Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (57)

57.

— След няколко часа гостите ще са тук. А ако Одил се събуди в избата, пак ще припадне.

— Долетях като светкавица — оправда се Мание.

Двамата с Блейк профучаха по коридорите на бегом. Когато стигнаха до хранилището за вино, готвачката все така лежеше в несвяст на пода.

— Горкичката… — разнежи се Филип. — Сякаш спи. Като Спящата красавица.

— В дворец от паяжини, върху легло от барабонки на гризачи. Красота. А като знам как гъмжи от мишки наоколо, повече ще й прилича да е Пепеляшка. Според теб дали тези муцунки ще й ушият рокля за бала? Майтап, да мине време. Сега ти я подхвани отдолу, аз отгоре и я вдигаме.

— Добре че при падането не си е ударила главата в някоя касетка.

— Тогава ти щеше да готвиш довечера.

Със специфичната интонация на келнер, управителят обяви:

— Предлагаме равиоли в консерва със сос от ГМО и бял хляб в найлонова торбичка!

— На три я вдигаме — изкомандва Блейк.

Двамата я подхванаха и с усилие я понесоха към изхода.

— Поне има красиви крака — отбеляза Мание.

— Виждаш ли, не ти е безразлична.

— Млъкни и върви по-живо, наместо да дрънкаш глупости, боли ме гърбът.

— Представи си, че спасяваш принцеса — продължи Блейк.

— То пък едно спасяване — изпъшка Филип. — У нас, във Франция, когато се носи тежък товар, казват, че тежи като умряло магаре.

— Ха, това е забавно. А у нас, в Девън^[1], се казва, че тежи като бременна крава.

— Чувам ви и двамата — процеди Одил. — Ще ви стъжня живота…

Оставаше по-малко от час до пристигането на гостите. Манон бе прекарала деня в търкане и лъскане на салона от пода до тавана. Блейк й помогна да мине с прахосмукачката и да почисти полилея. Масата беше подготвена, без да се удължава допълнително, тъй като бе заредена само за трима: бяла покривка с преливаща цветна бродерия, изгладена на място, порцеланов сервиз, кристални чаши „Бакара“ ръчна изработка и сребърни прибори. Всичко беше подбрано според най-добрите френски аристократични традиции. Младата жена потупа за последно възглавничките на ъгловото канапе, докато Андрю проверяваше дали чашите са подравнени към облегалката на стола.

После погледна през прозореца, за да се увери, че Филип също изпълнява своя план без ни най-малко отклонение. Нощта вече бе настъпила. По молба на Госпожата икономът по изключение бе отворил главния портал. Освен това бе забучил факли покрай чакълестата алея и бе почистил падналите листа от площадката пред замъка. Мание сменяше една електрическа крушка под козирката, покачен на стълба.

— Оставям те да довършиш тук — обърна се Андрю към Манон, — а аз ще отида при Одил да видя какво става.

Вратата на кухнята беше затворена — нещо, което се случваше изключително рядко. Блейк почука и влезе. Готвачката транжираше телешко филе.

— Всичко наред ли е?

— Още ми е замаяна главата, но ще се оправя. Ще се заемете ли с прехвърлянето на виното в гарафите?

— Разбира се. След това ще отида да се преоблека.

— Какво ще облечете? — попита Одил, без да спира работата си.

— Бежова риза, кафяво сако и може би папийонка. Защо питате?

— Видях, че Филип е извадил факлите. Нали не ви е хрумнало да разиграете сценката с Иконома от пъкъла? И не слагайте папийонка.

— Но защо?

— Във Франция само гостите носят папийонки.

— Разбрано, значи ще бъда с вратовръзка. Какъв цвят? Имам една синя и една зелена.

— Имате и още една, красива, в бордо, много тъмна — тя ви отива повече.

Блейк отвори трите бутилки „Шато О-Брион“, за да остави виното да подиша, и бавно прехвърли първата в гарафа с широко дъно. Изведнъж забеляза, че противно на обичая си по време на готвене, този път Одил не бе сипала нищо в паничката на Мефистофел.

— Страхувате се, че няма да го хареса, така ли?

— Напротив, дори ще му се нахвърли, както в последно време прави с всичко, което готвя. Но го държа на диета. Само едно ви моля — не казвайте нито дума за това. Знам какво си мислите в момента.

— Расте му зимната козина, това си мисля…

— Мефистофел се е превърнал в шишко, такава е истината. Вчера го видях в зеленчуковата градина. Криеше се зад едно клонче и следеше птичките с лаком поглед. Изглеждаше, като че ли всеки момент ще скочи и ще ги сграбчи, докато си летят… Ала не знам на какво се надява, защото с тази ангорска козина е заприличал на възглавница. Ако продължава така, скоро ще заприлича на канапе…

— Не смея да си представя какво щеше да ме сполети, ако бях използвал за Мефистофел същите думи пред вас.

Одил включи аспиратора на по-висока степен и метна телешките резени върху грила.

— Вече ги запичате?

— Малка професионална тайна — обясни тя. — За да стои добре ястието в чинията, те трябва за няколко секунди да се пекнат. Е, месото леко изсъхва, но после, когато постепенно поеме гроздовия сок, възстановява крехкостта си. И при това с добавен аромат.

— Тук, във Франция, запичате месото за по-кратко време, отколкото в Англия. У вас то винаги е червено, е кръв отвътре.

— А у вас е като подметка. Не ние, а вие имате проблем с месото — прекалявате с печенето и го изгаряте. Това си е ваш исторически дефект. Вижте какво направихте с нашата Жана д’Арк.