Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (29) (Учението на суфите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Хазрат Инаят Хан. Мистични медитации

ИК „Шамбала“, София, 2001

Редактор: Силвия Величкова

Коректор: Димитър Тонин

История

  1. — Добавяне

Част III

Живот след смъртта

Трудно е да се обясни в какво се състои животът в света на духа и е трудно да се изрече с думи, но можем да получим някаква представа, наблюдавайки живота на птиците, когато летят над гори и морета, над хълмове и долини, и които са в пълна хармония с природата и изразяват своята радост с песни. Такъв е животът на елените, бродещи в планини и гори, които пият вода от изворите, тичат под откритите простори от сутрин до залез и гледат към хоризонта. Слънцето ги ръководи, а луната им служи за светило. А сега да си представим нашия живот, животът на хората в претъпканите градове, дните им във фабриките и нощите зад залостени врати, далеч от Бога, далеч от природата, далеч дори от самите себе си — живот, изцяло погълнат от борбата за съществуване, борба, която няма край!

Какво представлява чистилището? В суфизма то се нарича наза и означава временно прекратяване на деятелността. Където има смърт, там винаги съществува и безмълвие и бездействие. То е като стрелките на часовник, които са престанали да вървят, нуждаят се от ремонт и дребната поправка ще ги приведе в действие. По такъв начин идва и импулсът на живота, проправя си път през облака на смъртта и пробужда душата да види светлината след мрака на нощта. Какво ще види душата в тази сияйна дневна светлина? Ще види самата себе си, жива както преди, със същото име и форми, но вече на по-високо ниво на развитие. В тази сфера душата намира много повече свобода и по-малко ограничения, отколкото е изпитвала в своя живот на земята. Сега пред душата се простира свят, който не й е чужд, а който тя сама е създала по време на живота си на земята. Онова, което душата е познавала като ум, сега се превръща в светлина за душата. Това, което на земята душата е наричала въображение, за нея става реалност. Ако този свят е свят на изкуството, това изкуство е създадено от душата. Ако в него липсва красота, това е предизвикано от пренебрежението на душата към красивото по време на пребиваването й на земята.

Картината на джанната — рая, представата за небесата и понятието за адските сфери се превръщат в истинско преживяване за душата. Никой не изпраща душата на това или онова място, така че заедно с много други души да се наслаждава или да страда за грехове. Всичко това е царство, което душата е създала сама, докато е била на земята, точно както някои птици създават гнезда, за да живеят в тях през зимата. Непосредствено след гроба започва зимата за душата. Тя прекарва тази зима в свят, който сама е създала — дали е приятен или неприятен, зависи от самата душа. Някой може да се поинтересува еднакво ли живеят душите в този свят, който са създали. Не. Как може да бъде еднакво? Умът, чиято тайна е известна на малцина, този ум може да бъде толкова огромен, колкото света, дори по-голям. Този ум може да вмести в себе си всичко, което съществува в света и даже онова, което съдържа в себе си вселената. Разбирането на природата на ума разширява кръгозора на човека. Когато стигнеш до същината, първоначално възниква объркване, но след това природата на Бог, която е феномен сам по себе си, се разкрива пред нас.

Хората често се интересуват каква връзка съществува между душата, напускаща земята и онези, които още са на нея. Без съмнение, съществува стена, която разделя тези, които са на земята, от онези, които са в друго измерение. Но сърдечната връзка както преди остава цяла и не се разрушава дотогава, докато се запазва взаимната симпатия. Но можем да се запитаме защо любещият, който е напуснал тази земя, нищо не знае за състоянието на своите близки от другата страна? Знае, но го знае само душата, а воалът на илюзиите на физическия свят обвива сърцата, затова те не могат да получат ясни образи. Също така, това не е само връзка на любов и симпатия; това е и вяра в задгробния живот, преминаваща в твърдо убеждение, именно тя дава на онези, които са още на земята, информация за техните любими същества, преминали от другата страна. Тези, които отричат задгробния живот, сами лишават себе си от това знание, което е същността на всички учения. За този, който е преминал от земята на другата страна, е лесно да влезе в контакт с хората, които са на земята, тъй като той има един воал по-малко.

Душата пътешества постоянно. В каквото и измерение да се намира, тя през цялото време е на път. И в това пътешествие тя има цел, която трябва да достигне; в една цел се съдържат и са скрити безброй цели.

Ако някакви цели останат неосъществени по време на живота на земята, те се достигат по време на по-нататъшното пътешествие в света на духа, тъй като нищо от това, за което някога е мечтало човешкото сърце, не остава несбъднато. Ако то не се осъществи тук, постига се в отвъдния свят. Страстното желание на душата е Божие желание; малко или голямо, правилно или неправилно, в определен момент то се осъществява. Ако този момент не настъпва, когато душата се намира в земното измерение, настъпва за душата в света на духа.

Душата потвърждава своя божествен произход във всички измерения на съществуването, създавайки за себе си всичко, за което мечтае, изпълнявайки всички желания на сърцето, притегляйки и привличайки към себе си всичко, което иска. Източникът на душата е съвършен, както и нейната цел. Ето защо дори в своето ограничено състояние душата носи в себе си искрата на съвършенството. Природата на съвършенството е такава, че не остават никакви желания. Даже в ограничеността, която душата изпитва на земята, където води живот изпълнен с ограничения, нейното единствено желание си остава съвършенството. И всяко желание се удовлетворява, защото Единственият Съвършен, дори в света на многообразието, прави всичко възможно, за да познае съвършенството.

Условията в другия свят приличат много на сънища. Насън човек не се възприема много по-различен, отколкото е в ежедневието, с изключение на някои случай и някои моменти. Това си има своите причини. Но в следващия свят силата на душата е много по-голяма, отколкото в нашия свят на ограничения. Душата в другия свят става по-зряла и открива в себе си сила, за която не е подозирала по време на земния си живот — сила да създава и да твори всичко, което желае. И тъй като движенията й не са така сковани в пространството и времето, за нея става възможно да достигне и да направи онова, което й е било трудно да постигне в земното измерение.

Що се отнася до идеите за превъплъщаването, когато в древността индусите казвали на злия човек: „Следващия път, когато се родиш, ти ще си куче или маймуна“ — с това обяснявали на човек, който не знае нищо за отвъдния живот, че животинските качества са наследство от животинския свят, затова той повече няма да може да се появи пред своите другари в образа на човек, а само във вид на животно. Когато казвали на добрия човек: „Твоите добри дела ще ти позволят да се родиш отново още по-добър“ — те му обяснявали двата крайни полюса на душата, че нито едно добро дело не пропада даром; за човека, който не знае на какво да се надява в отвъдния живот и който познава живота само в неговата земна форма, ще е утешение да узнае, че цялото добро, което е сторил, ще му се върне. В този смисъл теорията, обяснена по такъв начин, е истинна.

Различието съществува само в думите. Душата, която идва отгоре, няма нито име, нито форма, нито каквато и да е индивидуалност. За душата няма разлика как ще я наричат. Тъй като няма име, тя може просто да приеме името на този костюм, с който са я облекли; такава е природата на живота. Мантията на съдиите, облечена на даден човек, го прави съдия, а полицейската униформа го прави полицай. Но съдията не се е родил съдия, а полицаят — полицай. Те са се родили безименни на земята, макар и не безформени. Разграниченията и различията принадлежат на нисшия свят, а не на висшия, и затова суфият не се обявява против идеята за превъплъщаването. Разликата е в думите. Трябва предвидливо да държим вратата отворена за душите, които искат да влязат в царството Божие, за да не се чувстват сковани от догмата, че след напускането на земното измерение са обречени да бъдат дръпнати назад от своята карма. Душата на човека е Божия искра и макар Бог да е безпомощен на земята, Той е всемогъщ на небесата, и учейки хората на молитвата: „Да бъде Царството ти, да бъде Волята ти, както на Небето, така и на Земята“, Христос е дал ключ, с който да се отворят портите, зад които е тайната на тази всемогъща сила и съвършена мъдрост, които издигат душата над всички ограничения.

В крайна сметка душата се издига до равнището, което е било равнище на нейния идеал и осъществява или довършва делото, за което е мечтала на земята. И в духовния свят има трудности при извършването или достигането на нещата, макар че са по-малко, отколкото на земята. Законите на онзи свят се различават от законите на нашия ограничен свят и там душите ще намерят в изобилие всичко, което не им е достигало тук.

Прекрасното изображение на духовния свят можем да открием в историята на Кришна. Пастирките (гопи) от Бриндабана все се молели на Кришна да танцува с тях. Кришна се усмихвал и казвал, че в нощта на пълнолуние ще го направи. Всичките гопи се събрали в долината на Бриндабана и тогава се случило чудо: всички гопи, които се оказали там, до една танцували с Кришна. Мечтата на всяка една от тях се сбъднала. Това е символично учение, което обяснява, че божествената Същност може да се намери във всяка душа.

Спокойствието на духа е непостижимо за ума, който е запознат, само със законите на физическия свят. Индивидуалността, явяваща се тук като ограничено същество, там е голяма като света, душата е личност тук, а там е планета. Когато някой разглежда безпомощността на това измерение, не може дори за миг да си представи величието, лекотата, удобствата, благоприятните условия и възможностите в следващия свят. И тук всичко е в човешката природа — тя е такава, че онова, което е неизвестно за човек, не значи нищо за него. Веднъж при Хазрат Али дошъл един песимист и казал: „Наистина ли съществува задгробният живот, за който ни говориш, предписвайки ни да се въздържаме от онова, което искаме, да водим благодетелен и благочестив живот? Ами ако няма никакъв задгробен живот?“ Али отговорил: „Ако няма задгробен живот, тогава аз ще се окажа в такова положение, в каквото си и ти. Но ако съществува задгробен живот, аз ще спечеля, а ти ще загубиш!“ Животът живее, а смъртта умира; този, който живее, ще бъде жив, ще трябва да живее; няма алтернатива.

Проявлението е хубав сън, илюзия, предизвикана от наслояване на покривало над покривало. Душата е обвита с хиляди воали. Те не носят щастие на душата, а причиняват само опиянение. Колкото повече душата се отдалечава от своя източник, толкова по-силно е опиянението. В известен смисъл това опиянение способства за пътешествието на душата към изпълнение на нейната цел, но целта на душата се постига посредством страстен стремеж. Към какво страстно се стреми тя? Към яснота. И как се постига тази яснота? Като се свалят воалите, обвиващи душата и отделящи я от нейния истински източник и цел. Какво освобождава душата от воала на илюзиите? Промяната, наречена смърт. Това изменение може да стане с душата независимо от нейното желание и тогава се нарича смърт. Това е твърде неприятно преживяване, като да изтръгнеш от пияния бутилката вино — първоначално е твърде болезнено за него. Това изменение може да се осъществи и по волята на душата, която отхвърля обкръжаващите я воали и достига до усещането за яснота още приживе на земята, макар и за миг. Усещането, което душата, опиянена от илюзии, достига след милиони и милиони години, все пак не е съвсем същото.

Преживяването на първото е фана — унищожение, а осъществяването на второто — бака, възкресение. Душата, привличана от магнетичната сила на божествения Дух, се влива в него с радост, неописуема с думи, подобно на любящо сърце, отдаващо се в ръцете на любимия. Дълбочината на радостта е толкова голяма, че нищо от онова, което душата някога е преживявала, не е водело до такова забравяне на личния „аз“. Това отхвърляне на „аз-а“ се превръща в истинско самоосъзнаване.

В този момент душата напълно осъзнава: „Аз съществувам“. Само душа, която съзнателно достига този стадий на осъзнаване, изпитва най-висшите изживявания. То е като разликата между човек, който пътешества с определена цел, радва се на всяка крачка и на всяко преживяване и се наслаждава на всеки миг от своето пътешествие, приближавайки все повече целта, и човек, който никога не е пътешествал.