Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (48) (Учението на суфите)

Милосърдие

Щом само душата се докосне до вътрешното царство, което е божествено царство, нейното истинско благородство се проявява в милосърдието, което суфиите наричат кулк. Царете и хората с аристократичен произход се учат на милосърдие, макар че това качество се ражда в човешкото сърце. Това означава, че всяка душа се изпълва с аристократизъм от момента, в който се докосне до вътрешното царство. Истинският аристократизъм е благородството на душата, когато във всяко чувство, мисъл, дума и действия тя започва да проявява милосърдие — качество на самия Бог. Милосърдието няма нищо общо с покровителственото отношение — то е глупав маниер. Преди да прояви това качество на благородните, милосърдният човек се стреми да се скрие дори от собствените си очи.

Истински благородните велики хора са милосърдни, защото са чувствителни към всичко, което причинява болка, което лежи върху тяхната съдба заради незрелите души, и затова самите те от доброта се стараят да се въздържат да извършват същите грешки към другиго, каквото и ниско положение да заема.

Голямата истина е в словата на Христос в Проповедите от Планината: „Блажени са кротките, защото те ще наследят земята“. Това винаги ще бъде истина независимо от епохата и развитието на света. По време на аристокрацията, както и по време на демокрацията ценността на истинското благородство, което се проявява в милосърдие, никога няма да бъде подценявана. Тази дума се произнася лесно, но е извънредно трудно да проявяваш милосърдие през целия си живот, защото на всяка крачка нямат край мислите, необходими за постигането на този резултат. Изисква се разсъдливост и чувство за справедливост, способност за преценка на всяка своя постъпка, изтънчено възприемане на изкуството и красотата, тъй като с усъвършенстването на своята личност човек достига най-високите върхове на майсторство. Всъщност, създаването на своята личност е висша форма на изкуство. Суфият приема за своя религия култивирането на човешките качества, в които се състои изпълнението на житейското предназначение.

Веднъж един юноша проявил нетърпение към стария си баща, който чувал лошо и по тази причина го разпитвал по няколко пъти за едно и също нещо. Виждайки раздразнението върху лицето на сина си, бащата казал: „Сине мой, помниш ли деня, когато беше още съвсем малък и ме попита: «Каква е тази птица?» — аз ти отговорих: «Врабче». Ти ме попита петнайсет пъти и аз имах търпение да ти повтарям отново и отново, без да изпитам нито раздразнение, нито безпокойство. Аз бях толкова радостен да споделя с теб онова, което зная. Сега, когато вече не чувам добре, ти също можеш да проявиш към мен малко търпение и да повториш нещо един или два пъти, ако не го чуя веднага“. За да се научим на този благороден начин на поведение преди всичко е нужно търпение — понякога под формата на издръжливост, понякога от любезност, а понякога и като способността да се прощава.

При общуване с малко образовани хората не трябва да се забравя, че истинската цивилизация означава развитие. Тези, които имат нужна от образование, трябва да го получат, за да разбират по-добре живота. Има само две възможности — да се върви напред или назад. Човек или започва да мисли като тези, на които им липсва образование, или им помага да се развиват. Необразования човек трябва внимателно да се води за ръка към по-възвишените идеи.

Някога в Индия аз живеех около индийски храм, който имаше двама вратари. Те бяха афганци, горди и грубовати хора, държащи се много строго, но по изражението на лицата им се виждаше честност и доброта. Често минавах край тях, но те никога не обръщаха внимание на моите появявания и изчезвания, и ни най-малко не се тревожеха за съблюдаването на общоприетите правила на вежливост. Веднъж един от тях дойде при мен с писмо от своя господар. Аз станах и го приех с цялото възможно гостоприемство и от този ден всеки път, когато минавах край тях, те ме посрещаха топло, с усмивка и искрена приветливост и никога повече не ме игнорираха. Това стана, защото на тези хора бе даден урок, без да се нараняват чувствата им, и тъй като им доставих удоволствие, те разбраха, че на вежливостта трябва да се отговори с вежливост.

Да натрапваш на някого добродетелта си е прекомерна гордост; да му дадеш възможност да види красотата на добрите маниери — образование. Ние трябва да смятаме за свой свещен дълг да се отнасяме към хората, нуждаещи се от усъвършенстване, с такава мекота и вежливост, за да се развият в тях култура и красота, които да могат да бъдат споделени помежду ни.