаше да попречи да намеря детето, което е в опасност.

— Значи не изпълнихте заповедта на шефа си?

— Само забавих изпълнението й.

— Защо не искахте да се оттеглите от случая?

— Аз съм полицай. Имах морално задължение.

— Не смятате ли, че доста сте се отдалечили от задълженията си? — попита Костело, сменяйки скоростта като пилот във формула 1.

— Вероятно.

— Поне сте откровена. Вие сте първата жена агент в историята на Бюрото, която работи в такива условия. Така ли е? — попита той с фалшиво учудване.

— Да.

— Били сте подложена на голям натиск да решите случая Киркууд? Повече, отколкото ако бяхте мъж?

— Не мога да преценя — безизразно отвърна тя, — никога не съм била мъж.

Чуха се смехове. Грабко удари с чукчето си.

— Репортерите са дебнели всеки ваш ход — продължи Костело. — Хората от главната квартира са ви притискали. Работили сте под голямо напрежение. Така ли е?

— Да.

— И сте искали на всяка цена да разрешите случая? Фактически кариерата ви е зависела от това?

— Исках да реша случая. Това ми е работата.

— Бяхте ли отчаяна?

— По-скоро решителна.

Костело се обърна към галерията, усмихна се с най-очарователната си усмивка и поклати глава.

— Имате упорита склонност към рационализиране, агент О’Мали.

— Възразявам! — извика Елън.

— Приема се. Моля, ограничете се с въпросите, господин Костело.

Той кимна едва доловимо и се приближи до масата на защитата. Дорман стоеше нащрек като дресирано куче и му подаваше необходимите документи.

— Агент О’Мали, в процеса на разследването доктор Райт смяташе ли се за заподозрян?

— Не. Не и докато не ме отвлече и малтретира, а Холт не започна да го преследва.

Тъмните очи на адвоката блестяха, когато се обърна към Грабко. Съдията се наклони към мястото на свидетеля, страните му бяха зачервени.

— Агент О’Мали, учуден съм, че отговаряте по този начин. Ако го направите още веднъж, ще си понесете последствията.

— Да, ваша милост. — Тя завъртя глава, така че Грабко да не може да види очите й.

— Не е ли вярно — продължи Костело, — че сте смятали за заподозрени и други хора, включително и Пол Киркууд?

— Такава е стандартната процедура при отвличане, семейството също се разследва.

— Били ли сте по-категорична за вината на Пол Киркууд, за разлика от останалите, които са се занимавали със случая.

Мегън присви очи.

— Аз съм добър полицай. Не се „занимавам“ със случая.

— Това е достойно за възхищение. Значи сте били убедена, когато сте взели отпечатъци от пръстите на господин Киркууд?

— Отпечатъците бяха взети с цел елиминиране.

— Говорили сте с доктор Райт и студента му на двадесет и втори — каза Костело, като поднови разходката си, — но всъщност сте отишли в колежа, за да търсите професор Кристофър Прийст. Така ли е?

— Да.

— Защо?

— Исках да му задам няколко въпроса.

— Смятахте ли го за заподозрян?

— Съществуваше подобна възможност.

— Оставили сте доктор Райт с впечатлението, че ще ходите до дома на Прийст по-късно същия ден. Можете ли да кажете дали някой от тях е говорил за това с други хора?

— Не мога.

— Възможно ли е вашият разговор да е бил подслушван от някого?

— Не мога да кажа.

— Не можете да потвърдите, че единствен доктор Райт е знаел, че отивате в дома на Прийст?

— Доколкото знам, единствен е.

— Кога пристигнахте в дома на Прийст?

— Приблизително към един и четиридесет и пет.

Костело повдигна вежди към публиката.

— Но доктор Райт е подчертал, че Прийст няма да се върне до два и тридесет. Защо сте отишли толкова рано?

Мегън войнствено вирна брада.

— Исках да съм там, когато се върне.

— Агент О’Мали — предупреди я Грабко.

— Смятали сте го за заподозрян — изрече адвокатът.

— Отговорихте си сам на въпроса — отбеляза бързо Елън. — Ваша милост, можем да помолим господин Костело да прекрати лова дотук. Очевидно е без значение дали е имало един или дузина заподозрени. Арестуваният е доктор Райт.

Лицето на Грабко придоби сериозен вид, сякаш искаше да се противопостави, но не можеше.

— Нека продължим, господин Костело.

— Агент О’Мали, видяхте ли лицето на човека, който ви нападна в дома на Прийст?

Той я удари и я повали на земята. Пистолетът излетя от ръката й.

— Не.

— Видяхте ли лицето на човека, който ви малтретира?

Болката идваше едновременно отвсякъде, от рамото, от коляното, от ръката, отново и отново.

— Агент О’Мали?

— Видях краката му.

Костело погледна възмутено.

— И на това основание искате да приемем, че уважаван член на обществото е виновен в отвратително престъпление?

— Не! Аз…

— Разпознахте ли гласа?

„Мислиш, че ще те убием, а, умнице? Няма да си първата от дълго време…“ — Тих безплътен шепот.

— Не, но…

Адвокатът се отдалечи от нея.

— Не сте го видели, не сте го разпознали, не е произнесъл името си… — каза той, а гласът му все повече се извисяваше. Хвърли писмените й показания на масата и й обърна гръб.

— Има ли нещо, което бихте искали да кажете, бивш агент О’Мали, което да ни убеди, че насилникът ви е бил доктор Райт, или това е последен отчаян опит на жена, която не се е справила със случая и се опитва да спаси кариерата си, преди да бъде изхвърлена на улицата?

— Възразявам! — реагира Елън.

Грабко се подвоуми как да отговори.

Мегън бе обзета от ярост. Последната нишка на самообладанието й се скъса и гневът й се изля.

— Мога да ви кажа, че е виновен! — извика тя, изправяйки се от мястото си. — Мога да ви кажа, че е гаден кучи син, който си мисли, че да отвлича деца е игра, и заслужава нещо по-лошо от това, на което би го осъдил този съд!

— Тишина! — извика Грабко, удряйки с чукчето. То се счупи и излетя към масата на защитата. — Тишина!

Съдебният пристав се запъти към мястото на свидетеля, но отскочи, щом видя патерицата на Мегън.

Тя се беше втренчила в Костело, който се намираше на не повече от половин метър, устните му се бяха разтегнали в усмивка.

„О, Боже, О’Мали, падна право в ръцете му. Време е да си вървиш.“

Тя се показа точно такава, каквато той искаше да я покаже — луда, пристрастна, без капка самообладание. Отчаяна. Мисълта за това я накара да изпита болка, зави й се свят. Тя бавно тръгна към стола си и затвори очи.

— Нямам повече въпроси — изрече Костело и спокойно се обърна към клиента си.