Любен Дилов (автор)

Любен Дилов Иванов
	Любен Дилов Иванов
български писател
Роден	25 декември 1927 г. Червен бряг, Царство България
Починал	10 юни 2008 г. (80 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	разказ, роман
Награди	„Еврокон“ (1976)
Семейство
Деца	Любен Дилов – син, Маргарита Дилова
Уебсайт	Страница в IMDb

Тази статия е за писателя фантаст Любен Дилов. За сценариста и политик вижте Любен Дилов (син).

Любен Дилов Иванов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика в България.

Биография

Роден е на 22 декември 1927 г. в Червен бряг. Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Работи като редактор във вестник „Септемврийче“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика.

Учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Стил и особености

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. публикува очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия – егоистичен американец капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди

1963 г. – награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
1969 г. – втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
1973 г. – награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
1976 г. – специална награда за литература от „Еврокон“ за романа „Пътят на Икар“
1991 г. – почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
2000 г. – почетен гражданин на Червен бряг
2002 г. – носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

Библиография

Романи

„Атомният човек“. София: Народна младеж, 1958, 298 с. (2 изд. 1979)
„Кладенецът на Таласъмите“ (1963, в съавторство с Димитър Пеев и Антон Дончев)
„Многото имена на страха“. София: Медицина и физкултура, 1967, 280 с. (2 изд. 1988)
„Тежестта на скафандъра“. София: Медицина и физкултура, 1969, 205 с. (2 изд., Медицина и физкултура, 1977; 3 изд., Георги Бакалов, 1983)
„Пътят на Икар“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1974, 430 с. (2 изд., Христо Г. Данов, 1979; 3 изд., 1984)
„Парадоксът на огледалото“. София: Български писател, 1976, 334 с. (2 изд., Български писател, 1980)
„Звездните приключения на Нуми и Ники“ (1980, 1995)
„До райската планета и назад. Другите приключения на Нуми и Ники“ (1983)
„Жестокият експеримент“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 204 с.
„Незавършеният роман на една студентка“. София: Български писател, 1986, 198 с.
„Демонът на Максуел“. София: Бард, 2001, 135 с.

Повести, разкази и новели

„Да нахраниш орела“ (1977)
„Даровете на Бога“
„Двойната звезда“ (1979)
„Дори да си отидат“
„За Джони, който искаше да излезе“
„Зеленото ухо“
„Моят странен приятел астрономът“ (1971)
„На пеещата планета“
„Напред, човечество“
„Педагогическата машина“
„Не пушете! Затегнете коланите!“ (1982)
„Още по въпроса за делфините“
„Хубавата Елена“
„Цялата истина около шимпанзето Топси“
„Шегата на капитана“
„Гълъби над Берлин“ (1953)
„Точката на Лагранж“ (1983)
„Осъзнаването на роботите“
„Новогодишна трагедия“
„Наше доказателство за летящите чинии“
„Поредният номер“
„Последното интервю на Адам Сусбе“
„Странните качества на Борис Левиташки“

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Любен Дилов.

За него

Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Любен Дилов от сайта БГ-Фантастика към 12 септември 2007 г. Оригиналният текст с автор(и) ВТодоров, Григор Гачев, Littlebitcr4zy, Tcop, Intery, Nasam-natam, Голем, Angel, Розов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Любен Дилов (автор)

Книги

Произведения

1. Звездните приключения на Нуми и Ники 5,5

2. До райската планета и назад 5,6

Предговор

Роман

Новела

Повест

Разказ

Приказка

Преводни произведения

Повест

Биография

Биография

Стил и особености

Награди

Библиография

Романи

Повести, разкази и новели

Външни препратки