Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (53) (Учението на суфите)

Имунизация и ваксини

Теорията, стояща зад понятията имунизация и ваксина, е същата, на която е обучавал както хатха йога Шива или Махадева, както често го наричат. За Махадева се говори, че вземал вътрешно отрова и благодарение на това успял да преодолее нейното въздействие. Махадева бил най-видният от аскетите. Изобразяват го със змия, обвила се около шията му. Ако някой може да бъде такъв приятел със змиите, че без да се страхува да я носи на шията си, той разбира се, може свободно може да бъде и сред хора, които не му харесват. Ненавистта, предубеждението и раздразнението, които обикновено възникват у нас в присъствието на хора, които не ни харесват, в този случай няма да се появят. Душата, забравила своите битки с всичко, което я е заплашвало, заставяло я е да трепери и бяга, побеждава живота и става господар на живота; тя достига небесното царство. Разбира се, методите, използвани от Махадева, били крайни. Онзи, който в наше време ги препоръча на своите ученици, ще се прочуе като безумец!

С имунизацията нещата стоят по същия начин. Едва появили се, тези нови методи се сблъскват с огромни предубеждения и съпротива, макар че трябва да се разкрие същността на принципа, стоящ зад тях. Този принцип ни отвежда към по-високо осъзнаване на живота и ни дава възможност да разберем, че дори онова което предизвиква смърт, може да ни върне към живота, ако го съберем в чаша и изпием. Разтваряйки в себе си разрушителния елемент, тялото придобива защита от унищожение, така че частичното разрушение престава да бъде такова и се превръща в част от природата. В това се състои методът на разрушаването от духовна гледна точка.

Смъртта ще бъде смърт дотогава, докато човек не се запознае с нея. Когато човек я разтваря в себе си, той става господар на смъртта. В това е посланието на Исус Христос, който от началото до края говори за вътрешния живот. Тайната на това послание е в това, че едва щом разтвори смъртта, човекът придобива вътрешен живот.

Много често хората казват: „Не обичам оцет, защото той вреди на здравето ми“; „Не мога да ям каймак, защото не ми харесва“; „Не понасям захар в чая — не ми харесва“. За тях всички тези продукти са отрова. Казвайки подобно нещо, човек превръща определени вещества в нездравословни за своята природа и им става подвластен. Пътят на Шива е в това винаги да вървим против своите слабости. Макар че той ги е считал за слабости, а не за неотделима част от своята природа, той е действал така, сякаш всичко е принадлежало на неговата природа и е поглъщал онова, което е било външно по отношение на нея, за да изключи възможността от ситуация, в която би се оказал обект за някакво въздействие. Заклинателите на змии им позволяват да ги ухапят и постепенно стават невъзприемчиви към отровата. С Шива нещата са стояли по същия начин — той си направил огърлица от смъртта. Някой може да стигне до крайност по този път, но принципът трябва да се изучи, полезно е да се знае. Той учи, че всичко може да бъде открито в нас самите — всичката разрушителна сила, която е източник на страха, болките и разочарованията.