Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (113)

41.

Пет дни след описаните събития в Кулата на глада, губернаторът Грефин седеше до масата в работния си кабинет и довършваше кореспонденцията, която щеше да се изпраща на другия ден с пощенския кораб за Европа. Току-що саморъчно беше написал обширен доклад, в който съобщаваше на правителството за бягството на капитан Драйфус от Дяволския остров, като същевременно добавяше, че благодарение на неговите бързи и енергични постъпки опасният престъпник е заловен и докаран в Каена, където се държи сега при най-строг режим. Също така молеше правителството да му съобщи час по-скоро дали да се държи държавният престъпник в тежки окови.

„Впрочем — завърши Грефин своя доклад, — за благото на републиката ще бъде много по-добре, ако смъртта «освободи» по-скоро този затворник от «мъките» му, защото Франция има доста заблудени глави, които вярват в неговата невинност и рано или късно ще причинят големи трудности на правителството. В случай, че правителството споделя това мнение, нека ми бъде съобщено с поверително писмо.“

Тогава, да, тогава тропическата треска ще свърши своята работа — подсмихна се коварно Грефин и сложи писмото в специален плик, написа адреса и го запечата грижливо с пет печата.

Разбира се, такова важно писмо по никакъв начин не трябваше да попадне в чужди ръце, защото можеше Да доведе до голям скандал. Губернаторът следваше старата латинска поговорка — каквото правиш, направи го хитро и помисли за последствията му.

Когато Грефин свърши тази работа, се облегна уморено на стола. Горещината на Южна Франция беше изтощила силите на този човек, който се уморяваше и от най-малката работа. Запали цигара, дръпна с наслада няколко пъти и после позвъни. След минута в кабинета влезе служещ, облечен във френска униформа. Той беше много грозен — дребен и мършав, а гладко обръснатото му лице бе покрито с петна. Имаше червена коса, сплескан нос, ниско чело.

— Жак — нареди му Грефин, — идете при госпожата и я попитайте дали вече мога да отида на обяд.

Жак се обърна усмихнат и изчезна; но след няколко минути се върна пак при губернатора.

— Госпожата се извинява — каза той. — Тя страда от силна мигрена и няма да напусне днес будоара си.

Грефин хвърли през прозореца цигарата си побеснял, после скочи от стола и почна да се разхожда с видимо вълнение из стаята.

— Мигрена и все мигрена! — изрече той гневно. — Вече няколко дена, откакто не съм се срещал отблизо с Милдред. Пък и когато съм с нея, забелязвам явна промяна в отношението й към мен. Отказва ми и най-малката любезност, груба е, отбягваме, тя е… ха, вие още ли сте тук?

Последните думи се отнасяха до Жак, който се бе спрял до изхода на стаята и подслушваше.

— Как се осмелявате да стоите в стаята без мое позволение? — викна Грефин и тропна сърдито с крак. — Защо шпионирате, кой ви плаща за това? Отговаряйте или ще ви изпратя на Дяволския остров и там ще можете да продължите шпионирането си!

Червенокосият слуга не обръщаше внимание на губернаторовите многословия, остана спокоен на мястото си усмихнат като човек, чиято работа е сигурна.

— Господин губернатор — каза той покорно, — вярно е, шпионирах.

— Как!? Значи, признавате? Арестувам ви! Грефин се отправи към писалищната маса, вдигна сребърния звънец и когато искаше да звънне, червенокосият слуга се спусна към него със светкавична бързина, одързости се да хване ръката на губернатора, взе звънеца и го сложи пак на масата.

— Човече, вие сте обезумял! — изкрещя Грефин. — Осмелявате се да ме хващате. Ще си получите наградата!

— Господин губернатор, това и очаквам — каза Жак с глух глас, като отстъпи крачка назад, но все пак остана близо до своя господар. — Чуйте, господин губернатор — продължи той след кратко мълчание, през което Грефин се беше втренчил в него като човек, който наблюдава луд или мошеник, — наистина шпионирах, но ако не бях го направил, утре щяхте да бъдете измамен. При това от жена ви.

Няколко минути Грефин не можа да проговори нито дума. Но в него се породи надеждата, че зад ниското чело на червенокосия му слуга се крият мисли, които могат да бъдат ценни за него, ако ги знае. Въпреки това, губернаторът си даде вид, че е все още разгневен.

— Вие дръзнахте — каза той хрипливо — да оскверните честта на съпругата ми. Сега ви предстои изборът: или да ми докладвате и докажете казаното или пък да изтърпите най-строго наказание. Човече, говорете бързо! Отнася се за вашата свобода, а може би и за вашия живот!

Но, изглежда, че червенокосият нямаше още намерение да открие своите тайни. Той лукаво гледаше господаря си със зелените си очи.

— Господин губернатор, всичко на света си има цена. Аз също искам да ви кажа моята. Ще ви докажа, че съпругата ви е невярна, но за това искам добра държавна служба. Също ще ви докажа, че един от най-опасните престъпници ще бъде освободен през нощта, ако навреме не му попречите. Но за това искам три неща: първо — пълната законна награда, която принадлежи на онзи, който попречи на бягство на престъпник от Френска Гвиана; второ — десет хиляди франка от вашия собствен джоб, защото ви правя важна услуга; трето — престъпникът, на чието бягство ще попреча, отсега нататък да бъде поверен под мой надзор. Вашата честна дума е достатъчна гаранция, че ще получа наградата, кажете ми я и аз ще открия такива работи, от които ще се ужасите и изненадате.

— Вашите условия са дръзки! — викна Грефин, — почти вярвам, че знаете важна тайна. Да бъде! Давам честната си дума, че ще изпълня всичко, което искате, разбира се, ако откритията ви излязат верни.

— Благодаря! — каза Жак и поглади с ръка грапавото си лице, като че искаше да събере мислите си. После изгледа губернатора с упорит поглед и продължи: — Тази нощ към дванадесет часа престъпникът Драйфус ще избяга от Кулата на глада и ще бъде отведен с малък, но бърз параход в Съединените щати.

— По дяволите, не може да бъде!

Грефин побледня и беше принуден да се подпре с двете си ръце на масата. Погледът му неволно се отправи към запечатаното писмо, в което се хвалеше пред правителството, че държи опасния престъпник Драйфус в сигурен затвор.

— Това не е вярно! Повтарям, това не може да бъде истина! — викна Грефин. — Кой би се осмелил сега, след като позорно загинаха Панталон и безчестната му дъщеря, да простре пак ръка над този престъпник! Жак, параходът, за който говориш, откъде се появи?

— Параходът е купен за тридесет хиляди франка от местния търговец Лантие. Той е малък, но мощен, движи се много по-бързо от правителствения. На Лантие не е известна целта, за която купиха неговия кораб. При покупката му се каза, че се купува за богата дама, която иска да предприеме с него дълга разходка по море. Това е донякъде вярно.

При тези думи червенокосият хитро се усмихна и потърка ръце.

— Познавате ли посредника, осъществил сделката? — пошепна Грефин, цял пламнал от ярост.

— Разбира се, аз съм посредникът!

— Как? Вие? Жак, вие имате пръст в тази работа?

— Да, господин губернатор. Само така можех да проуча коварния план. Помагах им, но само за да мога да ви предупредя навреме.

— Вие сте опитен и можещ човек. Ще ви възнаградя още по-богато, отколкото обещах. Но кажете ми, как се нарича дамата, по чиято заповед работихте?

Последва кратко мълчание. Изглежда, че червенокосият събираше необходимите сили за страшния морален удар, който искаше да нанесе на губернатора.

— Как се нарича онази хубава, богата дама, която е влюбена в престъпника Драйфус?

— Как се нарича ли? Госпожа Милдред Грефин!

— Ах, аз го предчувствах!

Когато каза тези думи, побелелият мъж се отпусна на стола до писалищната си маса и остана няколко минути зашеметен. Жак отиде към малката масичка, където се намираше ледена вода, коняк и лимони, забърка набързо едно разхладително питие и го поднесе на господаря си.

Грефин взе чашата и я изпи до дъно.

— Бих желал това да бъде отрова — промълви той, — а онази нещастница, която злоупотреби така безбожно с доверието ми, да пие заедно с мене.

После захвърли чашата пред себе си и тя се разби на стотици парчета.

— Не, не — викна почти истерично губернаторът, — няма да се опропастя заради една безчестница, а ще опропастя нея! Да, заклевам се, че ще си отмъстя страшно. Когато блудницата стъпи в Кулата на глада, за да отведе любовника си, тя няма да напусне жива старите й стени. Ха-ха, развратницата ще има случай да празнува брака си с престъпника Драйфус. Ще им приготвя само брачното ложе и смъртта ще бъде техен брачен свидетел, а сватбената им трапеза ще покрия с глад, ужас и мъки!

Грефин скочи от стола и хукна из стаята като бесен тигър, жаден за кръв. Червенокосият предател го оглеждаше с удоволствие и потъркваше мършавите си ръце.

— Господин губернатор, решихте ли — запита той покорно — да попречите на нощното бягство, въпреки че ще компрометирате госпожа съпругата ви?

— Тази развратница не е моя съпруга! — викна Грефин. — На никого не казвай за това, което ми откри. През нощта, към единадесет часа да те намеря тук, в стаята. Ще направя сам необходимите приготовления и ще накажа безмилостно всички виновни. Мисля, че и Дакоста с кучешкото лице трябва да е забъркан в това съзаклятие. Добре, нека се хванат в капана ми точно когато мислят, че измамата им е успяла. Иди си сега и ме остави сам!

Червенокосият подлец се поклони покорно на Грефин и излезе от стаята. Когато вратата се затвори след него, той се изсмя тържествуващ.

— Черният майор ще ми бъде благодарен — прошепна той, — когато научи как изиграх смъртния му неприятел Драйфус. Никой не може да ме упрекне, че не съм верен слуга на господаря си. Кой друг на света би могъл да служи така на черния майор? Потопих „Бригита“ в океана. Съпругата на капитан Драйфус, детективката Алиса Тери, германският глупец Клаус Грот и високомерният барон Пикардин.— всички се удавиха като котенца в морето, а освен това попречих на Драйфус да избяга, подхвърлих го на отмъщението на побеснелия от любов губернатор — това са хитрости, с които мога да се гордея! С утрешната поща ще изпратя едно писмо до черния майор и се хващам на бас, че в деня, когато го получи, ще изпие няколко бутилки шампанско за здравето на предания си шпионин!

На разстояние около четвърт миля от Кулата на глада върху вълните се полюшваше малък параход. На борда му нямаше никаква светлина. Само долу, при машината гореше силен огън за поддържане на парата на котела, но машинистът и огнярите се грижеха да не изхвръкне нито искрица от комина. На палубата на кораба се движеха насам-натам тъмни сенки и тихо вършеха работата си. От борда му се отдели малка лодка и тръгна към старата кула. В лодката се намираше млада жена и нисък грозен мъж, който гребеше. Това бяха губернаторшата и слугата Жак. Лодката се плъзгаше тихо по гладката повърхност на морето. По време на пътуването двамата не размениха нито дума. След минута стигнаха до старата кула и спряха при стълбата.

Дамата стана.

— Жак, почакайте ме тук, в лодката — нареди тя. — След няколко минути ще дойда и ще се върнем на парахода. Жак, бъдете ми верен и ще спечелите обещаните три хиляди франка.

— Госпожо, простете — отговори Жак, — но ако ми позволите, бих ви помолил за нещо. Може би като тръгвате, ще забравите своя предан слуга, а на мене би ми било неудобно да ви напомня за възнаграждението. Че ви служих добре и вярно, това сама знаете и бих желал да имам тези пари още сега.

Без да се съмнява в нещо и без да негодува от нахалната молба, Милдред отвори малката кожена чанта, която носеше през рамо, извади от нея три банкноти по хиляда франка и ги подаде на червенокосия лодкар.

— Ето — каза тя. — Доверявам ви се.

В този момент желязната врата се отвори и старият Дакоста се появи с фенер в ръка. Милдред му показа изписан лист, снабден с подписа на губернатора, и старецът я пусна да влезе. Надзирателят затвори предпазливо желязната врата и я погледна:

— Госпожо, насаме ли искате да говорите със затворника, както преди?

— Нещо повече: искам да го отведа със себе си. Моля, прочетете заповедта на губернатора и ще узнаете какво трябва да се направи.

Дакоста прочете внимателно съдържанието на официалната бланка и се увери, че госпожата му казва истината. Губернаторът му заповядваше да предаде затворника Драйфус на приносителката на настоящия документ.

— Всичко е наред — промърмори Дакоста, след като прочете документа. — Госпожо, моля, последвайте ме.

Двамата се качиха по стълбата, но едва бяха стигнали средата й, зад ъгъла на стария зид се промъкна крехка женска фигура и се скри. Когато губернаторшата мина край нея, от скривалището се дочу лека въздишка.

Драйфус се намираше в стаята на Дакоста, когато Милдред влезе при него. Тя се спусна и дълбоко развълнувана му протегна ръка.

— Капитан Драйфус — изрече задъхано, — дойдох да изпълня обещанието си. Часът на вашата свобода удари. Трябва само да ме последвате и ще бъдете свободен.

Като чу тази радостна вест, капитанът развълнуван отговори:

— Госпожо, вие виждате, че треперя от щастие и радост. Не се надявах да изпълните толкова скоро дадената си дума. Значи съм свободен, свободен от страшните окови. Ще се върна отново при близките си, ще притисна до гърдите си ония, които са ми скъпи! О, госпожо, това е много голямо щастие за мене. Очите ми се пълнят със сълзи, а сърцето ми тръпне от благодарност към вас!

Мъченикът от Каена наистина проливаше радостни сълзи.

— Драйфус, съвземете се! — помоли го Милдред, която не можеше да откъсне поглед от мъжа. — Не губете време в прекалени благодарности! По време на пътуването ще имаме възможност да си кажем това, което се крие в нашите сърца!

— Госпожо, готов съм — заяви Драйфус с треперещ глас. — Няма какво друго да взема, освен себе си. Но преди да тръгна, трябва да узная, какво ще стане с бедния Дакоста и нещастната му сляпа внучка. Няма ли да пострада добродушният старец заради бягството ни? Губернаторът няма ли да излее яда си върху тези двама невинни?

— Капитане, няма защо да се страхувате от това. Дакоста е действал по заповед, която носи саморъчния подпис на губернатора. А как се снабдих с подписа му, това надзирателят не трябва да знае. Стига му, че притежава този документ.

— Добре, да предположим, че Дакоста е в безопасност. Но вие, госпожо, можете да пострадате жестоко, ако ни хванат. Моля, не се увличайте от справедливостта и човешката любов, не правете стъпка, за която после може да се разкайвате. Не принасяйте такава голяма жертва!

Милдред хвърли пламенен поглед към капитана и стисна страстно ръцете му.

— Драйфус, да ви принасям жертва ли! — не можеше тя да крие повече чувствата си. — Добре, ще открия сърцето си, преди да напуснем тази кула… Драйфус, една непреодолима сила ме кара да върша всичко това. Тази сила е любов — силна, огнена любов.

Преди Драйфус да успее да й попречи, тя обви ръце около него и се хвърли с трепетно желание на гърдите му.

— Обичам те — прошепна тя в пламенната си страст. — Обичам те и трябва да те притежавам по какъвто и да е начин. Откакто те видях, мислите ми са заети само с тебе и чаках с нетърпение този час, който ще ни съедини завинаги. Опознай твоята Милдред и тогава няма да я пренебрегваш! В моите ръце, на моите гърди, упоен от моята любов, ти ще забравиш жената и детето си и няма да имаш вече толкова горещо желание да ги видиш. Ще избягаме в Ню Йорк и там ще изпием чашата на щастието! Алфред, целуни ме, целуни ме, устните ми жадуват за твоята целувка и ръцете ми не могат да те прегръщат достатъчно силно! О, ела, ела, дай ми устните си! Позволи ми да изпитам блаженството, което ме очаква на твоите гърди! Дай ми любовта си!

Страстната жена се притискаше все повече и по-силно към мъжа, сякаш никога нямаше да го пусне от прегръдките си. Пламенните й устни търсеха неговите, а гърдите й потръпваха. Капитанът се изправи гордо, с енергията на мъж, който съзнава своя дълг. Ръцете му отстраниха нейните от своите рамене и той леко, но решително отблъсна изкусителката от себе си.

— Госпожо — започна той, — принуден съм да ви събудя от един сън, който не може да се осъществи, макар и да ме считате за свиреп и глупав. Вие можете да обичате, но аз не отвръщам на тази любов. Госпожо, вашата красотата без съмнение пленява, но сърцето ми принадлежи на друга жена. То е неприкосновено светилище на моята съпруга, на майката на детето ми, на героинята и мъченицата, която се бори и страда заради мене. Ако исках да отнема дори частица от любовта, която дължа на моята Херманса и да ги дам на друга жена, тогава, госпожо, щях да заслужа участта, която сега понасям невинен!

Милдред рухна със стенание на пода.

— Алфред, ти ме правиш нещастна, а заедно с мене и себе си! — извика тя и закърши ръце.

— Не, госпожо. Вие още можете да се върнете при съпруга си. Все още нищо, което петни честта ви, не се е случило. Все още никой друг, освен двама ни, не знае за вашето намерение. Що се отнася до мен, никога не ще заслужа свободата си с грях спрямо моята съпруга.

Пламенната жена прегърна хълцаща коленете му.

— Значи, моята любов не ти е потребна — викна тя със задавен глас. — Значи, ти ме презираш и отблъскваш! О, смили се, последвай ме и аз ти се заклевам, че не ще можеш да живееш без прегръдките ми, когато опиташ жарта и сладостта на моята любов. Алфред, не мога да живея без тебе, не мога да се върна вече в къщата на съпруга си, защото се отвращавам от тиранина. Не пропускай единствения шанс да избягаш от тази ужасна страна. Тук ще загинеш от треска или от ръката на убиец, а с мен ще живееш щастливо и до сърцето ми ще забравиш мъките, страданията, които светът ти причини. Алфред, мили мой, повярвай ми, ела с мене и ще бъдеш щастлив.

Милдред беше станала и прегърнала като змия снагата му и преди Драйфус да може да й попречи, на устните му пламна страстна целувка — целувката, която младата жена не искаше да свърши никога.

Внезапно в стаята прозвуча страшен смях. Той дойде откъм вратата.