Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (25)

26.

Граф Естерхази видя как поругаха честта на неприятеля му и това удовлетвори донякъде жаждата му за мъст.

Черният майор се запъти към входа на военното училище, за да намери файтона си. Тълпата бе толкова голяма, че неговият файтон не можеше да приближи, а графът пък не можеше да премине през тълпата.

Майорът бързаше, той трябваше да съобщи на военния министър разжалването. Времето не бе много хубаво, за да върви пеш. Сняг валеше непрекъснато от двадесет и четири часа, нещо необикновено за Франция. От североизток духаше вятър и беше много студено. Наблюдавайки тълпата, черният майор чу женски глас, който викаше близо до него:

— Оставете ме да вляза, той е невинен, аз трябва да говоря с военния министър.

— Някоя побъркана — каза си Естерхази, като се обърна равнодушно към тази, която викаше.

Изведнъж той се сепна. Студени тръпки побиха тялото му и за миг побледня. Майорът видя жената, която се мъчеше да си пробие път през множеството, за да дойде до входа на военното училище. Тя приличаше на луда. Без да обръща внимание, че при блъскането си из тълпата бе смачкала шапката и бе си скъсала палтото, тя ту се молеше, ту плачеше пред хората, да я пуснат, ту ги блъскаше като луда само и само да може да напредне.

Най-после се приближи на пет крачки от Естерхази. Като видя това лице, черният майор се уплаши. Той позна Клаудина Лорет. Какво търсеше тя тука? Защо искаше да влезе във военното училище, където преди малко разжалваха капитан Драйфус?

Естерхази се досети за целта на младата жена. Не викаше ли тя, че Драйфус е невинен? Не питаше ли тя със сълзи на очи, дали не е късно да спаси капитана! Тази жена, която преди няколко месеца беше най-големият враг на капитана и се заканваше да му отмъсти и да го опропасти, сега се мъчеше да го освободи.

— Трябва да действам — скръцна със зъби черният майор, — тя е опасна. Само една нейна дума и Драйфус ще бъде свободен, а аз ще загина! Не ще позволя тази жена да унищожи плана ми, сега, когато постигнах целта си, когато осъдиха капитан Драйфус и спечелих хубавата Павловна с четирите й милиона рубли. Ще премахна това препятствие, ако ще и с цената на пролята кръв.

Бързо се приближи до Клаудина.

— Госпожице — каза той, като се поклони учтиво, — вие току-що казахте думи, които не само ме интересуват, но и ме трогнаха. Вие казахте, че капитан Драйфус е невинен! Това възможно ли е?

Клаудина бе застанала до графа уморена и развълнувана. Не можа да го познае. И през ум не й мина, че това бе същият човек, с когото бе говорила в тъмната стая в дома на майка Казота и на когото бе предала онова писмо, чрез което капитан Драйфус бе опозорен.

Гласът на майора не й бе познат, понеже тогава, на срещата им, той го беше преправил.

Естерхази познаваше добре младата жена. Той тайно я бе проследил няколко пъти преди да започне ужасната търговия за писмото, тъй като трябваше да разбере дали Клаудина нямаше връзка с някой негов неприятел.

— Господине, виждам, че сте висш офицер — зарадва се Клаудина — и можете да ми помогнете.

— На драго сърце, госпожице, щом ми кажете какво желаете.

— Заведете ме при военния министър.

— Какво искате от него?

— Ще съобщя на военния министър, че Драйфус е невинен.

— Знаете ли това положително? — запита черният майор престорено. — Негово Превъзходителство, военният министър не ще ви повярва.

— Аз ще му докажа.

— Ще му докажете ли! А какви са вашите доказателства?

Клаудина погледна недоверчиво.

— Извинете господине — каза тя, — трябва да бъда предпазлива. Драйфус е станал жертва на съзаклятие, а тези хора, които искат да го погубят, са богати, видни личности. Те могат да попречат и на мене, затова ще поверя тайната си само на военния министър.

— Имате право да сте предпазлива, обаче трябва да знаете, че говорите с един честен човек и за да сте уверена в това, ще ви кажа името си. Аз съм майор граф Естерхази.

— Благодаря ви, господин майор, но засега не ще ви кажа името си.

— Сега госпожице, ще ви заведа при военния министър. Ето моят файтон идва. Да се качим.

— Ще ви направя едно признание — каза Естерхази с престорен глас щом седнаха във файтона. — Аз съм най-добрият приятел на капитан Драйфус. Обаче сега е опасно за офицер да признае, че е в приятелски връзки с капитана, тъй като всеки, особено военните, считат Драйфус за долен шпионин и предател. Уверявам ви, че бих дал живота си, за да помогна на капитана. Вижте, госпожице, от тези писма ще се уверите, че сме били най-добри приятели.

Казвайки това, черният майор извади от джоба си няколко писма и ги показа на Клаудина. Те бяха от ония времена, когато двамата офицери бяха добри приятели.

— Жалко, че не познавате почерка на капитана.

— Познавам го добре — извика Клаудина, като погледна внимателно писмата. — Това е почеркът на Алфред, сега знам, че мога да ви поверя тайната.

Тя разказа на майора всичко. Каза му, че е била държанка на капитана, че той я оставил и че тя тогава му отмъстила, като продала негово писмо за голяма сума.

Сега се разкаяла, задето причинила такова нещастие на човека, когото е обичала, и вчера дошла от Лондон, за да го спаси.

— Вие сте направила голямо зло, госпожице — поклати глава Естерхази. — Бог ви е показал навреме правия път и ще можете да поправите всичко. Какви са вашите доказателства, че капитанът е невинен? Имате ли документа?

— Да — каза Клаудина. — Вие забравихте чека от английската банка, който ми даде непознатият.

Графът трепна.

— Имате ли още този чек? — запита той.

— Не, но той е у едно лице, което мога винаги да намеря.

— Кое е това лице? — запита черният майор. Той едва скриваше вълнението си. Този чек бе сигурно доказателство и голяма опасност за него.

— Чекът е в ръцете на Матийо Драйфус, брат на капитана.

— Ах! Значи в ръцете на един честен човек. Това ме успокоява. Не можете да си представите колко съм щастлив, че случаят ви е довел при мене. Не е лесно да се явите при военния министър, но аз ще ви помогна.

Файтонът спря.

— Почакайте тук — каза Естерхази, — аз ще поговоря с Негово превъзходителство и, ако е необходимо, ще ви повикам.

Майорът слезе от файтона и влезе във военното министерство.

Клаудина познаваше сградата и се увери, че наистина майорът я бе довел при военния министър. Тя не се съмняваше в добрите намерения на Естерхази, тъй като Драйфус често й бе казвал, че майорът е най-добрият му приятел.

Измина половин час. Най-после Естерхази се върна. На лицето Му се четеше доволство.

— Всичко върви както искате — осведоми я той радостно. — Отначало военният министър не искаше да ме чуе, но после ми каза, че е готов да ви изслуша и да прегледа доказателствата ви.

— Благодаря на Бога — каза Клаудина. — Нека отидем веднага при военния министър. Драйфус не трябва нито минута да страда повече.

— Това не става така бързо, както си мислите — каза Естерхази и дръпна една копринена връв във файтона.

Кочияшът удари конете и те тръгнаха.

— Какво правите? — запита Клаудина учудено. — Нали казахте, че военният министър ще ме изслуша?

— Да, казах, но Негово превъзходителство не може да ви приеме на официална аудиенция, понеже не желае да гръмнат вестниците и да го нападнат, в случай, че доказателствата ви са недостатъчни. Министърът желае тази вечер да ви приеме в двореца си пред портата „Св. Денис“. Той ми каза да ви заведа при него и ако сте съгласна, моят файтон ще ви чака там в осем часа.

— Много ви благодаря, че се заехте така приятелски с мене — погледна го Клаудина.

— Да ми благодарите? — отвърна усмихнат Естерхази. — Нали знаете, че съм готов да направя всичко за приятеля си Драйфус! Вие ще се учудите, като видите как ще ви помогна в благородната ви задача да освободите Драйфус.

Файтонът спря. Клаудина обеща, че точно в осем часа ще го чака пред портата „Св. Денис“ и слезе от файтона.

— Закарайте ме бързо вкъщи — заповяда Естерхази на кочияша.

След малко черният майор седеше в стаята си и довършваше дълго писмо. После позвъни и слугата Баптис влезе.

— Вземи най-добрия ми кон — извика Естерхази. — Нали знаеш къде се намира къщата на доктор Дюбоа?

— Да, господин графе — отговори Баптис, като се облегна на стола на господаря си, — запознах се с него, когато доведохте красивата млада рибарка от Нормандия…

— Добре — намръщи се майорът, — не те повиках да ми припомняш стари истории, които отдавна съм забравил.

— Слушам, господин графе — отвърна слугата и сви вежди. — Щом заповядате, верният ви слуга ще забрави всичко.

— Добре, така искам, сега бързай при доктор Дюбоа и му предай това писмо лично.

Естерхази отиде след пет минути до прозореца и видя как Баптис препускаше с коня.

— Този хлапак е станал много нахален — измърмори той, — сглупих, че го оставих да проникне в тайните ми. Трябва вече да го отстраня!

Един файтон спря в десет пред къщата, която се намираше по пътя за Версай. От файтона слязоха мъж, облечен в дълго палто, и една дама. Запътиха се към входа на къщата. Те похлопаха и вратата се отвори.

Портиерът се показа и ги поздрави учтиво.

— Негово Превъзходителство военният министър ни очаква — каза облеченият в черното палто. Черният майор и неговата спътница Клаудина Лорет влязоха.

— Съобщете на военния министър, че офицерът и дамата са пристигнали.

Портиерът се поклони. Върна се след няколко минути.

— Негово Превъзходителство военният министър ви очаква — каза той и изгледа със съмнение Клаудина.

Тръгнаха по постланата с килим стълба и стигнаха една врата. Естерхази и Клаудина влязоха в стаята. Тя беше богато наредена и навярно бе библиотеката на военния министър.

Побелял стар човек седеше до дипломатическо писалище. Той носеше златни очила. Изглежда, че косите му бяха побелели преди време, тъй като лицето му не бе старо.

— Това е военният министър — каза Естерхази тихо на Клаудина. — Поклонете се пред него и му кажете всичко, което тежи на душата ви.

После се приближи до стареца с войнишка почит и му каза тихо:

— Ваше превъзходителство, имам честта да ви представя дамата, за която ви говорих днес.

— Елате по-близо, дете мое — каза седящият до масата стар мъж. — Разкажете ми всичко, което тежи на сърцето ви, и ако мога, ще ви помогна!

Тези думи трогнаха Клаудина и тя падна на колене пред него.

— Ваше превъзходителство — проплака тя, — правосъдието иска да извърши убийство, за което съм виновна аз.

Седящият до писалището поклати със съмнение глава.

— Не се отчайвайте — каза той, — говорете ясно и ми кажете всичко.

— Драйфус е невинен. Ужасно съзаклятие е скроено срещу него. Аз продадох негово писмо, писано от капитана по-рано, на непознат мъж и се страхувам, че са го използвали, за да имат някакво доказателство срещу невинния и нещастен мъж. Да знаете, Ваше превъзходителство, колко ми тежи това на съвестта. Образът на Драйфус се явява пред мене, той прилича на скелет, окован във вериги, и аз чувам тяхното звънтене, гласът му, който ми шепти: „Ти ме погуби, ти открадна моята чест и моят живот, а някога ми се кълнеше в любов!“

Тя не можеше да говори повече, риданията заглушиха гласа й.

Белокосият мъж стана от стола и отиде при нея. Той хвана ръцете й и я вдигна. Естерхази се бе отдалечил в един ъгъл и наблюдаваше сцената.

— Как треперите — каза белокосият мъж, — като че ви тресе, пулсът ви е ускорен.

— Ах, господин министре, прощавайте, аз съм много разтревожена.

— Много разтревожена — повтори старецът. — Всичко ще се оправи, ако постоите няколко месеца в моята къща.

Клаудина се изненада. Тя се взря в мнимия министър.

— Във вашата къща ли? — запита тя.

— Да, в моето заведение. Бъдете кротка и ние всичко ще сторим, за да оздравеете.

— Да оздравея ли? — извика Клаудина, в душата на която се появи ужасно предчувствие. — Кой сте вие, господине? За Бога, къде се намирам?

Старецът малко учуден намести очилата си.

— Аз съм доктор Дюбоа — каза той, — а тази къща е лудница.

Клаудина се уплаши.

— По безчестен начин ме измамиха, злоупотребиха с доверието ми. Сега разбирам този подлец защо го направи — тя посочи към ъгъла. — Той ме доведе тук, защото иска да скрие доказателствата и по този начин да ми попречи да спася Драйфус. Не тържествувайгподлецо, не е необходим голям ум, за да се надхитри една беззащитна жена.

— Чуй ме — опита се доктор Дюбоа да я приближи.

Клаудина го отблъсна с всичка сила и се втурна към вратата.

— Още не сте ме пленили — извика тя, — ше избягам, а ако не успея, ще се хвърля през прозореца.

Жената се опита да отвори вратата, но тя беше заключена.

— Вие сте душевноболна — прошепна й Естерхази и я хвана здраво. — Аз ви мисля доброто, затова ви доведоха в лудницата на доктор Дюбоа.

Клаудина се освободи от ръцете му и се изсмя с дрезгав глас.

— Вие ми мислите доброто? — извика тя, като го погледна внимателно. — Достатъчно е да види човек злобните черти на лицето ви, за да разбере, че на никого досега на света не сте желали доброто. Чак сега се убедих, че сте човекът на когото продадох писмото и който иска да погуби Драйфус!

— Докторе, разпоредете да отведат лудата — каза черният майор разтревожен, — тя не знае какво говори, време е да я затворите в уединена килия и да й…

Графът не можа да довърши изречението си.

Клаудина изпищя и стисна с двете си ръце гърлото му.

— Дявол — извика тя, — ти ме опропасти, ти погуби Драйфус, умри сега в моите ръце!

Те се сборичкаха. Напразно се мъчеше силният майор да се освободи от слабата отчаяна жена.

Доктор Дюбоа се притече на помощ, тъй като Естерхази беше изгубил съзнание и едва дишаше. Докторът хвана Клаудина и я блъсна настрана. После отиде до писалището си и натисна електрически звънец. Някой похлопа на вратата.

Дюбоа отвори. Две силни жени влязоха. Мършавите им тела бяха облечени в сиви дрехи, а по широките им сурови лица бе изписана жестокост. Всичко това не предсказваше нищо добро.

— Какво желаете? — запита Клаудина. — Аз не съм луда, не смейте да се доближите до мене!

— Тази жена е побесняла — извика доктор Дюбоа, окъпете я в студена вода, после я вържете и я затворете в стая № 17. Ако избяга, вие отговаряте!

Както орлите се нахвърлят върху разтрепераното агне, така и санитарките се нахвърлиха върху младата жена. Вдигнаха я и я изнесоха от стаята. Минаха по дългия коридор и се качиха на горния етаж. Жените блъснаха Клаудина във влажна стая. В нея имаше каменен басейн. Той беше пълен със студена вода. Слугините съблякоха младата жена.

Заповядаха й да се потопи в студената вода. Тя отказа. Санитарките я блъснаха в басейна. Държаха я толкова дълго, че тя почти се задуши.

Извадиха я полумъртва от водата. После се облече. Заведоха нещастницата в една килия без всякакъв прозорец. Клаудина се съпротивляваше, но тъй като беше съвсем отпаднала, жените успяха скоро да я вържат. След това я блъснаха на леглото и излязоха от стаята. Ключът се завъртя и новата жертва на черния майор беше затворена.

Той отстрани единствената свидетелка на Драйфусовата невинност.