Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (40)

40.

Малкото „Рено“, с широко разтворени врати и вдигнат преден капак, стоеше точно в средата на хамбара, между някогашния бокс за коне и една ръждясала селскостопанска машина. Каросерията му беше покрита с дебел слой прах, а наоколо бяха пръснати инструменти.

— Хаким, тук ли сте? — подвикна Филип.

Изпод колата се чу глас:

— След малко свършвам. И ауспухът е за смяна, но да намериш ауспух за този модел, е все едно да търсиш музеен експонат.

Младежът се измъкна изпод автомобила.

— Андрю, запознай се с Хаким, по-големия брат на Янис.

— Извинявам се, господине, но няма да ви подам ръка, изцапан съм до лактите.

— Здравейте. Ще успеете ли да приведете в движение това чудо? — попита Блейк.

— Не казвам, че ще минете техническия преглед от раз, но ще върви. Трябва да внимавате с гумите, малко са протрити, ала останалото е наред. След като смених батерията и свещите, изпразних резервоара, изчистих филтрите и налях бензин, тя запали като нова. Искате ли да опитате?

Блейк седна зад волана.

— У нас всичко е от другата страна — отбеляза англичанинът. — Карал съм във Франция, но беше толкова отдавна…

— Бързо ще си възстановите рефлексите.

По-големият брат на Янис вероятно беше на малко повече от двайсет години. Имаше неговите очи. Андрю завъртя ключа и двигателят мигом заработи.

— Ще направим едно кръгче в парка, преди да излезем на пътя, но не би трябвало да има проблем.

Моторът си работеше ритмично.

— Поздравления, вие сте истински майстор.

— Все пак това ми е занаятът, работя в гараж. Янис не ви ли е казал?

Хаким погледна часовника си.

— Ще ви бъда благодарен, ако някой от вас погледне телефона ми. Той е в джоба на якето. Чакам съобщение, обаче ме е страх да не го изцапам.

— С удоволствие — отговори Блейк, — само че тук няма обхват и нищо не се лови.

— А така! — затюхка се младежът — Тъй или иначе става късно и ще трябва да тръгвам.

Мание се обади:

— Отбийте се при мен да се измиете.

— Няма да откажа.

— И колко ви дължим? — попита Блейк.

Хаким бършеше ръцете си със стар парцал.

— Абсолютно нищо, господине. Знам какво правите за Янис и съм ви благодарен за това. Хубаво е, че се среща с хора като вас. Връща се у дома щастлив и пълен с нови идеи.

— Мислех, че идва скришом тук… — учуди се Андрю.

— Да, пази го в тайна от майка ми. Но това е малкото ми братче и аз си го наглеждам…

— Сигурен ли сте, че не искате да ви платим поне за резервните части?

— Повече от сигурен. А ако излезе проблем, не се колебайте да ме повикате. Дори се възползвайте, докато съм още тук, за да я изкарате навън. С малко късмет, дъждът ще я поизмие и така ще разберем какъв цвят е…

Блейк включи на първа, но съединителят го изненада. Автомобилът подскочи и двигателят изгасна. Вторият опит се оказа сполучлив. Колата излезе от гаража със скоростта на костенурка.

— Ще му трябват пет дни и пет нощи, докато стигне до града… — изкоментира Мание.

— Ако спука гума, поне ще може да слезе и да я смени в движение — добави Хаким.

Двамата избухнаха в смях.

— Подигравате ми се значи! — подвикна Блейк.

— Внимавай, на двеста метра пред теб има дърво. Натисни спирачките, че утре вечер ще вземеш да се блъснеш! — отвърна му Мание.