Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Complètement cramé!, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Анета Тошева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Бамбо (2024)
Издание:
Автор: Жил Льогардиние
Заглавие: Напълно побъркан!
Преводач: Анета Тошева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 28.01.2016
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Художник: Eric Isseleé / Shutterstock
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1533-0; 954-26-1533-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11786
История
- — Добавяне
43.
Под стрехата на малката къща на Филип двама мъже и едно момче гледаха как дъждът се сипе на едри капки. Янис стоеше между Филип и Андрю, а паркът срещу тях беше толкова посивял, че приличаше на черно-бяла фотография. Бяха три поколения, седнали рамо до рамо — и тримата чужди един на друг, но с времето все по-близки.
— Тук, във Франция — обади се Мание, — когато завали така, казваме „вали на въжета“.
— В Англия се казва „валят котки и кучета“. Знам какво ще изкоментираш, Филип, и почти ще се съглася с теб.
— Госпожата по математика казва, че дъждът се излива така, все едно крава пикае.
Мъжете изгледаха строго малкия.
— Като спомена математиката, реши ли уравненията, които ти бях дал за упражнение? — реагира Блейк.
— Много са ми трудни. И предпочитам словесните задачи. По ми е ясно, когато с цифрите нещо се случва, когато са в ситуация.
— Янис, не мога всеки път да ти измислям истории по две страници за пресмятания от един ред. За утре да си ги направил, защото след това ще преговаряме делението.
Детето посърна.
— Майка ми ще получи телевизор след сто години.
— Дотогава ще са изобретили нещо друго. Няма да има телевизия.
— То и майка ми няма да я има.
— Още една причина да не се мотаеш с домашните.
— И какво ще спечеля?
Филип и Андрю отново го изгледаха назидателно:
— Вярно, че си много силен в пазарлъците.
Янис вдигна очи към Блейк.
— Искам обаче да ви помоля за една работа.
— Освен времето, което ти отделяме, така ли?
— Напомням ти, че вече почти не ходиш на покупки… — намеси се Филип.
Янис замахна с юмрук в празното пространство пред себе си.
— Вие сте супер неотстъпчиви…
— Неотстъпчиви, а? — задави се от възмущение Мание.
— Робовладелци, педофили и неотстъпчиви? Трябва да се спасяваш с бягство. Все пак изчакай дъждът да спре…
— Откъде я извади тази дума? — попита Блейк.
— От книгата, която сега четем. В нея пет деца търсят съкровище на пустинен остров. Страхотна е, имат и куче, което се казва Хопа.
Мание скришом намигна на Блейк.
— И каква е тази „работа“, за която ще ни молиш?
— Нали сте чували за Хелоуин?
— Имаме представа, но в Англия се празнува по-малко, отколкото в Щатите.
— Във Франция също не е на голяма почит — уточни Мание.
— Както и да е, много искам да празнувам Хелоуин с приятелите ми.
— Може и да стане.
— Ще са нужни тонове бонбони!
— Като се знае, че са нужни хиляда грама, за да се получи един килограм, а един бонбон „Карамбар“ тежи двайсет грама, колко „Карамбар“-а има в един килограм?
— А колко тежи един ягодов „Тагада“? — намеси се управителят. — Много обичам ягодовите.
— Филип, сега работим!
Янис почна съсредоточено да мисли. Известно време около тях се чуваше само шумът от дъждовните капки, които барабанеха по листата, по металната маса и покрива. Накрая обяви:
— Това ми идва в повечко за мойта глава. Трябва ми компютър.
— Надявах се на друг отговор. В такъв случай ще празнуваш Хелоуин, когато си видиш ушите.
Детето се намуси и отново се съсредоточи. Филип протегна ръка, за да се увери, че дъждът още е силен.
— Както е тръгнало да вали, поне най-после ще разбере какъв цвят е колата.
— Мисля, че е небесносиня — предположи Блейк.
— Имам спомен за нещо зеленикаво, като анасон — възрази Мание.
— Тогава вероятно си пил аперитива си…
— Какво общо има моят аперитив?
— Нищо. Казвам ти, че тази кола е небесносиня.
— Напротив, зелена е…
— На бас? — предизвика го Блейк.
— На какво? — оживи се Мание.
— Петдесет! — провикна се Янис. — Нужни са петдесет „Карамбар“-а за един килограм бонбони!