Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

12

— Четири срещу четири — каза сега майорът, но макар да го произнесе полугласно, на себе си, „гномът“ го чу. Обърна едрата си посивяла глава, рече небрежно:

— Ако са две противодействуващи системи в математически адекватен вид, означава равенство…

— Не, Ванче, тук теорията на игрите не помага.

— Ама ти наистина си тъжен! — загрижи се математикът искрено. — Досега не съм те виждал такъв. Да не си влюбен?

— Позна, Ванче — отвърна майорът. — Но не затова съм тъжен, макар ти да твърдиш, че любовта била най-тъжното занятие на човека. Иска ми се да поднеса на любимата си вместо годежен подарък един човек с красивото име Жаклинов. А не мога да го намеря.

Математикът нищо не разбра от тая смесица от шега и сериозност.

— Как да й подариш човек? Тя ли го иска?

— О, не я бъркай със Саломея! Не е толкова кръвожадна. Тя дори не е чувала за него. Пък и за моята любов към нея още нищо не е чувала — отвърна майорът с печална усмивка.

— Искаш ли още кафе? Може би ще ти помогне.

— Не, стига ми! Чудя се как не те е уморил още тоя термос. Бях си построил, Ванче, логически модел за един случай и вярвах, че ще даде резултат. А се оказа пълен с грешки. Изглежда, съм ти много лош ученик.

— Ами! Грешките са си грешки, дори ей тая ги допуска — посочи Ивановски с късата си ръчичка към едната машина, — та какво остава за човека! Идват по много линии. Но главно по линията на информацията. Знаеш, че основният й показател е нейното количество, а пък количеството на информацията се определя от нейното съдържание, а не от формата на сигнала. Защото то именно е свързано с отчитане вероятността на събитията, за които се съобщава. Колкото тези събития са по-малко вероятни, колкото, значи, са повече на брой равновероятните възможности от дадения вид събития, толкова информацията за тях трябва да бъде по-голяма. Тук трябва да се работи с формулата на Клод Шенон за определяне на количеството…

— Абе, понаучих я — измънка Велев. — Не е от това, в моделирането куцам още.

— И ще куцаш! — заяви някак злорадо човечето. — Като не се отказваш от въображението си! Машината защо прави по-малко грешки? Няма въображение да й се меша в работата, затова! Чиста математическа логика! А вие предпочитате да си фантазирате, каквото ви дойде.

— Уф, аз съм се отказал от него — изпъшка майорът. — Дори в службата ме подиграват, когато проповядвам твоите теории за него, но то не се отказва от мен. Пък де се е чуло и видяло разузнавач без въображение, бе Ванче? Това противоречи на всички правила.

— Не става дума за истинското въображение, глупчо! — сопна се човечето. — За рационалното въображение, което е адекватно на математическата мисъл. Обикновеното въображение на човека, чрез което той се мъчи да си представи противодействуващата му сила, се диктува не от съдържанието на миналия опит, на предварителната информация, а от формата на сигнала, от емоционалната му страна. Затова и прави грешки. Затова и пречи на мисълта. Не се влюбвай в тоя… Жаклинов ли беше? И ще го намериш.

— Искаш да кажеш, да не си го представям като конкретност, да не си представям себе си на неговото място, да го превърна в сбор от идеални и количествено равни показатели и тогава да търся алгоритъма на поведението му? Това е невъзможно.

— За мен как е възможно?

— За теб е възможно, Ванче — поколеба се майорът, преди да му изкаже мнението си. — Защото… ти цял живот си наблюдавал хората отстрани, поради… Е, ти знаеш по-добре защо! Не си влизал в почти никакви емоционални взаимоотношения с тях и затова си в състояние да ги разглеждаш като уравнения. Може би затова да ги познаваш и по-добре. Но аз не мога така, колкото и да се опитвам. Аз или обичам хората, или ги ненавиждам, или ги търся, за да се радвам заедно с тях на живота, или се боря против тях, когато те пречат.

Термосът застрашително се люшкаше в разтрепераните ръчички на Ивановски — той пиеше кафето, както алкохоликът пие своята ракия. Каза:

— И затова ще грешиш!

— И затова ще греша — съгласи се майорът. — Но тия грешки носят не само разочарование, носят и радости. Те са животът, от който се учим.

— А да не грешиш, носи само радост — заяви припряно математикът.

— Едва ли е радост. По-скоро удовлетворение, едно студено, равнодушно удовлетворение. И ти не си машина, Ванче, не се прави на машина!

— Ще работим ли или ще си бъбрим глупости? — неочаквано се разсърди Ивановски, а Стойко Велев му се усмихна обичливо и разбиращо:

— Да работим, Ванче! — извади от джоба си лист хартия, загледа се в него, заговори като студент пред професора си. — Задачата беше: да се състави алгоритъмът за действията на една система, която си е поставила за цел с всички средства да осигури на своята страна изпреварването в научната област над друга страна. Предварителни условия: страната е капиталистическа, с ограничени финансови ресурси поради частнособственическия характер на източниците на своите доходи, което я поставя в неравноправно положение със своя съперник. Но в условията на ненарушимо съвместно съществувание между двата политически, идейно и социално антагонистични строя съревнованието в икономическата област придобива остър характер, става политическа битка, битка на живот и смърт. Тъй като основата на икономическата мощ в наши дни е науката, то тази битка се пренася с особена жестокост в областта на научния живот. Ето какво се получи при мен, Ванче:

1. Преустройство, демократизиране, разширяване на образованието, увеличаване на бюджетите на училищата и университетите.

2. Разширяване мрежата на научните институти, осигуряване повече средства за тях чрез изменение в данъчната и поощрителната система, която засяга заводите и предприятията със собствени научноизследователски бази.

3. Внос на учени от други страни поради острия недостиг на научни работници — мярка, по-бързо действуваща от точка първа и отчасти задоволяваща празнините, които се явяват вследствие на непрекъснато появяващите се нови научни области и проблеми с важно значение за производството.

4. Изпреварване в откупуването на патенти за ценни изобретения, за които после не продава другиму лицензни, изпреварване във внедряването им.

5. Научен шпионаж с цел за информация и кражба на готови или полуготови изследвания, непатентовани още открития и прочие.

6. Вредителство в работата на съперника над общите научни проблеми със стратегическо значение с цел да бъдат забавени или осуетени неговите успехи и се осигури приоритетът на собствената страна.

За изпълнение на последните три точки е целесъобразно да се създаде специална организация с широки пълномощия, с необходимите средства и подготвени кадри за разузнаване и действия в тила на противника…

— Нямаш ли повече точки? — прекъсна го математикът, като се взираше в някакви половинметрови дълги и тесни листове, изпълнени с формули и откъслечни думи. — Не? А машината даде малко по-друг алгоритъм. Май че ще спечели съревнованието с един контраразузнавач със средна интелигентност, както се изразяваш ти. Тя раздели алгоритъма на две, на общ — за цялата система, и на частен — за специалната организация, като постави частния на първо място. Учудваш ли се? Много просто! Машината отчита само оптималния режим — най-малкото средства и най-краткия срок, за който може да се постигне целта. Преустройството на образователната система и разширяването на собствената научна база е дълга и бавна работа. Твоята точка трета за вноса на учени, тя също раздели на две — на внос от неутрални страни, което спада към общите действия на държавата, и на внос или примамване, или отвличане на учени от противника, с което се постига двоен ефект. Тая точка отиде към специалната организация. Но най-важната отлика, Стойко, в нейното решение е, че като първа точка от стратегията на специалната организация тя постави премахването, тоест убийството на учени.

— Невъзможно! — възкликна майорът. — Нямаме досега никакви данни…

— Не знам — демонстрира равнодушието си „гномът“ — Предпочитам да вярвам на машината и на нейната логика. Както ти казах, тя е отчитала на първо място факторите на най-бързото и най-евтино действие. Затова на второ място поставя кражбата, на трето саботажа и чак на четвърто купуването на учени. — Той му подаде дългите листове. — Заповядай, да си ги имаш за спомен. Но те съветвам да вярваш повече в нея. Тя не се ръководи от твоето емоционално въображение, на което не му се ще да допусне, че хората са способни да убиват с нищо непровинили се учени.

— Машината греши, Ванче! — викна разпалено майорът. — В тая точка положително греши. Позволи ми да знам малко повече от двама ви в някои области. И това е именно онзи емоционален опит, който ви липсва. Тя отчита убийството само в пари. А то струва много повече. То струва най-много от всичко в методите на една шпионска или вредителска организация…

— Стойко, знаеш, че не обичам да ми се говори с такъв тон — прекъсна го сурово странното човече. — Тук е изчислителен център, а не театър или събрание. Тук се говори с цифри и уравнения. Аз си свърших работата, а ти си прави каквито си щеш изводи, но не обиждай машината с момчешките си емоции!

Майорът сгъна грижливо листовете и ги прибра в джоба си, каза понацупено:

— Както и да е, Ванче! Макар че ти сам ми предложи да се състезавам с нея…

— Да се състезаваш — да, но не и да спориш с нея на етични теми. Тя не претендира да има етика и затова я уважавам. Иначе не би могла да ти реши нито една сериозна задача. Кажи ми, коя жизненоважна социална или политическа задача в историята на човечеството е решила етичната система на което и да било общество? Няма такава! Всичко е решавала принудата, а пък етичната система я изключва от средствата си. Така! А сега можеш да си получиш и другата задача.

И той измъкна от чекмеджето си втори подобен лист. Майорът видимо се зарадва, защото, ако първата задача беше само полушеговито състезание по логика между него и машината, то тази му беше действително необходима.

— Реших я — каза гордо човечето и се размърда на възглавницата си. — Но ме поизпоти. Трябваше твърде много предварителна информация да се вземе, а Антонов не дава и не дава. Чак когато му казах, че се касае за охраната на института, се съгласи.

— Не биваше да му казваш.

— Нямаше как. Нужни ми бяха пълна информация, архитектурните планове на института и какво ли не, а той държи сега всичко под ключ. Нали ти му развинти чивиите с твоята бдителност. Алгоритъмът за действия против института е категоричен. На първо място стои информационно-изчислителният център. Тук направих нещичко и от себе си, което, вярвам, ще те зарадва. Намерих най-уязвимата точка на центъра, схемата е на листа заедно с необходимата мощност на евентуалния взрив. Трудното беше, че това се оказа пак логическа задача с отчитането на много нематериални фактори. Не е като да търсим например статичната точка на равновесие за някой мост, който трябва да бъде вдигнат във въздуха. Ела да ти покажа мястото!

Ивановски се смъкна от стола, свличайки подире си възглавницата, и заситни с късичките си крачка към една желязна врата, която отделяше на стената апаратурите на двете машини. Поклащаше се също като някое джудже от приказките и му липсваше може би само островърхата шапка с пискюлче.

— Машината посочи информационното хранилище на центъра. И по моему правилно. Нови машини лесно ще се набавят, но са нужни години, докато се вложи в тях цялата събрана досега информация, всички схеми на експериментите, готовите решения и наблюдения и прочие. Та, ето тука! — спря се джуджето насред помещението, в което влязоха и което представляваше една обширна зала, запълнена до тавана със сивите металически грамади на паметното устройство на институтския кибернетичен мозък. — Ако тука се постави взрив с изчислената мощност, която не е нужно да бъде много голяма поради бетонните стени и затвореността на помещението, всичко това трябва после да се продаде на старо желязо.

Майорът потръпна при тия му думи, рече:

— Ванче, братко, ти си противник на емоциите и въображението, но я си представи за миг, че се намери някой да направи това!

— Няма друго престъпление, което да не мога да оправдая — отвърна сухо човечето и заситни обратно към програмната зала.

Майорът му помогна да намести отново тома на енциклопедията и възглавницата и да се качи на стола си. Ивановски веднага се присегна за термоса, запита:

— Няма ли да седнеш?

— Уморен съм. Доспа ми се въпреки кафето ти. А пък ми се ще и да помисля за охраната на центъра. Крайно време е да представя доклада.

— Какво ще му мислиш? Антонов вече се е погрижил за това. Когато един човек си знае работата като него, не му е нужна машина, за да се досети. Издаде вече нареждане никой да не влиза в центъра без специално разрешение освен работещите в него, а в хранилището имам право да влизам само аз и единият от техниците, и то при повреда. Щял да постави и външна охрана само за центъра, отделно от общоинститутската, но още не можел да намери хора.

— Чудесно! — възкликна майорът зарадвано. — Е, да вървим да спим тогава!

А отвън, пред полутъмния вход, той едва не се блъсна в някакъв забързан мъж. Беше заместник-директорът на института.

— Другарю Велев, къде по тая късна доба?

— Решавахме с Ивановски разни задачки — отвърна майорът. — А вие защо така…

— И аз работих досега, пък рекох да наобиколя. Така ми подпалихте фитилите с тая Гатева, че не мога да заспя спокойно, ако не съм обходил лично най-важните обекти. Особено центъра! Голяма грижа ми е. Милицията не ни дава допълнителна охрана, норматив имало, да сме си намерили частна. А отгде да я намерим? Кой млад и що-годе интелигентен мъж ще се заеме с пазаческа служба. Разни немощни пенсионери само. Вие не бихте ли могли да ни препоръчате хора?

— Ще помислим — рече майорът, поглеждайки ръчния си часовник. — Трябва да вървя, че ще изтърва последния автобус.

— Ако искате да ме почакате, ще ви закарам с колата си.

— Не се безпокойте, другарю Антонов.

— Само защото службата ви е такава, не настоявам. Човек никога не знае дали нямате и някакви други, тайни съображения — позасмя се Антонов, но не влезе в Центъра, а тръгна редом с майора, обяснявайки: — Щом вие сте били вече вътре, аз няма какво да гледам. Да си призная, много ми е странен вашият интерес към кибернетиката. Чисто любителство ли е или имате и някаква полза за работата си?

Той се наведе да запали цигарата си, след като Велев бе отказал да бръкне в предложената му кутия, оправдавайки се с многото пушене. За да компенсира втория си отказ, майорът любезно се разбъбри:

— Логическите методи в нашата работа, другарю Антонов, са почти същите като в математическата логика, която лежи в основата на програмирането. Ние можем успешно да програмираме както действията на врага, така и нашите противодействия. А теорията на информацията ни помага пък да квантифицираме психическите процеси на противника с оглед правилно да отгатваме замислите му. Теорията на алгоритмите, линейното и динамично програмиране — всичко може да се използува с успех както във всяка наука, така и в нашата работа. Да не говорим вече пък за теорията на игрите в нейния кибернетичен аспект! Тя изцяло покрива и определя работата ни с понятието игра в широкия смисъл на тази дума. С какво се занимава теорията на игрите? Със случаите на управление, при които неговото осъществяване е резултат от преодоляването на въздействието на друга и с противоположна цел управляваща система. Как се осъществява това? Също като в кибернетиката. Трябва да се намери логико-математически правилната стратегия на поведението и да се разработи алгоритъмът на тактическите действия на участвуващите в играта…

Те вървяха бавно към изхода на института, покрай огромните заспали корпуси, в които само тук и там светеше някой прозорец като сигнална лампа на гигантска кибернетична машина, показваща, че машината не е престанала да мисли.

— Да — съгласи се Антонов. — Наистина е игра. Но трябва да се каже твърде опасна и съвсем ненужна на човечеството игра — завърши той като от трибуната на събрание.

Майорът се усмихна в тъмното:

— Мога да ви дам и един пример. Вие знаете, че успяхме да разкрием една доста широка агентурна мрежа, която обхващаше фармацевтичната ни и електронната индустрия, а правеше опити да проникне вече и в Института за ядрени изследвания. Според всички показания на заловените и наличните доказателства ние сме изтървали от цялата мрежа само един човек, главния, резидента, създателя на мрежата. Но теоретическото и математическото проучване на действията на мрежата ни говори за наличието на повече незаловени, макар да ни е известно само едно име. Получава се нещо като при Менделеев. Изработил таблицата на елементите и с нея доказва местата и качествата на още много неоткрити елементи. Така и ние. Знаем вече много точно какви са, каква роля са играли в мрежата и какви действия можем да очакваме още от тях. И ще ги хванем, разбира се.

— Чудесно! — зарадва се шумно Антонов, може би защото иначе нямаше да се види радостта му. — Искрено казано, едва когато човек се запознае с такива като вас, става напълно спокоен, че бъдещето на родината му е сигурно, че трудът му няма да отиде напразно. Аз се гордея с вас, другарю Велев. Както се гордея, че работя под един покрив и с вашия брат, който е забележителен учен. Вие много си приличате. От вас сигурно също би излязъл един великолепен учен, но… живот! Докато съществува вражеското обкръжение, такива като вас ще са дори по-нужни…

— Не ме хвалете толкова, че ще се главозамая — прекъсна го майорът.

— А вие все пак не отговорихте на предложението ми да ви закарам до дома. Само ще отскоча да си взема чантата.

— След тия похвали мога ли да ви откажа? — позасмя се майорът. — Добре, ще ви чакам на пропуска.