Робърт Маккамън
Лебедова песен (76)

76

Фаровете бяха загасени и три редици от превозни средства на Армията на съвършенството тръгнаха бавно през паркинга, докато виещите ветрове превръщаха сипещия се сняг в ослепителна мрежа. Видимостта беше намалена до около три метра във всички посоки, но вихрушката беше дала шанс на АНС да разчисти някои от останките с два от трите булдозера, с които разполагаше. Бяха изринали замръзналите трупове и смачкания метал в големи купчини от двете страни на мястото, което пехотинците на Армията на съвършенството вече наричаха „Долината на смъртта“.

Роланд беше в средата на първата редица със собствения си джип. Шофьор му беше сержант Маккоуън. Под палтото си носеше раменен кобур с .38-калибров револвер, а до себе си държеше автомат М-16. На пода, зад десния си ботуш, беше оставил сигнален пистолет и две ракети.

Знаеше, че денят ще е прекрасен.

Войниците се возеха на капаците, в багажниците и върху броните на превозните средства, като добавяха допълнителна тежест, спомагаща за по-добро сцепление. Предните единици бяха следвани от хиляда и двеста войници на АНС. Капитан Кар ръководеше левия фланг, а от другата страна на джипа на Роланд капитан Уилсън командваше дясната. Двамата, заедно с другите офицери, участващи в Операция Разпване, бяха прегледали плановете с Роланд на няколко пъти и Роланд им беше казал точно какво очаква. Не биваше да има никакво колебание, когато дадеше сигналите, и маневрите трябваше да се направят точно както бяха нарисувани. Не трябваше да отстъпват, беше им казал той. Първият, който извикаше „Отстъпление“, щеше да бъде разстрелян на място. Докато заповедите бяха раздавани и планът се обсъждаше отново и отново, полковник Маклин си седеше мълчаливо зад бюрото.

„О, да! — помисли си Роланд, опиянен от вълнение и страх. — Денят ще е прекрасен!“

Превозните средства продължаваха да напредват, метър по метър, като ревът на двигателите им беше потискан от воя на вятъра.

Роланд избърса снега от очилата си. От капаците и броните на първата редица камиони и коли започнаха да слизат войници и да продължават пълзешком на ръце и колене през снега. Те бяха членове на разузнавателната бригада, която Роланд беше организирал — дребни и бързи мъже, които можеха да се промъкнат до защитната линия на Братството, без да бъдат забелязани. Капитанът се наведе напред на седалката си, за да види по-добре кладите на врага. Дори сега, знаеше той, войниците на разузнавателната бригада заемаха позиции в далечния ляв и далечния десен фланг и първи щяха да открият огън, когато сигналите бъдеха дадени. Ако успееха успешно да привлекат вниманието на Братството към далечния ляв и далечния десен фланг, в самия център на защитната линия можеше да се отвори дупка от объркването… и точно там Роланд планираше да пробие.

Отпред блестеше оранжева светлина — светлина от огън, която една от кладите на защитната линия създаваше. Капитанът отново изчисти очилата си, видя проблясъка на друга клада на около тридесет метра вляво от него. Взе сигналния пистолет и го зареди с първата ракета. Взе втората с облечената си в ръкавица лява ръка, изправи се в джипа и изчака предната нападателна единица да се приближи с още пет метра.

Сега!, каза си той и насочи сигналния пистолет малко над предните стъкла на превозните средства по левия фланг. Дръпна спусъка и пистолетът се изкашля. Ракетата остави след себе си брилянтен ален блясък. Първият сигнал беше пратен. Превозните средства от лявата страна се завъртяха и цялата предна линия се измести вляво. Роланд бързо зареди пистолета и изпрати втория сигнал до десния фланг. Превозните средства вдясно забавиха ход и се изместиха вдясно.

Сержант Маккоуън също завъртя волана надясно. Гумите поднесоха по снега, но само след няколко секунди намериха сцепление. Роланд отмерваше времето с броене: осем… седем… шест…

Видя няколко бързи бели проблясъка от изстрели в далечния ляв фланг, които идваха от защитната линия на Братството, и веднага разбра, че разузнавателната бригада е започнала своята работа на онова място.

… пет… четири…

Проблеснаха изстрели и в далечния десен фланг. Роланд видя разхвърчалите се искри от рикоширащи в метал куршуми.

… три… две…

От лявата страна всички превозни средства на АНС запалиха фаровете си. Ослепителните лъчи светлина пронизаха снега и се забиха в очите на часовите на Братството, които не бяха на повече от три метра разстояние. Частица от секундата по-късно всички фарове от дясната страна също светнаха. Паникьосаните часови започнаха да стрелят с автоматите си на сляпо и да вдигат облаци сняг на по-малко от два метра пред джипа на Роланд.

… едно, преброи той.

Масивното нещо — донякъде машина и донякъде творение, излязло от средновековен кошмар — което следваше на десет метра дистанция джипа, изведнъж изрева и се спусна напред, като веригите му премазваха трупове и останки, а стоманената му лопата беше вдигната, за да го предпазва от куршумите. Роланд изгледа голямата военна машина, която мина покрай него. Тя набираше скорост, устремена към средата на вражеската защита.

— Давай! — провикна се капитанът. — Давай! Давай!

Отрочето на Мангрим беше дърпано от булдозер, чийто шофьор го управляваше от бронираната му кабина. Зад него, със стоманени въжета, беше завързана широка дървена платформа с оси от камион и прикрепени за тях гуми. От платформата се издигаше сложна дървена рамка, направена от здрави телефонни стълбове, за които с болтове беше закрепено стълбище, издигащо се на повече от двадесет метра във въздуха. Стълбите бяха взети от къщи от един мъртъв жилищен комплекс до търговския център. Дългото стълбище се извиваше леко напред в най-горната си част и завършваше с рампа, която можеше да се спусне като подвижен мост на замък. Бодлива тел и събрани парчета метал от останките на коли покриваха външните повърхности, а тук-там бяха изрязани амбразури на няколко от площадките на стълбището. За да се поддържа тази тежест, на някои от телефонните стълбове бяха забити метални шипове, закрепени за булдозера, за да бъде военната машина стабилна.

Роланд знаеше какво е това. Беше виждал негови снимки в книгите. Алвин Мангрим беше построил обсадна кула, каквито средновековните армии бяха използвали, за да щурмуват укрепените замъци.

Вдигнатата лопата на булдозера се вряза в пощальонския брониран камион, който беше покрит с графити от рода на „ОБИЧАМЕ СПАСИТЕЛЯ“ и „УБИВАМЕ В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА“ и го избута назад, за да разкъса защитната линия. Камионът се блъсна в една кола и тя се сплеска между него и брониран ван „Тойота“, когато булдозерът натисна напред — двигателят му запищя, а веригите му захвърляха сняг зад себе си. Обсадната кула потрепери и заскърца като артритни кости, но беше много здрава и издържа.

От левия и десния фланг на защитната линия на Братството бяха произведени изстрели, но войниците, които бяха заели позиция в средата, бяха изблъскани назад, като някои от тях бяха премазани от булдозера, който проби. През дупката, която огромната машина отвори, плъзнаха като рояк пехотинци на АНС и раздадоха още смърт с оръжията си. Куршумите свистяха и се врязваха в метал, а малко по-нататък беше улучен резервоар, който експлодира и освети бойното поле с адски блясък.

Булдозерът изблъска останките и продължи напред. Стоманената му лопата удари стената на крепостта и шофьорът изключи двигателя и дръпна спирачката. Един камион, натоварен с войници и десет варела с бензин, мина през дупката, образувана от голямата машина и обсадната кула, и спря до нея. Докато другите пехотинци осигуряваха прикриващ огън, някои от войниците започнаха да разтоварват варелите с бензин, а останалите, които носеха макари с въже, прибягаха до обсадната кула и тръгнаха по стълбите. Стигнаха върха, отключиха рампата и я бутнаха напред. В долната й част имаше стотици дълги пирони, които се забиха в снега на покрива на търговския център. Вече разполагаха с двуметров дървен мост, който свързваше кулата и покрива. Един по един войниците прибягаха по него и след като се качиха на търговския център, хвърлиха краищата на въжетата си на хората, които търкаляха варелите към стената. Въжетата вече бяха направени на примка и завързани — единият край за варела, а другият на покрива. Варелите с бензин бяха изтеглени бързо един след друг на покрива.

Още войници се качваха по обсадната кула, заемаха местата си по амбразурите и откриваха огън по събраните долу пехотинци на Братството, които отстъпваха към входа на търговския център. Мъжете на покрива търкаляха варелите до централния оберлихт, през който ги пускаха и те падаха върху събраните хора на Американското братство. Мнозина от тях спяха и още нямаха представа какво се случва. Когато варелите паднаха долу, войниците се прицелиха и откриха огън с пушките си. Уцелиха варелите и замириса на бензин. Искрите от куршумите го възпламениха с невероятно лум!

Изправеният в джипа си Роланд видя как пламъците се надигат в нощта през счупените оберлихти.

— Пипнахме ги! — изкрещя той. — Сега ги пипнахме!

Под оберлихтите, в натъпкания с хора атриум на търговския център, мъже, жени и деца танцуваха на мелодията на Роланд Кронингер. Още варели с бензин полетяха надолу през оберлихтите и експлодираха като напалмови бомби в пожар. За по-малко от две минути целият под на атриума беше залят от горящ бензин. Стотици тела горяха, докато други стотици се опитваха да се освободят, като прегазваха братята и сестрите си и се бореха за глътка въздух в огнената буря.

В този момент останалите от превозните средства на Армията на съвършенството се врязваха в защитната линия на Братството и въздухът изгаряше от куршуми. Една горяща фигура прибяга покрай джипа на Роланд и беше премазана като сламена кукла под гумите на прииждащ камион. Войниците на Американското братство се паникьосаха, не знаеха по кой път да поемат, а онези, които се опитаха да отвърнат на удара, бяха убити. От входа на търговския център излизаше дим, но мъжете на покрива продължаваха да хвърлят варели с бензин. Роланд чуваше експлозиите дори над писъците и изстрелите.

Войниците на Армията на съвършенството пробиха в търговския център. Роланд взе своя автомат М-16, слезе от джипа и хукна през масата от объркани хора към входа. Един тракерен куршум изсвистя покрай лицето му и той се спъна и падна върху едно премазано тяло, но бързо стана и продължи напред. Ръкавиците му бяха станали пурпурни и нечия кръв беше изцапала предната част на палтото му. Цветът му харесваше, защото той беше цветът на войника.

В търговския център Роланд беше заобиколен от десетки пехотинци на АНС, които стреляха по вражеските войници в магазините. Във въздуха се издигаше сив пушек, а по коридора бягаха пламнали хора, които не стигаха много далеч, преди да паднат. Подът се разтресе от поредния взрив, когато последният варел избухна и Роланд усети неприятната гореща вълна, идваща от атриума пред него. Усети опиянителната миризма на изгоряла плът, коса и дрехи. Още експлозии разтресоха пода. Според него това бяха възпламенените муниции на Братството. Вражеските войници хвърляха оръжията си и излизаха от магазините, молещи за милост. Не получаваха такава.

— Ти! Ти! И ти! — изкрещя Роланд и посочи трима войници. — Последвайте ме! — Хукна по посока на книжарницата.

Атриумът се беше превърнал в сериозна огнена маса. Горещината беше толкова ужасна, че стотиците трупове бяха започнали да се втечняват и да се разтапят в едно цяло. Прорязващи ветрове пищяха около стените. Палтото на Роланд започна да тлее, когато прибяга през атриума и тръгна по коридора, който водеше към книжарницата. Тримата войници го следваха по петите.

Капитанът внезапно спря, а очите му се ококориха от ужас. Единият от танковете на Братството — „Безкрайна любов“ — беше паркиран пред книжарница „Б. Далтън“.

Войникът зад Роланд каза:

— О, Го…

Оръдието на танка стреля. Разнесе се разкъсващ слуха гръм, който изпочупи останалите здрави стъкла на магазините. Оръдието беше вдигнато прекалено нагоре и ударната вълна от снаряда събори Роланд и хората му, когато мина на повече от метър над главите им. Той уцели тавана в края на коридора, експлодира като гръм на петнадесетина метра във въздуха и изби повечето от войниците, които бяха пуснали варелите с бензин в търговския център.

Роланд и хората му откриха огън, но куршумите им само драскаха бронята на танка, без да му нанесат никакви щети. Машината тръгна тежко напред към тях и след малко спря, даде назад и обърна надясно. Оръдието й се завъртя и стреля отново, като този път отвори голяма колкото камион дупка в тухлената стена. Разнесе се шум от стържещи зъбни колела и някакъв трясък, след който многомилионната машина започна да дими, разтресе се и спря.

Или танкистът не знаеше какво прави, или танкът беше сдал багажа!

Люкът се отвори. От него се появи мъж с вдигнати ръце.

— Не стреляйте! — провикна се той. — Моля ви, не стр…

Беше прекъснат от канонада от куршуми, които пронизаха лицето и врата му и го върнаха обратно в танка.

Двама войници на Братството се появиха на входа на книжарницата и откриха стрелба. Пехотинецът на АНС вдясно от Роланд беше убит, но само след няколко секунди престрелката приключи и двамата от вражеските редици бяха неутрализирани. Пътят към книжарницата беше разчистен.

Роланд се хвърли на пода, когато чу изстрел, бързо последван и от втори. Двамата му останали живи мъже стреляха продължително в мрака на „Б. Далтън“, но не срещнаха повече вражеска съпротива.

Капитанът изрита вратата на склада и се дръпна на една страна, готов да окъпе помещението в куршуми, ако имаше още войници, които да бранят Спасителя.

Нямаше никакво раздвижване и не се чуваше нищо.

В склада гореше една-единствена газена лампа. С готова за стрелба пушка, Роланд влезе вътре и приклекна на пода.

Спасителя, който беше облечен в лимоненозелено палто и бежови панталони с кръпки на коленете, седеше в стола си. Ръцете му бяха стиснали подлакътниците. Главата му беше увиснала назад и Роланд успя да види пломбите в кътниците му.

На челото между очите му имаше дупка от куршум, от която се стичаше кръв. Над сърцето му, в лимоненозеленото палто, имаше втора рана, черна и овъглена. Ръцете му изведнъж се отвориха и затвориха конвулсивно. Но Спасителя беше мъртъв. Роланд много добре знаеше как изглежда един мъртвец.

Нещо се размърда в сенките.

Капитанът вдигна пушката си.

— Излез. Веднага. Ръцете на главата.

Последва дълго мълчание и Роланд почти изстреля няколко куршума… но тогава фигурата пристъпи на светлината с вдигнати ръце. В едната от тях държеше .45-калибров автоматичен пистолет.

Появи се брат Тимъти, чието лице беше пребледняло като платно. Роланд осъзна, че е бил прав, като си мислеше, че Спасителя не се отделя от съветника си.

— Хвърли пистолета — нареди му той.

Мъжът се усмихна едва. Свали ръце, насочи .45-калибровия в собственото си слепоочие и дръпна спусъка.

— Не! — изкрещя Роланд, който вече беше хукнал към него, за да го спре.

Но пистолетът само изщрака… и изщрака… и изщрака.

— Трябваше да го убия — каза брат Тимъти, а пистолетът продължи да щрака на празно. — Той ми каза да го направя. Каза ми, че еретиците са победили и че последното нещо, което трябва да направя, е да го избавя от лапите им… а след това да избавя и себе си. Така ми каза. Показа ми къде да го застрелям… на две места.

— Свали го — нареди Роланд.

Брат Тимъти се ухили и от двете му очи се откъсна по една сълза.

— В пистолета имаше само два патрона. Как да се избавя… след като в пистолета имаше само два патрона?

Той продължи да дърпа спусъка, докато Роланд не му отне оръжието. Мъжът зарида и падна на колене.

Подът се разтресе, когато покривът на атриума, отслабен от пламъците, от седемте години неподдържаност и тоновете вода от разтопен сняг, се срути върху горящите трупове. По-голямата част от стрелбата секна. Битката почти свърши и Роланд беше спечелил своята награда.