Дан Браун
Шифърът на Леонардо (54)

53

— Мосю Верне! — Нощният управител на Депозитната цюрихска банка с облекчение чу гласа на президента по телефона. — Къде изчезнахте? Полицията е тук, всички ви очакват!

— Имам малък проблем — измъчено отвърна банкерът. — Имам нужда от вашата помощ.

„Проблемът ти изобщо не е малък“ — помисли си управителят. Полицията беше обкръжила банката отвсякъде. Самият капитан на ЦУКП всеки момент щеше да се появи със заповедта за обиск, която бе поискал президентът.

— С какво мога да ви помогна?

— Брониран камион номер три. Трябва да го открия.

Озадачен, управителят провери графика за доставките.

— Тук е. В товарния гараж.

— Не е. Камионът беше откраднат от двамата бегълци, които търси полицията.

— Какво? Как са успели?

— Не мога да навлизам в подробности по телефона, но положението е извънредно опасно за банката.

— Какво да направя?

— Включете аварийния предавател на камиона.

Нощният управител погледна контролната кутия в отсрещния край на помещението. Подобно на много бронирани коли, всички камиони на банката бяха снабдени със сателитно проследяващо устройство, което можеше да се задейства от банката дистанционно. Управителят бе използвал системата само веднъж, след отвличане, и тя беше сработила безупречно — бе засякла камиона и автоматично беше пратила координатите на властите. Тази нощ обаче управителят имаше впечатлението, че президентът се надява на малко повече предпазливост.

— Нали знаете, че ако включа системата, сателитът, който задейства предавателя, в същото време ще осведоми властите, че имаме проблем.

Верне помълча няколко секунди.

— Да, знам. Нищо, направете го. Камион номер три. Ще почакам. Трябва ми точното местонахождение на камиона още щом го научите.

— Веднага.

След тридесет секунди на четиридесет километра оттам се включи един малък предавател, скрит под шасито на бронирания камион.