Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Da Vinci Code, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 360 гласа)

Информация

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [The Da Vinci Code / Dan BROWN]. Формат: 21 см. Страници: 464.

История

  1. — Корекция

51

Увисналата предна броня на камиона с пронизително стържене се влачеше по пустия крайградски път и вдигаше дъжд от искри върху предния капак.

„Трябва да отбием някъде“ — помисли си Лангдън. Не виждаше накъде се движат. Единственият оцелял фар на камиона се бе изкривил и лъчът му се плъзгаше по гората край магистралата. Явно бронята на този „брониран камион“ се отнасяше само за каросерията.

Софи седеше до него и безизразно се взираше в палисандровото ковчеже в скута си.

— Как си? — попита я Робърт. Тя изглеждаше потресена.

— Вярваш ли му?

— За другите три убийства ли? Абсолютно. Това дава отговор на много въпроси — за отчаяното желание на дядо ти да предаде ключовия камък, а също за усърдието, с което ме преследва Фаш.

— Не, имах предвид стремежа на Верне да защити банката си.

Лангдън я стрелна с поглед.

— А ти как мислиш?

— Че искаше да вземе ключовия камък за себе си.

Това изобщо не му бе хрумнало.

— Откъде може да е знаел какво има в ковчежето?

— То се съхраняваше в неговата банка. Познавал е дядо ми. Възможно е да е бил запознат с някои неща. Може да е решил да задържи Граала за себе си.

Робърт поклати глава. Верне не му се струваше такъв човек.

— Известни са ми само две причини, поради които хората търсят Граала. Или са наивници и вярват в легендата за отдавна изгубената Христова чаша…

— Или?

— Или знаят истината и се страхуват от нея. Много организации в миналото са искали да унищожат Граала.

Възцарилото се мълчание подчерта звука от тътрещата се по пътя броня. Вече бяха изминали няколко километра и докато се взираше в дъжда от искри, който се вдигаше пред камиона, Лангдън се питаше дали не е опасен. Така или иначе, ако се разминеха с друга кола, това определено щеше да привлече вниманието. Той взе решение.

— Ще видя дали няма да мога да огъна бронята.

Отби и спря.

Най-после тишина.

Докато заобикаляше пред камиона, се почувства изненадващо бодър. След като за втори път тази нощ бе стоял пред насочен към него пистолет, силите му внезапно се бяха възвърнали. Робърт дълбоко пое в гърдите си планинския въздух и се опита да прецени ситуацията. Освен че полицията го преследваше, започваше да усеща огромната тежест на отговорността от перспективата двамата със Софи наистина да са открили шифрованите указания към една от най-големите загадки на всички времена.

И сякаш това бреме не беше достатъчно, сега съзнаваше, че няма абсолютно никаква възможност да върне ключовия камък на Ордена. Новината за другите три убийства означаваше нещо ужасно. „Орденът е предаден. Били са разкрити.“ Очевидно бяха наблюдавали братството или в редиците му имаше враг. Това, изглежда, обясняваше защо Сониер е предал ключовия камък на Софи и Лангдън — хора извън организацията, хора, които не бяха разкрити. „Не можем просто така да върнем ключовия камък на братството.“ Дори да можеше да открие брат от Ордена, имаше голяма вероятност да попадне на самия враг. Поне за момента изглеждаше, че ключовият камък ще остане при тях, независимо дали го искат.

Предницата на камиона се оказа в по-тежко състояние, отколкото предполагаше. Левия фар го нямаше, десният приличаше на очна ябълка, увиснала от орбитата си. Робърт го изправи, но той пак увисна. Единствената добра новина беше, че с няколко ритника навярно щеше да успее да откъсне предната броня.

Докато риташе изкривения метал, в мислите му отекна разговорът му със Софи в тоалетната на Лувъра. „Дядо ми каза, че трябвало да ми разкрие истината за моето семейство.“ Тогава това не бе означавало нищо, ала сега, след като знаеше за връзката с Ордена на Сион, започваше да усеща, че се оформя поразителна нова вероятност.

Бронята с трясък се откъсна. Лангдън си пое дъх. Поне камионът вече нямаше да прилича на самоходен фойерверк. Той хвана голямото парче метал и го повлече сред дърветата, за да го скрие. Чудеше се какво ще правят сега. Нямаше представа как да отвори криптекса, нито защо им го е дал Сониер. За нещастие, тази нощ спасението им, изглежда, зависеше от отговорите на точно тези въпроси.

„Имаме нужда от помощ — реши црофесорът. — Професионална помощ.“

В света на Светия Граал и Ордена на Сион това означаваше един-единствен човек. Естествено, първо трябваше да убеди Софи.

Докато чакаше Лангдън да се върне, Софи усещаше тежестта на палисандровото ковчеже в скута си. „Защо ми го е оставил дядо?“ Нямаше представа какво да прави с него.

„Мисли, София! Използвай главата си. Grand-pére ce опитва да ти каже нещо!“

Тя вдигна капака и се вторачи в пръстените на криптекса. „Доказателство за достойнство. — Дядовият й почерк беше очевиден. — Ключовият камък е карта, която може да бъде разгадана само от достойните.“ Звучеше й точно в стила на дядо й.

Извади криптекса от ковчежето и прокара пръсти по камъка. „Пет букви.“ Макар да знаеше, че е глупаво, тя завъртя пръстените един по един. Механизмът се движеше гладко. Подреди дисковете така, че избраните от нея букви да са между двете месингови стрелки в краищата на цилиндъра. Сега пръстените изписваха петбуквена дума, която, предварително знаеше младата жена, бе абсурдно очевидна.

Г-Р-А-А-Л.

Криптографката внимателно хвана двата края на цилиндъра и предпазливо ги натисна. Не поддаваха. Тя чу звука на оцета вътре и престана да натиска. После опита пак.

В-И-Н-Ч-И.

Нищо. Криптексът оставаше заключен.

Намръщена, Софи го прибра в палисандровото ковчеже и затвори капака. Погледна навън към Лангдън и изпита признателност, че американецът е с нея. „P.S. Намерете Робърт Лангдън.“ Вече й беше ясна причината дядо й да го замеси. Софи не разполагаше с нужните знания да проумее намеренията на стареца и затова той беше избрал Робърт Лангдън за неин водач. За наставник, който трябваше да се погрижи за нейното образование. За нещастие на професора, той се бе оказал много повече от наставник. Беше се превърнал в мишена за Безу Фаш… и някаква невидима сила, решена да се сдобие със Светия Граал.

„Каквото и да е Граалът.“

Софи се питаше дали отговорът на този въпрос си струва да изгуби живота си.

Бронираният камион отново набра скорост и Лангдън със задоволство установи, че сега се движи много по-гладко.

— Знаеш ли как да стигнем до Версай?

Софи го изгледа.

— Да не си решил да продължиш с разглеждането на забележителностите?

— Не, имам план. Познавам един историк на религията, който живее близо до Версай. Не си спомням точно къде, обаче можем да го потърсим. Няколко пъти съм му гостувал. Казва се Лий Тибинг. Бивш кралски историк на Великобритания.

— И живее в Париж?

— Голямата страст на Тибинг е Граалът. Когато преди петнайсетина години започна да се шушука за ключовия камък на Ордена, той се пресели във Франция, за да търси катедрали с надеждата да го открие. Написал е няколко книги за ключовия камък и Граала. Може би ще успее да ни помогне да разберем как да го отворим и какво да правим с него.

Софи предпазливо го погледна.

— Можеш ли да му имаш доверие?

— За какво да му имам доверие? Че няма да открадне информацията ли?

— И че няма да ни предаде.

— Нямам намерение да му кажа, че полицията ни издирва. Надявам се да ни приеме и да разгадаем тази загадка.

— Робърт, хрумвало ли ти е, че в момента всички телевизионни програми във Франция сигурно се готвят да покажат снимките ни? Безу Фаш винаги използва медиите. Той ще направи така, че да не можем да мръднем никъде, без да ни познаят.

„Върхът! — помисли си Лангдън. — Парижкият ми дебют ще е в предаването «Най-търсените престъпници във Франция».“ Поне Джонас Фокман щеше да остане доволен — всеки път щом професорът се появеше по новините, продажбите на книгите му скачаха.

— Този човек добър приятел ли ти е? — попита Софи.

Робърт се съмняваше, че Тибинг гледа телевизия, особено в този час, но въпросът заслужаваше да се обмисли. Инстинктът му подсказваше, че англичанинът е абсолютно благонадежден. Идеалното скривалище. Като се имаха предвид обстоятелствата, той навярно щеше да направи всичко възможно да им помогне. Не само че дължеше на Лангдън услуга, но и се занимаваше с историята на Граала, а Софи твърдеше, че дядо й е бил истинският велик магистър на Ордена на Сион. Ако чуеше това, на Тибинг щеше да му потече слюнка само при мисълта, че може да им помогне да разгадаят тайната.

— Тибинг може да се окаже могъщ съюзник — рече той. „Зависи каква част от историята си готов да му разкриеш.“

— Фаш сигурно ще обяви парична награда.

Лангдън се засмя.

— Повярвай ми, парите са последното нещо, от което се нуждае този човек. — Лий Тибинг притежаваше богатство, равняващо се на хазната на малка държава. Потомък на херцог Кент, той бе получил състоянието си по старомодния начин — беше го наследил. Имението му край Париж бе замък от XVII век с две частни езера.

Бяха се запознали преди няколко години чрез Бритиш Броудкаст Корпорейшън. Тибинг беше направил на Би Би Си предложение за създаване на исторически документален филм, в който да изложи историята на Светия Граал пред телевизионната публика. Продуцентите бяха харесали идеята, но бяха загрижени, че е прекалено шокираща и може да опетнят репутацията на телевизията. По предложение на Тибинг се бяха обърнали към трима уважавани историци от цял свят, чиито проучвания потвърждаваха поразителния характер на тайната за Граала. Лангдън беше един от избраните.

Докараха го със самолет в парижкото имение на Тибинг. Той седна пред камерите в разкошната дневна и изложи заключенията си, като призна, че отначало се съмнявал в алтернативната история за Светия Граал, но след това дългогодишните му проучвания го убедили във верността й. Накрая описа някои свои резултати — връзки между символи, които потвърждаваха привидно спорните твърдения.

Когато излъчиха филма във Великобритания, въпреки реномето на учените и добре документираните доказателства, предположението толкова силно противоречеше на популярните християнски представи, че мигновено предизвика бурна враждебност. Така и не го показаха в Щатите, но отгласите отекнаха отвъд Атлантика. Малко по-късно Лангдън получи картичка от един стар приятел — католическия епископ на Масачузетс. Тя просто гласеше: „Et tu, Robert?“[1]

Сигурен ли си, че можем да се доверим на този човек, Робърт? — повтори Софи.

— Категорично. Ние сме колеги, той няма нужда от пари и случайно знам, че мрази френските власти. Френското правителство му взима абсурдно големи данъци, защото е купил паметник на културата. Той няма да се натиска да помогне на Фаш.

Младата жена отправи поглед към мрачния път.

— Ако отидем при него, какво ще му разкрием?

Лангдън се колебаеше.

— Повярвай ми, Лий Тибинг знае за Ордена на Сион и Светия Граал повече от всеки друг на света.

Софи го погледна.

— Повече от дядо ми ли?

— Исках да кажа, повече от всеки извън братството.

— Откъде знаеш, че Тибинг не е брат от Ордена?

— Той цял живот се опитва да разгласи истината за Светия Граал. Братята от Ордена са се заклели да крият истинския му характер.

— Звучи ми като сблъсък на интереси.

Лангдън разбираше съмненията й. Сониер бе дал криптекса направо на Софи и макар че тя не знаеше какво има вътре нито какво да прави с него, явно се колебаеше да се обърне към непознат човек. Като се имаше предвид потенциално съдържащата се в него информация, криптографката имаше основание за това.

— Не е необходимо веднага да казваме на Тибинг за ключовия камък. Може изобщо да не му кажем. Просто ще се скрием в дома му и ще имаме време да помислим. И когато поговорим с него за Светия Граал, може би ще започнеш да добиваш представа защо дядо ти ти е оставил криптекса.

— Защо ни го е оставил — напомни му Софи. Лангдън изпита скромна гордост и отново се зачуди защо Сониер е замесил и него.

— Горе-долу знаеш ли къде живее господин Тибинг? — попита тя.

— Имението му се казва Шато Вилет.

Младата жена го зяпна смаяно.

— Прочутото Шато Вилет ли?

— Същото.

— Какви приятели имаш само!

— Знаеш ли къде е имението?

— Минавала съм оттам. Намира се в района на замъците.

— Далече ли е?

— На двайсетина минути оттук.

Лангдън се намръщи.

— Толкова много?

— Да. Тъкмо ще имаш достатъчно време да ми разкажеш какво всъщност е Светият Граал.

Той се замисли.

— Ще ти разкажа у Тибинг. С него сме специалисти по различни части от легендата, така че от двама ни ще получиш пълна представа. — Професорът се усмихна. — Освен това за Тибинг Граалът е смисълът на живота и да чуеш историята от него е все едно да чуеш теорията на относителността от самия Айнщайн.

— Да се надяваме, че господин Тибинг няма нищо против окъснелите гости.

— За твое сведение, той е сър Тибинг. — Лангдън бе допуснал тази грешка само веднъж. — Тибинг е голям образ. Беше посветен в рицарство преди няколко години, след като състави генеалогията на Уиндзорския род.

Софи го погледна.

— Шегуваш се, нали? Да не искаш да кажеш, че отиваме на гости у рицар?

Робърт се усмихна криво.

— Ние търсим Граала, Софи. На кого другиго да разчитаме, ако не на рицар?

Бележки

[1] И ти ли, Робърт? (лат.). — Б. пр.