Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (54) (Учението на суфите)

Встъпване в брак

Встъпването в брак е най-сакралното от всички свещени тайнства. На първо място, то не е договор, не е делово споразумение. Ако погледнем на брака от много по-висока гледна точка, ще видим, че той е изпълнение на предназначението на живота.

От физическа гледна точка този живот, изпълнен с борба и страдание, може да бъде посрещнат с вътрешна сила и огромно мъжество, с много по-голяма способност да му се противостои, ако две хармонични сили се обединят една с друга. В стихотворението на един персийски поет се казва: „Когато две сърца са единни, те стават достатъчно силни, за да преместят планини“. Животът е непрекъсната борба. За да придобиеш способност да бъдеш лице в лице с тази борба, трябва да бъдеш силен и могъщ. Когато две сърца се съединят, те стават много по-способни да устоят, по силни и във висша степен благословени.

Да погледнем на този въпрос от гледна точка на ума. Колкото и човек да е мъдър, силен, смел и могъщ, винаги нещо не му достига. В края на краищата, всеки има някакъв недостатък. Не е важно колко достойнства има човек, нужно му е нещо още по-хубаво — убеждението в миг на съмнение, подкрепата отвън в минута на безпокойство, малко светлина в момент на обърканост, ободрителни и щастливи думи в мъка и печал. Човек може да има всичко — здраве, власт, високо положение — всичко това не може да уравновеси живота му. Ако съществува нещо, което е способно да внесе равновесие в неговия живот, това е друга душа, даваща му онова, от което е лишен в момента, когато се нуждае от това. Ето защо от физическа гледна точка бракът е сила, а от ментална — това, което дава равновесие.

Накрая нека погледнем нещата от духовна гледна точка. На древните хора мъдреците давали следния отговор на вечния въпрос защо е бил създаден света: Бог се е почувствал самотен. Независимо от това с колко лъчи светлина от мъдрост ще озарим живота, винаги ще получаваме един-единствен отговор на въпроса за причините на сътворяването. Ако нещо съществува на света, това е само едно Същество и това е Бог. Ето защо цялото проявление, създадено от Него, се намира в Него.

Ако Бог е създал това, то е само затова, защото е почувствал самота. Символично изражение на тази идея може да се види в древната вяра, че Ева била създадена от реброто на Адам. Това означава, че светът е бил създаден от самия Бог, че той е манифестация на Бога. За да преодолее еднообразието на самотното съществувание, той е искал да види, и щом като това е потребност на Бога — да създаде нещо и да го постави пред очите си, за да може да преодолее монотонността на самотното съществуване, то естествено е и всяко човешко същество да изпитва същия стремеж. Но към какво води тази устременост? — Към най-великото съвършенство. Тъй като сам по себе си човек е ограничен, колкото и да е могъщ, велик, мъдър и образован, за да стане нещо повече, той трябва да стане друг човек.

Бракът е първата стъпка, за да станеш друг. Онзи, който преди това е мислил как да намери удоволствие, удобства и щастие в живота си и да се наслаждава на всичко това, след женитбата на първо място мисли за своята жена и за това как да й осигури благополучие, защото без нея не може повече да се радва на живота.

Когато човек придобие този възглед за живота, неговото съзнание се променя. То се възвисява, разширява и се превръща в източник на откровение и благослов. Защо? Защото благодарение на това разширяване на съзнанието на човека се пробужда духът на Бога. Той отделя онова, което стои между неговия ограничен „аз“ и неговия неограничен „Аз“ и постепенно го издига на нивото, където човек напълно осъзнава Този, Който е негов източник и цел, същността на неговото битие.

Руми е казал: „Обичал ли си човека или Бога, но ако си обичал достатъчно, ти в края на краищата ще се окажеш пред лицето на висшата Любов“.

И така, от духовна гледна точка бракът е крачка напред по пътя към съвършенството — пътят, който води към изпълнение на висшето предназначение на живота.