Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (21) (Учението на суфите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Хазрат Инаят Хан. Мистични медитации

ИК „Шамбала“, София, 2001

Редактор: Силвия Величкова

Коректор: Димитър Тонин

История

  1. — Добавяне

Човекът — семейството на Бога

Що се отнася до отношението между човека и Бога, съществуват много възгледи по този въпрос, обособени от различните вярвания, защото всеки човек има собствена концепция за Бога, но общото е, че не се прави сравнение между Бога и човека: човекът е ограничено същество и може да се сравнява с други ограничени същества, но Бог е съвършено същество и не подлежи на сравнения. Във всички времена пророците и учителите на човечеството са правили всичко зависещо от тях, за да дадат на хората някаква представа за същността на Бога. Но тази задача неизменно се оказва твърде трудна, защото е невъзможно да се опише Бог с думи. Това е все едно да се опитваме на налеем океана в бутилка. Дори и в най-голямата бутилка е невъзможно да се побере океанът. Думите, които използваме в ежедневието, са твърде ограничени и ако даваме някакво име на Бог, който е над всички имена и форми, ние го правим за собствено удобство. Единствената възможност да разберем Бог и Неговата същност, е да го направим чрез връзката между Бога и човека. Причината, поради която наричаме човека семейство на Бога, до някаква степен ни дава представа за идеята за родството, което съществува между човека и Бога.

Има корен, от него се появява стъбло, после клони и накрая цветове, в чиято сърцевина е заключено нещо, способно да разкаже историята на всички растения. Понякога изглежда, че растението е било създадено заради цвета, но в действителност се е родило заради зрънцето, скрито в сърцето на цветчето, което продължава съществуването на този вид растение. В семето е тайната на растенията, неговият извор и цел. То е било началото, от него е произлязъл коренът, после е пробило стръкчето и семето се е превърнало в растение. След това семето изчезва, но след появяването на клоните, листата и цветовете то се възражда отново. Възникнало отново, но вече не като едно зрънце, а като много семена, то се е умножило, но същевременно си е останало същото семе. И с каква цел, защо е станало всичко това? За да може да се появят нови семена като резултат от живота на растението. В ограничената вяра на човека, който вярва само в своята лична идея, не съществуват никакви взаимоотношения между него и Бога, но за онзи, който иска да вникне в тези отношения, доказателства за съществуването им има навсякъде. За това се говори в Библията, с думите, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. Точно както семето, от което се ражда растението, може да се каже: „По свой образ и подобие аз създадох ново семе, което на свой ред ще излезе от сърцето на цвета. Аз ще се родя отново като множество, макар че в началото бях само едно зрънце“. Тази идея нагледно ни обяснява защо човек е бил създаден по образ и подобие Божие, тогава, когато всичко сътворено, целият видим свят е произлязъл непосредствено от Бога. Листото, клонът и стволът също са произлезли от семена, но не са били създадени по образа на семето. Образът на семената е само семето. Нещо повече, в семето се намира същността на всички семена. Разбира се, своя енергия, свои сили, свой цвят и свое великолепие имат и листата, и стъблото, но всичките качества, присъщи на стъблото, на цвета, на венчелистчето и на листата, могат да бъдат намерени единствено в семето.

Ето защо човекът е кулминацията на цялото творение. Защото в него е събрана цялата вселена. Царството на минералите, царството на растенията и царството на животните може да се види у човека, в неговия дух. Различните свойства на камъните и растенията се проявяват във физическото тяло на човека, неговият разум и сърце притежават цялото разнообразие на тези качества. Сърцето може да бъде като плодородна почва или като безплодна пустиня; то проявява любов или липса на любов, съзидателни способности или страст към разрушаване. Има различни видове камъни — има полускъпоценни, баластра и обли камъни, но сред човешките сърца се среща още по-голямо разнообразие. Да си спомним за онези, чиито мисли и чувства са по-ценни от всичките съкровища на света — за поетите, художниците, изобретателите, мислителите, философите, служителите на хуманизма, вдъхновителите на хората и благодетелите на човечеството. Никакво богатство, никакъв скъпоценен камък, никакъв диамант или рубин не могат да се сравнят с тях, и все пак те носят същите качества. Има сърца подобни на твърди скали — в тях можеш да се удариш, можеш дори да се разбиеш, а те няма да се поклатят. Има сърца като на восък или като камъка — това са различни качества. Има сърца, които се топят и други, които никога не се разтапят. Има ли природата нещо, което да не може да се намери в човека? Нима няма у него чувства, мисли и прояви, типични за течащата вода, плодородната почва, плодоносните дървета? Нима няма в сърцето на човека подобия на растенията или разкошни цветове? Но цветовете, които са цъфнали в човешкото сърце, живеят вечно. Тяхното благоухание се разнася по целия свят и техният цвят ще бъде видян от всички хора. Какви възхитителни плодове може да роди човешкото сърце — те даряват душата с безсмъртие и я възнасят в небесата!

От друга страна, съществуват хора с такава нагласа, от които не може да се роди нищо, освен желание да се причини болка и вреда на ближните, подобно на пълни с отрова цветове и плодове. Такива хора нараняват другите с мисли, думи и действия и могат да ранят по-силно от тръни. Има и такива, чиито чувства и мисли са подобни на злато и сребро и други, чиито мисли са като желязо и стомана. Многообразието на човешката природа е толкова голямо, че съвкупността на всички предмети в този свят не може да се сравни с тях. В своя характер, в своите качества, в тялото, мислите и чувствата си човек носи наследството не само от земята, но и на небето. Човекът изпитва влиянието на планетите, на слънцето и луната, на топлината и студа, на въздуха, водата и огъня и на всички елементи, от които е създадена космическата система. Всички тези елементи присъстват в неговите мисли, чувства и в неговото тяло. Можеш да срещнеш топъл човек, носещ елемента огън или хладен човек, представляващ елемента вода. А трети със своите мисли и чувства прилича на въздуха: тяхната бързина, подвижност и неусмиримост свидетелства за присъствие в този човек на елемента въздух.

Нима човек в положителните и отрицателни аспекти на своя характер не представлява слънцето и луната? Нима двойствеността на половете не е доказателство за същото? Във всеки мъж и всяка жена присъстват слънчеви и лунни качества и тези две противоположни качества изграждат равновесието на характера. Когато едно от тези качества преобладава, а второто почти липсва, на характера не му достига равновесие. И ако някой проникне по-дълбоко в същността на мистицизма, ще открие, че в човека са представени не само видимите качества, но и всичко, което е невидимо. Ангелите, феите, духовете, елементалите и всички други същества, живеещи във фантазията на човека, могат да бъдат намерени и някъде в човешката природа. Във всички времена ангелите са изобразявани в човешки облик.

Ако всичко, което съществува в света и в небесата, може да бъде намерено в човека, то тогава какво остава? Самият Бог в своите писания е казал, че е създал човека по свой образ и подобие. С други думи, той е провъзгласил: „Ако ти искаш да Ме видиш, ще Ме намериш в себе си“. Колко неразумно е от страна на човека, когато е погълнат от своите уж възвишени идеали, да започва да порицава, да осъжда другите и да гледа на тях с високомерие! Колкото и да бъде долен, слаб и грешен човек, у него винаги живее възможността да се издигне по-високо от всичко друго в своите прояви, било то на небето или на земята. Никой и нищо не е в състояние да достигне онези висоти, до които е предназначен да се издигне човекът. Ето защо тази гледна точка, споделяна от мистиците и мъдреците от| всички времена, се е проявявала в техните постъпки, които винаги са носили почтителен характер по отношение на всички хора.

От примерите в живота на Исус Христос може да научим какво е състрадание, какво значи да прощаваш, какво значи търпение и какво отношение е имал Господ към представилия се пред него грешник. Човек, изказващ презрение по отношение на ближния си, може да бъде религиозен или набожен, но не може да се нарече истински духовен или мъдър, каквото и да е неговото състояние. Човек, който не уважава хората, няма желание да се покланя и на Бога. Този, който не познае образа Божи в човека, никога не е видял Художника, създал това творение. Такъв човек сам себе си се е лишил от възможността да види най-святото и най-истинското. Този, който е убеден, че в човека има само земна същност, не знае откъде е дошла неговата душа. Душата е дошла отгоре и точно в душата на човека е отразен Бог. Човек, изпитващ ненавист и презрение, независимо от своята религия или вяра не разбира тайните на другите религии, съхранявани в човешкото сърце. И, разбира се, дори човекът да е добър, добродетелен, търпелив и прощаваш, ако не открие Бога в човека, той не се е докоснал до истинската религия. Този проблем има още една страна. Развивайки, се човек започва да вижда ограниченията, грешките и слабостите на хората и му става трудно да живее сред тях и да се среща лице в лице с всичко, което става. Става му трудно да е добър и отзивчив и в същото време търпелив. В него се появява стремеж да се махне от всичко, да се изолира от останалите. Но не в това е целта на раждането ни на земята. Тя се състои в това да открием истинското съвършенство, което е вътре у човека. Човек може да бъде и добър, и красив, но ако не е открил целта, заради която се е родил на земята, не е изпълнил своето предназначение в живота.

Целите на човешкото раждане са толкова много, колкото са хората в света, но най-висшата от всички е една и може да бъде наречена обща цел на всичко сътворено. Тази цел се осъществява, когато изобретателят види как работи неговото изобретение; когато архитектът влезе в сградата, построена по негов проект и види колко добре е направен; тази цел се постига, когато на сцената се играе пиеса, а в залата седи нейният автор — постигната е неговата цел. Всеки човек има своя лична цел, но всички ние сме стъпала към една-единствена цел — достигане на Бога. Ако нашите мънички желания днес се изпълняват, утре се появяват нови; каквито и желания да имаме, ако днес се изпълни едно, утре изниква друго. Това ни показва, че цялото човечество е насочено към едно желание, което е целта на Бога — възможно по-пълно опознаване на живота и на върха и в низините. Това разширява кръгозора, до който може да се докосне душата, прави света по-обширен, погледът придобива сила, че може да успее да проникне в земните недра и да достигне небесата. В това се състои осъществяването на целите на душата и тази душа, която не положи всички усилия и не принесе в жертва всичко, за да постигне висшето предназначение, няма да вникне в същността на религията. В какво се състои суфийското послание?

Суфизмът е езотерична школа, практика и работа за цял живот, насочена към реализиране на висшето божествено предназначение на човека.