Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (32) (Учението на суфите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Хазрат Инаят Хан. Мистични медитации

ИК „Шамбала“, София, 2001

Редактор: Силвия Величкова

Коректор: Димитър Тонин

История

  1. — Добавяне

Орфей

В легендите на древните гърци, а и в тези на индусите, персите и египтяните винаги има дълбок смисъл. Много е интересно да се види, че изкуството на гърците, което само по себе си е прекрасно, има много по-дълбоко значение, отколкото може да ни се стори на пръв поглед. Изучавайки го, ние придобиваме ключ към тази древна култура.

Като пример може да ни послужи символичният смисъл на легендата за Орфей. Първата част на това предание ни учи, че няма нещо, което човек веднъж е пожелал от цялото си сърце, което да бъде загубено за него завинаги. Даже ако обектът на любовта, някога желан за човека, е заключен в най-тъмните дълбини на земята, където само разумът може да види, но не и очите, и тогава той може бъде достигнат, ако сме достатъчно целеустремени. Следващото нещо, което узнаваме, е, че за достигането на желаното само любов не е недостатъчна, необходима е и мъдрост, онази мъдрост, която ражда хармония и ни синхронизира в съгласие с космическите сили, като помага на човека да достигне желаното.

Мъдреците от всички епохи и държави приемали за истина, че онзи, който овладее науката на звука, знае науката за целостта на живота. В тази насока призивът на Орфей към бога означава, че той е влязъл в съприкосновение с всички хармониращи сили, които ако се обединят, могат да го доведат до обекта, към който се стреми. Но най-пленителната част на легендата от художествена и философска гледна точка е краят. Орфей се отправил на път, водейки със себе си Евридика, като обещал, че няма да се обръща назад, защото в мига, в който се обърне, завинаги ще му отнемат Евридика. Смисълът е, че тайната на всяко достижение се състои във вярата. Ако вярата на човека извърви деветдесет и девет мили и само една миля остане до желаната цел, дори в този миг, ако той изпита съмнение, вече е невъзможно да достигне целта. Тази легенда ни дава голям урок — урок, който може да ни ползва във всичко, което нравим в живота, във всяка житейска стъпка — за да постигнем нещо, трябва да вярваме! Даже най-малкият недостиг на вяра, най-малкото съмнение унищожават всичко, което сме направили.

„Вярата в истината е светлина, а съмнението — тъма“.