Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (51) (Учението на суфите)

Оптимизъм и песимизъм

Оптимизмът представлява стихиен поток на любовта. Оптимизмът е израз на вярата в любовта. По такъв начин любовта, вярваща в любовта е оптимизъм. Песимизмът се ражда от недоволството, от лошото впечатление, което продължава и продължава, превръщайки се в пречка по житейския път. Оптимизмът дарява изпълнено с надежда отношение към живота, докато песимистът вижда пред себе си само тъмнина. Без съмнение, понякога песимизмът е признак за добросъвестност и ум, понякога и за опитност. Но сама по себе си добросъвестността на може да преодолява трудностите, с които се сблъскваме в живота, само вярата разрешава проблемите. Мъдрецът разбира, че умният не гледа надалеч. Умът прониква само на определено разстояние и не отива по-нататък, защото умът е знание, принадлежащо на земята. А относно опитността — в какво се състои опитът на човека? Човекът се гордее със своята опитност дотогава, докато не види колко огромен е светът. Във всяка работа или при всеки размисъл няма момент, в който да не е необходим опит, но колкото по-голям опит придобива човек, толкова по-дълбоко осъзнава колко малко знае.

Психологическият ефект на оптимизма е такъв — той помага да се постигне успех, защото благодарение именно на оптимистичния дух Бог е създал света. Оптимизмът идва от Бога, а песимизмът се ражда в сърцето на човека. На основата на своя нищожен житейски опит човек прави извода: „Това ще се окаже безуспешно, това няма да проработи, нищо няма да стане така“. За оптимиста не е важно как ще завърши всичко. Главното е, че се е опитал. Какво е живот? Животът е възможност и за оптимистично настроения човек възможността е обещание, докато за песимиста е загуба. Въобще не Творецът е виновен за тази загуба, а самият човек, пропуснал възможността.

Мнозина от нас удължават своето боледуване, отдавайки се на песимистичните мисли. Често забелязваме, че за човек, страдащ дълги години от някакво заболяване, този недъг се превръща в такава силна реалност, че липсата му изглежда неестествена. Такъв човек вярва, че болестта е неговата природа и дори не знае как е възможно да не се усещат болки. По такъв начин хората задържат болестта в себе си. Има и такива песимисти, които са убедени, че им е писано да бедстват, че са били родени за дрипльовци и не могат да не бъдат нещастни, че небето и земята са против тях. Но те сами са своята мизерия и се отличават с песимизма си. Животът на човека зависи от това, върху какво е концентриран, така че, ако се концентрира върху своето Нещастие, ще бъде нещастен. Човек, имащ навик, който сам не одобрява, често смята, че е неспособен да се бори с него, тъй като това е част от неговата природа. Но природата на човека е такава, каквато той сам я приеме. Както всичко в природата е сътворено от Бога, така и всеки индивид сам създава своята природа. И както Всемогъщият е способен да промени Своята природа, така и индивидът може да се промени. Сред всички творения на този свят човек има най-голямо право на оптимизъм, защото той представлява Бога на земята — Бога-съдия, Бога-твореца и Повелителя на всичко сътворено от Него. Човек е повелител на своя живот, на своите постъпки и обстоятелства — само ако знае това. Човек, надарен с оптимизъм, е способен да помага на затъналия в бездната на страха и разочарованието. Ако болният и паднал духом човек стигне до песимизъм, той ще го увлече след себе си надолу, към самото дъно на мъката. На едната страна е животът, на другата страна — смъртта. Първият се изкачва на върха на планината, вторият потъва в бездната на земята. Нима във време на разкаяние или неуспех, когато всичко в живота изглежда черно, има по-добър помощник от оптимистичния дух, който знае, че всичко ще бъде добре? Няма да бъде преувеличено, ако кажа, че самият дух на Бога идва при търсещия под формата на духа на оптимизма. Колкото и трудна да е житейската ситуация, колкото и огромни да са препятствията, всичко може да се преодолее. Но собственият песимистичен дух тегли човека надолу, когато той сам се намира на дъното. Песимистичният дух на смъртта изглежда по-желан, отколкото страданията, които те притискат към земята, затова най-великата награда в този свят е духът на оптимизма, докато най-голямото наказание за земните грехове на човека е песимизмът. Наистина, изпълнените с надежда ще успеят.