Серия
Учението на дон Хуан (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fire from Within, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Издание:

Издателство „Петрум Ко“ ООД, 1994 г.


ПРЕДГОВОР

ОПИСАЛ СЪМ ПОДРОБНО чиракуването си при един мексикански индианец-магьосник, дон Хуан Матус. Понятията и практиките, които дон Хуан искаше да разбера и усвоя, бяха съвършено чужди за мен и поради това нямах друг избор, освен да предам учението му под формата на разказ — едно описание на това какво се случи, така както се случваше.

Методът на обучение на дон Хуан се базираше на схващането, че човек има два типа съзнание. Той ги наричаше „дясната страна“ и „лявата страна“. Първата представяше като състоянието на нормално съзнание, необходимо за ежедневния живот. Втората, казваше той, е загадъчната страна у човека, онова състояние на съзнанието, което му дава възможност да бъде магьосник и ясновидец. Съобразно с това дон Хуан бе разделил обучението на уроци за дясната страна и уроци за лявата страна.

Уроците за дясната страна той провеждаше когато съм в нормално съзнание и именно тяхното описание фигурира във всичките ми разкази. Докато съм в състояние на нормално съзнание, дон Хуан ми бе казал, че е магьосник. Той дори ме запозна с друг един магьосник — дон Хенаро Флорес — и поради естеството на взаимоотношенията ни аз логически стигнах до заключението, че те двамата ме бяха приели за свой чирак.

Това чиракуване завърши с една непонятна постъпка, до чието извършване ме доведоха дон Хуан и дон Хенаро. Те ме накараха да скоча от един заоблен планински връх право в бездната долу.

В един от разказите си съм описал какво се случи на онзи планински връх. Там се разигра последната драма от уроците на дон Хуан за дясната страна, като участниците бяха самият дон Хуан, дон Хенаро, двамата чираци — Паблито и Нестор и аз. Паблито, Нестор и аз скочихме от онзи планински връх в бездната.

В продължение на години след това аз смятах, че единствено пълното ми доверие в дон Хуан и дон Хенаро е било достатъчно, за да заличи всичките ми рационални страхове пред лицето на явната гибел. Сега вече знам, че не е било така; знам, че тайната се крие в уроците на дон Хуан за лявата страна и че на дон Хуан, дон Хенаро и техните другари са им били необходими огромна дисциплина и постоянство, за да проведат тези уроци.

Отне ми почти 10 години да си спомня какво точно себе случило в уроците му за лявата страна, което да ме накара с такова желание да извърша онази непонятна постъпка: скачането в бездната.

Именно в уроците си за лявата страна дон Хуан бе разкрил какво в действителност правеха с мен той, дон Хенаро и другарите им, и кои са те. Те не ме учеха на магьосничество, а на това как да овладея три аспекта от древно знание, което те владееха: съзнанието, прикриването и намерението. И те не бяха магьосници, а ясновидци. А дон Хуан беше не само ясновидец, но и нагуал.

Дон Хуан вече ми беше обяснил в уроците си за дясната страна доста неща относно нагуала и виждането.

Бях схванал виждането като способността на човешките същества да разширяват полето си на възприятие дотолкова, че да могат да оценяват не само външността, но и същността на всичко. Той ми бе обяснил също, че ясновидците виждат човека като едно енергийно поле, което прилича на сияйно яйце. При повечето хора, бе казал той, енергийното поле е разделено на две части. При някои мъже и жени, обаче, то е разделено на четири, а понякога на три части. И понеже тези хора са по-гъвкави от обикновения човек, те могат да станат нагуали, след като се научат да виждат.

В уроците си за лявата страна дон Хуан ми разясни тънкостите на виждането и на това да си нагуал. Да бъдеш нагуал, бе казал той, е нещо много по-сложно и отговорно от това да си просто един по-гъвкав човек; който се е научил да вижда. Да си нагуал означава да си водач, да си учител и наставник.

Бидейки нагуал, дон Хуан бе начело на една група ясновидци, в чийто състав влизаха осем жени-ясновидци: Сесилия, Делия, Хермелинда, Кармела, Нелида, Флоринда, Сулейка и Сойла; трима мъже-ясновидци: Висенте, Силвио Мануел и Хенаро; и четирима куриери или пратеници: Емилито, Хуан Тума, Марта и Тереза.

Освен че водеше нагуалската група, дон Хуан обучаваше и ръководеше също една група от чираци-ясновидци, известна като „новата нагуалска група“. Тя се състоеше от четирима млади мъже: Паблито, Нестор, Елихио и Бениньо; пет жени: Соледад, Ла Горда, Лидия, Жозефина и Роза. Аз бях формалният водач на новата нагуалска група заедно с жената-нагуал Карол.

За да може дон Хуан да ми предаде своите уроци за лявата страна, аз трябваше да навлизам в едно уникално състояние на перцептуална яснота, известно като „повишено съзнание“. През годините на чиракуването ми дон Хуан многократно ме бе премествал в това състояние посредством удар в горната част на гърба ми, който той нанасяше с дланта на ръката си.

Дон Хуан обясняваше, че в състояние на повишено съзнание чираците можели да се държат почти така естествено, както в ежедневния живот, но можели да накарат съзнанието си да се фокусира върху каквото и да е с необикновена сила и яснота. Въпреки това, обаче, свойствена характеристика на повишеното съзнание е, че то не се поддава на нормално спомняне. Случилото се в такова състояние може да стане част от ежедневното съзнание на чирака само след неимоверни усилия за възстановяване.

Моите взаимоотношения с нагуалската група бяха пример за това трудно спомняне. Като изключим дон Хенаро, аз бях контактувал с тях само в състояние на повишено съзнание; следователно в нормалното си ежедневие аз не можех да си ги спомня, нито дори като неясни образи от сънищата. Срещите ми с тях бяха винаги почти като ритуал. Отивах с колата до къщата на дон Хенаро в едно малко градче в Южно Мексико. Дон Хуан веднага се присъединяваше към нас и ние тримата се заемахме с уроците на дон Хуан за дясната страна. След това дон Хуан променяше нивото на съзнанието ми и тогава отивахме с колата до един по-голям съседен град, където живееше той и останалите петнайсет ясновидци.

Всеки път, когато навлизах в състояние на повишено съзнание, не можех да се начудя на огромната разлика между двете ми страни. Винаги се чувствах сякаш някакво було се смъква от очите ми, сякаш съм бил частично сляп и сега съм прогледнал. Свободата, чистата радост, която ме обземаше в тези случаи, не може да се сравни с никое друго изживяване. Същевременно обаче изпитвах едно плашещо чувство на тъга и копнеж, което вървеше ръка за ръка с усещането за свобода и радост. Дон Хуан ми бе казал, че без тъга и копнеж няма цялостност, защото без тях няма трезвост, няма доброта. А мъдрост без добрата, бе казал той, и знание без трезвост са безполезни.

Методът за преподаване на уроците за лявата страна изискваше също дон Хуан, заедно с някои от своите събратя ясновидци, да ми обяснят трите аспекта на своето знание: владеенето на съзнанието, владеенето на прикриването и владеенето на намерението.

В тази книга описвам владеенето на съзнанието, което е част от цялостната система от уроци на дон Хуан за лявата страна; системата, която той използва, за да ме подготви да извърша онази изумителна постъпка: скока в бездната.

Тъй ката събитията, които разказвам тук, са се случили в състояние на повишено съзнание, те не могат да имат структурата на ежедневния живот. Липсва им земен контекст, макар че аз положих всички усилия да им го набавя, без при това да го превръщам в художествена измислица. В състояние на повишено съзнание човек минимално осъзнава заобикалящата го действителност, защото изцяло се съсредоточава върху непосредствената си дейност.

В конкретния случай непосредствената дейност беше, естествено, осветляването на въпроса за владеене на съзнанието. Според дон Хуан владеенето на съзнанието било съвременна версия на една изключително стара традиция, която той наричаше традицията на древните толтеки-ясновидци.

И макар да чувстваше, че е неразривно свързан с тази стара традиция, той се смяташе за един от ясновидците, принадлежащи към нов цикъл. Когато го попитах веднъж каква е отличителната черта на ясновидците от новия цикъл, той каза, че те са воини на тоталната свобода и са такива майстори във владеенето на съзнанието, прикриването н намерението, че не се оставяли смъртта да ги улови, както ставало с останалите смъртни; а сами избирали кога и как да напуснат този свят. Тогава ги обхващал един огън отвътре и те изчезвали от лицето на земята — свободни, сякаш никога не са съществували.