Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (15) (Учението на суфите)

Законът за привличането

В природата действат два изключително важни закона: привличане на себеподобното и привличане на противоположностите.

Какво наблюдаваме в природата? Ако на стената се появи едно петънце от прах, скоро там ще се събере още прах. Понякога е трудно да се забележи една муха в стаята, но ако намерим една, ще намерим и много други с нея. Където има една мравка или врабче, там има и други мравки и врабчета. Ако в джунглите има един папагал, значи в тази част на гората има огромен брой папагали. Колкото и да обичат кучетата да се бият и да се лаят едно друго, те все пак предпочитат на бъдат заедно. Заекът не се стреми да бъде сред врабчетата, както и на магарето не му се иска да общува със змиите. Където има едно зрънце пшеница там ще израснат много зрънца, където се намери една розова пъпка, там ще разцъфтят много рози.

Всичко това ни показва, че подобното привлича подобно, изпитва влечение към него. Именно по тази причина расите и нациите имат еднакви характеристики и белези. Ето защо от векове хората, притежаващи сходни характери и качества са се събирали заедно, образувайки групи. Французите не приличат на англичаните, а те — на шведите. От своя страна шведите пък се различават от немците. За човек с тренирай разум в това отношение никак не е трудно с един поглед да различи дори в тълпа белгиеца от французина, немеца от италианеца. Семействата също имат своя прилика, която е следствие от същата причина. В Индия, където на наследствеността се отделя най-голямо внимание, нещата са проучени в детайли: там всяка провинция, всеки район има собствен характер. Гуджаратец винаги предпочита компанията на още един гуджаратец; двама-трима маратхи ще бъдат щастливи в една компания и няма да приемат в своя кръг пенджабец. Същото се отнася за бенгалците или за мадрасците. Защо? Защото всеки се радва на собственото си подобие.

Първата причина за съществуването на закона за притеглянето на себеподобните е кръвното родство. В наше време за кръвните роднински връзки се мисли твърде малко. Ние вече почти не познаваме роднините си. Но родствената връзка е много силна. Ако кръвта е една, видът се формира от сходните елементи.

Ще ви разкаже история за един юноша, който станал борец в двора на персийския цар. Никой нищо не знаел за неговия произход освен царя, който сам го отгледал с голяма любов. Този боец се наричал Куштам, станал шампион на своята страна и се борил да стане и световен шампион. Но царят му забранявал да се сражава с чужденци и дори да разговаря с тях. Борил се с много и винаги побеждавал, а по това време обичаите изисквали победеният да признае своето поражение или да бъде убит.

Веднъж дошъл прославен борец от друга страна и се взело решение юношата да се сражава с него. Двубоят се състоял и в самия край чужденецът повалил Куштам, но младият човек бил твърде горд, за да се признае за победен и неговият съперник бил принуден да го убие. Чувствайки хладната стомана, Куштам намерил сили да прошепне: „Вие ме убихте, но ще дойде денят, когато ще се срещнете с моя баща и той ще ви убие“. Победителят попитал как е името му. Когато в отговор чул: „Куштам“ — победителят се хванал за главата и заплакал обезумял, разбирайки, че е убил собствения си син.

Притеглянето тихичко идва в ума ни, но не винаги го осъзнаваме ясно, защото то действа чрез материята. Разликата между дух и материя се състои в следното — когато божественият разум се влива в нас непосредствено — това е дух, а когато се излъчва през плътен посредник — това е материя. Така че и в духа и в материята присъства божественият разум. Между близнаците винаги има голямо привличане. В самата дума „близнаци“ е заложена представата за единство^[1], макар че близнаците не винаги са в толкова пълно единство, както е прието да се счита. Ако са близнаци в истинския смисъл на думата, те са две души, които едновременно са тръгнали на път и едновременно са се появили на Земята, затова те са най-силно обединени. Има близнаци, които са толкова еднакви, че когато един от тях се разболее, другият също се чувства болен. А когато единият е щастлив и другият също изпитва щастие, дори и да са разделени. Но има и близнаци, които са съвсем различни хора, случайно намерили убежище от дъжда под една стряха, но това е съвсем друг случай.

Случва се двама души, родени в различни страни и възпитани от различни родители, да се привличат и през целия си живот да се подкрепят един друг. Те могат да бъдат добри приятели, партньори или в положение на господар и слуга. Те могат да бъдат наречени близнаци по душа. По-скоро приличат на децата на едни и същи родители и все пак тяхното сходство не е такова, каквото е сходството между братя и сестри. Те са безкористни един към друг в отношенията си, привличат ги мислите им и твърде често проявяват сходството си дори в работата си.

Второто основание в полза на закона за привличането на себеподобните е сходството на заниманията. Селянинът, който цял ден е орал, ще предпочете да прекара вечерта с други селяни, да поговори с тях за реколтата. Няма да му се иска да бъде в компанията на литератори. Войникът ще избере кръга на други войници, а спортистът да бъде с други спортисти, тъй като сред учени няма да се чувства на мястото си. Човек с вкус към литературата ще търси компанията на други любители на литературата. На музиканта му харесва кръгът на музикантите. Аз сам съм забелязал това: сред моите слушатели е имало индуси, родени с мен в една провинция, които са се оказвали по-малко възприемчиви, отколкото присъстващите западни музиканти. Последните, не разбираха нито дума от това, което пеех, но тъй като са музиканти, техният интерес към музиката ги сродяваше със същността на песента.

Трето основание — сходството в качествата. Храбрият предпочита също компанията на храбри хора, на него няма да му хареса да общува със страхливци. Добрият човек търси компанията на също толкова добри. Темпераментът се привлича от темперамент, а не от хладнокръвие. Побойникът търси друг подобен, за да се сравни с него. Подобните винаги разпознават себеподобните. Ако в компанията се окажат двама крадци, те задължително ще се разпознаят един друг. Крадец, пристигнал от Париж в Ню-Йорк, без особен труд ще намери събратя; на друг за това може да е необходимо много време, но крадецът веднага ще разбере: „Ето крадеца — ето моя събрат!“ Жестокият човек привлича към себе си жестокостта на други. Ако ние мъничко излъжем някого, в един прекрасен ден и нас ще ни излъжат, дори ако лъжата не е присъща на нашата природа.

Този закон обяснява онова, което наричаме възмездие за греха. Не Бог ни наказва, а нашата злоба, нашите лоши мисли привличат също такава злоба, злобните мисли на другите. Злото, което правим, ни носи също такова зло от другите. Малкото добрина у нас привлича към нас добрина. Където и да отиде добрият човек навсякъде среща добрина, дори в среда на жестокост. Най-малкото проявяване на благородство от наша страна привлича към нас благородството на благородните. Повтаряйки името на Бога, внушавайки на нашата душа добрина, милосърдие и безкрайната доброта на Бог, ние създаваме тези качества у нашата душа и привличаме към себе си милосърдието, добрината и великодушието, в каквато и да е форма и под каквито и да било имена да дойдат при нас.

Освен закона за привличане на себеподобните съществува и закон за привличане на противоположностите. В природата има две големи сили: съзидателната и онази, която отговаря на нея — приемащата. Те могат да се нарекат активна и пасивна сила — джелал и джемал.

Можем да разберем този закон посредством закона за ритмите. В който и да е ритъм има силна и слаба част. В размера две четвърти, например, ние броим: раз-два, раз-два — силна част и част, която стига само да уравновеси първата. Същото виждаме и в очертанията на формите: изпъкналостта и вдлъбнатината се уравновесят една друга.

В живата природа тези две сили представляват мъжкото и женското начало. Макар че във всеки мъж има мъжки и женски качества и във всяка жена някои качества са женски, а други мъжки, навсякъде има сила, съзидателна енергия, която ръководи, и откликваща енергия, която бива управлявана. Мъжете притежават съзидателна енергия, а когато разглеждаме жената, виждаме, че във всички аспекти на живота тя е отзивчива. Понякога се оказва, че в жената има толкова много съзидателна енергия, че мъжът става отзивчив и това го прави неин роб, но обикновено именно мъжете притежават съзидателна енергия и доминират над жените.

На някой това може да му се стори несправедливо, но именно мъжът има много повече магнетични качества, призван е да управлява, докато жената, която носи качеството отзивчивост, трябва да бъде управлявана. Това е философският аспект на въпроса. Що се отнася до моралния аспект, не е трудно да се разбере, че този, който откликва и се подчинява, изисква много повече грижи и съзидателната сила трябва да се отнася към отзивчивата много внимателно. Докато на живота на жената не бъде отделено повече внимание не можем да твърдим, че действително сме цивилизовани. Относно социалния аспект, на Запад аз отвсякъде чух безброй оплаквания. Но и Изтокът е длъжен твърде много да научи в отношението си към жената.

Ние знаем, че ушите възприемат звука, не го създават. Очите са съзидателни. Носът улавя миризмата; той не е способен да я създава. Устните и устата творят. Те се привличат една към друга. Когато ушите чуват звука, очите веднага се стремят да изяснят какво е това и откъде идва този звук. Носът също може да ни разкаже твърде бързо нещо, по-точно нещо за миризмата, отколкото органите на вкуса. Носът се стреми веднага да се намеси в онова, с което е заета устата. Той казва: „Не дъвчи повече, аз не искам“. Или пък: „Отдай на това необходимото. Това ми харесва“. Вероятно сте забелязали, че когато дясната ръка вземе нещо, лявата се стреми да й помогне; когато десният крак прави крачка, левият бърза да го стигне; когато свиваме едната си ръка и я притискаме към гърдите, втората иска да се преплете с нея. Единият крак се кръстосва с другия. В Индия съществува поверие, че ако кръстосаш краката си на сън е лош признак и макар че всички знаят за това, трудно се отказват от този навик, защото е нещо естествено.

Човек често предпочита да общува със своята противоположност, а не с тези, които са по-близко до нивото му. Когато се срещнат двама, близки по сила, те рядко са в хармония. Изучаващите дишането лесно ще разберат това. Те знаят, че има по-активно дишане и по-малко активно, а ако и двете станат активни в еднаква степен, ще встъпят в конфликт. Великият певец и човекът, правещ първите крачки в пеенето лесно ще намерят общ език, тъй като между тях не може да има състезание. Единият иска да го слушат, а вторият — не. Но ако се срещнат двама големи оперни певци, едва ли ще могат да се разберат; между тях ще възникне съревнование.

Мъдрият човек ще предпочете по-скоро да има глупав слуга, отколкото наполовина умен, който да тълкува неговите заповеди. Да си припомним историята за слугата, когото стопанинът изпратил за доктор, а онзи първо отишъл при майстора на ковчези. Ако мъдрият човек не може да бъде сред мъдрите, той по-скоро ще предпочете да общува с глупаци, отколкото с полукултурни хора. Често съм виждал как хора, които притежаваха обикновена вяра, се вдъхновяха и се просвещаваха, докато интелектуалци разсъждаваха безкрайно, без да направят нито една крачка. Поради това учените, и мистиците не могат да постигнат хармония между себе си. Учените винаги казват: „Ти знаеш нещо, но и аз знам нещичко. Ти си нещо, но и аз също съм“.

Понякога се случва от пръв поглед хората да изпитат взаимна антипатия, но с времето техните отношения да се превърнат в здрава дружба. Но това не се случва толкова често. Тези, на които е съдено да се сприятелят, обикновено стават приятели от пръв поглед. Що се отнася до предишния случай, може би първоначално нещо е произвело отблъскващо впечатление, но след известно време, когато възприятието се е избистрило, хората могат да възприемат случилото се с голяма лекота, после да открият интерес в нещо друго и дори да се сприятелят. Това отношение наподобява привикването към отровата.

Винаги ще съществуват хора, които ни харесват и винаги ще има такива, които не ни харесват; ние също ще бъдем желани гости в едни групи и нежелани в други; нали винаги предпочитаме своя собствен елемент. В това няма нищо удивително и нищо за ругаене, то е просто проява на действието на закона на притеглянето. Суфият привежда себе си в хармония с всички. Той прави себе си елемент от всичко. Той създава елемент, който е активен отвътре и този елемент е любовта. Чели сме това и в Библията, където се казва, че Бог е любов. Любовта е единственият път, който води към обединяване на човечеството, към всеобщо братство. Човек обаче толкова е свикнал първоначално да забелязва външните различия и разграничения, че не вижда единството, намиращо се във всички. Някои предполагат, че светът може да се обедини с помощта на строго управление. Каква грешка! Какво става, когато се опитваме с твърда ръка да управляваме живота на нашето семейство? В него никога няма единство. Само любовта може да обедини света.

Хората казват: „Ние принадлежим към такава и такава раса, ние сме по-висши, а вие сте по-нисши; нашата религия е по-висша, а вашата — по-нисша; нашата нация е велика, а вашата — не“. Причината за Първата световна война е че всички нации в Европа са достигнали еднакво ниво на развитие. Ако една от тях е произвеждала добър самолет или прекрасна подводница, другата е правила още по-съвършена. Една е била силна, но другата се е стремила да стане още по-силна.