Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Последни корекции
NomaD (2011 г.)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)

Издание:

Любен Дилов. Многото имена на страха

Научнофантастичен роман

Медицина и физкултура, София, 1967

 

Редактор: Д. Миланов

Художник на корицата и вътрешните илюстрации: Ив. Кирков

Художествен редактор: Ем. Рашков

Технически редактор: М. Белова

Коректор: Ек. Петрова

Дадена за набор на 29. IX. 1966 г.

Подписана за печат на 18. XII. 1966 г.

Печатни коли: 17,50

Издателски коли: 14,53

Формат: 59×84/16. Тираж: 20 088. Издат. № 3286. Лит. група IV

Цена 1 лв.

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

18

Когато Жан Белмонт влезе, генерал Дулингер дори не стана от мястото си. Той седеше полулегнал в креслото с кръстосани върху бармасичката крака и смучеше през сламка някаква гъста бяла течност.

— Търсили сте ме, генерале?

Дулингер изплю сламката, изръмжа:

— Подигравате ли се? Не само съм ви търсил, а искам да дам вече заповед да ви арестуват. Защото се криете от мен?

Белмонт се усмихна с една от ония усмивки, които не казваха абсолютно нищо.

— Имах много работа. И вие знаете каква.

— Е, да. Е, да! Ще си оправяте кашите, които сте забъркали. Мъчно ми е за вас, докторе! Такъв стар, опитен вълк, а така изведнъж да го сгромолясат…

— И вие помогнахте за това, господин генерал — прекъсна го Белмонт, но този път не скри раздразнението си.

— Седнете де! Какво ще пиете?

— Благодаря. Знаете, че не пия, когато това не налага служебната необходимост.

— Изпийте като мен едно мляко с витамини! Превъзходно успокоява нервите. — Генералът обичаше да употребява думата „превъзходно“ и с нейното афектирано произнасяне сякаш искаше да покаже, че не е толкова стар, че има още много младежки плам в сърцето му. — Като че ли сте разстроен от нещо?

— Може би. Но то е от такъв характер, че не ме задължава да го споделям.

Дулингер отново налапа сламката и се засмя с изострени устни, които събраха като във фокус всичките бръчки по лицето му.

— Виждам, виждам. Още се сърдите. И понеже знаете, че не мога без вас, спекулирате с това. Но, драги ми докторе, моите хора може да правят повече грешки от вашите, може наистина нещичко да са посбъркали, но поне не са предатели, нали? Апропо, вярно ли, че тази… Зайдел ли беше? Била се самоубила в Мюнхен, в някакъв хотел?

Белмонт кимна равнодушно:

— Да, следствието е установило самоубийство.

Генералът извади сламката от чашката и я размаха в шеговита закана:

— А, уж сте против убийствата! Трудно може да ви разбере човек, докторе!

— Вие знаете много добре против какви убийства съм, генерале. И няма да скрия задоволството си, че българите намериха ефикасно противодействие на тия ваши идиотски камери. — Белмонт навярно бе решил, че може да си позволи да демонстрира малко гняв. — Поисках от вас да махнете от пътя ми майор Велев, а вие пратихте хората си при брат му, почнахте да избивате какви ли не чудесни учени само защото не можете да се докопате до ракетните конструктори и…

— Е, то беше за проба — вметна генерал Дулингер.

— Проба, която платихте с разгрома на половината организация. На ваше място аз бих отишъл вече да си пия млякото другаде, господин Дулингер…

— О, докторе! Вие сте просто неузнаваем — засмя се генералът. — Човекът без нерви, изведнъж… Не, това наистина трябва силно да ви е потресло. Не бива така! Още много, много време, ще работим заедно, докторе. И ще си сътрудничим превъзходно, както и досега. Но ще трябва да си измием очите с нещичко пред началството, иначе и двамата ще вървим да си пием млякото другаде. Вие знаете това и аз не разбирам защо криете от мен документацията на тоя българин.

— Вие я имате.

Генералът смъкна краката от масичката и седна, изправен по военному. Очевидно се готвеше за сериозен разговор:

— А вие знаете много добре, че я нямам в пълния й вид, защото тая проклета Зайдел и на това е попречила. Без тая част, която е у вас, не можем. Виж, ако Елфиде беше жива!…

— Вие и нея убихте, господин генерал — рече сурово Белмонт.

— Добре де, добре де! Готов съм и нея да поема на съвестта си, макар да не разбирам защо толкова държехте тоя българин да си се прибере жив и здрав в родината…

— Военните много неща не могат да разберат.

— Е, докторе, прекалявате! Аз знам презрението ви към нашего брата, ама това не ни е пречило досега да бъдем превъзходни приятели, нали? Значи, нещо друго е станало, затова вие така… Кажете ми истината, хайде, кажете я на своя стар, добър приятел!

Белмонт насочи очилата си със странната геометрична форма към тавана, отвърна сухо:

— Откритието не даде очакваните резултати. Това е всичко.

— Чудна работа! А моите сведения говорят, че то е дало именно очакваните резултати.

Белмонт презрително сви устни:

— Не са ви точни сведенията.

— Но аз имам и други сведения, които говорят, че тия сведения са точни. Да не би да сте решили да го продадете на въздушните войски?

— Господин генерал, отказвам да водя такъв разговор във вашия кабинет — произнесе обидено Жан Белмонт.

— Защо?

— Щом един началник има обичая да шпионира подчинените си, издава нареждания, които противоречат на техните замисли, без да ги уведомява, то и на неговия кабинет не може да се има доверие, нали?

Дулингер искрено се огорчи:

— Аха! Струва ми се, докторе, че сте решили този път да действувате сам.

— Не. Но ми се иска да бъда сигурен, че и друг няма да свърши това сам.

— Превъзходно! — извика генералът с юношеска жар. — Дайте си ръката! Значи, пак сме си старите, добри приятели! — Но Белмонт не му подаде ръка и той запита почти унизено: — Добре, къде да отидем?

— Долу е колата ми.

— Не забравяйте, че както вие подозирате кабинета ми, така и аз познавам колата ви.

Белмонт не реагира на закачката, използуваше спокойно превъзходството си:

— Ако я познавате добре, ще знаете, че в нея има и едно особено магнитно устройство, което може при нужда да бъде включено.

— Да, вярно! Превъзходно, значи! — викна генералът с изкуствена бодрост и глътна на един дъх остатъка от млякото си. — Да вървим!

Медножълтият понтиак ги прие в широкото си като вагонно купе помещение. Шофьорът бе пратен да се поразходи, а генералът лично включи антимагнетофонното устройство. Белмонт бе почнал да разказва за протичането на опита още по стълбите, а генералът изстрелваше от време на време своето „превъзходно“.

— Не бързайте да се радвате! — рече Белмонт, когато свърши. — Аз още не мога да се реша да дам това откритие в ръцете на военните. Те са крайно ограничено мислещи хора, а откритието има чисто човешка страна.

— За човешката страна нека мисли ООН! Драги ми докторе, не бива да се заблуждаваме. Ако то е нужно на военните, те ще си го намерят или сами ще стигнат до него. Касае се само да изпреварим събитията и да извлечем тая изгода от него, която по право ни се полага, нали така? А що се касае до човешката страна… Аз също съм военен и напразно ме обиждате, мога да я разбера. Но вие забравяте, че опити досега са правени само над кучета и един осъден на смърт бандит. От разказите ви излиза, че действието се ограничава върху емоциите, не и върху способността за съждение. Следователно трезвият човек, макар и загубил чувството си за страх, може спокойно да преценява опасностите. В случая се премахва страхът като пречка и задръжка и само отчасти като контролна функция върху постъпките. А предпазливостта в своята по-голяма част е дело на разсъдъка, на темперамента, на известни навици, които могат да се създават. Това като военен по-добре го знам, докторе. Колко войници са минали през ръцете ми. С подходящо обучение, убеден съм, ще може да се компенсира приглушеният инстинкт за самосъхранение. В края на краищата човекът не е животно и не се ръководи само от инстинкти. Но всичко това тепърва ще се установява при специални опити…

— Все пак тежка е отговорността — рече Белмонт с подчертана замисленост.

— Към въпроса за хонорара ли преминахте?

— Не се подигравайте, генерале! Когато казах човешка страна, имах предвид друго и вие вече доказахте, че именно като военен не можете да го разберете. В последна сметка това е едно посегателство върху човека, върху неговата най-интимна същност. С каква съвест бихте подложили на такава операция войниците си, за да ги пратите на сигурна смърт?

— Е, гледате прекалено черно на нещата, драги! Ние сме хора на разузнаването и дали ще бъдат оперирани или не, ще го решават други. Но въпросът има още една страна, която вие пък забравяте. Комунизмът все повече се разширява на планетата и ако се наложи скоро да се бием, ще се бием един срещу двама или срещу трима, както, вашият гангстер. Какво бихме направили със страхливи войници? А нашите противници също имат това средство и е възможно да ни преварят. Затова…

— Те нямат нужда да премахват страха си — прекъсна го Белмонт. — Позволете да ги познавам по-добре от вас. Вие си седите тука в кабинета, пък аз всеки ден се сблъсквам с тях.

— Да не спорим за излишни неща, докторе. На края, но, както се казва, не на последно място ние с вас ще вземем от тая работа толкова пари, че всеки ще може да си построи една катедрала, в която денонощно да се молят за успокоение на съвестта му. Нали? Ха, ха, ха! Превъзходно! — засмя се и се само похвали за генералското си остроумие Дулингер. — Затова да преминем към деловата част на разговора, ние с вас сме хора на делото, а не разни хамлетовци. Предлагам да си разделим работата. Вие да намерите в най-кратък срок човек, който ще е способен по документацията и снимките да извърши работата, а аз пък ще подготвя един по-широк опит. И, разбира се, сделката. Имате ми доверие, нали?

— Точно толкова, колкото и вие на мене.

— Превъзходно! — извика Дулингер. — Бъдете сигурен, че както и друг път, ще извлечем максималното. В краен случай, ако нашите не ни предложат това, което би ни задоволило, може да се отнесем и към въздушните войски. Те са…

— Как виждате опитите? — запита Белмонт, демонстрирайки още колебание и незаинтересованост от сделката.

— Естествено в присъствието само на две-три доверени лица. При пълна тайна.

— Не питам за това. Питам как ще се постъпи с войниците?

— Това ще решим допълнително с хората от министерството. Драги докторе, престанете да се тревожите напразно. Давам ви генералската си дума, ако тя все още струва нещо за вас, че няма да нарушим законите на човечността. Разбрахме се, нали? Дайте си ръката! В такъв случай няма да използувам служебното си положение и да настоявам да ми дадете тая част от документацията, която е у вас. Вие ще си подготвите лекаря. Изгодно е, нали?

— За вас, да — отвърна с насмешка Белмонт. — Понеже я няма Брюнинг да ви извърши опитите. И понеже знаете, че няма начин да ми я вземете.

— Хайде, докторе, в края на краищата конфликтът не е за испанския престол, нали? За пръв път ли ще правим заедно една крупна сделка? Досега не сте били недоволен от мен, поне в това отношение.

— В това отношение не — призна Белмонт и сякаш още се колебаеше, с артистична плахост му протегна ръка.