Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (30) (Учението на суфите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Хазрат Инаят Хан. Мистични медитации

ИК „Шамбала“, София, 2001

Редактор: Силвия Величкова

Коректор: Димитър Тонин

История

  1. — Добавяне

Мистичният смисъл възкресението

Какво е точното значение на възкресението, описвано в Библията? Възкресение е онзи миг след смъртта, когато душата осъзнава всички свои преживявания. Тъй като душата е свързана с всичко във вселената, индивидуалното възкресение е вселенско възкресение. Когато Христос възкръснал от мъртвите, той казал: „Който повярва… ще бъда спасен“. Мъртъв е онзи, който не е осъзнал безсмъртието си. Възкръсва онзи, който съзнава своето безсмъртие. И думите на Христос означават, че този, който е познал Бога, е познал и безсмъртието и никога няма да умре, и че онези, които вярват в Бог, които познават Бога — никога не умират. Какво е смъртта може да разбере само човекът. Птиците и зверовете чувстват само неподвижност, настъпваща в резултат на смъртта, чувстват липсата на живот, но не осъзнават в действителност какво представлява смъртта. Аз съм виждал птица, която, когато нейният самец беше прострелян и падна мъртъв, се спусна до него, побутна го с клюна си и когато почувства, че е неподвижен и безжизнен, отпусна глава и умря, преди ловецът да се приближи. Виждал съм как едно куче умря веднага, когато видя мъртвия си другар, с който живееше заедно. И все пак животните чувстват само неподвижността, липсата на другар. Те не могат напълно да осъзнаят истинската природа на смъртта.

На Изток суфиите често строят своите домове или колиби около гробищата и в джунглите, така че наблюдавайки смъртта да помнят, че е време да преодолеят смъртта, за да осъзнаят своето безсмъртие след смъртта. Отново и отново през вековете се появява човек, в образа на светец, за да пробуди човечеството за опознае своето безсмъртие. Ако целият смисъл на възкресението се свеждаше само до това, че след своята смърт Христос е възкръснал, това щеше да е просто разказ, в който можем да вярваме или да не вярваме. Ако в него биха вярвали просто така, то колко дълго би могла да продължи такава вяра? Неговият урок е много по-значителен. Става дума за възкресение от този смъртен живот към живот отвъд смъртта. Тези, които са възкръснали за безсмъртното единно Битие, където няма различие между мъжа и жената, брата и сестрата, майката и детето, всички са деца на възкресението.

Историята разказва, че когато Мария Магдалена с другата Мария дошли до гроба, където положили Христос, намерили камъка, поставен пред гробницата, отместен; надниквайки, видели неговото покривало и дреха свити, лежащи на друго място. Тялото на Христос го нямало. Камъкът е същият, за който се говори и в индийските митове. Бог Кришна се нарича Гирвара — владетелят на камъните, повдигащият камъните. С този камък е потисната всяка индивидуална душа в света; този камък е външният „аз“. Когато той се отмести, човек се издига до безсмъртието. И над какво всъщност се издига? Над тялото и над ума; покривалото и дрехата, лежащи отделно, символизират тялото и ума.

Великите поети, музиканти и писатели често се издигат над своето тяло. Те не осъзнават къде са, толкова дълбоко са погълнати от своето въображение, че губят усещането за своето физическо съществувание. Но и те не могат да се издигнат над ума. Когато съзнанието се издигне над ума, над мислите, тогава то е свободно; тогава е активно в своята собствена стихия и висшето съзнание може да се прояви чрез ума.

Издигането до такова съзнание, в което липсват разграничения, е най-висшата степен на възкресението. Но има и други нива, подобни на онова, както в асансьора не можем да се изкачим на седмия етаж, без да минем покрай втория, третия, четвъртия и всички други етажи. Това е възкресение, при което точният двойник на физическото тяло върви, седи и може да прави всичко, което прави физическото тяло. Суфиите наричат това алам-е миткал. Има мистици, овладели това до такова съвършенство, че са станали напълно независими от своето физическо тяло. Няма смърт, ако се овладее тялото. Когато поетът пише стихове, неговата жена, неговият слуга, стотици хора могат да минат пред очите му, но той няма да ги види; дори няма да разбере, че има някой редом с него. Ако любовта към поезията може да направи всичко това, то колко неща може да направи любовта към вътрешния живот, към потапянето във вътрешния свят, към обръщане на съзнанието навътре!

В Евангелието е казано, че след възкресението Христос няколко пъти се появявал пред свои ученици. Това е преживяване, достъпно за всеки човек, който практикува съсредоточаване и се занимава с медитация — той вижда онова, което държи в съзнанието си, не само с вътрешния си взор, но и външно, с очите си. Това е първият урок, който получава всеки мистик. Учениците, загубили себе си, потънали в мисли за Христос, не могли да не Го видят!

Христос казал: „Докоснете ме и ме вижте; понеже духът няма плът и кости, а аз имам“. Думата „дух“ има много значения. Тя се използва за призрак или за душа, но в действителност означава същност, която е противоположна на веществото; проявленията на духа във всички отношения са противоположни на материята.

Всичко, което е видяно с очи, възкръсва в тях. Ако някой ни напомни за даден човек, дори съвсем да сме го забравили, той изниква пред очите ни и ние го виждаме в оня дом, на онова място, където сме го видели преди. Не го виждаме с физическите си очи, а с онези очи, които са вътре в нас. Материалистите могат да кажат, че всичко това възниква в нашия ум, но как може умът да вмести в себе си толкова много, хиляди, милиони неща и същества? Няма съмнение, че без специална подготовка човек не може да види духа, но нали в съня си вижда себе си, открива себе си в различно обкръжение, в общество от различни хора. И ако някой каже: „Това е само сън“ — аз ще отговоря: „Кое наричате сън? Наричате съня сън, когато бодърствате и когато е в контраст с онова, което ви обкръжава; тогава казвате: «Бил е сън; иначе би останало с мен, а там всичко беше друго». Но ако в същото време, докато спите, някой дойде до вас и каже: «Това е сън» — вие за нищо на света не бихте му повярвали“.

Възкресението е издигане до онзи истински живот, до онова истинско съществуване, на което сред всички други неща и същества можем единствено да се доверим, защото винаги е неизменно, винаги е с нас и винаги ще бъде.