Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (94)

22.

Оставихме Мадлен Готие в ужасно положение, Рисувачът на мъртъвци, който я бе купил като труп от Председателя и Леопарда, я бе завързал за дървения кръст и беше вдигнал острата кама, за да я убие.

Розовите гърди на момичето се издигаха при дишането, устните му трепереха, то бе разтворило очи и се опитваше да извика за помощ. Художникът обаче свали внезапно ръката с ножа и не нанесе смъртоносния удар.

Коя бе причината за спасението на Мадлен? Звукът на звънеца, който бе стигнал до ухото на художника, го бе накарал да побледнее и да се отдръпне.

— Тя иде! — прошепна Маврус Ленски с разтреперани устни. — Най-сетне пак ще я видя след толкова седмици. Единствената жена, която ме разбира, тя е единствената жена, която ми се е отдала с пламъка на страстта… О, колко дълго време вече съм лишен от нейното тяло. Не бива да намери моя модел, тя не бива да намери това момиче у дома. Макар че е много красива и умна, тя е и много ревнива и за нищо на света не мога да я загубя.

Художникът преряза бързо въжетата, с които бе вързана Мадлен.

— Бягай, момиче! — прошепна й той. — Бъди благодарна на бога, че ти е изпратил навреме своя ангел, който предотврати смъртта ти. Давам ти пет минути, за да оправиш дрехите си, а след това да излезеш, без да те види някой. Ключът на входната врата е поставен отвътре. Моля те да мълчиш за това, което си преживяла в моята къща. Ще трябва да мълчиш и за да не изложиш своята чест. Ето, вземи тия жълтици за преживения ужас и внимавай друг път да не попаднеш пак в ръцете на онези крадци, които те продадоха.

Докато говореше, Маврус Ленски хвърли няколко жълтици върху малката масичка, излезе бързо от ателието и заключи вратата след себе си. Озова се в своята фантастично мебелирана спалня. Художникът не прекарваше нощта като обикновените хора в легло, а спеше в ковчег, поставен върху украсен със сребро и окичен с черно платно постамент.

Той едва бе влязъл в спалнята си, когато за втори път се чу електрическият звънец. Малката врата, скрита зад голям портрет, тихо се отвори. В стаята влезе висока елегантна дама. Жената не притежаваше девствена красота, но пък имаше всичко онова, което побеждава мъжете по-успешно и от най-вълнуващата девственост. Златисточервеникави коси покриваха високото царствено чело, а две тъмни пламенни очи съживяваха хубавата глава, каквато можем да си представим само върху раменете на антична римлянка. Изпъкващият изпод тясното кожено палто бюст имаше пленителна форма, а цялата закръгленост на тялото, която личеше при всяко движение на жената, говореше с дръзко-съблазнителен език. Облеклото на нощната посетителка бе извънредно елегантно.

Маврус Ленски разтвори ръце и прошепна развълнуван:

— Клотилда, о моя обична Клотилда, намери най-сетне пътя към моя дом. Най-после пак съм толкова щастлив, че мога да те видя и да те прегърна. Красива, обожавана, жестока жена, ти ме остави да чакам дълго време този блажен миг!

Клотилда прегърна художника и му подаде устните си.

— Не ми се сърди, мили Маврус — рече тя, — ако бях свободна, не бих мръднала нито миг от тебе; ти би могъл да ме притежаваш денем и нощем и нашата любов би създала небесното блаженство на земята. Уви, аз съм жена на другиго, съпруга на един човек, който ме преследва с ужасна ревност, който изпраща наблюдатели по петите ми. О, Маврус, не можеш да си представиш, какви мъки трябва да понасям заради теб, тъй като генералът ме подозира, че обичам тебе и че съм тръгнала по тайни пътища към теб, любими мой. Убедена съм, че чака момента, когато ще може да ни хване, за да ни осъди страшно, както е способен само той, защото ще ни изкара виновни във всички земни грехове.

— Виновни? — извика Маврус Ленски и поклати отрицателно глава. — Не ни наричай виновни, Клотилда, защото не друг, а любовта ни е съединила с величава сила. Богинята на любовта не се интересува от това, че си била принудена преди няколко години да дадеш ръката си на необичан мъж!

Жената наведе печално гордата си глава.

— О, Маврус — изстена тя. — Не заслужавам ли много повече състрадание, отколкото ти? Можеш ли да си представиш ужасните мъки, които изпитва едно момиче, когато вижда, че съкровището на чистата му любов се опипва от ръцете на необичан похотлив мъж; когато трябва да понася с отвращение нежеланите прегръдки, причиняващи болка, събуждащи неприязън? Маврус, онзи първи миг на брачния ми живот бе ужасен, и от онази първа нощ мразя генерала, моя съпруг!

— И въпреки това нямаш смелостта да избягаш от него — извика страстно Маврус Ленски. — Колко пъти съм те молил, Клотилда, да се освободиш от омразните вериги на твоя брак. Една дума е достатъчна и ще те отведа от Париж в Лондон, в Ню Йорк, където искаш, а ако пожелаеш, ще се скрия с теб в най-затънтения кът на земята.

Клотилда скръсти ръце и погледна умолително художника на мъртъвци.

— Само това не бива да искаш от мене, мили Маврус — примоли се тя. — Не бива и не мога да излагам съпружеската си чест пред целия свят. Аз ти дадох вече всичко, любими мой, и не ми остава нищо, което да ти дам. Виж, идвам при теб, скрита под тайнственото було на нощта, аз идвам в къщата ти. Ако ме бе видял някой мой познат, щях вече да бъда загубена. Всеки ще хвърли камък подир невярната жена и всеки смята, че има право да я презира. Вярвай ми, Маврус, моят съпруг, генералът не би се поколебал нито за момент да ме убие, ако ме намери у тебе!

Художникът я прегърна, притисна устни към нейните и слезе бавно с уста по цялата й стройна фигура и покри всяко кътче от нейното тяло с горещи целувки. Той нетърпеливо бе вдигнал роклята на Клотилда и красиво оформеният крак на генералшата се показа високо над коленете.

— Колко красив е кракът ти! — прошепна художникът очарован. — О, Клотилда, защо не ми позволяваш да те рисувам цяла, да те увековеча в портрет без облеклото, което скрива най-хубавото у тебе — тялото ти?

— Това не! — отказа гордо генералшата. — Помисли само, любими, че подобен портрет попадне в нечисти ръце! В такъв случай съм загубена!

Художникът не й отговори.

— Защо не носиш ония жартиери, Клотилда, които ти подарих преди известно време, когато се любехме за последен път? Тогава ти казах, че жартиерите, които купих през време на последното ми пътуване до Египет, са талисман, който предпазва от всичко лошо този, който ги носи. Старата магьосница, от която ги купих, ме увери, че ако омъжена жена носи тия жартиери, няма да бъде заловена никога от съпруга си, когато отива при своя любовник.

Красивата Клотилда се засмя лекомислено. Тя бързо съблече дрехите си.

— Много си наивен — рече тя и започна да си играе с черните коси на художника. — Как може човек да бъде гениален като тебе. И при това толкова суеверен! Жартиерите впрочем са причината да мога да дойда днес при тебе.

Маврус Ленски погледна учуден любовницата си. Той не можа да схване смисъла на нейните думи. Клотилда притегли красивия демоничен мъж към себе си и му рече:

— Помисли си само, моят съпруг, генералът, е тръгнал днес също така по криви пътища. Надявам се даже, че го е стреснала студенината, с която посрещах напоследък милувките му и че е тръгнал най-после да търси някоя любовна авантюра. Принуден е да постъпва по много тайнствен начин, защото излезе с маска от къщи.

— Генерал Боазльо скита през нощта с маска из Париж? — засмя се Маврус Ленски. — Той, красивият генерал, героят на Франция, човекът с непоколебим морал е тръгнал по тъмни пътища! Напуснал е даже къщата си преоблечен. Това дава повод за много съмнения! Разкажи ми по-нататък, любопитен съм да узная как се е преоблякъл генерал Боазльо.

— Помисли си само — продължи красивата жена. — Вчера дойде при мене моята камериерка, Луиза, нали я познаваш, която не би ме издала никога. Тя ми разказа през смях, че генералът й заповядал да му даде един мой всекидневен костюм и да се погрижи за всичко останало, което било нужно за маскиране. Същевременно е заплашил момичето, че щял да я изпъди веднага, ако ми каже думица за този маскарад. Луиза, разбира се, не се е поколебала да ми разкаже буквално всичко, каквото бе говорила с генерала. Употребих, впрочем, малка хитрост, любими мой, защото искам да си набавя непременно едно доказателство, че генерал Боазльо ми изневерява. Заповядах на Луиза да приготви всичко най-внимателно и да му връчи и сините ми жартиери. Едната жартиера отпуснах по такъв начин, че да падне по пътя от крака на генерала. След това ще поместя в парижките вестници обявление, че е била изгубена жартиера, която е била скъп спомен, и че същата може да се предаде срещу високо възнаграждение, разбира се на някоя моя довереница. Скъпи мой Маврус, не си ли и ти на мнение, че човек ще получи непременно обратно една жартиера срещу възнаграждение от триста франка? Човекът пък, който ще ми я донесе, ще трябва да ми каже, разбира се, къде я е намерил. По такъв начин ще укротя генерала, за да не може да бъде вече опасен, а здравата верига, с която ще вържа този побеснял лъв, няма да е нищо друго освен една копринена жартиера.

Красивата жена плесна весело с ръце, след като свърши разказа на измисления от нея план. Маврус целуна умните й очи.

В този момент в съседното ателие падна някакъв предмет. Клотилда скочи.

— Не сме ли сами? — запита го тя и погледна изплашена художника на мъртъвци. — Да не би да има някой скрит в твоето ателие? Надявам се, Маврус, че не посрещаш освен мене и други гости, може би някоя жена, модел? Ти ми се закле, че друга жива жена няма да пристъпи прага на къщата ти, освен мене!

Съпругата на генерала се отправи решително към вратата на ателието и се опита да я отвори.

— Вратата е заключена! — намръщи се тя недоволна. — Обикновено имам достъп в ателието ти. Дай ми ключа!

— Пак ли ревнуваш? — засмя се художникът малко стеснително, проклинайки тайно момента, в който му бяха донесли момичето. — Мила, сладка моя, можеш да се убедиш лично, че се заблуждаваш.

Той й подаде ключ, но фалшив. За него бе важно да спечели време, докато си отиде оживялото момиче. Клотилда ядосана му върна ключа, след като видя, че не влиза в бравата и Маврус се видя принуден, независимо дали искаше или не, да й даде истинския.

Клотилда отключи вратата на ателието и пристъпи прага, но не видя нищо подозрително. Мадлен бе напуснала вече фантастичното ателие на художника на мъртъвци.

Пламенната любовница измоли с горещи целувки прошка от Маврус и в стаята се възцари тишина, прекъсвана само от милувките на художника и дишането на невярната съпруга, от тихи въздишки и страстни думи.

Изтекоха часове. Клотилда се освободи от прегръдката на своя любовник и заяви, че било крайно време да се завърне в къщата на съпруга си. Маврус Ленски погледна часовника, който показваше един часа без десет минути.

— Невъзможно е да си отидеш сама — рече той. — Трябва да те придружа. Парижките улици са станали по-несигурни, отколкото по-рано и една красива жена винаги е изложена на неприятности, ако ходи нощно време сама из Париж.

— Облечи се тогава по-скоро — съгласи се Клотилда. — Останах повече време, отколкото предполагах.

Художникът на мъртъвци облече палтото си, сложи върху черните си коси кафява шапка, а в джоба си пусна камата, с която бе заплашвал малко преди това Мадлен.

— Защо ти е камата? — попита обезпокоена Клотилда. — Да не би да се опасяваш от нападение!

— Не — отвърна Маврус. — Свикнал съм обаче да не излизам никога нощно време, особено в Париж, без оръжие. Взех тази кама, защото не ми се търси тепърва револвер.

Той изгаси лампата на ателието, притисна любовницата си още веднъж към себе си, целуна я горещо и двамата излязоха от къщата. Преминаха хванати под ръка вратата на Сен Дени и тръгнаха към булевард „Бонувел“.

Клотилда отново бе скрила лицето си зад гъст зелен воал. Тя се обръщаше от време на време, за да види, дали зад тях няма шпионин на нейния мъж.

— Няма от какво да се боиш, мила моя — утешаваше я художникът. — Твоето облекло не е очебиещо.

— Имам и други подобни дрехи, които съм дала тази нощ на генерала чрез камериерката си.

— Може ли да ги облече?

— Той е висок и слаб — отвърна Клотилда, — но и аз съм висока, така че му стават. Боже мой, какво е това?

Маврус стисна по-здраво ръката на любовницата си.

— Видя ли нещо? — запита я тихо.

— Моля те, пусни ме и остани няколко крачки зад мен, за да не ни видят заедно. Струва ми се, че виждам шпионин на моя съпруг.

Една тъмна фигура от няколко минути се стараеше да не загуби от очи забулената любовница на художника. Фигурата бе тръгнала след красивата жена.

Маврус пусна Клотилда и тя се отдалечи на около десетина крачки пред него. Непознатият ускори веднага хода си. Една минута по-късно беше вече до Клотилда. Продължи да върви до нея и й прошепна:

— Генерале, приемете още веднъж моята благодарност. Вие сте играли прекрасно ролята си, а ония глупаци са глътнали нашата въдица. Утре ще получа сто хиляди франка Кога да ви донеса вашата част?

Клотилда се разтрепера. Тя чувстваше инстинктивно, че една случайност й разкриваше важна тайна. Мъжкият глас, който я бе заговорил, й се струваше познат. Лицето на мъжа, скрито в сянката на широката мека шапка, която носеше, й се струваше познато.

Това бе граф Естерхази, черния майор.

— Генерал Боазльо — продължи Естерхази като вървеше край забулената червенокоса любовница на художника, — натоварен съм от Пати дьо Клам и полковник Анри, да ви поканя утре вечер на обикновеното място, където ще разпределим стоте хиляди. Ще дойдете ли?

Клотилда кимна и не отговори, за да не забележи Естерхази заблуждението си. Той обаче продължаваше да върви до нея.

— Наистина, драги генерале — рече той с приятелски тон, който не употребяваше никога пред други хора спрямо генерал Боазльо, — ако не знаех кой се крие под тези женски дрехи, бих могъл да се влюбя в забулената дама.

Клотилда едва се въздържа да не се изсмее, като чу тези думи. Същевременно я обхвана надежда, че е на път да узнае важна тайна на Боазльо, посредством която можеше да се предпази от милувките му и да извоюва свободата си.

— По-добре ще е, генерале — продължи Естерхази усмихнат, — ако ми подадете, докато се разхождаме по булеварда, ръката си. Една дама тръгнала сама в толкова късен час възбужда подозрения и може да бъде изложена на неприятности.

Той хвана Клотилда под ръка, без тя да може да му попречи. Клотилда обърна плахо глава и погледна своя любовник Маврус Ленски. Какво ли щеше да си мисли? Той бе извънредно ревнив: не би ли предположил, че е уговорила всичко това с непознатия нему мъж? Въпреки това не можеше да се освободи от Естерхази, за да не издаде тайната си.

— Нали, драги генерале — говореше Естерхази, — нямате нищо против да получа утре вместо моята част от двадесет и пет хиляди франка, малко повече, например тридесет? Струва ми се, че Пати дьо Клам вече ви е съобщил за каква цел са ми необходими.

Клотилда кимна утвърдително, а Естерхази стисна ръката й.

— По дяволите, генерале, вие имате ръка, на която би могла да завиди всяка парижка красавица. Нежна, мека и, доколкото чувствам през ръкавицата, топла!

Клотилда разбра, че е крайно време да се освободи от компанията на Естерхази. Маврус продължаваше да следи странната двойка.

За щастие, вече завиха по Рю Монмартър, на която се намираше къщата на генерал Боазльо.

Естерхази бе стигнал с красивата си спътница задната страна на къщата, която се намираше сред градината.

— Довиждане, генерал Боазльо. Добре ще бъде, ако запазите костюма, който носите тази нощ и за други случаи. Забулената дама не е изиграла още ролята си. Не мога да сдържа смеха си, като си спомня страхопочитанието на Кавейнак и Пелийо пред вас, в ролята на закрилница на Франция.

Естерхази освободи ръката на Клотилда и тя се спусна бързо към задния вход. Преди това, обаче, трябваше да мине край едно кестеново дърво. В този момент зад дървото се появи фигурата на забулената дама. Двете дами стояха мълчаливо няколко минути една срещу друга. Те се гледаха с изпитателни погледи, а после Клотилда побягна до вратата, отвори я и изчезна в тъмната къща.

Естерхази бе тръгнал да си върви, без да забележи двете забулени дами. Забулената дама, обаче, която бе останала в градината, сви юмруци и рече с глух глас:

— Какво откритие направих! Това бе Клотилда, моята съпруга, която е била без мое знание на нощна разходка! Но не, това не е възможно, тя не би посмяла да стори подобно нещо… Сигурно съм се заблудил от вълнение… Сякаш големият прозорец, осветен от луната, е отразил моя собствен образ като в огледало. Да, така е, така трябва да бъде, не мога да повярвам, че Клотилда ще ми изневерява толкова явно! Както и да е, нека сега вляза вътре и сваля маската, която носих доста дълго време. Доволен съм, че успях в опасната ми задача. Със свито сърце реших да играя ролята си и да предам фалшивите писма на кайзера на Кавейнак и Пелийо. Но какво друго трябваше да направя? Цялото ми обществено положение се намира в опасност, ако Драйфус успее да докаже невинността си. Отначало постъпих лекомислено по отношение на доказателствата против него, а сега, когато се оказаха недостатъчни и се разбра, че чрез тях военният съд се е заблудил, е нужно да се фалшифицират нови доказателства!

Преоблеченият генерал се изкачи бавно по стълбите, които водеха към главния вход на къщата, и извади ключ, за да отключи.

Внезапно една силна ръка го хвана и го дръпна назад.

— Неверница! — прошепна разтреперан от вълнение глас. — Ще трябва да ми отговориш! Кой е човекът с черната брада, с когото тръгна под ръка по булеварда! Искам да ми го кажеш, говори!

Генералът онемя от учудване. После разбра, че бяха сбъркали и го смятаха за неговата съпруга. Вече бе познал човека, който го държеше за ръката. Лунната светлина падна върху бледо лице, на което играеха големи черни очи. Известно му беше, че този човек е Маврус Ленски и в цял Париж нямаше втори човек, когото генералът да мрази толкова, колкото демоничния художник на мъртъвци.

Генералът знаеше, че Клотилда, неговата съпруга, обичаше този човек още преди сватбата им. Той се видя обаче принуден да се въздържи и да не удари мразения художник с все сила. Ето защо се освободи бързо от ръката, която го държеше.

— Ти дори не ми отговаряш, Клотилда? — изстена Ленски. — Дори не ми се извиняваш за подлата постъпка? Нещастнице, не ти ли е известно, че произнасяш в този момент смъртна присъда над себе си и над мен?

Той хвана отново с желязната си десница ръката на генерала. Боазльо не можа да се освободи от него.

— Значи изневеряваш не само на генерала, твоя съпруг, но и на мен, твоя любовник! — рече той глухо. — Ти унищожи с подлото си държание моя живот. Ето, проклетнице, това е моят дар за твоята изневяра — бързата смърт!

Дивият художник измъкна камата, тя блесна във въздуха и се впи в гърдите на забулената дама. Тя се олюля ис глух вик рухна върху каменните стълби! Ленски захвърли камата и напусна злокобното място, смеейки се като луд.

Тялото остана около минута скупчено върху стъпалата. После бавно се надигна и под булото се зачу ироничен смях:

— Това бе най-добрият изход, който можех да намеря. Проклетникът, който ми изневерява с моята съпруга, мисли, че ме е убил! Ха-ха, много добре направих, че облякох защитната жилетка. Остана ми като подарък само камата на убиеца. Добре направи, че я захвърли и ще мога да я взема със себе си. Някой ден, като реша да се разправя с Клотилда, ще ми бъде в полза. Чувствам, впрочем, голямо желание да отида при леглото на невярната си жена и да я забия още сега в бялата гръд, която вече е опетнена от целувките на друг.

Очите на генерала блеснаха от злоба.

— Бъди спокоен и мъдър, Боазльо — рече той сам на себе си. — Трябва да се въздържаш пред жената, която ти е изневерила. Не бива дори да й загатнеш, че си се срещал тази нощ с Маврус Ленски, защото би узнала за нощната ти разходка. Ти притежаваш вече доказателство за неверността на Клотилда. Сега трябва да измислиш едно тежко наказание за нея, едно наказание, което трябва да отговаря на голямото й престъпление. Отмъщението е ястие, което трябва да се яде със студени, спокойни нерви. Ето защо можеш да почиваш спокойно в леглото си, красива Клотилда, и да ми се усмихнеш утре учтиво. Аз обаче ще бъда достатъчно умен да те заловя в клопка. Тогава ще получа онова, което ми е нужно.

И втората забулена дама влезе в къщата на генерала.