Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Da Vinci Code, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 360 гласа)

Информация

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [The Da Vinci Code / Dan BROWN]. Формат: 21 см. Страници: 464.

История

  1. — Корекция

73

Нощният диспечер на летище „Бурже“ дремеше пред радарния екран. Капитанът от криминалната полиция едва не разби вратата му.

— Самолетът на Тибинг! — изрева Безу Фаш. — Закъде излетя?

Първата реакция на диспечера беше неубедителен опит да защити имунитета на британския клиент — но опитът безславно се провали.

— Арестувам ви за това, че сте позволили на частен самолет да излети, без да регистрира план за полета — заяви Фаш.

„Само се фукаш!“

Фаш даде знак на един полицай, който извади белезници, и диспечерът изтръпна от ужас. Помисли си за статиите във вестниците, които обсъждаха дали капитанът от националната полиция е герой, или обществена опасност. Въпросът току-що бе получил отговор.

— Почакайте! — изхленчи при вида на белезниците диспечерът. — Сър Лий често лети до Лондон на лечение. Има хангар на летището „Бигин Хил“ в Кент. Край Лондон.

Фаш махна на мъжа с белезниците да спре.

— Тази нощ за „Бигин Хил“ ли лети?

— Не знам — искрено отвърна диспечерът. — Самолетът излетя по обичайната писта и до момента, до който можеше да го следи радарът, посоката предполагаше Англия. Най-вероятно ще кацне на „Бигин Хил“.

— На борда има ли други хора?

— Кълна се, господине, няма откъде да знам. Нашите клиенти имат пряк достъп до хангарите си и могат да качват на самолетите си когото поискат. За това отговарят митничарите на английското летище.

Фаш си погледна часовника, после погледна към спрелите пред терминала самолети.

— Ако летят за „Бигин Хил“, кога трябва да кацнат?

Диспечерът потърси в компютъра си.

— Полетът е кратък. Самолетът ще се приземи към… около шест и половина. След петнайсет минути.

Капитанът се намръщи и се обърна към агента си.

— Осигурете самолет. Излитам за Лондон. И ме свържете с местната полиция на Кент. Не Скотланд Ярд. Не ми трябват шумотевици. Кентската местна полиция. Кажете им, че искам да позволят на самолета на Тибинг да кацне. После искам да го обкръжат на пистата. Никой да не го напуска, докато не пристигна.