Дан Браун
Шифърът на Леонардо (79)

78

Обзета от невероятно вълнение, Софи започна да върти пръстените на криптекса. „За дума мъдра тука иде реч.“ Лангдън и Тибинг я наблюдаваха със затаен дъх. С… О… Ф…

— По-внимателно — предупреди я Тибинг. — Много внимателно.

Софи завъртя последния пръстен.

— Добре — промълви тя и ги погледна. — Сега ще го отворя.

— Не забравяй оцета — боязливо прошепна Лангдън. — Внимавай.

Софи знаеше, че ако този криптекс е като онези, които бе отваряла като малка, само трябва да хване цилиндъра за двата края и бавно да ги завърти в срещуположни посоки. Ако паролата беше вярна, единият край щеше да се развърти като капачка и тя щеше да може да бръкне и да извади свитъка, увит около стъкленицата с оцет. Ако въведената парола обаче беше грешна, силата, която упражняваше върху краищата, щеше да се предаде на едно лостче, което щеше да се завърти надолу в кухината, да натисне стъкленицата и да я счупи, ако натискаше прекалено силно.

„Завърти лекичко“ — каза си тя.

Когато Софи хвана двата края на цилиндъра, Тибинг и Лангдън се наведоха напред. В нетърпението си да разшифрова паролата, младата жена почти бе забравила какво очакват да открият вътре. „Това е ключовият камък на Ордена.“ Според англичанина той съдържал карта на местонахождението на Светия Граал, гробницата на Мария Магдалина и съкровищницата на Сангреала… хранилището на тайната истина.

Стиснала каменната тръба, Софи внимателно провери дали буквите са подредени точно. После бавно завъртя. Не се случи нищо. Приложи малко повече сила. Пак нищо. Зачуди се дали не е прекалено предпазлива. Цилиндърът беше по-голям и тежък от другите, но ако натиснеше прекалено силно…

— Хайде — каза Лангдън. — Паролата е вярна. Няма начин да не е.

Хванала двата края, тя натисна по-силно. Частите на камъка плавно се завъртяха. Тежкият край остана в дланта й. Лангдън и Тибинг едва не скочиха. С ускорен пулс Софи остави каменния капак на масата и наклони цилиндъра, за да погледне вътре.

„Свитък!“

Увит върху цилиндричен предмет — стъкленицата с оцет, предположи тя. Странно обаче, свитъкът не бе от обичайния тънък папирус, а по-скоро пергамент. „Виж ти — помисли си Софи. — Оцетът не може да разтвори агнешка кожа.“ Младата жена отново се втренчи в кухината на цилиндъра и разбра, че предметът в центъра изобщо не е стъкленица с оцет. А нещо съвсем друго.

— Какво има? — попита Тибинг. — Извади свитъка.

Намръщена, Софи хвана навития пергамент и предмета, върху който беше навит, и ги извади.

— Това не е папирус — каза англичанинът. — Прекалено е тежък.

— Знам. Това е уплътнител.

— За какво? За стъкленицата с оцет ли?

— Не. — Софи разви свитъка и разкри увития предмет. — За това.

Когато Лангдън видя увития в пергамент предмет, сърцето му се сви.

— Бог да ни е на помощ — ахна Тибинг. — Дядо ви е бил безсърдечен човек!

Робърт смаяно зяпна. „Явно Сониер не е имал намерение да ни улесни.“

На масата лежеше втори криптекс. По-малък. Направен от черен оникс. Страстта на Сониер към двойствеността. Два криптекса. Всичко вървеше по двойки. Двусмислици. Мъжко и женско. Черно, скрито в бяло. Лангдън усещаше, че символичната паяжина продължава и нататък. Бялото ражда черно.

Всеки мъж е роден от жена.

Бяло — женско.

Черно — мъжко.

Той вдигна по-малкия криптекс. Бе същият като първия, само че двойно по-малък и черен. Отвътре се чуваше познатият звук от разклатена течност. Очевидно стъкленицата с оцет беше в него.

— Е, Робърт — каза Тибинг и побутна към него пергаментовия лист. — Сигурно ще се зарадваш да научиш, че поне летим в правилната посока.

Лангдън погледна дебелия пергамент. На него с изящен почерк бе написано ново четиристишие. Пак в петостъпен ямб. Стихотворението също представляваше гатанка, ала трябваше да прочете само първия стих, за да разбере, че планът на Тибинг да заминат за Великобритания е бил блестящ.

„Във Лондон този рицар спи до днес…“

Останалата част от стихотворението ясно загатваше, че ще открият паролата за втория криптекс при гроба на този рицар някъде в града.

Робърт възбудено се обърна към англичанина.

— Имаш ли представа за какъв рицар се говори?

Тибинг се ухили.

— Абсолютно никаква. Обаче знам точно коя крипта трябва да потърсим.

В този момент в лондонското предградие Кент на двадесет и пет километра от тях шест полицейски автомобила се носеха по дъждовните улици към летището „Бигин Хил“.