Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (55)

55.

Филип почеса с дръжката на вилицата главата си под широкия бинт. Блейк тихо го попита:

— Как върви „Граф Монте Кристо“?

— Хич не му е лесно — дискретно прошушна Мание. — С четенето няма проблем, справя се все по-добре, но с персонажите… За да предизвикам интереса му, замених слугата Бертучо с Хопа.

— Твоят пес стана сподвижник на Едмон Дантес… — прихна Блейк.

— Ми да, какво смешно има… Само че и малкият взе да се чуди защо графът си е взел за помощник говорещо куче… Също така, трудно му е да възприеме възлюбената му Мерседес като нещо различно от хубава немска кола. И тук вече, бога ми, някои пасажи звучат като чист сюрреализъм… Представяш ли си как едно говорещо куче трябва да занесе тайна бележка на автомобил с двеста конски сили…

Янис пишеше върху масата на управителя, а Хопа лежеше в краката му. Момчето вдигна поглед от задачите по математика, върху които се потеше, и строго смъмри двамата заговорници:

— Знаете ли какво прави учителят с тези, които говорят в час и пречат на останалите?

— Изгонва ги — предположи Блейк.

Ето как двамата мъже се озоваха вън, на вятъра, и там, разхождайки се, продължиха разговора си. Филип бе облякъл пуловера, който бе получил за рождения си ден.

— Не се разделяш с него — отбеляза Блейк и кимна към дрехата.

— Просто сега е сезонът на пуловерите, не си въобразявай разни неща.

— Видях те как се зарадва, когато Одил ти поднесе подаръка…

— Тя подчерта, че е от името на всички.

— И двамата се изчервихте. А ти я целуна по бузата…

— Аз целувам всички така, дори теб и Госпожата.

— Беше в такова състояние, че щеше да разцелуваш и Мефистофел, ако ти беше подръка. Явно все по-добре се разбирате с Одил.

— Така е. Но не си правя илюзии. В сравнение с нея аз съм като селяндур. Виж — ти си друго нещо.

И като имитираше лекия британски акцент на Андрю, Мание издекламира:

— „Нищо не е в състояние да опише насладата на нашите сетива от вашите шедьоври“; „След вас, скъпа госпожо!“; „Обещавам ви като джентълмен, че няма да предприема нищо“; „Вашето кисело зеле с наденичка е забележително кулинарно творение“…

— Подиграваш ми се, а?

— Дори твоят съотечественик Шерлок Холмс нямаше да направи по-правилно умозаключение.

— Отдавам това на контузията ти.

— Отдай го на моята незначителност. Не съм на нивото на мъжете, които могат да привлекат жена като Одил.

— Това означава ли, че искаш да си?

Мание се извърна, а Блейк не настоя да му отговори. Двамата мъже повървяха още малко заедно, преди да се върнат при Янис и да видят докъде е стигнал. Не размениха повече нито дума, а се заеха с хлапето. На два-три пъти Филип размаха некоординирано ръце, както напоследък му се случваше след „падането“. Вечерта Блейк пак дойде да провери дали е добре. Завари го да седи пред телевизора и да се смее глуповато на документален филм за драматичното покачване на океанското равнище в Полинезия. Заведе го да си легне. Филип не се възпротиви. За разлика от нощта на Хелоуин, този път Блейк не му пя приспивна песничка.