Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (58)

58.

Въпреки че започна да вали, пламъците на факлите не гаснеха. В замъка всички бяха на бойна нога. С половинчасово закъснение, автомобилни фарове възвестиха пристигането на гостите.

— Манон, качи се при Госпожата да й съобщиш, че дойдоха. Кажи и на Одил.

Леката кола измина чакълестата алея на бавен ход, после елегантно заобиколи кестените и спря пред входа на замъка. Блейк чакаше на най-горното стъпало, с разтворен чадър в ръка. Спусна се да отвори вратата на автомобила откъм страната на пътника до шофьора, забелязвайки вътре очертанията на женска фигура. Искаше да я предпази от дъжда.

— Добър Вечер госпожо. Добре дошли в имението Бовилие — започна да изрежда той.

Но когато погледна жената в лицето, помисли, че халюцинира.

— Божичко, Мелиса…

— Здравей, Андрю. Съжалявам, че не мога да те разцелувам, но се предполага, че не се познаваме. Добре изглеждаш.

Блейк се олюля. Погледна към мястото на шофьора. Оттам вече излизаше Ричард Уорд.

— На мен не се ли полага чадър?

— Какво правиш тук?

— Придружавам съпругата си, която идва на гости на своята френска приятелка.

Той взе от задната седалка разкошен букет и побърза да се скрие под козирката на сухо.

— Изглеждаш чудесно, старче. Радвам се.

Блейк не можеше да се съвземе от изненадата.

— Ако някой ми беше казал, че ще ме обслужваш на вечеря, на която аз ще съм гост, нямаше да повярвам. Чудно нея е животът, а! — продължи да го поднася Ричард, предвкусвайки очертаващата се забавна вечер.

— Даваш ли си сметка за положението? — заеквайки прошепна Андрю.

— Напълно, и точно затова много се радвам, че съм тук. Защото в противен случай приятелката на жена ми, нали разбираш…

Ричард Уорд пое към входа.

— На това място, според етикета, трябва да ми отвориш вратата, да се изпънеш и да ме гледаш в очите.

— Ричард…

— „Господин Уорд“, ако обичаш. Понеже принадлежим към различни кръгове от обществото — обясни той, без да трепне пред изумения поглед на приятеля си, комуто никак не му беше до смях.

Бесен, Андрю затвори вратата. Когато всички влязоха вътре, Ричард свали палтото си и го подаде на иконома.

— Благодаря, драги, много сте любезен.

Блейк беше готов да го сграбчи за гушата, както онзи път, когато Уорд бе внушил на ректора на университета, че Андрю бил преспал с дъщеря му. Появата на госпожа Бовилие обаче пресече намерението му. Тя слизаше по стълбите с величието на кралица. Облечена във великолепна изумрудено зелена рокля, подчертана в талията, с прическа и грим, Госпожата беше изумителна.

— Натали, колко се радвам да те видя отново!

— Мелиса, толкова съм щастлива. Благодаря, че си направи труда да дойдеш чак дотук.

Двете жени сърдечно се прегърнаха.

— Вероятно не помниш Ричард, моя съпруг.

Уорд се поклони, за да й целуне ръка.

— За мен е удоволствие.

Той й поднесе букета.

— Великолепни са! — възкликна Натали. — Не трябваше. Господин Блейк, бихте ли ги сложили във ваза?

Щом се освободи от букета, Госпожата хвана Мелиса за ръка.

— Толкова се радвам да се срещнем отново! Приятелите вече не са чак толкова много. Но заповядайте, чувствайте се като у дома си…

* * *

Блейк влетя в кухнята побеснял. Виеше му се свят, всичко в него бушуваше. Беше си представял вечерта до най-малкия детайл, но изобщо не бе подготвен за онова, което в момента се налагаше да преживява. Като капак на всичко, не можеше да го сподели с никого. Той отвори един шкаф, дръпна машинално някаква ваза и я напълни с вода от мивката.

Одил се суетеше наоколо под пълна пара, но това не й попречи да забележи, че икономът не се намира в обичайното си състояние.

— Всичко наред ли е, Андрю?

— Ще сервирам аперитива. Госпожата наистина е изумително красива.

С известно съмнение в погледа си, готвачката го проследи как излиза с букета от стаята.

Аперитивът беше сервиран в малкия салон. На Мелиса и Натали не им бе нужно много време, за да се отпуснат и да потънат в спомени. Седнали една до друга на диванчето, те със смях си припомняха първата си среща, на която всяка говорела зле езика на другата. Госпожата изглеждаше истински щастлива.

Уорд се бе разположил в кресло и при всяка възможност намигаше на Блейк. Докато му сервираше питието, икономът му прошушна:

— Ако продължаваш така, жалък перверзник, ще подам жалба за сексуален тормоз.

Уорд искрено се забавляваше със своя приятел, притиснат да играе докрай ролята си. Протегна се да остави чашата си върху ниската масичка и му прошепна:

— Опитай просто да си представиш, че това е бал с маски, на който единственият маскиран си ти…

— Скъпо ще ми платиш.

— Някой ден — може би, но днес ще се възползвам максимално.

Двете приятелки бяха прекалено погълнати от собствените си емоции, за да забележат разменените реплики между мъжете. Уорд запита по-високо:

— Е, драги, ще ми донесете ли малко лед?

„Лед в мускатово вино, кръгъл идиот…“ — отвори уста да му каже Блейк, но се спря точно навреме.

— Веднага, господине…

На излизане, Андрю едва не се блъсна в крилото на вратата, а Уорд се отпусна с върховна наслада в креслото си и на лицето му разцъфтя усмивка на неописуемо доволство…