Дан Браун
Шифърът на Леонардо (47)

46

Сила лежеше по корем на рогозката в стаята си и чакаше раните от въжето да хванат коричка. След повторното самобичуване се чувстваше замаян и слаб. Още беше с ремъка на крака си и усещаше, че кръвта се стича по вътрешната страна на бедрото му. И все пак не можеше да оправдае свалянето му.

„Аз предадох Църквата. Нещо повече, предадох епископа.“

Тази нощ трябваше да донесе избавление на епископ Арингароса. Преди пет месеца той се бе върнал от среща във ватиканската обсерватория. Там беше научил нещо, което дълбоко го бе променило. Потиснат седмици наред, накрая Арингароса беше споделил със Сила.

— Но това не е възможно! — извика албиносът. — Не мога да го приема!

— Вярно е. Невъобразимо, но вярно. Остават само шест месеца.

Думите на епископа ужасиха Сила. Той се молеше за спасение и дори в онези мрачни дни вярата му в Бог и Пътя остана непоколебима. Само месец по-късно небето чудотворно се проясни.

„Божествена намеса“ — така го нарече Арингароса.

За пръв път изглеждаше обнадежден.

— Сила, Господ ни дава възможност да спасим Пътя — прошепна той. — Нашата борба изисква саможертва. Ще бъдеш ли Божи воин?

Албиносът падна на колене пред епископ Арингароса — човека, който му бе дал нов живот — и отвърна:

— Аз съм агнец Божи. Заповядай ми каквото сърцето ти повели.

Когато Арингароса му обясни открилата се възможност, Сила разбра, че това може да е само Божие дело. Епископът го свърза с човека, който беше предложил плана — човек, който се наричаше Учителя. Въпреки че двамата никога не се срещаха лично, всеки път, когато разговаряха по телефона, Сила се изпълваше с благоговение — и от дълбоката му вяра, и от обсега на неговото могъщество. Учителя изглеждаше човек, който знаеше всичко, човек с очи и уши навсякъде. Албиносът нямаше представа откъде получава информацията си, ала Арингароса безусловно му вярваше:

— Прави каквото ти нареди Учителя. И ще победим.

„Победата.“ Сега Сила се взираше в голия под и се боеше, че победата им е убегнала. Учителя бе надхитрен. Ключовият камък беше задънена улица. И с измамата пропадаше всяка надежда.

Искаше му се да може да се обади на епископ Арингароса и да го предупреди, но тази нощ Учителя ги бе лишил от възможност за пряка връзка. „За наша безопасност.“

Накрая Сила преодоля слабостта си, с мъка се изправи и взе захвърленото си на пода расо. Извади мобилния телефон от джоба, после засрамено сведе глава и набра номера.

— Всичко е изгубено, Учителю — промълви албиносът. И откровено му разказа как са го изиграли.

— Много бързо губиш вярата си — отвърна Учителя. — Току-що получих вест. Абсолютно неочаквана и радостна. Тайната е жива. Преди да умре Жак Сониер е предал информацията. Скоро ще ти се обадя. Работата ни тази нощ още не е приключена.