Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (56) (Учението на суфите)

Тълковен речник

Аджмир — град на 375 км. югозападно от Делхи, място за поклонение с гробницата на светеца-суфи Мо-ин уд-дин Чишти.

Акбар (араб.) — „велик, най-велик“, един от моголските императори (1542–1605), покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Противопоставил се на войнствените мюсюлмани, като предпочел веротърпимостта, разрешавал браковете между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци.

Аттар Фарид-ал-дин — персийско-таджикски поет-суфи. Основни произведения — поемата „Беседа на птиците“ (ок. 1175), лиричните стихове и антологията „Житие на шейхове“.

Бедил Мирза Абдулкадир (1644 — ок. 1721) — персийскоезичен поет от Индия. Основни произведения: „Талисман на изумлението“ (1669) и философско дидактическото съчинение „Познание“ (1711–12). Съзнателно създал усложнения т.н. индийски стил.

Бемол (муз.) — знак, показващ, че нотата, пред която стои, трябва да се свири половин тон по-ниско.

Вазифа (араб.) — ежедневно служене или поклонение; название на специално суфийско упражнение.

„Гайян“ — една от книгите на Инаят Хан, в която записвал мислите си, идващи при него по време на медитация. Дословно гайян означава песен, песнопеещ (хинди).

Джами Абдуррахман (1414–92) персийски и таджикски поет и философ-суфи. Автор на прозаични суфийски трактати, цикълът поеми „Седемте корони“ (1480–87), които утвърждават достойнството на човека идеалите на добротата, справедливостта и любовта като движеща сила в света.

Джелал (араб.) — „достойнство, величие, слава“; при суфиите — активен принцип на мъжката сила, в тялото на човека се отнася до дясната страна. Даоистката категория Ян.

Джемал — (араб.) „красота, изящество“; при суфиите — пасивен женски принцип, придаващ мекота, пластичност, разбиране. Лявата страна на тялото. Даоистката категория Ин.

Диез (муз.) — нотен знак, показващ повишение на нотата с половин тон.

Дурбар — дворцова зала за официални приеми.

Зикр (араб. — урду) — мантра, произнасяне на молитви и божествени имена; при суфиите — религиозна практика.

Кабир (ок.1440-ок.1518) — индийски поет, писал на хинди; един от проповедниците на учението бхакти.

Кадр (араб. — ценност, качество, част, съдба) — в суфизма човешката воля, конструктивната сила.

Каза (араб., урду — съдба, разрушителна сила) — в суфизма божествената Воля.

Кафири (араб. — невярващи) — название сред мюсюлманските народи за немюсюлманско население. Инаят Хан има предвид невярващите въобще.

Мойсей — библейски пророк; предводител на израелските племена, призван от Бог Яхве да изведе израелтяните от египетското робство. На планината Синай Бог дал на Мойсей скрижалите с десетте заповеди.

Муршид (араб) — в суфизма — духовен учител.

Мухаммед (Мохаммед, Мухаммад, ок. 570–632 сл. Хр.) — основател на исляма, чрез когото Аллах дал на хората Корана. Произлиза от рода бену-хашим от арабските племена курейшити. Според преданието (ок.609-610 г.сл. Хр.) получил откровенията от Аллах и излязъл в Мека с проповед за новата вяра.

Мюрид (араб.) — послушник, ученик при суфиите.

Нанак, Гуру Нанак (1469–1539) — индийски философ, мистик и поет, основател на сикхизма.

Низами Гянджеви, Абу Мохаммед Иляс ибн Юсуф (ок.1141-ок.1209) — азербайджански поет и мислител. Основно съчинение — Хамса (Пет) — сборник с пет поеми, оказали огромно влияние на литературата на Близкия и Средния Изток.

Намаз (перс.) или салят (араб.) — мюсюлманска молитва, изпълнява се пет пъти дневно. Молитвата може да се извършва на всяко място, но задължително трябва да се предхожда от ритуално измиване.

Омар Хаям (ок.1048-ок.1123) персийски поет-суфи, математик, астроном и философ. Световно известен с философските си четиристишия, рубаи.

Руми, Джелалуддин (1207–73) — изтъкнат персийски поет-суфи. Роден в Балх, голяма част от живота си прекарал в Коня (Турция). По образование бил юрист и не се интересувал от мистицизъм, докато не срещнал своя бъдещ учител Шамс Табризи в 1240 г. Написал сборника с притчи в стихове „Маснави“, а след това „Дивани Шамси Табриз“. Основател на ордена Мевлевии, Танцуващите дервиши. В Турция е известен под името Мауляна (нашия Господар).

Саади Мусли-уд-дин (1184—1291) — персийски поет и философ. През целия си живот странствал из мюсюлманския свят, бил в плен на франките и се завърнал в родината си в Шираз вече възрастен. През 1257 г. публикувал сборник със стихове „Бустан“ („Мястото на сладките аромати“), а през 1258 г. написал произведението „Гулистан“ („Розовата градина“), където прозата е премесена с поезия.

Саки (виночерпец) — в суфийската поезия символизира Бог.

Фана-фи-шейх (араб.) — първата степен на Фана, разтваряне или изчезване в учителя.

Фарид — Атар Фарид-ад-дин.

Хафиз (Хафиз, Хафез, истинското име на Шамседдин Мохамед) — знаменит персийски поет от XIV в., получил пълно богословско образование и се прославил като „хафиз“ (човек, знаещ Корана наизуст), в своето творчество използвал образна структура и символика от традиционната суфийска поезия.

Чишти Мони-уд-дин Хваджа (предп. 1142—1236 или 1135–1229) — велик суфийски учител в школата Чишти. Известен е под името „Некоронованият император на Индия“.

Шамс Табризи — дервиш, поет и мистик, учител на Руми.