Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (16) (Учението на суфите)

Двете противоположности

В религиозната терминология често се използват противоположности: Бог и дявол, рай и ад, грях и добродетел. Придобивайки първите си знания, човек се запознава с двете противоположности и не е толкова просто за един миг да се издигне над равнището, където животът съществува без тях. От една страна, идеята за дуалността е невярна, защото е погрешно да се смята, че на всемогъщия Бог противостои друга личност, противоположна сила, наречена дявол. Но от друга страна за вярващия човек Бог означава само добро и красота. Идеята за Бога, включваща в себе си всичко, в това число лошото и злото, ще предизвика у него смущение. Вярващият човек, който се стреми колкото може по-високо да издигне идеала за Бог чрез поклонничеството и молитвата, ще бъде объркан, ако му се покаже, че всичко онова, което е привикнал да счита за глупаво и безобразно, също е част от Бога.

Тази представа принизява Бога, ограничава Го, и поражда сила, ако не равна на Неговата, то поне противоположна. Но с каквито и средства да се е налагало мъдреците да ръководят човечеството — дали с помощта на ограничаване на представата за Бог чрез противопоставянето му с друга сила — Сатаната, или учението за всемогъщия Бог — тяхната мъдрост винаги им е помагала по-истински да опознаят живота. Определено, когато си представяме неправдата и злото като личност и ги наричаме дяволски, ние ограничаваме силата на Единното, с което винаги назоваваме Всемогъщия. Това обаче дава възможност картината да стане лесно разбираемата и осезаема, за да се направи разлика между Бога на доброто и принцовете на злото. Не сме първите, които са сравнявали и противопоставяли едното на другото; не ни се е наложило нищо да изобретяваме, защото самият живот всичко е изобретил вместо нас. И ако не започнем да избираме между двамата, ако веднага отидем там, където властва идеята за единството, ние ще загубим нещо много съществено в живота си. Само ако избираме едно от двете, ние можем да достигнем до идеята за единството, която ще ни извиси над всичко. Например, човек, който заявява, че не се интересува от чуждите постъпки и си затваря очите за всичко, се лишава от много. Но човек, който всичко е видял и е успял да се издигне над всичко — такъв човек е заслужил правото да се отврати от всичко, което е лошо.

Смисълът на нашия живот на земята се състои в това да видим всички различия и особености, но да не им позволим да ни обсебят, защото такъв път би ни отвел по нанадолнището. Ние трябва да вървим нагоре, да се издигаме над различията и в същото време да ги познаваме. Да си представим човек, който би могъл да каже: „Аз никога нито за секунда не съм мислил за онзи, който ми е направил добро и нито за секунда не съм се тревожил по повод на злото, което някой ми е причинил. Аз нося този справедлив принцип в душата си и винаги съм го следвал“. Такъв човек може да бъде издигнат в духовно отношение и набожен, но много неща от живота просто са минали покрай него. А онзи, който приема винаги с дълбока благодарност идващото в живота му добро, преживява го, а в същото време усеща и причиненото му зло, но прощава, той е човекът, който е видял света в цялата му пълнота и ще отиде зад неговите предели.

Небесата и адът, тези две места са създадени за наше улеснение; първото е място, където човек се чувства възвишен, където е щастлив и възнаграден; второто — където е наказан. Това е по силите ни да го разберем. И все пак къде през всичкото време усещаме нещастия, мъки и неудобства и къде изживяваме удоволствие, щастие и радост? Къде ако не на тази земя, под това слънце! Разказали са ни за тези две места, защото сме способни да ги видим като две различни места. През всичките етапи на човешката цивилизация мъдреците не са могли да направят нищо друго освен да придадат форма на фините и сложни идеи, за да ги приближат максимално към човешкото възприятие. Например, ако някой каже, че светът на мислите и светът на действията са различни, това ще е истина. Но в същото време и двете принадлежат на света, в който живеем. Работата не е в това, как говорим за тези неща, а как гледаме на тях.

В Гайян има следното изречение: „Аз бих се съгласил на рай или на ад, само не и на чистилището“. Това е метафизичен израз, но в същото време носи и философска истина; животът носи и болка и удоволствие, а липсата на болка или удоволствие е смърт. Тази идея е изказана във всички писания. Раят и адът въплъщават удоволствието или болката; това, което е лишено от болки и удоволствия не може да се нарече живо в обикновения смисъл на тази дума.

Именно разглеждането на всички неща от различни гледни точки, дори ако човек се откаже да вярва в тях или им вярва сляпо, озаряват човека. Може ли да движи своя ум и своите желания от ада към рая и обратно? За това е необходимо да види ясно различията между тях и едновременно с това тяхното тъждество.

Така подхождаме и към проблема за греха и добродетелта. Може да се твърди, че добродетелта и грехът са стандарти за доброто и злото, създадени от религиозни учители и хора, призвани да въведат порядък в света, защото често разрушаването на този порядък води към упадък на религията, съпроводен с войни, глад и бедствия. От време на време се явяват посланици, поддържащи този ред и за всяка част на света се назначават духовни блюстители. През всички векове хората са смятали, че грехът е някаква особена проява, а другата е добродетелта. И всеки път, когато мъдреците са определяли кое какво е, те са били прави, но са гледали на света по различен начин. Така е, защото колкото повече човек се развива, макар че запазва способността си да гледа на греха в светлината на греха, а на добродетелта в светлината на добродетелта, той все по-често осъзнава, че под савана на добродетелите се крие грях, а под покрова на греха — добродетел.

Различните раси, нации и религии имат собствени стандарти за доброто и злото, затова се оказва трудно в представите за греха и добродетелите да се различи общият закон, управляващ тези противоположности. Въпросът може да се изясни, ако разберем закона за вибрациите. Предметите и живите същества сякаш са разделени на повърхността, в която съществуват, но под повърхността на всяко измерение те все повече се сближават, докато накрая на най-последното и скрито ниво те се сливат в едно. Всяко нарушение на покоя на повърхността на най-малките части на съществуването поразява отвътре цялото. Затова всяка мисъл, дума или действие, нарушаващи мира, причиняват неправда, зло и грях, а тези, които възстановяват света — правдата, доброто и добродетелта. Животът е подобен на полукълбо, неговата природа също е куполообразна. Безпокойството на най-малката жива частица обезпокоява всичко и се връща като проклятие върху онзи, който е причинил това безпокойство, а всеки покой, произведен на повърхността, успокоява цялото и се връща към своя източник под формата на покой. Законът за вибрациите потвърждава идеята, че за добрите дела получаваме отплата от висшите сили, а за лошите — наказание.

Когато хората довели при Христос грешницата, Учителят не могъл да направи нищо друго освен да й прости. Той виждал в съгрешилия човек онова, което другите виждали в него. Различаването между доброто и злото е непосилна задача за обикновения ум. Парадоксално е, че колкото е по-необразован един човек, толкова повече съди другите. Твърде често този ъгъл на виждане, от който гледаме на един предмет, го прави добър или лош, тъй че, ако можем да погледнем към него от различни ъгли, този предмет, който сме възприемали като неправилен, много вероятно ще ни се стори правилен. Нито един от хората, които говорят, като съдят по резултатите, не могат да бъдат сигурни, че в дадено наказание няма награда, а в наградата — наказание.

Казаното до тук ни учи, че животът е пълен с трудно разрешими противоположности. Тази идея изгражда света на нашите илюзии. Разбирайки, че двойствеността лежи в природата и характера на живота, суфият казва, че не е важно да се различават противоположностите, най-важното е да се разбере, че зад всичко се крие Единственият. Естествено, когато стигне до това разбиране, суфият се изкачва по стълбата, която го издига до единството, до идеята за единството, идваща от сливането на живота и съзерцанието — единството във всички неща и във всички същества. Мнозина смятат, че светът и човечеството винаги са се усъвършенствали, достигали са върха на своето развитие и всичко е започвало отначало; светът се движи в кръг. Но всички мъдреци, по което и време да са се раждали, са вярвали в едно и също нещо — че животът е единство и тяхната мъдрост се състои в осъзнаването на това единство. Когато човек започне да разбира духа на единството и вижда зад всяко нещо единство, се променя неговата гледна точка и отношението му към предметите. Той вече не казва на приятеля си: „Аз те обичам, защото си мой приятел“, а казва: „Аз те обичам, защото ти си аз“. Той говори така, както би казал мистикът: „Не е важно дали ти си сгрешил или аз. Важното е да се поправи сгрешеното“.

Някои хора изглеждат много щастливи като вършат нещо лошо, но всъщност грехът не може да направи никого истински щастлив. Дори да носи кратко удоволствие, скоро то отминава, а една фалшива нота никога няма да достави удоволствие на добрия слух. Ако човек наистина е щастлив от греха, трябва да знаем, че стореното е била негова тайна добродетел, а само за нас и от нашата гледна точка неговите действия изглеждат погрешни. Ето защо суфият следва своя път и не осъжда останалите. Ако между доброто и злото, добродетелта и греха съществува само относителна разлика, защо тогава получаваме наказание за греховете и награда за добродетелите? Самите последствия от доброто са награда, а последствията от злото — наказание, но поради ограничения ни начин на виждане ние приписваме тези последствия на странична сила, на божествени предписания.

Нещастията и страданията на човечеството не произлизат от доброто, но доброто изхожда от жестокостта и страданията. Ако нямаше жестокости и страдания не би имало зло и никога не бихме разбрали какво означават справедливост и добро. Именно идеята за съществуването на двата полюса е развила способността ни да различаваме тези две неща. Ако познавахме само едното, щяхме да го наречем или добро или зло, и то би останало едно. Наричайки едното с две различни имена, ние си помагаме да открием разликата в проявленията.

Възможно е някой да се заинтересува наистина ли душата може да убие своята духовност с лоши постъпки и безнравствен живот, и да загинат? Не, не е така. Злите дела само скриват душата с облаци от невежество, които причиняват неудобство. Душата не е заплашена от гибел.

Мнозина проклинат Бог, че им е изпратил нещастие, но нещастието е задължителна част на житейския опит. Някой ще се озлоби и ще рече: „Това е несправедливо“ — или: „Това е несправедливо, нима може справедливият и добър Бог да позволи да се извърши несправедливост?“ Но нашата гледна точка е много ограничена, нашето разбиране за красиво и грозно, за добро и зло е само наша собствена представа, без да е съгласувано със замислите на Бога. Разбира се, докато възприемаме света по този начин, всичко остава истина за нас и за онези, които споделят позициите ни. Когато отиваме при Бог, всички измерения се променят, променя се и гледната точка.

Ето защо мъдреците от всички епохи, вместо да съдят действията на Бог, от един момент нататък са оставяли настрана своето чувство за справедливост. Стараели са се да усвоят само едно — смирение пред божията воля. По такъв начин те са стигнали до нивото, на което могли да възприемат нещата от гледната точка на Бога. Но когато се опитвали да изложат тази гледна точка на света, светът ги обявил за безумци. Ето защо те нарекли себе си муни, което означава „запазващи мълчание“.

Хората често питат защо тези, които постъпват несправедливо и правят злини, имат успехи, докато другите, които постъпват правилно, не успяват. Но това не е истина. Истината е, че преуспелият по пътя на злото може да постигне успех само на този път. Ако постъпи правилно той ще претърпи поражение. А онзи, който е преуспял по пътя на доброто, винаги ще има успехи, правейки добрини. Той ще претърпи поражение, ако се опита да постъпи лошо. Нещо повече, за вървящия нагоре и доброто и злото ще станат стъпала на възхода, а за вървящия надолу и доброто и злото ще бъдат стъпала, водещи надолу. Няма в света човек, който би могъл да каже: „Аз съм безгрешен“, но това не значи, че не му е дадено да постигне това.

Голяма мъка е, ако човек извършва праведни и добри постъпки, само защото иска да се развива и да стане духовен. В края на краищата какво е доброто? То е твърде малка цена за постигане на духовност. Човек, разчитащ на своята добрина за постигане на духовност, може да чака хиляда години. То е като да събираш песъчинките една по една, надявайки се да изградиш от тях планина, за да отидеш на небето. Ако човек не прави добро от любов към добрината, ако постъпва праведно не от любов към справедливостта и за собствено удовлетворение, то в правенето на такова добро няма добродетели. Да бъдеш духовен означава да станеш ничий; да станеш добър означава да станеш някой. Да бъдеш някой е подобно на това да бъдеш ничий, а да бъдеш ничий е все едно да бъдеш всичко. Стремежът към духовността спъва естественото усъвършенстване; самоотричането е връщане в райската градина.

Не бива да се страхуваме, че човекът, стремящ се към саможертва, ще стане жертва на всички, житейски обстоятелства — не е така, нали корените на силата и мъдростта са в усъвършенстването. Липсата на съвършенство е трагедия в живота. Човек, затворен за себе си, е тежко бреме дори за земята. Земята носи леко на гърба си планини, но егоистът за нея е много тежък. А в какво се състои равносметката? Дори за собствената душа е непосилно да го носи повече, затова толкова често стават самоубийства. Да се самоубиеш означава да разкъсаш две неща, които са съединени в едно. То е насилствено разделяне на онова, което трябва да бъде съединено. Съществуването е природен проект, който трябва да бъде изпълнен и разделянето на цялото на две части го лишава от възможността да изпълни плана, замислен от природата. Но господството на нашия „аз“ става толкова тежко за душата, че тя пожелава да се избави от него. Това е имал предвид Исус Христос, казвайки: „Блажени са нисшите духом“. Какво означава словосъчетанието „нисшите духом“? То подразбира него, от когото са се отрекли.