Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Da Vinci Code, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 360 гласа)

Информация

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [The Da Vinci Code / Dan BROWN]. Формат: 21 см. Страници: 464.

История

  1. — Корекция

63

Лейтенант Коле стоеше сам пред портата на Лий Тибинг и гледаше огромната къща. „Усамотена. Тъмна. Добро прикритие.“ Осмината му агенти безшумно се разгръщаха покрай оградата. Можеха да обкръжат имението за минути. Лангдън не можеше да избере по-подходящо, място за изненадваща атака.

Коле тъкмо се канеше да се обади на Фаш, когато телефонът му най-после иззвъня. Капитанът изобщо не изглеждаше доволен от развитието на събитията, както беше очаквал Коле.

— Защо никой не ми съобщи, че имаме информация за Лангдън?

— Имахте среща и…

— Къде точно се намирате, лейтенант?

Коле му даде адреса.

— Имението е собственост на британец. Казва се Тибинг. Лангдън е изминал доста голямо разстояние, за да дойде тук, и камионът е вътре, без признаци за влизане с взлом, така че има голяма вероятност да познава собственика.

— Идвам — каза Фаш. — Не правете нищо. Лично ще се заема.

Коле зяпна.

— Но, господин капитан, вие сте на двайсет минути оттук! Трябва да действаме незабавно. Обкръжил съм сградата. Имам общо осем души. Четирима с пушки, другите с пистолети.

— Изчакайте ме.

— Ами ако Лангдън е взел заложник? Ами ако ни види и реши да избяга пеш? Трябва да действаме веднага! Хората ми са заели позиции и са готови.

— Изчакайте ме да дойда, лейтенант! Това е заповед. — Фаш затвори.

Смаян, Коле изключи телефона си. „Защо ме кара да чакам, по дяволите? — Но вече знаеше отговора. Макар и известен с инстинкта си, Фаш беше горделив. — Иска той да получи славата за ареста.“ След като бе показал снимката на американеца по всички телевизионни мрежи, капитанът искаше да си осигури също толкова телевизионно време за себе си. Работата на Коле беше просто да удържи крепостта, докато не се появи шефът, за да спаси положението.

Докато чакаше обаче, лейтенантът се замисли за друго възможно обяснение. „Максимално ограничаване на отрицателните последици. — Органите на реда се колебаеха да арестуват беглец само ако възникнеше съмнение във виновността на заподозрения. — Дали Фаш се съмнява, че Лангдън е нашият човек?“ Това го уплаши. Тази нощ капитанът беше използвал огромни ресурси, за да арестува Лангдън — surveillance cachée, Интерпол, а сега и телевизията. Дори великият Безу Фаш нямаше да издържи на политическите последици, ако по погрешка бе показал лицето на известен американец по всички френски телевизионни канали и го беше обявил за убиец. Ако разбираше, че е сбъркал, бе съвсем логично да нареди на Коле да чака. Сега най-малко му трябваше лейтенантът с гръм и трясък да влезе в имението на невинен британец и да вземе на мушка Лангдън.

Нещо повече, съзнаваше Коле, ако американецът беше невинен, това щеше да обясни един от най-странните парадокси в този случай: защо Софи Нево, внучката на жертвата, бе помогнала на неговия вероятен убиец да избяга? Освен ако Софи не знаеше, че Лангдън е несправедливо обвинен. Тази нощ Фаш беше развил всевъзможни теории за странното й поведение, включително това, че като единствена наследничка на Сониер, тя е убедила тайния си любовник Робърт Лангдън да убие дядо й, за да й осигури наследството. И затова уредникът е оставил на полицията съобщението „P.S. Намерете Робърт Лангдън“. Коле бе съвсем сигурен, че тук става нещо друго. Софи Нево му се струваше прекалено стабилна, за да се забърка с нещо толкова долно.

— Господин лейтенант? — При него дотича един от оперативните агенти. — Открихме кола.

Коле го последва на петдесетина метра. Сред храстите беше паркирано черно ауди. Регистрационните номера показваха, че е взето под наем. Лейтенантът постави длан върху капака. Все още топъл. Даже горещ.

— Лангдън трябва да е дошъл с нея — предположи Коле. — Обадете се във фирмата за автомобили под наем. Проверете дали аудито е откраднато.

— Слушам.

Друг агент му даде знак да се върне към оградата.

— Вижте това, господин лейтенант. — Той му подаде бинокъл за нощно виждане. — Горичката в края на отбивката.

Коле насочи бинокъла към склона и го фокусира. Постепенно се очертаха зеленикави форми. Лейтенантът бавно проследи линията на алеята и стигна до горичката. И зяпна. Сред дърветата бе скрит брониран камион. Същия като онзи, който беше пуснал да мине през блокадата на Депозитната цюрихска банка. Молеше се да е някакво странно съвпадение, ала знаеше, че не е възможно.

— Явно Лангдън и Нево са дошли с него от банката — каза агентът.

Коле нямаше думи. Спомни си шофьора на бронирания камион. Ролекса. Нетърпението му. „Така и не проверих в каросерията. — Смаян, лейтенантът разбра, че някой от банката наистина е излъгал ЦУКП за местонахождението на Лангдън и Софи и после им е помогнал да избягат. — Но кой? И защо? — Зачуди се дали това не е причината, поради която Фаш му беше наредил да не предприема никакви действия. Капитанът може да бе научил, че са замесени и други хора освен Лангдън и Софи. — А щом американецът и Нево са пристигнали с бронирания камион, кой е карал аудито?“

Стотици километри на юг оттам една чартърна чесна „Сайтейшън“ летеше на север над Тиренско море. Въпреки спокойното небе епископ Арингароса стискаше торбичката за повръщане в ръце, убеден, че всеки момент ще му прилошее. Разговорът с Париж изобщо не бе минал както очакваше.

Сам в малката кабина, той въртеше златния си пръстен и се опитваше да се избави от непреодолимото чувство на страх и отчаяние. „Всичко в Париж се е объркало.“ Той затвори очи и се помоли Безу Фаш да е в състояние да оправи нещата.