Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (9) (Учението на суфите)

Физически контрол

Животът има два аспекта, единият от които е известен на всички, а другият е известен на малцина. Този неизвестен аспект от живота може да бъде наречен безсмъртие или вечен живот, докато известният може да се нарече смъртен живот — онзи жизнен опит, който сме получили по време на физическото ни съществуване и който ни дава усещането за живота. Безсмъртието съществува и макар да са малко онези, които знаят за него, причината е само в незнанието, а не в липсата на безсмъртие. Всичко, което може да бъде наше в земния ни живот, било то предмет, живо същество, мисъл, състояние, дейност или опит, се разбива и умира. Всяко от тези неща има раждане и смърт; рано или късно всичко, което е било създадено, ще се разпадне, всичко направено — ще се строши, построеното — ще се разруши, а зримото — ще изчезне.

Този факт ни показва, че има борба между онова, което наричаме живот и животът, който е скрит зад него. В суфийската терминология наричаме двата аспекта на живота Каза и Кадр. Каза е неограничения аспект на живота, а Кадр — ограниченият. Кадр отделя от Каза късче живот за своето съществуване, а Каза очаква да си отвори устата, за да сдъвче всичко, което попадне там. Затова адептите и мъдреците, които наричаме мистици или суфии, са открили наука, позволяваща да се опази жизнения опит от устата на Каза — на всепоглъщащия аспект на живота. Всичко, което поради незнание не можем да удържим, попада в устата на Каза, чиято паст е винаги отворена, винаги готова, подобно на болест, очакваща мига, когато човек ще загуби енергията си, за да го повали. В безбройните си различни форми Каза очаква да погълне всичко, което идва до нея и след това се разтваря в нея.

Възниква въпросът: как можем да удържим нещата, как можем да ги запазим да не попаднат в устата на Каза? Отговорът е следният: чрез контрол над нашето тяло и ум. На Изток веднъж ми се случи да срещна човек, който вдигна тежък камък само с един пръст. Може да ви се струва невъзможно, но камъкът се задържаше единствено само чрез силата на мислите, пръстът беше просто повод. Аз видях хора, които експериментираха на полето на духа и материята, да скачат в бушуващия пламък и да излизат невредими от него, да режат мускулите на тялото си и веднага да ги възстановяват. Не е измислица, че мистиците могат да левитират. В Индия могат да се видят хиляди подобни хора. Не искам да кажа, че притежаването на подобни способности е Цел, към която трябва да се стремим, искам само да покажа, че може да бъде постигнато посредством силата на волята.

За да надделее силата на волята над физическото тяло преди всичко на човек му е необходимо да се научи на физически контрол. Писанията гласят, че Тялото е храм на Бога. Тялото е било създадено, за да бъде Храм на Бога. Храмът не може да се нарича Храм на Бога, ако е пуст, ако в него няма Бог. Когато душата е угнетена, значи става нещо нередно. Когато писателят сяда да работи, неизправната писалка го дразни, но причината не е в писателя, с него всичко е наред — писалката е повредена. Сама по себе си душата не създава неудобство. По природа душата е щастлива, щастието е в нея. Тя става нещастна, ако нещо се случи със средството, което е неин инструмент, онзи инструмент, посредством когото тя опознава живота. Ето защо грижата за тялото е първият и най-важен принцип на религията. Никое благочестие няма значение, ако това не бъде осмисляно. Душата идва в този свят, за да премине през различни фази на проявление, без да загуби собствения си път, да запази първоначалната си свобода и да се обогати с нови знания, почерпени от живота в материалния свят.

Сред многото видове физическа култура, известни на съвременния свят, няма нито една, която да разкрива метода или тайната за извършване на определени действия, например да се седи неподвижно в някаква поза, да се гледа в някаква точка, без да се движат очите, да се слуша нещо, абстрахирайки се от всичко друго, човек да развива усета за мекота или твърдост, топлина или хлад, като в същото време задържа своите вибрации или издържа вкуса на много солено, много сладко или кисело. Обикновено всички тези усещания идват и си отиват, и човек не контролира продължителността им. Той не може да изпитва радост чрез който и да е от своите осезателни органи толкова дълго, колкото желае. Обикновено усещанията зависят от външни фактори и човек не знае как да продължи желаното усещане. Не осъзнава, че единственият начин за поддържане на преживяването е в неговите ръце.

Съществува и друга страна на този въпрос. Подсъзнателната нагласа, че всяко приятно и радостно преживяване рано или късно отминава, кара човека да се тревожи свръх мярка и вместо да се опита да задържи преживяното, той бърза и го губи. Например, навикът да се храни бързо или да се смее до тогава, докато забавната фраза завърши, съществува, защото човек се страхува, че удоволствието и радостта ще отминат бързо. Каквато и опитност да придобие човек, той винаги употребява сила, за да я задържи, защото предварително се бои, че ще я загуби. Ще приведа още един пример: при гледане на драма в театъра човек може да изпита огромно удоволствие, ако я преживява изцяло, обаче често хората се оказват толкова превъзбудени, че започват да леят сълзи още в началото на представлението и в края вече не са им останали сълзи. След като достигнем до най-високата точка, вече не можем да почерпим някакъв опит. Така човек вместо да запази своя опит, го разпилява в отминалия си живот, без дори да открие тайната на този опит.

Ето защо мистиците, като седят или стоят в особени пози, придобиват контрол над своите мускули и нервна система и така въздействат и върху ума. Човек, който не може да контролира своята нервна и мускулна система, не умее да управлява и ума си. Подобен човек постепенно се загубва. Имайки контрол върху мускулната и нервната система, човек придобива контрол и върху ума.

Средството, от което животът получава енергия, е дишането. Чрез всяко вдишване живото същество черпи енергия и разум от невидимия и незнаен живот. А когато човек, овладял тайните на различните физически пози, черпи от невидимия свят енергия и вдъхновение, той е способен да задържа мислите, думите, опита, удоволствието и радостта. Ако си зададем въпроса в какво се корени причината за всички житейски трагедии, отговорът ще бъде един: в ограниченията. Всички нещастия идват от това. Затова мистиците се стараят с помощта на упражнения, практики и учения да преодолеят ограничението до степента, до която е възможно. За човека няма по-голям враг от безпомощността. Ако някой се чувства безпомощен, това е край за неговата радост и щастие.

За да придобие физически контрол над себе си, на човек му е необходимо да овладее силата на мислите така, както е овладял отделните пози и дишането. Трябва да умее да се издига над предпочитанията и антипатията, защото те са причина за много слабости в живота. Когато човек казва: „Нямам сили да издържа това“, „Не мога да ям това“, „Не мога да пия това“, „Не мога да нося това“, „Не мога да допусна това“, „Не мога да изтърпя това“ — това е белег за неговата слабост. Колкото по-голяма е силата на волята, в толкова по-голяма степен нейният притежател е способен да понесе всичко, което му поднася съдбата. От това не следва, че човек няма избор; избор винаги има, но ако човек изпадне в зависимост на своето его, животът му ще стане още по-труден. Човек притежава и лъжливо его, което суфиите наричат нафс и което се храни от нашата слабост. Това его поражда едно особено чувство на суетност, когато човек казва: „Аз не мога да понеса това. На мен това не ми харесва“ — именно суетата храни егото. Егото ни кара да мислим: „Аз съм по-добър от другите“ — и това го усилва. Но онзи, който е способен да различава, да разпознава, да избира и в същото време да запази пълен самоконтрол, който обича сладкото, но може да изпие чаша горчиво кафе, е достигнал истинско майсторство.

Поривите също отслабват човека и го правят безпомощен. Например, човек усеща желание да отиде в парка, но вместо да изчака най-подходящото време за разходка, бързо си слага шапката и излиза от къщи. Поддавайки се на своя порив, човек незабавно губи власт над себе си. Но онзи, който подчинява поривите си, контролира ги и ги използва за по-добро, е достигнал много далеч в своя път. Подчиняването на склонността към удобство, към постоянен комфорт, към това винаги да се следва пътя на най-лекото съпротивление, също е признак на слабост. Колкото и дребна да е дадена работа, човек постига много повече власт над себе си ако се заеме с нея сериозно и я завърши търпеливо.

Търпението е една от определящите страни на живота, макар че понякога е противно, мъчително и непоносимо, като самата смърт. Понякога човек предпочита да умре, вместо да търпи. Но всъщност няма нищо по-важно от това да се проявява търпение при всички обстоятелства в живота. Независимо дали сме богати или бедни, високи или ниски, това качество задължително трябва да се развива. Именно търпението дава издръжливост, то е всемогъщо и този, на когото не му недостига търпение, губи много. Често се случва, в момента когато е получил отговор на своята молба и ръката на Провидението е протегната към него, човек губи търпение, а с това и щастливата възможност. Ето защо трябва да се проявява търпение във всички сфери на живота. Без търпение губим равновесие и нищо не можем да постигнем. От липсата на търпение не е възможно да се извлече никаква полза. Освен това нетърпението не е проява на мързел, небрежност или безделие.

В заключение искам да подчертая, че контролът на тялото изгражда основата на характера на личността, тази основа, върху която може да се издигне зданието на духовните постижения.

Доброто здраве е резултат на редовните упражнения на физическото тяло. Доброто функциониране на физическото тяло зависи от времето, от храненето, от равновесието между активност и почивка и от състоянието на ума.

Разпространено е мнението, че различните деформации на тялото, като изкривяване на гръбначния стълб или нарушаване на функциите на мозъка, оказват влияние върху нашия ум. Малко са онези, които осъзнават, че всъщност умът предизвиква сковаване на гръбначния стълб или нарушение на дейността на мозъка и човек се разболява. Повечето хора възприемат болестта като физическо нарушение на някакъв орган, което може да се излекува с помощта на външни средства. Съществува и друга позиция, към която се придържат онези, които мислят по-задълбочено и които вярват, че ако не обръщаме внимание на болестта, ако болният повярва, че е здрав, той може да оздравее. Разбира се, в тази гледна точка има крайност. Някои хора твърдят, че болестта не е нищо друго освен илюзия, която няма собствено съществуване. До крайност стигат и поддръжниците на общоприетата позиция, които вярват, че единственият начин за лечение са лекарствата и умът не оказва никакво влияние върху болестта.

И едните и другите ще намерят аргументи „за“ и „против“ тези идеи. Някои проповядват, че вярващите хора не трябва да се докосват до лекарства, а други твърдят, че болестта е толкова реална, колкото и здравето. Няма ли болки, много е лесно тя да се обяви за илюзорна, но когато човек страда, на него му е много трудно да възприеме това като илюзия.

Ако мен ме попитат кой по-често боледува — духовният или материално ориентираният човек — ще отговоря, че духовният човек, който пренебрегва физическите закони, е подложен на същите заболявания, както и материално ориентираният. Без съмнение, човекът с духовна насоченост в по-малка степен рискува да заболее, тъй като неговият дух е станал хармоничен с помощта на духовността — той се стреми към хармонията и я изучава. Такъв човек живее в лоното на природата и е в съзвучие с Безкрайността. Обаче животът на подобна личност сред световния кръговрат е подобен на живота на риба на суша. Рибата по рождение е водно същество; нейното препитание, нейната радост, нейното щастие е във водата. Душата на духовния човек е създадена за усамотение; нейната радост и щастие е уединението. Духовният човек, запратен от съдбата в центъра на света, не се чувства на място, а непрекъснатото въздействие на обкръжаващия свят и постоянния сблъсък на безброй неща, които тревожат най-нежните му чувства, го предразполагат по-лесно към болести, за разлика от онези, които си проправят път през хорската тълпа, без да забелязват блъскането и ударите, които ги засипват.

Според източния светоглед душата на духовния човек е стара душа — дори в юношеството си духовно надареният човек проявява своята вродена зрелост — но в същото време духовността е вечно млада. Духовният човек е способен да се радва на всичко, да разбира всичко, да се наслаждава на всички вещи в цялата им пълнота. Затова, ако някой каже, че духовният човек прилича на старец, това ще бъде вярно, но ако каже, че духовният човек е като юноша — също ще е истина.

Днес хората са загубили всякаква представа за истинско здраве. Съвременният стандарт за здраве е под прага на истинското здраве. Да бъдеш здрав не значи само да имаш мускули, да бъдеш истински здрав означава да умееш да се радваш и да цениш живота. Да бъдеш здрав, означава да бъдеш дълбоко мислещ човек. Този, който изпитва силни чувства, също е здрав. Няма нищо странно в болестта на материално ориентирания човек и в лошото самочувствие на духовния човек. Първият се разболява, защото губи своя ритъм, а вторият, защото не успява да се приспособи към чуждия за него ритъм на живот. Всеки човек, независимо с духовна или материална нагласа, принуден да живее в най-пренаселената част на света и по неволя да споделя преживяванията на всеки — близък или далечен — изпитва влиянието на всичко, което го обкръжава, било то положително или отрицателно. Не е възможно да затвори очите си, не е възможно да затвори сърцето си за впечатленията, които непрекъснато валят върху него. Най-доброто, което може да направи, е да се абстрахира от всичко, което му причинява безпокойство, дисхармония и безпорядък, да се примири с онова, през което му се налага да премине и да има смелост да преодолее всичко, което му пречи по пътя към здравето и съвършенството.

Суфият предполага, че усъвършенстването на живота се корени в усъвършенстването на самия себе си не само в духовно отношение, а във всички аспекти на живота. Човек, който не е способен да задоволи своите житейски нужди, определено не познава истински свободния живот.

Както за всяка болест има лек, тъй и всяка беда се сменя с периоди на равновесие. Всяко усилие за възстановяване и за създаване на хармония, дори най-малкото, струва много. Но най-главното, към което трябва да се стремим и което се определя като религията на всички религии и философията на всички философии, е самопознанието. Не бихме могли да разберем живота, ако не разберем самите себе си. Единствено познаването на собствения „Аз“ ни дава познание за света. Какво е здравето? Здравето е порядък. А какво е порядъкът? Порядъкът е музика. Където има ритъм, подреждане, съгласуваност, там има хармония и привличане; затова здравият ум и здравото тяло зависят от запазването на тази хармония и задържането на това привличане, което съществува в ума и тялото. Животът в света, особено ако живеем сред тълпа, изпробва нашето търпение всеки час от деня. В такива условия е особено трудно да се запази хармонията и спокойствието, а те са основата на всяко щастие. Животът представлява борба с приятели и сражение с врагове, по всяко време той едновременно дава и взема и да спасим от разрушаване добротата и хармонията, които ни даряват със здраве и щастие, е много трудно. Хората изучават всички учения и науки, но умението да се живее е божествено изкуство, което човек наследява. Често погълнат от изучаването на другите науки, той го забравя, но това изкуство е известно на неговата душа. То е в съществото му, то е най-дълбокото знание, живеещо в сърцето му. Никакъв прогрес, в което и да е направление, не дава на човека удовлетворението, за което жадува неговата душа, с изключение на божественото изкуство — изкуството на битието, пътешествието на неговата душа. За да може да помогне на света да се промени, човек трябва да направи едно-единствено нещо — да изучава изкуството на живота и сам да се превърне в пример, преди да започне да служи на човечеството.