Дан Браун
Шифърът на Леонардо (100)

99

Сър Лий Тибинг печално гледаше Робърт Лангдън и Софи Нево над цевта на малкия револвер.

— От мига, в който влязохте в дома ми, правех всичко по силите си да ви предпазя — каза той. — Но вашето упорство ме постави в трудно положение.

Виждаше смаяните им от предателството му изражения, и все пак беше убеден, че скоро ще разберат върволицата от събития, довела и тримата до този невероятен кръстопът.

„Трябва да ви разкажа много неща. Още не знаете почти нищо.“

— Повярвайте, моля ви, изобщо нямах намерение да ви замесвам — продължи Тибинг. — Вие дойдохте в дома ми. Сами ме потърсихте.

— Лий? — успя да изпелтечи Лангдън. — Какво правиш, по дяволите? Мислехме, че си в беда. Дойдохме тук, за да ти помогнем!

— Както си и мислех — отвърна англичанинът. — Имаме да обсъдим много неща.

Лангдън и Софи не можеха да откъснат удивените си погледи от насочения към тях револвер.

— С това само си осигурявам цялото ви внимание — каза Тибинг. — Ако исках да ви убия, вече щяхте да сте мъртви. Когато нощес влязохте в дома ми, рискувах всичко, за да пощадя живота ви. Аз съм човек на честта и съм се заклел пред самия себе си да жертвам само онези, които са предали Сангреала.

— Какви ги говориш? — попита Лангдън. — Какво означава това „предали Сангреала“?

— Открих една ужасна истина — заяви англичанинът. — Разбрах защо документите от Сангреала така и не са били разгласени на света. Научих, че в крайна сметка Орденът на Сион решил да не ги разкрива. Затова хилядолетието отмина, без да се случи нищо, затова нищо не се промени, когато навлязохме в Края на дните.

Лангдън отвори уста, готов да възрази.

— Орденът е получил святата задача да сподели истината — продължи Тибинг. — Да разкрие документите от Сангреала, когато настъпи Краят на дните. Векове наред хора като Леонардо, Ботичели и Нютон са рискували всичко, за да защитят документите и да изпълнят тази задача. И сега, в самия момент на истината, Жак Сониер се отказа. Човекът, удостоен с най-голямата отговорност в християнската история, изклинчи от дълга си. Реши, че моментът не е подходящ. — Той се обърна към Софи. — Сониер изневери на Граала. Изневери на Ордена. Изневери на паметта на всички поколения, които са се жертвали, за да направят възможен този миг.

— Вие ли? — Софи яростно впери в него зелените си очи. — Вие ли сте виновен за убийството на дядо ми?

Тибинг се намръщи.

— Дядо ви и неговите сенешали бяха предатели на Граала.

Софи усети, че дълбоко от душата й блика гняв. „Той лъже!“ Гласът на англичанина беше безмилостен.

— Дядо ви се е продал на Църквата. Очевидно е, че са му оказали натиск, за да запази истината в тайна.

Софи поклати глава.

— Църквата нямаше абсолютно никакво влияние върху дядо ми!

Тибинг студено се засмя.

— Мила моя, Църквата има хилядолетен опит в оказването на натиск върху хората, които заплашват да разкрият лъжите й. Още от Константиново време тя успешно крие истината за Мария Магдалина и Иисус. Не бива да се изненадваме, че точно сега пак е открила начин да остави света в неведение. Църквата може вече да не праща кръстоносци да колят неверниците, обаче влиянието й е не по-малко убедително. И не по-малко коварно. — Той замълча за миг, сякаш за да подчертае следващите си думи. — Госпожице Нево, дядо ви от известно време искаше да ви каже истината за вашето семейство.

Софи ахна.

— Откъде знаете?

— Методите ми нямат значение. Важното е сега да проумеете следното. — Британският историк дълбоко си пое дъх. — Майка ви, баща ви, баба ви и брат ви не загинаха в катастрофа.

Обзета от дълбоко вълнение, Софи отвори уста да отговори, ала не можа. Лангдън поклати глава.

— Какви ги говориш, Лий?

— Това обяснява всичко, Робърт. Всичко си отива на мястото. Историята се повтаря. Когато е трябвало да запази Сангреала в тайна, Църквата никога не се е колебала да убива. С наближаващия Край на дните, убийството на най-близките хора на великия магистър праща съвсем ясно послание. Мълчи, иначе вие със Софи сте следващите.

— Било е автомобилна катастрофа — изпелтечи Софи. Мъката от детството й отново бликна в душата й. — Катастрофа!

— Приказки, за да защитят невинността ви — отвърна Тибинг. — Помислете, така само двама души от семейството остават невредими — великият магистър на Ордена и неговата единствена внучка — идеалната двойка, осигуряваща властта на Църквата над братството. Мога само да си представя ужаса, който през тези последни години е всявала в дядо ви Църквата, заплашвайки да убие и вас, ако той посмее да разгласи документите от Сангреала, заплашвайки да довърши започнатата работа, ако Сониер не принуди Ордена да не изпълни древната си клетва.

— Лий, не разполагаш с никакви доказателства, че Църквата има нещо общо със смъртта на онези хора, нито че това е повлияло върху решението на Ордена да запази тайната! — вече видимо ядосан, възрази Лангдън.

— Доказателство ли? — викна Тибинг. — Искаш доказателство за въздействие върху Ордена, така ли? Новото хилядолетие настъпи, и все пак светът си остава в неведение! Това не е ли достатъчно доказателство?

В ехото на думите му Софи чу да говори друг глас. „Софи, трябва да ти кажа истината за твоето семейство.“ Тя усети, че трепери. Възможно ли бе това да е истината, която беше искал да й разкрие дядо й? Че семейството й е било убито? Какво всъщност знаеше за катастрофата, отнела живота на близките й? Само откъслечни подробности. Дори репортажите във вестниците бяха мъгляви. Катастрофа? Приказки? Внезапно си спомни прекалената грижовност на дядо си. Като малка той почти не я оставяше сама. Дори когато беше заминала да учи в университета, бе усещала бдителния му поглед. Зачуди се дали през целия й живот не са я пазили братя от Ордена.

— Подозирал си, че го манипулират. — Лангдън смаяно се вторачи в англичанина. — Затова ли го уби?

— Не аз натиснах спусъка — отвърна Тибинг. — Сониер умря още преди години, когато Църквата му отне семейството. Беше разкрит. Вече е свободен от мъката, от срама, че не е способен да изпълни свещения си дълг.

Помисли за алтернативата. Трябваше да се направи нещо. Нима светът вечно ще остане в безпросветна тъма? Нима ще допуснем Църквата цяла вечност да разтръбява лъжите си в нашите учебници по история? Докога ще й позволяваме да оказва натиск чрез убийства и изнудване? Не, трябваше да се направи нещо! И сега сме в състояние да изпълним дълга на Сониер и да поправим една ужасна неправда. — Той замълча за миг. — Ние тримата. Заедно.

Софи изпитваше единствено съмнение.

— Как може да вярвате, че ще ви помогнем?

— Защото, мила моя, тъкмо вие сте причината Орденът да не разгласи документите. Обичта на дядо ви към вас му попречи да се противопостави на Църквата. Страхът му от отмъщение срещу единствения му оцелял близък човек го осакати. Той нямаше шанс, защото вие го отблъснахте, завързахте му ръцете, накарахте го да чака. Сега дължите на света истината. Дължите го на паметта на дядо си.

Робърт Лангдън се беше отказал да се опитва да се ориентира. Въпреки урагана от въпроси, нахлул в главата му, той знаеше, че е важно само едно — да измъкне Софи жива. Угризенията, които бе изпитвал, че е забъркал Тибинг, сега се насочиха към нея.

„Аз я заведох в Шато Вилет. Аз съм виновен.“

Не можеше да повярва, че Лий Тибинг е способен хладнокръвно да ги убие, и все пак англичанинът определено беше замесен в убийството на други хора по време на своето заблудено търсене на Граала. И никой нямаше да чуе изстрелите в тази уединена зала с дебели стени, особено в дъжда. „А и Лий току-що ни призна вината си.“

Той погледна Софи. Тя изглеждаше потресена. „Църквата е убила семейството й, за да запуши устата на Ордена?“ Знаеше, че днешната Църква не убива хора. Трябваше да има друго обяснение.

— Остави Софи да си тръгне — каза Лангдън. — Двамата с теб трябва сами да обсъдим този въпрос.

Тибинг принудено се засмя.

— Боя се, че не мога да си позволя такъв жест на доверие. Мога обаче да ви предложа следното. — Като продължаваше да се цели в Софи, той се отпусна на патериците си и извади ключовия камък от джоба си. После с олюляване му го протегна. — Знак на доверие, Робърт.

Обзет от съмнение, Лангдън не помръдна. „Лий ни връща ключовия камък?“

— Вземи го — каза Тибинг и несръчно го разклати във въздуха.

Професорът се сещаше само за една причина британецът да им го връща.

— Ти вече си го отворил. Извадил си картата.

Тибинг се засмя и поклати глава.

— Ако бях отворил ключовия камък, Робърт, щях да изчезна сам да търся Граала и да не ви забърквам. Не, не знам отговора. И спокойно си го признавам. Истинският рицар трябва да е скромен пред лицето на Граала. И да се подчинява на знаците, които му се явяват. Когато ви видях да влизате в абатството, веднага разбрах. Вие бяхте там с цел. Да помогнете. Аз не се стремя към слава. Служа на много по-велик господар от собствената си гордост. Истината. Човечеството заслужава да научи истината. Граалът откри всички ни и сега умолява да го разкрием. Трябва да работим задружно.

Въпреки апела на Тибинг за сътрудничество и доверие, револверът продължаваше да е насочен срещу Софи. Лангдън се приближи и взе студения мраморен цилиндър. Чу как оцетът вътре се пляска. Пръстените все още бяха безредно завъртени и криптексът беше заключен.

Робърт отстъпи назад и погледна Тибинг.

— Откъде знаеш, че няма да го счупя?

Англичанинът зловещо се изкиска.

— Заплахата ти да го строшиш в „Темпъл“ беше блъф. Робърт Лангдън никога няма да строши ключовия камък. Ти си историк, Робърт. Държиш ключа за две хиляди години история — изчезналия ключ за Сангреала. Усещаш душите на всички рицари, изгорени на клада, защото не са издали тайната. Нима ще допуснеш смъртта им да остане напразна? Не, ти ще отмъстиш за тях. Ще се присъединиш към редиците на великите хора, на които се възхищаваш, Леонардо, Ботичели, Нютон, за всеки от които щеше да е чест сега да е на твоето място. Съдържанието на ключовия камък ни зове. Копнее да бъде освободено. Моментът настъпи. Съдбата ни доведе дотук.

— Не мога да ти помогна, Лий. Нямам представа как да го отворя. Видях гробницата на Нютон само за малко. И даже да знаех паролата… — Лангдън замълча, разбрал, че е казал прекалено много.

— Нямаше да ми я разкриеш, така ли? — въздъхна Тибинг. — Разочарован съм и съм изненадан, Робърт, че не съзнаваш до каква степен си ми длъжник. Моята задача щеше да е много по-проста, ако с Реми ви бяхме очистили в Шато Вилет. Вместо това аз рискувах всичко, за да постъпя по-благородно.

— Това ли ти е благородството? — Лангдън кимна към револвера.

— Сониер е виновен — отвърна Тибинг. — Той и неговите сенешали излъгаха Сила. Иначе лесно щях да се сдобия с ключовия камък. Как да предположа, че великият магистър ще положи такива усилия, за да ме измами и да остави ключовия камък на отчуждилата се от него внучка? — Тибинг стрелна Софи с презрителен поглед. — Човек, напълно недостоен да съхранява това знание, поради което се нуждае от специалист по символика за гледачка. — Англичанинът отново се обърна към Лангдън.

— За щастие, Робърт, твоята поява ме улесни. Вместо ключовият камък завинаги да остане в депозитната банка, ти го взе оттам и го донесе в дома ми.

„Къде другаде можех да избягам? — помисли си професорът. — Общността на историците на Граала е малка и с Тибинг отдавна се познавахме.“

На лицето на Тибинг се изписа самодоволна гримаса.

— Когато научих, че Сониер ви е оставил предсмъртно писмо, разбрах, че ви е известна ценна информация на Ордена. Не бях сигурен дали е самият ключов камък, или насоки къде да го откриете. Но полицията ви преследваше по петите и подозирах, че може да се изтърсите в дома ми.

Лангдън го погледна гневно.

— Ами ако не бяхме дошли?

— Бях готов да ви подам ръка за помощ. Така или иначе, ключовият камък идваше в Шато Вилет. Фактът, че ми го донесохте в ръцете, само доказва, че моята кауза е справедлива.

— Какво?! — ужаси се Робърт.

— Сила трябваше да проникне в Шато Вилет и да вземе ключовия камък от вас — и да ви извади от играта, без да пострадате и без да ме поставя под подозрение в съучастничество. Когато видях колко са сложни шифрите на Сониер обаче, реших да продължа да ви използвам. Щом научих достатъчно, за да се справя сам, по всяко време можех да накарам Сила да открадне ключовия камък.

— „Темпъл“ — смаяна от предателството му, ахна Софи.

„Започват да загряват“ — помисли си Тибинг. Още отначало знаеше, че в „Темпъл“ не са погребани рицари, и все пак привидната му връзка със стихотворението се оказа удобна примамка, за да вземе ключовия камък. Фалшивото отвличане вървеше гладко до импровизираната заплаха на Лангдън да разбие цилиндъра в каменния под. Тогава Реми изпадна в паника и глупаво показа лицето си. „Единственият, който можеше да ме уличи!“ Сила замъкна Тибинг навън, без да подозира истинската му самоличност. После се намеси Реми и хлабаво го завърза в купето на лимузината. Въжетата и изолирбандът бяха за заблуда — заради Сила. Когато Реми вдигна преградата, Тибинг се развърза и се обади на монаха по телефона. С фалшивия френски акцент, който използваше още отначало, той прати Сила в Opus Dei. По-късно анонимно го издаде на полицията.

„Едно слабо място по-малко.“

С другото слабо място имаше проблем. Реми. Отчаяно се съпротивляваше срещу този изход, ала накрая французинът започна да става опасен. „Всяко търсене на Граала иска жертви.“ Най-чистото решение го очакваше в мокрия бар на лимузината — бутилка, малко коняк и кутия фъстъци. Прахът на дъното на кутията беше достатъчен. Когато Реми спря на Хорс Гардс Уей, Тибинг се прехвърли отпред. След няколко минути пак се върна в купето, унищожи уликите и накрая отиде за изпълни последната фаза от задачата си.

Уестминстърското абатство се намираше наблизо и макар че патериците му задействаха детектора за метал, охраната не знаеше какво да прави. Да го помолят да остави патериците и да мине през портала с пълзене ли? Или да обискират сакатото му тяло? Тибинг показа на смутените пазачи много по-лесно решение — релефно орнаментирана карта, представяща го като рицар на кралството. Нещастниците за малко да се изпопребият, докато го въвеждаха в абатството.

Докато гледаше озадачените Лангдън и Нево, Тибинг се бореше с желанието да им разкрие как гениално е използвал Opus Dei в маневрите си, които скоро щяха да доведат до гибелта на цялата Църква. Това щеше да почака. В момента имаше по-важна работа.

— Mes amies^[1] — на безупречния си френски заяви той. — Vous ne trouvez pas le Saint-Graal, c’est le Saint-Graal qui vous trouve. — Англичанинът ce усмихна. — Общият ни път не може да е по-ясен. Граалът ни намери.

Мълчание.

Той сниши глас и зашепна:

— Заслушайте се. Чувате ли го? Граалът ни говори през вековете. Умолява да го спасим от глупостта на Ордена. Използвайте тази възможност. Ние сме единствените, които можем да разшифроваме този последен код и да отворим криптекса. — Тибинг замълча за мир, очите му блестяха. — Трябва да положим клетва. Клетва за вярност един към друг. Рицарска преданост към истината.

Софи дълбоко се вгледа в очите му и отговори с леден глас:

— Никога няма да се закълна на убиеца на дядо ми. Обещавам ви само, че ще се погрижа да ви пратят в затвора.

Сърцето на Тибинг се сви и той взе решение.

— Съжалявам, че постъпвате така, мадмоазел. — Обърна се и се прицели в Лангдън. — Ами ти, Робърт? С мен ли си, или си против мен?