Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (93)

21.

Полунощ. Луната се бореше с облаците, от време на време се скриваше зад тях и по улиците на Париж настъпваше пълен мрак. Край ъгъла на Рю Фуршамбол се разхождаше висок господин, облечен в тясно палто. По ритмичните му твърди стъпки и по цялото му държание можеше лесно да се заключи, че е офицер. От време на време гледаше нетърпеливо към улицата, заставаше под уличен фенер, изваждаше малко писъмце и прочиташе съдържанието му.

В същия момент друг господин се появи от една странична улица на Рю Фуршамбол, който също започна да се разхожда напред-назад.

Вторият нощен минувач бе дръпнал цилиндъра върху лицето си, обкръжено със сива остра брадичка. Високият господин с тясно палто премина през улицата и застана пред другия, който възкликна тихо, като го видя.

— Генерал Пелийо!

— Ваше превъзходителство, военният министър Кавейнак?

Двамата мъже се изгледаха учудени.

Кавейнак, военният министър на Франция, взе под ръка заслужилия генерал и го заведе на по-светло място.

— Случайно ли, генерал Пелийо — започна тихо Кавейнак, — ви срещам в това необикновено време на Рю Фуршамбол.

— Признавам, Ваше превъзходителство, не е случайност.

— Да не би да идвате вследствие на едно анонимно писмо, което ви определи тук среща?

— Да, така е, Ваше превъзходителство. Изненадан съм обаче, че намерих вас!

— Струва ми се, че съм получил писмо със същото съдържание — отвърна усмихнат Кавейнак. — Ето го.

Той извади писмото, което бе прочел преди малко под фенера,и го подаде на учудения генерал. Същият едва бе хвърлил поглед върху енергичния мъжки почерк, и извика:

— Давам ви честната си дума, че са ми писали буквално същото и че ме поканиха да се явя в полунощ на ъгъла на Рю Фуршамбол, където трябвало да стана свидетел на важни разкрития, които били в интерес на цяла Франция!

— Не се ли сещате, генерале — запита Кавейнак, — кой може да бъде анонимният автор на писмата?

— Не подозирам никого, Ваше превъзходителство. Касае се сякаш за една рядко важна работа, тъй като се е осмелил да покани даже и вас.

— Предполагам, че не е някоя красива дама, която ни е поканила — засмя се тихо Кавейнак. — Независимо от това, генерале, че нито вие, нито аз сме подходящи хора за такива авантюри, единият от двама ни би бил излишен при пикантна любовна афера.

— Заповядайте, Ваше превъзходителство, и аз веднага ще изчезна! — подхвърли весело генерал Пелийо.

— Останете при мене, генерале, и не мърдайте! Вижте — продължи Кавейнак с променен тон, — от онази посока иде към нас мъжка фигура и предполагам, че е тайнственият непознат.

Минута по-късно към двамата офицери се приближи един човек с наметнато широко черно палто и свали учтиво шапката, която закриваше дотогава лицето му.

— Майор Естерхази! — извикаха едновременно Кавейнак и Пелийо. — Вие ли сте непознатият, който ни е определил среднощна среща?

— Господин майор — добави строго Кавейнак, — надявам се, че разкритията, които ще ни направите, са наистина много важни. В противен случай държанието ви би било неуместно!

— Ваше превъзходителство — отвърна черният майор дръзко, — или са ме излъгали, или ще бъда щастлив да мога да ви представя о-ще тази нощ доказателство, че Драйфус наистина е шпионинът, който с право е бил осъден. В едно писмо, което попадна много тайнствено върху писалището ми, ми е дадена заповед да ви заведа тридесет минути след полунощ пред къщата на номер двадесет и пет на Рю Фуршамбол и да очакваме заедно онова, което щяло да се случи.

— Номер двадесет и пет ли? — рече Пелийо. — Къщата се намира сякаш на другия край на улицата и, доколкото ми е известно, в нея живее братът на осъдения капитан, Матийо Драйфус, който е обявил жестока война на всички офицери в генералния щаб, е доказал вече враждебността си спрямо тях.

— Прав сте — рече Естерхази. — В оная сграда наистина живее Матийо Драйфус.

— Да отидем, господа — предложи Кавейнак, — още повече, че ни определиха среща пред дома на един Драйфус. Работата започва да ме интересува.

Тримата мъже минаха по Рю Фуршамбол и стигнаха пред къщата на Матийо Драйфус. Срещу нея имаше малка църква, към входа на която водеха няколко стъпала. Голямата каменна фигура на Спасителя, поставена в самото начало на стълбата, представляваше доста сигурно скривалище за Кавейнак, Пелийо и Естерхази, откъдето можеха да наблюдават всичко, без да бъдат забелязани. Плътен облак бе скрил луната, започна да вали ситен сняг и гъста мъгла закри улицата, което затрудни още повече видимостта. Кавейнак извади нетърпеливо златния си часовник, украсен с брилянти.

— Часът е дванадесет и двадесет и девет минути — рече той. — Надявам се, че не сме станали жертва на някоя глупава шега.

Внезапно от мъглата изникна тъмна фигура и застана пред тримата мъже. Пред тях стоеше висока внушителна дама, чието лице бе закрито с гъст воал.

— Господа френски офицери — обърна се тя към тях с дълбок глас, — предупреждавам ви да запазите спокойствие, каквото и да видите и да не се опитвате да пречите на онова, което ще наблюдавате, даже ако ви се вижда престъпно! Ако следвате моя съвет, ще можете да възвърнете на Франция нейното спокойствие, като представите доказателства, че Алфред Драйфус не е нищо друго, освен подъл предател, един Юда, който е изневерил на родината си!

Преди да могат да се съвземат Кавейнак и другарите му, забулената жена бе вече изчезнала.

— Мълчете! — прошепна военният министър на генерала и на майор Естерхази. — Нека видим, господа, какъв ход ще вземе тайнствената афера.

Луната бе пробила облаците и нейните лъчи падаха право върху отсрещната къща. Всички прозорци бяха тъмни и сякаш нямаше никой буден в цялото здание. Пред къщата се появиха фигурите на двама мъже. Единият бе по-стар и носеше очила, а другият бе млад и строен.

— Качи се, горе Леопард — нареди старият. — Закрепи въжената стълба, за да мога да се кача и аз.

Младият престъпник не чака да му се повтори заповедта. С ловкост, която би направила чест на акробат, той се изкатери бързо по стената, като използваше всяка издатина.

Леопарда бе стигнал прозореца на втория етаж. Той извади от пазвата си стълба от копринени въжета.

— Закачи ли стълбата? — запита го старият с очилата.

— Всичко е наред — отвърна тихо другият отгоре. — Изкачи се, шефе, и ако не си счупил главата при друг случай, то няма да я счупиш и днес.

Старият престъпник се изкачи по подвижната стълба. Те седнаха на тесния перваз на прозореца. Председателя извади от една кожена чанта предмет, приличащ на молив. Явно, това бе елмаз, какъвто употребяват стъкларите. Той очерта с него голям кръг върху прозореца, прилепи към него парче смола и лесно измъкна изрязаното парче стъкло навън.

Скритите зад Спасителя офицери доста дълго наблюдаваха действията на престъпниците. Сега обаче Естерхази извика с възмущение:

— Това е подла кражба, Ваше превъзходителство, а ни карат да наблюдаваме, без да се намесим. Да позволим ли наистина на тия престъпници да ограбят неподозиращия нищо собственик на къщата?

Кавейнак сложи успокоително ръката си върху рамото на Естерхази.

— Потиснете възмущението си — рече той. — Започнах да подозирам, че никой не желае да открадне от Матийо Драйфус пари или бижута, а че се касае за документи, които искат да му отнемат по този начин. Те извършват кражба в интерес на родината ни!

— Ваше превъзходителство, подчинявам се на вашите заповеди — примири се Естерхази и се поклони толкова дълбоко, че другият не видя ироничната усмивка, която се появи на устните му.

Междувременно Председателя бе вмъкнал сухата си ръка през кръглия отвор и бе отворил прозореца отвътре.

— Влез, Леопарде! — нареди той тихо на другаря си. — Трябва бързо и добре да работиш… Желязната каса била върху писалището… Забранили са ни да вземем каквото и да било друго, освен писмата! Жалко, къщата е доста богато обзаведена!

Двамата престъпници изчезнаха в стаята. Техните сенки се появиха върху белите завеси и по бързите им нервни движения можеше да се заключи, че работеха трескаво.

— По дяволите — прошепна Естерхази, — за честен човек е доста мъчително да наблюдава спокойно работата на двама апаши.

Кавейнак му даде знак да мълчи. След няколко минути двамата престъпници се появиха отново.

Председателя носеше в лявата си ръка малка желязна каса. Точно в този момент, обаче, когато застана върху подвижната стълба, за да слезе по несигурните й стъпала, се чуха приближаващи се мъжки стъпки откъм ъгъла на Рю Фуршамбол. Няколко секунди по-късно към къщата на Драйфус, на разстояние двадесет крачки, се приближи строен, млад и силен мъж.

Ако Кавейнак и генерал Пелийо не бяха насочили цялото си внимание върху действията на крадците, ако бяха погледнали Естерхази, щяха да се ужасят — толкова се бе разкривило и побледняло лицето на черния майор. Той с мъка успя да скрие безграничното си вълнение. Устните му се разтвориха и изпод черните мустаци прозвучаха следните думи:

— По дяволите, това е полковник Пикар!

Да, мъжът бе наистина смелият защитник на невинността на Драйфус, храбрият помощник на Зола, офицерът Пикар, неприятелят на целия генерален щаб, към който се числеше все още, макар че се опитваха да го изгонят… Пикар спря като вкаменен, когато съзря двамата мъже и подвижната стълба, стигаща до уличната настилка. Той размисли само миг. После решително извади револвера си и го насочи към гърдите на човека, който държеше малката желязна каса.

— Крадци! — извика той високо. — Няма да избягате заедно с откраднатото!

Револверът му изгърмя. В този момент обаче една черна фигура се хвърли ловко върху полковника. Силен удар накара Пикар да се залюлее и в този момент оръжието отново силно изгърмя. Но куршумът не можа да улучи целта. Той разби уличния фенер и стъклото му се разлетя с трясък.

Пикар се обърна със светкавична бързина.

— Забулената дама! — извика той и в гласа му имаше печал и изненада.

В същия момент дамата изчезна, сякаш я бе погълнала земята. Двамата престъпници използваха спасителната минута. Председателя бе скочил от средата на подвижната стълба, Леопарда пък рипна от втория етаж и бързо избяга със своя другар. Двамата мъже изчезнаха в нощта.

Пикар не мисли дълго, а се отправи към входа на къщата с номер двадесет и пет и почука силно.

— Събудете се! — извика той. — Събудете се, хора, вие сте ограбени, а крадците успяха да избягат!

Вратата беше отключена и се появи сънлив, едва облечен портиер. След като размени няколко думи с него, Пикар. влезе в къщата.

— Да си ходим, господа — рече Кавейнак и се обърна към двамата, — чувам, че караулът вече иде откъм ъгъла на улицата и не би било редно да ни намерят тук.

Военният министър, генерал Пелийо и майор Естерхази вече се готвеха да тръгнат. В този момент пред тях внезапно се появи забулената дама.

— Идете на Моста на изкуствата — изрече тя тайнствено. — Там ще ви чака разрешението на загадката.

Тя премина край онемелите мъже и половин минута по-късно вече нямаше иследа от нея.

— Към Моста на изкуствата! — нареди Кавейнак с желязна твърдост. — Тайнствената непозната има право. Тук има някаква загадка и аз искам да намеря ключа към нея.

Пелийо се съгласи, само Естерхази възрази и каза, че не било препоръчително човек да има работа с хора, появяващи се твърде подозрително, но все пак бил готов да се подчини на заповедите на Негово превъзходителство, господин военния министър.

Тримата офицери тръгнаха по най-късия път към Моста на изкуствата, но все пак мина половин час, докато стигнат. Те вървяха тихо разговаряйки по моста, когато все така внезапно изникна забулената дама. Тя направи на тримата мъже знак с ръка да я последват. Поеха мълчаливо и тайнствената жена ги заведе по страничното стълбище на брега на реката, така че мостът остана над тях и ги скриваше от погледите на минувачите. Дамата разтвори палтото си и извади малка желязна касетка, с която бяха побягнали малко преди това крадците.

— Господин военен министър — продума тя с дълбокия си глас, — вие, генерал Пелийо, и вие, майор Естерхази, видяхте ли преди половин час, че тази касетка бе открадната от работната стая на Матийо Драйфус, брата на човека, който е продал Франция и е накърнил честта на нейната армия? Отговорете, видяхте ли това?

— Да, видяхме — отвърнаха те едновременно.

— Добре тогава — продължи дамата, — в такъв случай едва ли се съмнявате, че книжата, които се намират в тази касетка, са се намирали у Матийо Драйфус?

— Не може да съществува подобно съмнение — отвърна Кавейнак. — Моля ви, госпожо, не ни измъчвайте повече, а ни кажете защо ни направихте свидетели на едно престъпно деяние, което осъждаме и намираме за наш дълг да преследваме?

— Вашият дълг е да върнете на Франция спокойствието, което е откраднал Драйфус с неговите приятели. Досега не можахте да го сторите, нито пък бихте могли да го сторите в бъдеще, защото ви липсват най-важните доказателства.

— За съжаление сте права, госпожо — кимна генерал Пелийо. — Този, който би сложил в ръцете ни въпросните доказателства, би помогнал на нашата родина и би могъл да разчита винаги на нашата благодарност в каквото и да е отношение.

— Не говорете за благодарност — изпъчи се гордо забулената дама. — Не мога да ви кажа коя съм, но ако знаехте това, сами щяхте да разберете, че тук не може да става и дума за пари или някаква друга материална благодарност. Не! Всичко това го правя, защото известни кръгове не могат да понасят повече един предан офицер, като майор Естерхази, да бъде клеветен и обвиняван. Ето защо е взето решение да се спаси честта на майора, а същевременно да се унищожат ония пропаднали типове, които подпомагат Драйфус и приятелите му.

След като изрече всичко това, забулената дама постави касетката върху дървен кол, който стърчеше от земята. Тя извади от джоба си шперц.

— Аз съм слаба жена — рече тя, — ето защо ви моля, майор Естерхази, да отворите с този инструмент капака на касетката.

Черният майор погледна въпросително двамата си началници. Те мълчаливо му направиха знак да стори това, което искаше дамата от него. За кратко време касетката беше отворена. В нея имаше само книжа. Най-отгоре лежеше пакетче писма, привързани с черна панделка.

Забулената дама вдигна тайнствено ръка:

— Не пипайте нищо от тези книжа. Матийо Драйфус не бива да твърди, че му е откраднато нещо. Вземете само пакетчето с черната панделка, което можете да задържите. Те ще бъдат във вашите ръце оръжие, с което ще можете да унищожите привържениците и приятелите на Драйфус.

— А защо именно тия писма? — запита нервно Кавейнак.

— Само те, изрично ви го казвам — повиши тон забулената дама. — Известно ли ви е кой ги е изпратил на предателя Драйфус? Известно ли ви е? Можете ли въобще да подозирате от кого са? Ето, вижте ги!

Тя разтвори бързо малкото пакетче. Даде на всеки от мъжете по едно писмо. И се изпълниха пророческите й думи. Кавейнак, Пелийо и Естерхази се бяха вкаменили и всеки от тримата обърна изненаданото си лице към другите.

— Писмата на кайзера! — прошепнаха пресъхналите устни на Кавейнак.

Той направи крачка напред, сякаш искаше да хване ръката на забулената дама, за да я целуне.

— Която и да сте, красива непозната — изрече военният министър, — докато съществува Франция никой няма да забрави услугата, която направихте на родината. Моля да откриете лицето си пред нас, да си кажете името, за да можем да го запомним, за да можем да разкажем на френския народ коя е била жената, която ни е предала неприятелите на родината.

Тайнствената дама обаче скри лицето си още повече зад гъстия воал. Тя се отдръпна плахо от обкръжаващите я мъже.

— Никой от вас не бива да маха воала ми! — заяви тя и гласът й прозвуча строго. — Щом ме познавате, вече не ще мога да направя нищо за великото дело. Бъдете уверени, че няма да престана никога да наблюдавам предателите на родината, да следя стъпките на Зола и Пикар, да наблюдавам Матийо Драйфус и да ви съобщавам всичко, което узная и което може да бъде важно за вас. Връзката ни ще бъде майор Естерхази. Защищавайте бедния майор пред обвиненията и подозренията на неговите неприятели, на които е изложен този благороден мъж. Никога не го оставяйте и се погрижете да получи заслужена награда! Употребете писмата на кайзера ловко и умно! Не ги публикувайте, а ги скрийте в тайния архив! Достатъчно е само вие и няколко други отговорни хора да знаят за съществуването им. От сега нататък можете спокойно да дадете честната си дума на управляващите Франция, че притежавате непоколебими доказателства против Драйфус! Сбогом! Аз ще взема със себе си касетката с останалото й съдържание. Ще се погрижа да се върне на Матийо Драйфус. Вие обаче сте длъжни да изпълните вашия дълг, да останете твърди, без да отстъпвате в борбата против Драйфус и приятелите му. Трябва да предпочитате да умрете, но да не позволите предателят да се изтръгне от Дяволския остров. Унищожете цялата банда около Драйфус, унищожете я така, че името на Драйфус да се споменава във Франция само с презрение! Ако действате както ви предлагам, аз постоянно ще бъда около вас като ваша помощница. Ако стане нужда, ще научите много повече от забулената дама. Довиждане!

Преди тримата офицери да могат да се съвземат от учудването си, тя вече бе тръгнала по брега на Сена.

В реката се появи светлина. Приближаваше се малка лодка, в която имаше двама мъже с гребла, с лица, скрити зад маски. Тайнствената дама се качи в лодката, която веднага се отдалечи. — Тримата мъже виждаха още известно време зеления воал, развян от вятъра. След това тайнствената закрилница на Франция изчезна в мъглата.

Кавейнак бе първият, който проговори.

— Генерал Пелийо — започна той развълнувано, — майор Естерхази, каня ви да сложите ръцете си в моята и да се закълнете в Бога, че случилото се през тази нощ и съществуването на толкова важни за нас писма ще остане вечна тайна между нас тримата. Аз ще уведомя само генерал Бодефър, шефа на генералния щаб, полковник Анри и Пати дьо Клам, само тези трима мъже, които трябва да са в течение. Но и от тях ще искам да ми се закълнат, че ще пазят тайната.

— Ваше превъзходителство — изпъна се Пелийо и сложи ръката си в тази на Кавейнак, — аз съм стар войник и не обичам интриги и клюки. Винаги ще защищавам с всички средства истината, която видях и преживях тази нощ. Сега, обаче, ще дам честната си дума пред целия френски народ, че проклетото куче Драйфус е заслужило с пълно право да умре на Дяволския остров, а по-нататък, Ваше превъзходителство, ще мълча дотогава, докато ми заповядате да проговоря.

— Аз от моя страна, Ваше превъзходителство — поде и Естерхази и около устните му се появи хитра усмивка, — ви давам също така честната си дума, че ще пазя тайната на писмата на кайзера в гърдите си за вечни времена. Известно ви е, Ваше превъзходителство, колко много съм страдал, след като привържениците на Драйфус хвърлиха подозрението на подлото предателство върху мен, невинния. Нека ме осъждат всички, както и когато си искат, за мен, обаче, е достатъчно, господин военен министър, вие да сте убеден напълно в невинността ми.

— Убедени сме във вашата невинност, драги мой Естерхази — заяви Кавейнак и стисна ръката на черния майор. — Бъдете уверен, че макар да не е възможно да ви оправдаем веднага, няма да престанем да ви защитаваме. Какво е това? — сепна се Кавейнак в момента, когато разгледа по-внимателно писмата на кайзера. — Намерих една бележка в малкия пакет! Елате, господа, нека я прочетем заедно!

Естерхази запали малко фенерче и Кавейнак прочете бележката:

„Забулената дама е направила на родината си важна услуга, без да иска каквото и да било в отплата, като е рискувала честта и живота си, за да накара престъпниците да откраднат от Матийо Драйфус важни писма на кайзера. Освен това е пожертвала голяма сума, за да постигне целта.

Самата тя не желае да й се върнат изразходваните пари. Тя прави това в полза на нещастника, който е изгубил вследствие интригите на приятелите на Драйфус не само службата си, но и своите приходи.

Забулената дама ви моли да броите сто хиляди франка на майор Естерхази. Нека ги приеме като обезщетение на всичко онова, което е бил принуден да изтърпи и загуби досега.

Ако не изпълните моята молба, ще ви липсват моят съвет и моята помощ точно тогава, когато най-много ще имате нужда от тях.

Забулената дама“

— Майор Естерхази — заяви Кавейнак веднага след като прочете бележката, — елате, моля, утре привечер в моя кабинет във военното министерство. Преоблечете се, за да не ви познае никой и аз ще ви заплатя сто хиляди франка в банкноти.

Естерхази се поклони дълбоко. Черният майор се преструваше, че не може да скрие изненадата си от това, че получава по такъв странен начин голям подарък.

След това тримата мъже се обърнаха, изка/чиха се на моста и като си стиснаха сърдечно ръце, се разделиха.

Едва бяха тръгнали, и от отсрещния бряг в Сена се хвърли един човек и преплува реката. Щом стигна мястото, където се бе състояла срещата на забулената дама с тримата офицери, той излезе от водата.

— Съжалявам много — избъбра човекът, — че не можах да присъствам на тази среща по-отблизо. Басирам се, че тримата мъже са били офицери, макар и облечени в цивилно облекло. Но каква работа имаха с жената, която им говори толкова пламенно? Защо ли вятърът бе толкова неблагоприятен и не донесе повече думи към мене? Писмата на кайзера? Забулената дама? Това са странни думи и като че ли нямат никакъв смисъл. Но всичко това май че говори за някакво тайно споразумение между тримата и онази жена.

Плувецът се наведе и вдигна малък предмет. Разгледа го с помощта на фенерчето си. Намерил бе дамска жартиера от синя коприна и върху нея бяха избродирани инициалите: „К.Б.“

— Тази синя жартиера — рече си той и я сложи бавно в джоба — е била собственост на жена, чието кръщелно име започва с К, фамилното й — с Б. Сега ще трябва да открия в кое благородно семейство се намира К.Б. Смятам, че семейството й е благородно, иначе не би носила толкова елегантни жартиери. Наистина, трудна задача, но за един немски детектив не е нещо невъзможно. Струва ми се че тайнственият предмет, който намерих, има връзка с голямата загадка, която съм решил да разкрия, даже ако се съюзят всички престъпници на Париж против мен!

След това човекът сложи фенерчето в джоба си и не след дълго потъна в тълпата, която оживяваше нощните булеварди.

Непознатият човек бе Херберт Франк, детективът, когото Зола бе извикал от Берлин, за да услужи на нещастния Драйфус чрез своя извънредно остър ум.