Читателски коментари (за „Шифърът на Леонардо “ от Дан Браун)

  • 1. Кати (26 септември 2006 в 19:12)

    Тази книга е направо супер! Почти веднага стана една от любимите ми. Препоръчвам ви да я прочетете.

    • 2. Biliana (13 януари 2007 в 22:54)

      Глупости, супер. Толкова е търговска…и с много грешки! И книгата не е Чук на вещици, а Чук ЗА вещиците, и е Malleus maleficaRUM.

  • 3. Emili (8 февруари 2007 в 13:56)

    Когато прочетох книгата бях много заинтригувана,направо ме завладя.След това прочетох Шестото клеймо ,няма такава книга ,въобще като че ли всичко на този автор е доста интересно.покрай неговите книги взех да се интересувам от неща които преди дори не съм обръщала внимание.Много се радвам че има хора които качват книги в нета и можем да четем.

  • 4. М.Турчалиев (5 декември 2007 в 17:19)

    Искам само леко да отговоря на Биляна.Моите уважения Биляна,всеки има право на мнение но не и повърхностно.Съжалявам но вземи и прочети малко странична литература за Леонардо Да Винчи,Тамплери,Розенкройцери малко скандинавски легенди и още малко и тогава давай мнение.Дълбоко се съмнявам,че всичко е валидно което е написано, но колкото повече знаеш толкова по-малко знаеш.Нали така?

    • 5. доктор дулитъл (6 декември 2007 в 17:19)

      Ами също така може да се препрати към ’Махалото на Фуко’ … и там има много конспирациря и Тамплиери, ама си остава художествена измислица. Разбира се, там има много повече символика де … Абе за всеки влак си има пътници. Според мене проблем възниква когато почне да се прима художествената измислица за истина … така например се оказа, че много хоря приемат книгите на Кастанеда за неоспорима истина ;-) Да се чуди човек на какво ли не вярват хората …

  • 6. GeOrg (7 декември 2007 в 08:34)

    Бих оценил книгата като средна, клоняща към посредствена. Причините:

    Първо, интригата в книгата е почти 1:1 заемка от „Светата кръв и Свещения Граал“ издадена преди 15 години.

    Второ авторите на визираната книга го съдиха за авторски права, което вдигна много шум. Така този автор нашумя, книгите му започнаха да се търсят, плати си за плагиатството и сега всичко е мирно и тихо. Единствени потърпевши — читателите.

    Трето, бих преглътнал първото и второто, ако стила на писане(а може би превод!?) беше на ниво. Елементарен стил на писане подобен на картоф нарязан на тънко и изпържен, наричат го чипс. Шумолиш до като не свърши, въпреки че е изключително нездравословен, а последствията — тежест в стомаха. Няма как да е иначе — човека пише единствено конфекция за пари, а не защото има какво да каже.

    Мнението ми е, че в момента, в който Дан Браун спре да пише, ще спре и организирания супер-маркет продаващ книгите му, а той ще бъде забравен.

    • 10. diana (6 януари 2010 в 10:03)

      Глупости! Защо първо не се информирате, а после да критикувате. Ето съдебното решение: http://www.hmcourts-service.gov.uk/judgmentsfiles/j4008/baigent_v_rhg_0406.htm

      Искът е отхвърлен!!! (прочети защо)

      Какъв трябва да е стилът му за да впечатли напр. теб? Това е криминале! с измислени герои, но истински организиации, секти, ритуали… и т.н.

  • 7. Daniela (23 август 2008 в 12:49)

    Аз четох тази книга на английски и не мисля че стила на Дан Браун е толкова лош, но естествено не е съвършен. Когато излезе не и обърнах внимание, но през 2005 живях в Рим и един ден видях заглавие в Римски вестник: „Ватикана съветва срещу четененто на Кодът на Да Винчи“ Естествено повече не ми трябваше за да си я купя веднага. Отначало като я прочетох си мислех че абсолютно всичко е истина и най-вече теорията му че Свети Петър в деиствителност е Магдалена. След това си купих друга книга просто за да съм сигурна преди да излъжа някой в която се дискутираше колко от написаното в „Кодът на Да Винчи“ е истина. Естествено излезе че повечето е художествена измислица с едно много важно поне за мен изключение: Магдалена не е била проститутка. Тази пък „художествена измислица“ е дело на Папа Грегорий Велики през 591, чиято теория е била че Мария, проститутката която Исус е спасил от смърт която се появява само няколко страници преди Мария Магдалена в книгата на Лука, и Мария Магдалена са един и същи човек, а те не са. Напротив, Мария Магдалена е била богата жена и името и го показва, през този период жените не са имали фамилни имена, нейното идва от града в които е родена Магдала, съвременен Мигдал на западния бряг на Галилейско Море в Израел. Тайната Вечеря, картината по която Дан Браун съди че Свети Петър е всъщност жена се намира в Santa Maria delle Grazie в Милано и е нарисувана на стена и е била реставрирана много пъти, което прави невъзможно да се прецени дали Свети Петър от дясната страна на Исус има или няма женски гърди. Както и да е, тази книга накара много хора, които иначе не биха се замислили, да започнат да си задават логични въпроси по различни религиозни теми и това я прави специална

    • 15. EvaBook (22 май 2012 в 07:48)

      Бях дете, накъде към 11–12 годишна, когато видях Тайната Вечеря на Леонардо в един каталог по изобразително изкуство… за мен съществото отляво на Христос бе ЖЕНА, дори споделих това с родителите си, те ме увериха, че по онова време хората са носели дълги коси…но за моите непредубедени детски очи не бе само дългата коса, а нежното лице и деликатно тяло, ВСИЧКО бе женствено! Другото, което аз, като млад художник от Школата по изобразителни изкуства отбелязах е защо Леонардо, като велик художник, е оставил тази „дупка“ между него и персоната отляво? Тази празнота бе несъвършенство на експозицията по всички канони на композиция на една картина!

      Моля, моля, аз направих своите изводи 25 години преди Дан Браун…

      Книгата е хубава само от религиозно-историческо-философска точка.

      Като произведение на изкуството си е „чипс“, както правилно е отбелязал GeOrg по-горе.

  • 8. angel_soul (27 септември 2008 в 01:29)

    Да,книгата наистина е специална,завладяваща и уникална,и хора,нека се разберем,това е РОМАН,а не фактологическа литература. Заслужава си да се прочете,това е всичко.

  • 11. valio888 (6 декември 2010 в 14:49), оценка: 6 от 6

    Четох книгата едновременно на Английски и на Български и трябва да отбележа 4е ако четете книгата само преведена на Балгарски няма да разберете нищо, има много грешки в превода. Анаграмите са преобразувани ( трансформирани ) успешно но има логически грешки. Затова ако искате да разберете правилно садържанието " ПИЙТЕ ВОДА ОТ ИЗВОРА" (четете оригинала на Английски ). Книгата е хубава.

  • 14. Елена (19 януари 2011 в 20:57)

    Шестото клеймо ми се струва по-добра от Шифърът… И двете ми харесаха, но Шестото клеймо беше по-добра поне според мен. Въпрос на вкус явно. Но за последната му книга не мога да кажа същото… Не оправда, това което очаквах.

  • 16. gogen (10 юни 2012 в 13:31), оценка: 6 от 6

    И според мен „Шестото клеймо“ е по-добрата книга, ако трябва да я сравнявам с Шифърът…!

  • 17. Галя Илиева (12 август 2012 в 16:21)

    Аз съм на същото мнение: „Шестото клеймо“ те грабва и те кара да го прочетеш на един дъх, действието се развива за едно денонощие или по-точно за 12 часа и всичко те държи под напрежение — с две думи: роман, който заслужава да бъде прочетен. Въпрос на гледна точка: на мен ми допада повече от „Шифърът на Леонардо“… Ще намеря и другите книги, този автор ме заинтригува.

  • 18. mslazarov (20 септември 2012 в 11:26), оценка: 6 от 6

    100% е важно как е написана една книга, но по- важно е какви мисли ражда в главата на този който я чете.

    Да! Книгата е Роман но в него има показани много истини над които човек е хубаво да помисли.

  • 19. linuxuser (20 ноември 2012 в 22:56)

    Хора,защо трябва да обсъждаме персонажите на тайната вечеря когато имаме описание от очевидец:

    13:23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

    13:24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.

    13:25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

    13:26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски…

    21:20. А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?

    21:24. Този е ученикът(Йоан), който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.

  • 20. Rumi_anka (14 февруари 2013 в 14:46), оценка: 5 от 6

    Тъй като доста нашумя Дан Браун през последното десетилетие, реших да прочета нещо от него. Но ако трябва да съм честна не е това, което очаквах. Книгата е приятна, но не и уникална. Дан Браун е искал да впечатли публиката със своите загадки-догадки, обаче аргументите са му малко слабички.

  • 21. Сатанаил Ангелов (19 май 2013 в 14:48)

    Първо — съдебният процес си беше чиста конспирация с цел реклама и популярност и на двете страни и второ — Дан Браун си е платил на Папата да му прокълне книгата, щото от това по-добра реклама просто няма как да се направи!

    Мислите, че във Ватикана няма корупция? Ооооооооо….

    Върви един мой приятел по площада Св. Петър, приближава се към него някакъв и му вика:

    — Добър ден, господине. Имате ли нужда от нещо — компания, свирка, секс?

    Моят приятел възмутен му отговаря:

    — Кой си ти бе? Как смееш да ми предлагаш такива неща? Това е Ватикана! Аз съм дошъл тука заради Папата!

    А онзи му вика:

    — Оооооооо.. виж сега — с Папата нещата са много сложни, но за 50 евро мога да ти уредя свирка от Кардинал!

    Ха!

  • 22. Б.и.Б (22 ноември 2013 в 21:18)

    Хареса ми,определено.Само не разбирам защо автора доби популярност именно с тази книга,след като „Шестото клеймо“ е доста по-добра. Благодаря на всички работили по обработката на книгата.

  • 23. Domino (27 декември 2013 в 00:51)

    Дан Браун е солидно доказателство за това как липсата на писателско дарование може да опропасти една интересна история. Само си представете какво щеше да се получи, ако „тестото“ в този роман беше „омесено“ от сладкодумен и талантлив майстор на словото.

  • 24. qawz (6 август 2014 в 13:12)

    По време на командировка в Париж, харвардският професор по история на символите Робърт Лангдън е въвлечен в странна история засягаща убийството на възрастен уредник в Лувъра. Както се загатва и в заглавието на романа, тялото на Сониер е открито в Лувъра чисто голо в положение, наподобяващо известната скица на Леонардо да Винчи Витрувиански човек, заедно с криптирано съобщение, написано до трупа и пентаграм, нарисуван на стомаха му със собствената му кръв. Разгадаването на загадките се състои в откриването на скрити послания в най-известните творби на Леонардо, в това число Мона Лиза и Тайната вечеря.В търсене на ключа на загадката, Лангдън и внучката на уредника, Софи Нево, откриват, че Жак Сониер е бил член на Ордена на Сион — тайно общество, което пази тайната на Мария Магдалина

  • 25. Malka smyrt (19 февруари 2016 в 20:12)

    А ако е вярно това за Исус Христос и Мария Магдалина

  • 26. almustafa (25 октомври 2018 в 20:06)

    Malka smyrt, много добър въпрос! Ако продължавате да си го задавате и четете по темата със същата задълбоченост като мен, имате доста добри шансове да разберете колко посредствен писател и колко безскрупулен бизнесмен въщност е Дан Браун.

    ;)

  • 27. lalali (1 март 2019 в 00:39)

    Една от любимите ми книги!

  • 28. chicho_icho (4 юли 2020 в 12:59)

    ,,Чук за вещиците" дали е издавана на български език ?

  • 29. Соня Бо (28 юни 2023 в 23:11), оценка: 1 от 6

    Книгата е изплагиатствана.Съжалявам,че разбивам илюзиите на много хора,но е факт. Като доказателство предлагам да прочетете " Светата кръв и свещения грал.Има я в Читанка.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.