Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (8)

9.

Майор Форцинети остана изненадан, когато на другата заран видя Естерхази в дома си. Управителят на затвора посрещна студено ранния посетител.

— Навярно някоя важна работа ви е накарала, господин графе, да ме посетите толкова рано — запита го студено домакинът.

Естерхази протегна сърдечно ръката си.

— Господин майор — каза с хриплив глас, — не съм дошъл по служебна работа, а само да се извиня за вчерашната случка. Много съжалявам, че постъпих толкова зле с вас. Признавам, че постъпката ми не бе нито учтива, нито пък уместна. Бях много нервирай, та не знаех какво говоря. Моля ви, приятелю, да ми простите, ако съм ви оскърбил.

Форцинети стисна сърдечно ръката на графа. Той бе честен човек и не предполагаше, че има хора, които едно говорят, а друго вършат.

— Господин графе, всичко е простено и забравено — допълни той, докато подаваше ръка на черния майор. — Били сме добри приятели и ще останем такива. Жалко само, че сте станал много нервен, откакто започнахте да надзиравате капитан Драйфус. Щеше да ми е много приятно, ако по-често ме посещавахте, както правехте това по-рано. Моята дъщеря никога не ще забрави забавните и полезни разкази, които слушаше от вас, когато идвахте по-често у дома. Съжалявам много, че времената се изменят, а с тях и хората.

— Господин майор, вие трябва да признаете — каза Естерхази, — че всеки на моето място щеше да стане нервен. Моето началство ме е натоварило с голяма отговорност.

Управителят на затвора въздъхна дълбоко.

— О, тази Драйфусова трагедия ще има лоши последствия за всички ни — каза той печално. — И мисля, че ще доведе отечеството ни до голяма опасност.

— Вярвам, че скоро ще ни снемат отговорността за делото Драйфус — сподели черният майор. — Разследването ще започне тия дни, после военният съд ще разгледа делото и тогава…

— И тогава — запита Форцинети, — какво ще стане с нещастния?

— Военният съд ще го осъди според закона — отвърна Естерхази. — Ако не бе отменено смъртното наказание във Франция, главата на капитан Драйфус щеше да хвръкне на гилотината. Сега престъпникът ще бъде осъден на заточение във френска Гвиана.

— Значи в Каена — възкликна Форцинети с разтреперан глас. — Каква ужасна съдба е сполетяла нещастника!

— Това е съвсем заслужено наказание за предателя, който е продал отечеството за пари на неприятелите му. Негово превъзходителство, военният министър е напълно убеден във вината на Драйфус. От ден на ден идват все повече доказателства против него. Военният министър има в ръцете си и документ, в който са означени цял ред държавни планове. Този лист е намерен в коша за книги в Н-ското посолство и е установено, че почеркът е на Драйфус.

Добрият старец поклати печално главата.

— Вярвам, че съдиите, които ще се занимават с това дело — каза той, — ще отварят добре очите си и няма да подпишат несправедлива присъда й с това да опетнят Франция и нейното правосъдие. Аз служа вече, господин Естерхази, тридесет години като управител на затвора. Хиляди и хиляди престъпници са минали през това време оттук. Имам опит и схващам веднага по чертите на хората дали са виновни или не. Капитанът не прилича на престъпник. От неговите думи, от обноските му не се забелязва да е станал предател на отечеството си. Освен това Драйфус притежава имот от двадесет милиона франка. Той е едва на тридесет и две години и вече е капитан. Има красива, млада жена и живееше щастливо и примерно. Кой би могъл да накара един такъв човек да продаде своята чест и своя живот за няколко хиляди? Не, това не мога да повярвам, това не е вярно!

— Да оставим това — каза Естерхази с твърд глас. — Нашите мнения са различни. Още нещо имам да ви кажа. Негово превъзходителство, военният министър е заповядал да се окове капитан Драйфус.

— Това е сторено — отвърна Форцинети тъжно, — поставена е и друга, по-здрава решетка на прозореца.

— Добре — каза черният майор, — нека преминем сега към друг, по-интересен въпрос. Ще ми позволите ли да поздравя госпожица Марион или е болна?

— Благодаря, господин майор, дъщеря ми е здрава, дори от няколко дни прави малки разходки и се връща весела и добре разположена. Влезте в приемната стая, Марион е там и работи.

— Ще ме придружите ли, господин майор? — запита графът и изгледа подло стареца.

— Ще ме извините — каза той, — престъпникът Равелак ни показа, че трябва да бдим и да си отваряме добре очите. Сержант Жирардин ме очаква в двора. Трябва заедно да обиколим всички килии. Както Равелак е успял да пробие тавана на килията, така могат да го направят и други.

Форцинети подаде още веднъж ръка на графа и излезе.

Черният майор остана неподвижен сред стаята, докато затихнаха стъпките на Форцинети.

Изсмя се подло и се запъти към вратата на приемната стая.

Марион беше сама. Красивото момиче бе седнало до масата, на която светеше лампа с червен абажур. Тънките й пръсти шиеха.

Когато врата се отвори, момичето се стресна. Ръката, в която държеше иглата с копринения конец, остана неподвижна.

Естерхази затвори вратата и се доближи до момичето.

Марион отговори на поздрава с кимване на глава. Тънкото й тяло се разтрепера и зениците на очите й се разшириха.

Черният майор намести безшумно стола си и седна срещу нея.

— Доста време има, откакто не сме се виждали — каза той високо.

— Да, доста време — повтори момичето плахо.

— Мислите ли някога за мене, кажете ми!

— Винаги, винаги трябва да мисля за вас!

Тя наведе глава и се опита да продължи работата си.

Черният майор се наведе към момичето и впи очи в тялото му.

— Марион, не желаете ли да ме погледнете? — запита той с благ глас.

— Не, трябва да внимавам в работата. Погледът на Естерхази сновеше лакомо по лицето й.

— Марион, искам да ме погледнете!

Момичето вдигна полека глава и погледна черния майор.

Очите на графа се втренчиха в зениците на Марион. Тя не можеше вече да се отърве от погледа му. Ръкоделието падна от скута й. Граф Естерхази хвана ръцете й и ги стисна. Черният майор привлече момичето още по-близо до себе си.

— Спи, спи, заповядвам ти!

Очите на Марион станаха прозрачни. Клепачите й бавно се притвориха и дългите черни мигли закриха зениците.

Черният майор погледна неспокойно към вратата на стаята. Той бе сам с жертвата си.

Острият му поглед се впи пак в лицето на Марион, като че искаше да проникне в душата й и да прониже тялото й. Графът положи ръцете си на главата на момичето и разтри челото, слепите очи, лицето, врата и гърдите й. Повтори го пет-шест пъти.

Марион облегна глава на масата. Тя бе със затворени очи, бледа и вцепенена.

— Момичето е хипнотизирано — промълви черният майор тихо, — то спи дълбоко и се подчинява на моята воля!

После хвана ръцете на момичето.

— Марион, заповядвам ти да ме слушаш и да запомниш всичко, което ще ти кажа.

— Чувам те.

Тези думи бяха казани тихо и някак меланхолично от хипнотизираната.

— Заповядвам ти утре между три и четири часа да напуснеш къщата си. Ще наемеш файтон и ще се отправиш към къщата на мадам Легуве, която се намира на улица „Наполеон“ № 57. Ще слезеш там, ще позвъниш и ще попиташ за господин Арманд Ноар. Ти знаеш вече къщата и лесно ще я намериш. Да не забравиш какво ти поръчах. Ще дойдеш ли?

— Ще дойда.

— Не трябва да казваш никому за това, което ти поръчах. Марион, заповядвам ти да мълчиш!

— Ще мълча!

— Ти си добро момиче и послушно дете — каза подлият мъж, който не се срамуваше да приложи коварния си план срещу едно безпомощно момиче.

— Ела ме целуни, Марион!

Момичето стана, отиде при графа и го прегърна. Хубавите й устни се допряха до неговите.

— Седни — каза й той. Тя седна на стола.

Черният майор й дъхна няколко пъти в лицето и потри челото й.

— Събуди се, Марион — пошепна той, — събуди се, събуди се!

Клепачите й помръднаха, устните й се раздвижиха и една дълбока въздишка излезе от гърдите й. Естерхази напусна стаята безшумно, преди момичето да се събуди напълно.

В двора той срещна Форцинети.

— Много добре се забавлявахме с госпожица дъщеря ви — каза той и се засмя иронично. — Изглежда госпожица Марион е напълно оздравяла. Навярно чистият въздух и разходките са помогнали.

— Радвам се, че чувам това от вас. Готов съм да пожертвам цялото си състояние само и само да е здраво детето ми.

— Повярвайте ми, господин майор, няма на света друг, който да желае повече от мен щастието на милото ви дете.

Този хитрец се впусна в дълъг разговор с невинния старец, за да му попречи да влезе в стаята при Марион и да види разстроеното й душевно състояние.

Марион се огледа зачудено из стаята, разтри челото си и се замисли. Тя искаше да си припомни случилото се, но напразно. Като не успя, взе пак иглата с копринения конец и продължи шиенето там, където го бе оставила при влизането на черния майор.