Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (29)

30.

Това се случи през февруари 1895 година. В малка тъмна кръчма в квартал „Св. Антоан“ седяха двама мъже. Единият от тях бе с дълга, побеляла брада и със стърчащи големи златни очила на кривия нос. Облечен бе скромно, ала чисто. По лице и облекло приличаше на стар търговец или лихвар. Никой не би се сетил, че този човек е най-страшния разбойник в Париж — Мъртвешката глава.

Събеседникът му беше нисък и мършав. Лицето му бе сипаничаво и грозно, а косата и брадата му — червени. Макар че беше облечен в униформа на градски комисар, той лесно можеше да се познае. Беше Равелак…

Двамата разбойници говореха на висок глас, защото освен тях в кръчмата нямаше други посетители, а кръчмарят бе задрямал около печката.

— Имаме още десетина минути — каза Мъртвешката глава, поглеждайки към часовника си. — Ти не можеш да си представиш, Равелак, колко съм развълнуван. Вършил съм много опасни походи, при които съм излагал на опасност и живота си, ала никога не съм бивал толкова нерешителен. Щом си помисля, че ще заваря своята изменница с любовника й, студени тръпки полазват по тялото ми и цял се разтрепервам.

— Не си дете, Мъртвешка главо — изгледа го убиецът, — вярвам, че си имал много пъти работа с жени и знаеш, че всички са измамници.

— Зная го, но аз не вярвах, че тази жена е такава.

— И Помпадура е като другите.

— Хиляди пъти е по-лоша от другите! Бях толкова влюбен в нея, и си мислех, че никога не ще ми изневери! Ах, Равелак, колко е красива тази жена!

Равелак се облегна на стола и затвори очи. Той си мислеше за нещо свое, а Мъртвешката глава продължаваше да говори за жена си.

— Може да е и самата Венера — удари той с юмрук по масата тъй силно, че шишетата с виното отскочиха и заспалият кръчмар се събуди. — Да е толкова красива, че цял свят да падне в нейните крака. Това не струва дори колкото восъка на фалшивия ми нос, щом не принадлежи на мен. Това псе, този подлец — черният майор, ми отне любовта й. Аз отдавна подозирах това, но ти, драги приятелю, ми отвори очите и ми съобщи къде се среща тази змия с любовника си.

— Тя прави срещите си с него на много удобно място — рече Равелак. — Собствената й майка, старата Казота, й помага в това.

— Стара кучка — изръмжа Мъртвешката глава.

— Казота по-рано беше много добра към тебе, но ти не умееше да се възползваш от добрината й. Затова ти стана неприятелка.

— Нима е възможно? — запита мъжът на Помпадура. — Аз не съм й причинил никакво зло.

— Старата Казота ми каза, че си я измамил с тридесет хиляди франка.

— Аз съм я измамил? Тази дъртуша трябва да е полудяла?

— Тя не ти ли е показвала едно лице, от което сте могли да вземете един чек от сто хиляди?

— Да, но трудът и парите ни отидоха по дяволите. Нито франк не спечелих.

— Казота не ще повярва, а пък и аз също!

— Не вярваш? Но защо?

Убиецът се наведе към Мъртвешката глава и тихо му каза:

— Затова, защото си мамил и мен. Ти и евреинът продадохте брошката за десет хиляди франка, а на мен казахте, че диамантите са били фалшиви. Ала слава Богу, имам си очи и мога да различавам стъклото от диамантите. Вярваш ли, че съм доволен от петстотинте франка, които ми даде като дял от брошката? О, приятелю, ние пак ще имаме работица и тогава ще си оправим сметките. И може би това ще бъде скоро.

Мъртвешката глава впери поглед в другаря си.

— Червено псе, ти искаш да кажеш, че си ми станал враг ли?

— Пази Боже, аз съм ти най-добрият приятел. Не искам вашите пари — имам си достатъчно. Сега, обаче, ще ти съобщя нещо, което хиляди пъти повече обичам, отколкото проклетото ти злато. Да ти го кажа ли? То е да удуша жена ти, да я убия по метода на Равелак. Това би било за мен най-голямата наслада.

Дори и подлият разбойник, Мъртвешката глава потрепера като чу тези думи.

— Мъртвешка главо, спомняш ли си какво си ми обещавал? — запита другаря си червенокосият изверг.

— Какво?

— Е, зная, че човек трябва винаги да ти припомня. Не ми ли обеща, че ще оставиш да умъртвя Помпадура по моя метод, когато се увериш, че ти изневерява?

— Да, обещах ти — беше тихият отговор. — И ако не удържа думата си, нека свърша на гилотината. Помпадура ще попадне в твоите ръце и тогава можеш да правиш каквото искаш с нея, ако се докаже това, което ти ми каза.

— Още ли се съмняваш, че хубавата ти жена е любовница на черния майор? — запита го червенокосият и продължи: — Време е, след малко ще видиш сам „вярната“ си жена в прегръдките на любовника й.

Мъртвешката глава скочи от стола, на който седеше.

— Да вървим, трябва да се уверя и ако са ме измамили, тогава ще им отмъстя.

Разбойникът искаше да тръгне, но Равелак го задържа.

— По-добре ще е да отида първо аз. Нали искаше да изненадаме двойката в дома на тъща ти Казота? Аз ще прегледам дали няма някаква опасност. Нали ще използвам тайни пътища — трябва да разбера дали не са ни поставили някоя примка.

— Не се бави много. Нямам търпение…

— Къщата на Казота не е далеч — каза убиецът, — ще се върна скоро. В това време можеш да изпиеш още едно шише вино.

Равелак тръгна и хлътна в една стая, намираща се на гърба на кръчмата. Похлопа три пъти на вратата, тя се отвори и той влезе.

Помпадура и Казота бяха в стаята. Двете жени погледнаха с нетърпение влезлия.

— Какво има? — пошепна му Помпадура. — Ще влезе ли в кафеза?

— Ще го доведа след четвърт час — отвърна Равелак. — Всичко готово ли е?

— Да, всичко е готово. Майка ми е скроила чудесен план.

— Само се пазете, защото не е лесно човек да се разправя с Мъртвешката глава! Много е силен и щом разбере, че сме му скроили капан, ще избие всички ни.

Старата Казота се усмихна и потри дебелите си ръце.

— Дори да е силен като лъв — каза тя, — пак няма да се отърве. Вярвам, че не ще може да строши кафеза. Червено куче, искам само да взема фенер и тогава ще се увериш, че старата Казота винаги има добри планове.

Старата излезе и затвори вратата. Червенокосият гледаше със светнали очи хубавата жена.

— Помпадура — каза той с разтреперан глас, — кажи ми още веднъж, че не ще ме измамиш с възнаграждението, което си ми обещала.

— Драги ми Равелак, никога не бих те измамила. Хубавата жена сложи ръката си на рамото му.

— Обещах ти — каза червенокосият, — че ще ти помогна да се отървеш от Мъртвешката глава. Виждам, че не можеш да живееш с това страшилище. Жена като тебе обича образован човек като черния майор, ха, ха, аз не съм ревнив, въпреки че съм влюбен в теб до полуда.

— Ти си много хитър — промълви Помпадура и помилва червената коса на убиеца.

— Човек трябва да се задоволява и с малкото — захихика Равелак. — Аз съм благодарен и на това, което ми обеща! Да прекараш една нощ с мен и тогава…

— Да, драги ми Равелак, щом направиш всичко, което си ми обещал, относно отстраняването на Мъртвешката глава…

— Всичко ще изпълня — закле се убиецът. — Ако искаш, още днес Мъртвешката глава ще лежи мъртъв пред краката ти.

— Не искам да го убиваш — каза Помпадура. — Нека живее, но трябва да го направиш безвреден. Нали знаеш какво решихме?

Тя потръпна от ужас. Знаеше, че това, което бяха намислили, е хиляди пъти по-лошо, отколкото смъртта. Червенокосият разбойник се завтече към хубавата жена, притисна я към гърдите си и искаше да я целуне, но тя го отблъсна от себе си.

— Когато свършиш работата, тогава и наградата ще бъде по-сладка.

Равелак седна на един стол.

— Права си — изгледа я той. — Ще бъдеш ли у дома си на улица „Мадона“?

— Да, довечера ще те чакам там. Вратата не ще бъде заключена. Надявам се, че Мъртвешката глава не ще ни обезпокои…

Вратата се отвори. Влезе Казота, която носеше в ръката си запален фенер.

— Ела с мене, Червено куче — каза тя, — ще ти покажа какво може да измисли една жена.

Тя заведе Равелак в един дълъг коридор и оттам в двора. Беше тъмно като в рог. Въпреки че фенерът беше запален, Равелак трябваше да внимава да не се спъне.

Казота се спря пред една ниска къщичка и отключи вратата й. Приличаше на конюшня. В средата имаше голяма кола.

— Какво е това? — запита той старата. Тя пристъпи по-близо и вдигна фенера.

— Това е клетка — разбра убиецът.

Равелак стоеше пред една клетка, в която навярно са живели диви зверове, както се разбираше от зловонието. Тя беше висока около метър и половина и отстрани имаше железни пръчки. От едната страна на кафеза имаше врата, към която водеха две стъпала.

Казота показа на убиеца колко лесно се отваря и затваря тази врата.

— Трябва да подмамиш Мъртвешката глава да влезе в тази клетка — пошепна старата със злоба. — Понеже тук е много тъмно, може всичко лесно да се нареди. Той ще помисли, че е стая, ха, ха, и ще влезе в клетката на зверовете.

— Ти си хитра вещица — извика Равелак учуден. — Хубаво, че е тъмно, ще можем да направим и друга операция. Кажи ми сега, откъде си взела тази клетка?

— Такива неща намирам лесно — отвърна Казота. — Преди няколко седмици при мене дойде един звероукротител. Държеше в тази клетка два тигъра, единият мъжки, а другият женски. Имаше представление на другата вечер.

Минавайки на сутринта през двора, чух ужасен рев на кръвожадните животни и човешки писъци. Влязох в конюшнята и видях как животните разкъсаха господаря си. Не можах да помогна на горкия мъж, но гледах с наслаждение как тигрите го изядоха. Такъв случай човек не вижда често.

— Наистина ли го изядоха?

— Да, останаха само ботушите, в тях още има части от краката му.

— Какво направи с животните?

— Продадох ги на един дресьор. Той ги затвори в нова клетка и ми обясни, че никой не би могъл да влезе вече при тях, ако останат в същия кафез, в който са вкусили човешка кръв. И така старата клетка остана тук.

Казота описа подробно пътя, по който трябваше да се примами Мъртвешката глава в клетката. Убиецът обеща, че след четвърт час ще се върне с жертвата и се раздели със старата вещица.

Червенокосият разбойник тръгна по улицата, която водеше към кръчмата.

— Тази нощ красивата Помпадура ще бъде моя — прошепна си той. — Тя ще заспи в моите обятия и никога не ще се събуди вече — моята любов е смъртоносна. Тази, която аз целувам, умира, ха, ха, това ще бъде чудесна нощ. Помпадура ще бъде тридесетата жена, която ще умре в моите ръце.

Убиецът стигна до кръчмата. Мъртвешката глава го чакаше на вратата.

— Заедно ли са? — запита той червенокосия.

— Да!

— Да бъде проклета, ще я удуша!

— Това удоволствие ще оставиш на мене. Мъртвешката глава се облегна на стената.

— Знаеш ли, Равелак, колко обичам тази жена. Не бих могъл да преживея тази нощ.

— Възможно е — отвърна убиецът. — От плач може за известно време да ослепееш.

От очите на престъпника закапаха сълзи. Той ги избърса с ръка.

— Не мисли — каза той, — че плача заради тази кучка, но ми е жал само, че заради тази жена изпъдих моята Ева. Ако бях послушал дъщеря си, сега щях да бъда в Америка и щях да живея добър живот.

Престъпникът въздъхна дълбоко и каза с печал:

— Късно е вече. Помпадура ме съсипа. Да вървим, искам да говоря с нея и с черния майор.

След малко двамата бяха в къщата на Казота. Убиецът направи знак на другаря си да върви тихо. Доближиха се до вратата.

Влязоха в конюшнята. Вратата беше отворена.

— Къде ме водиш? — запита Мъртвешката глава шепнешком. — Не мисля, че черният майор се срещна с невярната ми жена в конюшнята.

— Мислиш, че се срещат в салона на старата Казота, където всяка минута можеш да ги изненадаш? Не знаеш ли, че до конюшнята има една стаичка, в която по-рано спеше слугата?

— Знам.

— Казота е направила от тази стаичка един прекрасен будоар, в който могат да се правят всевъзможни тайни срещи.

Мъртвешката глава изкрещя от гняв.

— Променен е също и входът на тази стаичка — продължи Равелак, — май отдавна не си ходил в конюшнята?

— Година има, откакто не съм влизал.

— Скоро ще се увериш. Ела, ще те заведа.

— Заведи ме!

Равелак повлече Мъртвешката глава към конюшнята и го заведе до стълбата на клетката.

— Тук вони на животни — прошепна на другаря си Мъртвешката глава.

— Глупости. Пази се сега, защото тук има две стъпала, по които трябва да се изкачим. После ще направим пет крачки напред и тогава ще се спусна върху вратата. Тя ще се отвори и ти ще видиш онова, което искаш да видиш.

— Вратата не е ли заключена?

— Не, те мислят, че са напълно сигурни тук и затова не я заключват.

— Аз ли ще вляза пръв в стаята?

— Разбира се.

Мъжът на Помпадура хвана ръката на убиеца и силно я стисна. Червенокосият изрод се разтрепера като лист. Той мислеше, че другарят му е усетил капана, в който иска да го тикне, и сега ще го удуши.

За Равелаково щастие, Мъртвешката глава се беше развълнувал от друго нещо. От мястото, където мислеше, че се намира стаята, се чу глас.

— Какво говориш, мили мой, че си чул стъпки? Не се страхувай, майка ми има грижата това мръсно псе Мъртвешката глава да не ни свари.

— Гласът на жена ми — простена Мъртвешката глава, — всички ще удуша, всички.

Той се изкачи по стълбата, влезе пет крачки в клетката и се втурна в посоката, от която се чу преди малко гласът.

Разнесе се силен вик, последва шум от падане на нещо тежко. Мъртвешката глава се удари толкова силно в железните решетки, че се сгромоляса в клетката. В този миг Равелак заключи вратата на кафеза.

Жертвата беше хваната.

Мъртвешката глава се изправи след миг.

— Ей, Равелак — прошепна той, — къде си?

— Тук съм, другарю мой — отвърна Червеното псе.

— Навярно съм сбъркал вратата — продължи Мъртвешката глава, — ела тук и ми помогни да я намеря.

— Ела ти — извика убиецът.

Мъртвешката глава се отправи към посоката, откъдето идваше гласът на другаря му, ала пак се блъсна в железните прегради. Отправи се към срещуположната страна, но-се натъкна пак на същото нещо — удряше се в железни решетки.

— Не мога да изляза оттук — каза гневно разбойникът.

— Зная — отвърна Равелак. — И не ще излезеш скоро.

Измина минута тишина, после затвореният в клетката започна да вика и да напъва железните решетки, сякаш искаше да ги счупи.

— Подлец, ти ме измами, за да ме вмъкнеш в клетката. Отвори ми, защото, ако изляза, на късове ще те направя!

— Ако излезеш — отвърна убиецът, като се отдалечи от клетката. — Страхувам се, приятелю, че не ще излезеш така лесно, както влезе.

Мъртвешката глава не отговори нищо. Той се втурна към посоката, от която се чу гласът на Равелак, провря до раменете мършавите си ръце, за да хване предателя. Като разбра, че няма да може, опита се да счупи решетките, ала пак не успя.

— Равелак — извика той, — чуй ме! Не зная защото извърши това предателство. Не съм ли се отнасял добре с тебе? Не те ли спасих от затвора, излагайки собствения си живот на опасност? Не те ли скрих в моя зимник, за да не те намери полицията? Ще ти простя загдето ме затвори в клетката, ако ме пуснеш да изляза. Толкова повече, че съм закопал парите си на сигурно място. Заклевам ти се, че ще ти ги дам и нищо не ще ти направя. Отвори ми вратата, за да изляза от тази ужасна къща и да не се върна вече, защото не искам още веднъж да видя невярната си съпруга.

— Ти вече не ще я видиш — извика един глас и в същото време помещението се освети.

Помпадура и Казота се появиха, носейки всяка по един запален фенер.

— Не забравяй, мили мой, че сам пожела никога да не видиш вече нищо, ще се постарая да удовлетворя желанието ти.

Затвореният в клетката побесня от яд. Заговорниците се наслаждаваха на мъките и усилията на клетника, който безуспешно се насилваше да счупи железните решетки.

— Заприличал си на тигър — изсмя се Помпадура.

— Не мислех, че си толкова див. Приятно ми е да те виждам в клетката и да се наслаждавам на мъките ти.

— Бъди проклета — изкряска Мъртвешката глава.

— Знай, че ще се отърва от тази клетка и тогава ще си разчистя сметките с теб. По най-жесток начин! И ти, дърта вещице, ще умреш от моите ръце, а подлия Равелак ще смажа с крак като червей.

— Уверен съм, че би го сторил, ако можеше да излезеш оттук. За тази работа трябват очи, Мъртвешка главо.

— Имам си очи, твърде хубави очи за тебе, но се пази ти от тях.

— Обичам твоите очи — каза Помпадура с присмех — и затова ще си ги запазя като спомен от теб, може би не ще те видя вече.

 

Мъртвешката глава втренчи поглед в Помпадура.

— Какво си си наумила да правиш? — изхърка той и студени тръпки залазиха по тялото му. Ужасно предчувствие обзе душата му. — Какво искаш от моите очи? Кажи!

Той залитна, обхвана лицето си и се сгромоляса в несвяст.

Казота бе извадила малка помпичка от джоба си, вдигна я и напръска със зеленикава течност лицето на Мъртвешката глава. Това беше приспивателно, което подейства мигновено.

— Равелак, действай бързо, защото извергът може скоро да дойде на себе си — нареди Помпадура.

Казота даде на Равелак две тънки игли. Върховете им бяха нагорещени.

Червенокосият разбойник отвори вратата на кафеза и се доближи предпазливо до припадналия. Той клекна на гърдите му, мушна нагорещените игли в очите му и го ослепи. От гърдите на Мъртвешката глава се изтръгна само безпомощно стенание.

Равелак се втурна към вратата на клетката. Излезе и завъртя бързо ключа.

В същото време угасиха и фенерите. Помпадура, старата Казота и Равелак чакаха да видят какво ще прави жертвата им.

Мъртвешката глава се изправи след малко. От време на време той опипваше очите си, които го боляха.

— Стъмни се — промърмори той, — изглежда съм спал.

— Запалете фенерите — каза тихо Равелак на двете жени.

Фенерите светнаха. Те трябваше да се уверят, дали жертвата им е ослепяла.

— Колко тъмно е тук — изръмжа Мъртвешката глава сърдито. — По-рано виждах и в тъмнината, сега нищо не виждам. Навярно тук няма никакъв прозорец.

— Той е сляп — каза Помпадура радостна, — никога вече не ще може да види човек, обезвредихме го.

Мъртвешката глава се ослуша.

— Кой приказва там? — извика той. — Не е ли това моята жена?

— Не виждаш ли, аз съм.

— Не мога да те видя в тази тъмница. Тук е тъмно като в рог.

— Лъжеш се, светят два фенера.

— Не е истина — извика Мъртвешката глава. — Тук е тъмно.

— Винаги ще е тъмно около тебе!.— каза Помпадура засмяна. — Ти никога вече няма да видиш слънцето, нито звездите, защото си сляп.

Силен вик се изтръгна от гърдите му, после се изсмя като луд.

— Ха, ха, ти се подиграваш с мен, Помпадура, това е само комедия, която ти ми разиграваш. Аз не съм сляп, аз виждам по-добре, отколкото ти. Мога да отварям очите си, ето те са на местата си, но…

Нещастникът замълча, изведнъж извика с болезнен глас.

— Много ме болят очите! Какво сте направили с мене, защо не виждам нищо, никакъв лъч, дали съм сляп. Искам да изляза, искам да съм свободен, ще се нахвърля върху ви и ще ви разкъсам със зъбите си. Не, нищо не ще ви направя, само се смилете над мене, кажете ми, че всичко е шега и че тук е съвсем тъмно, нали, не съм сляп, и утре, когато се съмне, пак ще виждам, както вие…

Мъртвешката глава се развика като луд, но когато дойде до върха на лудостта си, той се завъртя няколко пъти и падна на пода, като ударен от гръм.

Равелак се възползва от припадъка на слепия, влезе в кафеза, завърза добре ръцете и краката му и запуши с кърпа устата му. Тримата се заловиха да изнесат на двора обезвредения разбойник. Това не беше никак, лесна работа, но най-после успяха и го сложиха в колата.

Равелак се качи, взе камшика и хвана юздите на коня.

— Закарай го далеч от Париж, за да не може да се върне — нареди старата Казота.

— Не се безпокойте, знам какво трябва да направя. И аз не желая вече да се срещна с него. Въпреки че е сляп, той пак е силен като лъв — ако ме хване… Червенокосият повика Помпадура.

— Красива Помпадура — прошепна й той на ухото, — часът сега е осем. Към полунощ ще се върна, вратата ти ще бъде ли отворена?

— Да — отвърна Помпадура, — влез направо в спалнята ми. Не се сърди само, че не ще те чакам, ще си легна по-рано.

Очите на червенокосия светнаха.

— Сбогом — каза той, — трябва да бързам, защото е много студено.

Равелак шибна коня, колата тръгна и скоро изчезна в тъмнината.

— Свободна съм вече — извика Помпадура, като прегърна майка си, — свободна съм и ще мога да принадлежа на човека, когото обичам.

— Само да не си се измамила в черния майор — процеди старата Казота. — Виждам, влюбила си се много в него и той те харесва, но се пази от него; мъжете са лукави и изменници. Не докарвай работата дотам, че да те изпъди. Аз ти мисля само доброто!

— Не приказвай така — прошепна Помпадура. — Това ще бъде неговата и моята смърт.

Хубавата жена се разплака, като си помисли, че мъжът когото обича, можеше някога да я изгони.

— Не плачи — утешаваше я Казота, — кажи ми, какво ще правиш сега с червенокосия изверг? Той ще дойде и ще иска наградата си.

— Ще я получи — отвърна Помпадура. — Изпрати ли писмото де Естерхази, което днес след обяд ти дадох?

— Да, майорът получи писмото.

— Тогава добрият Равелак не ще се отърве с празни ръце, той ще отиде в брачното легло, където го очаква ножът на гилотината!

Казота и Помпадура се върнаха радостни вкъщи.

Старата приготви вечеря и седна с дъщеря си да се хранят. Отвориха и бутилка шампанско. Двете жени се веселиха сякаш бяха извършили благородно дело.